Шибалба

4

— Бяхме военноморски тюлени — отговори бързо Мадок. Като повечето ветерани от специалните операции не обичаше да говори за военната си служба. Съществуваше осветено от практиката правило, започне ли някой да се хвали, че е бил военноморски тюлен или зелена барета, вероятно лъже. Беше малко изненадан, че Чарлз Бел знае тази подробност за него и Боунс. В техния по-раншен разговор темата не беше засягана, така че оставаше единствено Там Бродерик да му е казала.

— Преди много време — продължи той. — Вече не работим за Чичо Сам.

— Научиха ни как да плуваме — обади се Боунс. — Понякога с дрехите — намигна ѝ той.

— Знаеш, че получавам средства от американското правителство — каза Бел, обръщайки се към русата жена, за която Мадок предположи, че е негова дъщеря. — Те помолиха господин Мадок и неговият екип да видят какво правим.

Бел изглеждаше на петдесетина години, сребристо-сивата му коса беше подстригана късо по войнишки. Миранда беше слаба, атлетична. Дългата ѝ руса коса беше навита на стегнат кок, скрит в по-голямата си част от вдигнатата на темето водолазна маска. Семейната прилика беше изписана на лицата им — и двамата имаха смайващо сини очи. Там Бродерик, която беше свързала Дейн със семейство Бел, му беше казала техните имена, но нищо повече.

Миранда беше застанала срещу Мадок, повдигнала вежди в съмнение.

— Значи не само сте военноморски тюлен, а и един вид правителствен агент?

Мадок поклати глава.

— Не е така. Просто връщам услуга.

— Зарязвате всичко и хуквате за Мексико само защото дължите услуга някому? — настоя Миранда.

— Повече от една — добави Боунс.

— Чия е вината?

— Майната ти, Мадок!

— Бяхме наблизо — продължи Мадок, стрелвайки виновен поглед по посока на Ейнджъл. Той „беше наблизо“ за нещо, което се предполагаше да бъде романтична ваканция. Гмуркането и търсенето на съкровища не бяха планирани. Дейн обичаше да прави и двете, но целта на пътуването до Косумел беше да прекара известно време заедно с жената, за която щеше да се ожени. Полунашега Ейнджъл беше предложила по пътя обратно в курорта да се отбият в „Юнион“, спортен клуб в Плая дел Кармен, така че тя да може да поиграе малко спаринг.

— А аз не бях — оплака се Боунс. — Всъщност пътувах за Лас Вегас. Градът на греха, маце. Точно сега трябваше да бъда дълбоко навлязъл в евтино къркане и евтини… — Той стрелна с поглед Миранда. — ъъъ… бюфети.

— Както и да е — каза Мадок. — Можем да ви помогнем. Както казах на доктор Бел, ние сме опитни водолази и морски археолози. Знаем какво правим и ще се радваме да ви помогнем. — Той направи кратка пауза и добави: — С каквото можем.

— Какво беше това, което току-що видяхме? — попита Боунс. — Неприятности с местните?

Миранда явно не беше доволна от обяснението.

— Защо правителството толкова се интересува от онова, което прави баща ми?

Мадок погледна Бел, после сви рамене.

— Ще трябва да попиташ него за това. Не ми казаха повече. Човекът, който ни изпрати тук, се занимава с много неща и рядко изпитва нужда да обяснява.

— Типично — подхвърли Миранда.

Това беше странен коментар, но Мадок реши да не задълбава.

— Там е корава жена — добави Боунс, — обаче е на правилната страна.

— Правилната страна на какво? — възрази Миранда.

Боунс сви рамене.

Миранда се смръщи, после се обърна към Ейнджъл.

— И вие ли сте археолог?

— Нищо подобно — отговори тя и завъртя очи. — Оставям това на тези двама гении.

— Тя е боец в клетка — каза Боунс с нещо, което човек можеше да сбърка с братска гордост. Мадок знаеше, че неговият приятел просто се опитва да впечатли другата жена.

Миранда въобще не беше впечатлена — напротив. Лицето ѝ потъмня от яд или може би от смущение.

— Щом не искаш да ми кажеш — добре, но няма нужда да се правиш на глупак.

— Всъщност не е — намеси се Ейнджъл. — Е, разбира се, че е, но в този случай казва истината. — Тя направи крачка напред и стисна ръката на Миранда. — Обаче предпочитам да го наричам смесени бойни изкуства. Боец в клетка ми звучи малко боклучаво.

Миранда изглеждаше леко смаяна от жеста ѝ, но омекна.

— Наистина? Вие сте СБИ боец? Добра ли сте?

Ейнджъл се усмихна.

— Справям се.

— Предполагам, че не ви удрят често по лицето.

— Опитвам се да не им позволявам — отговори Ейнджъл. — Не искам да заприличам на този орангутан. — Тя игриво тупна Боунс по рамото.

Усещайки, че Миранда е готова да свали гарда си малко, Мадок опита да насочи разговора към по-неотложен въпрос.

— Сериозно, кой беше този мъж, с когото се сблъскахме преди малко? Проблеми ли имате?

Миранда се обърна към баща си с въпросителен поглед. Бел изглеждаше несигурен.

— Някакви хулигани, които си мислеха, че сме намерили нещо важно.

— А намерихте ли? — настоя Мадок.

— Още нямахме възможност да говорим за това — каза Миранда. — Татко, долу има трупове.

Бел кимна.

— Да, маите понякога са извършвали жертвоприношения и са хвърляли жертвите в карстовите дупки.

— Мислех, че се наричат майа — намеси се Ейнджъл.

— Често срещано недоразумение — обясни Бел. — Народът се нарича маи, а тяхната архитектура и така нататък — маянски. Маянски е и езикът, който са говорили.

Мадок кимна.

— Някои от труповете са много по-скорошни — каза Миранда. — Може би на не повече от година или две.

— Вероятно местният картел, който търгува с наркотици, използва сеноте, за да изхвърля убитите — предположи Боунс. — Може би затова са опитали да ви подплашат.

Бел сякаш се оклюма.

— Колко жалко. Може би това е обяснението защо това сеноте го няма на картите. — Той замълча за малко. — Господа, благодаря ви, че прекъснахте ваканцията си, за да дойдете тук, но изглежда съм прибързал с моите очаквания. Трябва да го оставим на властите.

Мадок забеляза колебание, изписано по лицето на Миранда. Тя прехапа устна, после заговори отново.

— Татко, долу намерих още нещо. Златна чиния, горе-долу толкова голяма. — Тя показа с ръце колко е диаметърът на артефакта, който изпусна. — Лежеше на каменна маса… може би беше олтар. Трябваше да я оставя, но зная точно къде е.

Облакът, изписан по лицето на Бел, се разпръсна.

— Имаше ли глифи по нея? Опиши ги.

— Имам ги на видеото. Но не това беше мисълта ми. Не можем да кажем на полицията за това място.

— Божичко, права си.

Мадок местеше очи между бащата и дъщерята, после погледна към Боунс, който кимна леко. Очевидно приятелят му мислеше като него.

— Доктор Бел, преди да направите нещо, което може да е незаконно, трябва да ни кажете какво точно търсите тук.

Бел сви устни, но после отговори с нисък глас, почти шепнешком:

— Ciudad de Sombra.

— Какво значи това? — попита Ейнджъл.

Боунс отговори пръв, а гласът му потрепна в очакване.

— Означава Градът на Сянката.

— А това какво значи?

— Не знам, но звучи страхотно.

Мадок поклати глава, после отново погледна към археолога.

— Нищо не ми подсказва. Не съм запознат с това.

Бел успя да се усмихне.

— Градът на Сянката пази входа за Шибалба.

Усмивката на Боунс стана още по-широка.

— Нали ти казах.