Шпионинът

1

Войната за независимост. — Б. пр.

2

Привърженик на Консервативната партия в Англия през 17–19 век. В описваните в романа времена американците са наричали Тори всеки привърженик на английската кауза. — Б. пр.

3

Джордж Вашингтон (1732–1799). Член на законодателното събрание на колонията Вирджиния, по-късно избран за командващ на въстаническата армия. Участвал в изработването и приемането на Конституцията. Първи президент на САЩ (1789–1797). — Б. пр.

4

Сър Хенри Клинтън (1738?–1795) Командващ английската армия по време на описваните събития. — Б. пр.

5

Има се предвид американо-мексиканската война от 1846–1848 г. — Б. пр.

6

Има се предвид американо-мексиканската война от 1846–1848 г. — Б. пр.

7

Тъй като всеки щат от американския съюз има по няколко области, често се случва имената им да се повтарят. Мястото на този разказ е Ню Йорк, а областта Уестчестър е непосредствено до града. — Б. а.

8

Град Ню Йорк се намира на един остров наречен Манхатън, но на едно място той е отделен от областта Уестчестър от един поток широк само няколко метра. На това място има мост, наречен Кингс Бридж. По време на войната там са ставали много сражения и в тази книга този мост се споменава. Всеки местен жител знае разликата между „Манхатън-остров“ и „остров Манхатън“. Първото се отнася до парче земя близо до Корлаерс Хук, а второто — до целия остров, т.е. градът и областта Ню Йорк. — Б. а.; Има се предвид обстоятелството, че след като през 1776 година англичаните завладели Ню Йорк (остров Манхатън), областта Уестчестър, отделена от града само с един тесен проток над който минавал често споменавания в романа Кингс Бридж, останала неутрална земя и арена на големи сражения. — Б. пр.

9

Американската армия. — Б. пр.

10

Имат се предвид Самюъл Адамс, Джон Адамс, Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон и др. Това са политическите деятели свикали през 1774 година във Филаделфия така наречения Първи континентален конгрес. На Втория континентален конгрес, състоял се на 4 юли 1776 година, била приета Декларацията на независимостта, поставяща началото на САЩ. — Б. пр.

11

Документи издавани от крал Джордж III (1760–1820) гарантиращи правото да се купуват земи в колониите, да се търгува и т.н. — Б. пр.

12

Американците наричат „подобрения“ всяка степен на промяната при превръщането на земята от дива в култивирана. В този смисъл, „подобрение“ е и да сечеш дървета — то се оценява толкова, колкото са предполагаемите разходи за това. — Б. а.

13

Граф Жан Рошамбо (1725–1807), маршал. В 1778 г. Франция влязла във войната на страната на колониите, за което до голяма степен съдействал Б. Франклин, който по това време бил в Париж. През 1780 г. Рошамбо пристигнал в Америка начело на шестхилядна армия, която спомогнала за победата на Дж. Вашингтон в битката при Йорктаун. — Б. пр.

14

Хорацио Гейтс (1728–1806) — англичанин по рождение, генерал в американската армия. Лорд Чарлз Корнуолис (1738–1805) — английски генерал и държавен деец. Командващ английската армия в юга. Уортън очевидно намеква за победата му над Гейтс край Камдън, Южна Каролина, на 18 август 1780 г. — Б. пр.

15

Джон Бъргойн (1722–1792) — английски генерал, командващ английската армия, която през 1777 г. трябвало да навлезе в колониите през Канада и да се присъедини към генерал Хау. Обаче на 17 октомври 1777 г. той попаднал в обкръжение и в битката при Саратога (малко селце в източната частна щата Ню Йорк) бил принуден да се предаде на генерал Гейтс заедно с шестхилядната си професионална армия. Във военно отношение тази битка се оказала решаваща за изхода на войната. — Б. пр.

16

По време на Войната за независимост в неутралните територии са върлували банди мародери, наречени „скинъри“ (от англ. skinner — кожодер, мародер), които са се представяли за привърженици на американската кауза. — Б. пр.

17

Мародерски банди действащи на страната на англичаните. Наименованието, както иронично е обяснено в текста, произлиза от това, че са откарвали добитъка на жертвите си (cow — крава, boy — момче. Англ.). — Б. пр.

18

éclat — блясък, шумен успех (фр.). — Б. пр.

19

Униформата на офицерите от кралската армия. Хеба — древногръцка богиня на вечната младост. — Б. пр.

20

Джон Старк (1728–1822) — американски генерал. През 1777 г. в битката при Бенингтън (в южната част на днешния щат Върмонт) той разбива англичаните и взема в плен 500 души. Тази битка е имала решаващо значение за победата на Гейтс над Бъргойн. — Б. пр.

21

Около една трета от колониалната армия (всичко около 90000 души) били германци наети от немските ландграфове и най-вече от ландграф Хесен-Касел, поради което били наричани „хесенци“. — Б. пр.

22

Тук се сравнява английският генерал Томас Гейдж, загубил битката при Лексингтън, с героя на старинната английска балада (Балада за Чеви Чейс), издадена от колекционера и издателя на балади Томас Пърси. В нея се разказва за победата на шотландците над лорд Пърси, решил да ловува в земите им. — Б. пр.

23

Майор Джон Андре (1751–1780) — английски офицер, военен шпионин, заловен и обесен от американците. — Б. пр.

24

Уайт Плейнс — град в щата Ню Йорк, където в 1776 г. англичаните удържали победа. — Б. пр.

25

Става дума за английския полковник Банистьр Тарлтън, победил американския генерал Томас Самтър при река Тайгър в Южна Каролина през 1780 г. — Б. пр.

26

Редовна е била английската войска. Американската се е състояла от въоръжени отряди и опълчение. — Б. пр.

27

Делауеър — един от тринадесетте щата, вдигнали се на борба срещу англичаните. Намира се на югозапад от Ню Джърси. — Б. пр.

28

Английски генерал. — Б. пр.

29

Срещу бреговете на Ню Йорк и Кънектикът е разположен остров, дълъг повече от двеста километра. Водата разделяща острова от сушата се нарича Протока. Ширината му варира между пет и тридесет мили. — Б. а. Става дума за остров Лонг Айлънд. — Б. пр.

30

Полковник Де Ланси, братовчед на началника на британското разузнаване Оливър Де Ланси е командвал отряди от „каубои“, на служба при англичаните. — Б. пр.

31

Испанският крал. — Б. пр.

32

Дървен резонатор, върху който са опънати струни, които издават звук при вятър. — Б. пр.

33

Малък град на река Хъдсън, на север от Ню Йорк. — Б. пр.

34

Бърч — от английски — бреза. — Б. пр.

35

Преди няколко години в Бедфорд, Уестчестър умря един селянин на име Илайша X… Този човек бе един от най доверените шпиони на Вашингтон. Според условията на тяхната договореност, X… не трябвало да контактува с други хора, за да не се излага на много голям риск. Той трябвало да отиде на служба при сър Хенри Клинтън. Вашингтон имал такова голямо доверие в дискретността му и любовта му към родината, че често му поверявал информация за някои дребни военни ходове, така че да се повиши стойността му в очите на английския генерал, когато му ги съобщава. Така X продължил да служи дълго време, докато един ден шансът го завел в града (тогава в ръцете на англичаните) точно когато от там тръгвала една част, насочена към родното му село Бедфорд, където американците имали склад с провизии. За него не било трудно да разбере целта и големината на изпратената част, но нямало как да предаде информацията на коменданта на Бедфорд, без да издаде самоличността. Нямало време и да съобщи на Вашингтон и за това решил да рискува да изпрати една къса бележка до коменданта, в която да му съобщи за опасността и за предполагаемото време на атаката. Дори се осмелил да постави и собствените си инициали, И. X., макар и с променен почерк, защото знаел, че сънародниците му го подозират и това ще придаде повече тежест на предупреждението. Понеже семейството му било в Бедфорд, бележката му била получена където трябва навреме, без самият той да напуска Ню Йорк.

Комендантът направил това, което всеки разумен офицер би направил на негово място. Той изпратил един куриер, който показал бележката на Вашингтон и поискал нареждания, а в това време комендантът се подготвял за нападението с както може.

Тогава щабът на американската армия се намирал в югоизточната част на Ню Йорк. За щастие куриерът срещнал Вашингтон по време на обиколка в района и му предал записката. Той я прочел без да слиза от седлото и добавил с молив: „Вярвайте на всичко, което ви съобщава И.Х. Джордж Вашингтон.“ След това му казал да препуска с всички сили.

Куриерът се върнал в Бедфорд след като англичаните го нападнали. Комендантът прочел отговора и го сложил в джоба си. Американците били победени, а той самият убит. Записката била намерена у него.

На следния ден X бил повикан при сър Хенри Клинтън. След като му задал няколко общи въпроса, неочаквано извадил бележката и му я подал. Попитал го дали познава почерка и кой е И.Х. „Това е Илая Хаден, шпионинът, когото вчера обесихте Паулс Хук.“ Бързината на отговора, факта, че действително бил заловен шпионин със същите инициали и хладнокръвието на X го спасили. Сър Хенри Клинтън му позволил да си отиде и никога повече не го видял. — Б. а.

36

Аргус — в гръцката митология, гигант със сто очи, оставен да пази Йо и после убит от Хермес. — Б. пр.

37

От латински — заобиколен, недиректен начин или метод. — Б. пр.

38

Действието се развива между тези два водни басейна, които са само на няколко мили един от друг. — Б. а.

39

Сър Уилиам Хау (1729–1814) Английски генерал. До 1778 г. е бил главнокомандващ на английската армия. — Б. пр.

40

Уилиам Кид (1645? — 1701), син на шотландски свещеник и знаменит английски пират по времето на войната с Франция. Бил заловен в Бостън и изпратен в Англия, където бил осъден на смърт и обесен. За него съществуват много легенди, една от които е, че е заровил съкровището си по бреговете на река Хъдзън и призрака му броди наоколо. — Б. пр.

41

По правилата на изкуството, лат. — Б. пр.

42

Четирите ъгъла, от английски. — Б. пр.

43

Бандите, наричани от местните хора „каубои“, бяха под командването на полковник Де Ланси. Този джентълмен, а той беше такъв и по образование и по произход, бе станал много омразен на американците поради приписваната му жестокост, макар че нямаше доказателства, да е извършвал нещо повече от обикновените за времето на войната действия. — Б. а.

44

Бенедикт Арнолд — (1741–1801), американски генерал, решил да предаде на англичаните крепостта Уест Пойнт (на югоизток в щата Ню Йорк, сега там се намира военната академия на САЩ). След задържането на Андре, той бил разобличен. — Б. пр.

45

Авторът споменава лице, чиято роля е била само на местно равнище и за това няма да е известно на широката публика. — Б. а.

46

Книжните пари издадени от Конгреса са се наричали масово „континентални“. Тази дума се е използвала и за армията, Конгреса, военните кораби, изобщо за почти всичко, представляващо интерес, принадлежащо на новото правителство. Изглежда това е така, в противоположност на островното положение на старата родина. — Б. а.

47

Американската страна е била наричана „горе“, а английската, „долу“, във връзка с течението на река Хъдзън. — Б. а.

48

Уилиам Хийт — американски генерал, камандващ на американските войски на север. — Б. пр.

49

Американски офицер с това име е бил заловен да събира информация зад британските постове. Той бил съден и екзекутиран, както е посочено в текста. — Б. а.

50

В Америка се правораздава в името на народа. — Б. пр.

51

Място в поречието на река Хъдзън. Сега там се намира затворът на щата Ню Йорк. — Б. пр.

52

Кротън — местност в Уестчестър, на източния бряг на Хъдзън. — Б. пр.

53

Под „източно“ тук се разбира това, принадлежащо на щатите от Ню Инглънд, които, след като са били първоначално населени с пуритани, все още запазват много характерни особености. — Б. а.

54

Евангелие от Лука, 10–7. — Б. пр.

55

Евангелие от Лука, 6–37. — Б. пр.

56

Евангелие от Матей, 22–14. — Б. пр.

57

През 1765 година бил приет закон, по силата на който всички официални документи в колониите трябвало да се пишат на специална гербова хартия или да бъдат облепени с гербови марки. Сумите събирани по този начин трябвало да се използват за издръжка на английските войски в Америка. Той предизвикал бурни протести и след една година бил отменен. През 1767 година бил приет закон за облагане с мито на промишлените изделия — хартия, стъкло и т.н. — и на чай. На много места търговците решили да не внасят и да не купуват английските стоки, за които трябвало да се плаща това мито. Решението било прието от всички колонии. Две години по-късно, английският парламент се видял принуден да отмени и този закон, но митото върху чая останало. На 16 Декември 1773 година, една група от петдесет души преоблечени като индианци и предвождани от Самюъл Адамс (един от лидерите на американската революция), завзели в Бостънското пристанище поредния английски кораб натоварен с чай, и изхвърлили в морето 343 сандъка с тази напитка. Този инцидент станал известен като „Бостънското чаено угощение“ (The Boston Tea Party), и непосредствено предшествал войната за независимост. — Б. пр.

58

Стария завет, Втора книга на царете, 3–33. — Б. пр.

59

Френски — Решително и неочаквано действие.

60

Бънкър Хил — възвишение на север от Бостън, където на 16–17 юни 1775 г. американците са отблъснали три атаки на англичаните и са оставили значително по-малко жертви от тях, при това, след като са се изчерпали мунициите им. Това е било първото сражение във Войната за независимост. — Б. пр.

61

Има се предвид обстоятелството, че Грийн, третият американски командващ на южния фронт, е бил разбит в началото на 1781 година от английският генерал Роудън. Но Грийн умеел да отстъпва като изтощава противника си. За него, както и за Вашингтон се е говорело, че умеят да губят битки, но да печелят цели кампании. — Б. пр.

62

През 1783 година е сключен Версайския мирен договор, според който Англия признава независимостта на Съединените щати, включващи тринадесет от бившите колонии. — Б. пр.

63

Тук стана дума за една от най-големите битки по северната граница, от англо-американската война през 1812–1814 година, тази през юли 1814 г. След нея и двете страни са се считали за победители. — Б. пр.