Шпионинът

XXXIV ГЛАВА

Началото на следващата година американците посветиха на подготвителни действия, които заедно с техните съюзници трябваше да доведат войната до нейния край. На юг Грийн и Роудън започнаха кървава кампания, която завърши е почести за последния, но която в крайна сметка бе изпяло в полза на първия и по такъв начин доказа, че той е по-добрия генерал от двамата61.

Ню Йорк бе заплашен от съюзените армии и боейки се непрекъснато за безопасността на този град Вашингтон предотврати изпращането на подкрепления към Корнуолис, така че да може да затвърди успеха си.

Накрая, с настъпването на есента, по всичко личеше, че краят наближава.

Френските сили се приближаваха към кралските позиции като преминаваха през неутралните територии и заплашваха с атака в направлението на Кингс Бридж, а в това време големи отряди американци действаха съгласувано, като непрекъснато тормозеха британските постове и с навлизането си в Джърси ги заплашиха и в това направление. Подготовката бе и за обсада и за нападение. Но сър Хенри Клинтън, който се бе добрал до някакви писма на Вашингтон, не излезе от вече завладените си позиции и не обърна внимание на молбата за помощ на Корнуолис.

Към края на един бурен ден на септември, пред вратата на една сграда в сърцето на американската армия, която държеше Джърси, се бе събрала група офицери. Облеклото, маниерите и достолепието на тези войни говореха, че са от висок ранг, но уважението и почестите оказвани на един от тях, го определяха като най-висшия. Униформата му бе семпла, но имаше обикновените отличителни знаци. Дорестият му кон имаше благороден вид, а една група млади мъже, в по-пъстро облекло, която очевидно го бе очаквала, прие поздравите му. Всеки към когото се обръщаше вдигаше шапката си и когато заговори, по лицата на всички се възцари дълбоко внимание, далеч надхвърлящо обикновения професионален етикет. Накрая генералът вдигна собствената си шапка и се поклони със сериозно изражение на хората около него. Те му отговориха и групата се разпръсна и остана само личната му охрана и личният му секретар. Той слезе от коня си, огледа го с поглед на познавач и като даде знак на помощника си, влезе в сградата, следван от него.

Той влезе в една стая, очевидно подготвена за посрещането му, и седна на един стол. Дълго време остана замислен, като човек свикнал да размишлява. През това време секретарят му чакаше заповеди. Накрая генералът заговори с нисък и благ тон, какъвто би бил естествен за него.

— Дойде ли човекът, когото исках да видя, сър?

— Очаква нарежданията ви, ваше превъзходителство.

— Ще го приема тук и насаме, ако обичате. Секретарят се поклони и излезе. След няколко минути вратата отново се отвори, един човек се вмъкна вътре и застана на почтително разстояние от генерала без да каже дума. Той не усети влизането му, тъй като се бе загледал в огъня, все още потънал в мислите си. След малко той промърмори на себе си:

— Утре трябва да вдигнем завесата и да открием плановете си. Дано Небето ги благослови…

Слухът му долови едно малко движение на влезлия, той се обърна и видя, че не е сам. Посочи безмълвно огъня, към който човекът се приближи, макар че множеството му дрехи, сякаш предназначени за маскировка, а не за удобство, правеха топлината ненужна. Един втори учтив жест му посочи стол, но странникът отказа със скромна благодарност. Последва нова пауза. След това офицерът стана и извади от едно бюро малка, но явно тежка чанта.

— Харви Бърч — каза той обръщайки се към него. — Дойде времето, когато нашата връзка трябва да се прекъсне. Отсега нататък, и завинаги, ние трябва да сме непознати.

Търговецът отпусна гънките на палтото, което скриваше формата на тялото му и погледна лицето на генерала. След това наведе глава и каза:

— Щом, ваше превъзходителство желае…

— Налага се. Откакто заех поста, който заемам сега, мой дълг бе да познавам много хора, които като теб ми осигуряваха информация. На теб съм се доверявал повече, отколкото на останалите. У теб забелязах уважение към истината и принципите и, радвам се да го кажа, в това ти качество не съм бил излъган никога. Единствено ти познаваш тайните ми агенти в града и не само съдбите им, но и животът им сега зависи от твоята лоялност.

Той спря сякаш за да размисли и направи справедлива оценка на търговеца, след което продължи:

— Ти си един от малкото, които съм използвал, останали верни на каузата и, макар че си създаде репутация на шпионин на враговете ни, ти никога не си предал информация, която не ти е било позволено да предадеш. От целия свят само аз знам, че си действал вярно в името на американската свобода.

Слушайки, Харви постепенно вдигна глава и по лицето му, докато се бореше с чувствата си, се разля червенина, а погледът му потърси очите на генерала.

— Мой дълг е да заплатя за усилията ти. Досега ти отлагаше получаването на тази награда и вече ти дължа много. Не желая да подценявам опасностите, на които си се излагал — ето тук има сто дублона — не забравяй, че страната ни не е богата. Затова са и толкова малко.

Търговецът погледна генерала, но когато той му подаде парите, дръпна се назад сякаш не иска да ги приеме.

— Признавам, че не са достатъчно за службата и рисковете ти, но сега само това мога да предложа. По-нататък, може би ще съм в състояние да увелича сумата.

— Мислите ли, ваше превъзходителство, че съм излагал живота си на опасност, и че съм провалил доброто си име за пари?

— Ако не за пари, тогава за какво?

— Вас кое ви докара на бойното поле, ваше превъзходителство? Кое ви кара ежедневно и ежечасно да излагате безценния си живот в битките и на опасностите? Защо трябва да се жали човек като мен, когато хора като вас рискуват всичко за страната си? Не, не, не. Няма да докосна и долар от тези, които ми давате. Бедната Америка ще има нужда от тях.

Генералът изпусна чантата и до края на разговора им тя остана в краката на търговеца недокосната. Офицерът погледна лицето му изпитателно и продължи:

— Може би има много мотиви, които ме управляват и които не са ти известни. Положението ни се различава — аз съм командващ на армията, а ти ще умреш с репутацията на враг по родните си земи. Помни, че истината за теб няма да може да бъде разкрита с години. Може би и никога.

Бърч отново сведе глава, но не се поддаде на аргументите.

— Скоро ще остарееш, вече не си в първа младост. С какво ще живееш отсега нататък?

— С тези отговори търговецът и протегна напред отрудените си ръце.

— Но те могат да ти изневерят. Трябват ти достатъчно пари за да преживееш старините си. Спомни си рисковете и грижите си. Казах ти вече, че много хора зависят от твоята дискретност. Какъв залог за твоята вярност мога да им дам?

— Кажете им — каза Бърч и несъзнателно настъпи чантата — кажете им, че няма да взема златото.

По лицето на генерала се разля доброжелателна усмивка и той хвана здраво ръката му.

— Сега наистина те познавам. И въпреки че причините, поради които съм излагал на опасност живота ти, още съществуват и не мога да разкрия истинската ти дейност, желая да си останем приятели. Не се колебай да ме потърсиш, когато имаш нужда, или страдаш и докато съм жив с радост ще се срещам с такъв благороден и достоен човек. Ако някога се разболееш или те налегне нуждата, ако някога отново се възцари мирът, почукай на вратата на този, който ти е известен като Харпър и той ще удостовери кой всъщност си ти.

— Не ми трябва много в този живот — каза Харви. — Докато Бог ми дава здраве и честен труд никога няма да имам нужда от нищо в тази страна. Да знам, че ваше превъзходителство е мой приятел, за мен е блаженство, по-ценно от цялото злато на Англия.

Офицерът остана за малко замислен. След това отиде до бюрото и написа нещо на къс хартия, който подаде на Харви.

— Сигурен съм, че Провидението е отредило на тази страна славно и велико бъдеще, след като и най-обикновените й хора чувстват патриотизма, на който сега съм свидетел. За човек като теб трябва да е ужасно да бъде погребан, заклеймен като враг на родината си. Но ти вече знаеш, че ако се разкриеш, ще пострадат хора. Невъзможно е сега да получиш справедливост, но без страх ти давам това удостоверение. Ако никога повече не се срещнем, то може да е от полза за децата ти.

— Деца! — възкликна търговецът — Как мога да дам позора на името си на едно семейство!

Офицерът се вгледа в силните чувства и болката му и направи леко движение към златото, но се спря поради израза на Харви. Той забеляза жеста и поклати глава. След това каза:

— Ваше превъзходителство, наистина ми давате съкровище. И при това то е в сигурни ръце. Има хора, които ще потвърдят, че животът ми за мен не струва нищо в сравнение с тайните ви. Документът, за който ви казах че е изгубен, всъщност глътнах, когато ме арестуваха вирджинците. Това е единственият път, когато съм ви лъгал. И ще бъде последният. Наистина, това за мен е съкровище… може би — продължи той с тъжна усмивка — едва след смъртта ми ще стане ясно чий приятел съм бил. Но дори и да не стане, няма кой да тъгува толкова за мен.

— Помни — каза генералът развълнуван — че винаги ще бъда твой таен приятел. Но засега не мога открито.

— Зная, зная. Знаех го още когато се заех с това. Може би това е последният път, когато виждам ваше превъзходителство. Дано Бог ви дари с най-добрите си благословии.

Той замълча и тръгна към вратата. Генералът го проследи с поглед изпълнен с дълбок интерес. Търговецът се обърна още веднъж, изгледа доброто лице на генерала сякаш със съжаление и почит и като се поклони ниско, излезе.

Армията на Франция и Америка бе поведена от величествения си командващ и доведе до бляскав успех кампанията срещу войските на Корнуолис, която бе започнала с толкова трудности. Скоро след това Англия се умори от войната и независимостта на Щатите бе призната62.

С годините много от действащите лица през войната и техните наследници се изпълваха с гордост заради приноса си за каузата, която толкова много допринесе за добруването на страната им, но името на Харви Бърч се загуби между тези на многото агенти, считани че са работили срещу страната си. Но името му често се връщаше в спомените на силния пълководец, който единствен знаеше що за човек е той. Направи няколко опита да научи повече за съдбата му, и само един от тях се увенча с успех. Той научи, че амбулантен търговец с друго име, но същия външен вид, обикаля новите поселища никнещи навсякъде и че се бори с напредналата си възраст и нищетата. Смъртта прекрати опитите на офицера да научи повече и много време преди за Харви да се чуе повече.