Силата ТЕ

18.

Манила

Чарлз Суи проведе много неприятен разговор с Черния генерал по радиото, предпочитаната от Триадата форма за далечни комуникации. Телефонните обаждания и писмените съобщения лесно можеха да бъдат записани или заловени. Радиопредаванията не можеха да се контролират.

Суи се ужасяваше от мисълта, че ще трябва да поднесе на кръстника си лошите новини. Когато му съобщаваха нещо негативно или неприятно, Черният генерал ставаше едновременно уравновесен и невероятно жесток. Суи толкова се страхуваше от тези ужасяващи крайности, че отлагаше разговора с Лин Пао. Свърза се с него едва когато бе принуден да го направи.

Кръстникът Пао не обичаше да крият нищо от него. Би било направо самоубийствено да премълчи новината, че Раул Гутанг е предал дискетата на Бенджи Лок Найн и на момчето на Франк ди Палма. Черният генерал се бе потрудил здравата, за да запази в тайна връзките си с Нелсън Бърлин. Всичко, свързано с това, трябваше да му се докладва.

Но, съобщавайки на кръстника си случилото се, Чарлз Суи бе принуден да признае собствения си провал, да признае, че не е успял да си върне дискетата. Това неприятно изложение включваше и унизителното признание, че е изгубил двама души в боя с Бенджи и другаря му.

Една вена пулсираше на челото на Суи. Той седеше вцепенен в тъмния си кабинет в дома си край Форбс Парк и слушаше как го наричат некадърен, небрежен, позор за паметта на починалия си баща. Обидите и ругатните продължиха няколко минути без прекъсване. Суи усети, че скоро ще получи пристъп на мигрена.

— Ти си едно наконтено малко лайно и не струваш и наполовина колкото баща си — извика Лин Пао. — Мислиш. Само в това те бива. Но, скъпи кръщелнико, да мислиш означава да действаш. Колко пъти трябва да ти го изтъквам? И преди съм ти казвал — губиш твърде много време на тенискорта и пред органа. Не виждаш ли колко е унизително да позволиш да бъдеш победен от деца?

Яростта на Черния генерал не намаля, когато чу, че Чарлз Суи е хванал компютърния оператор от „Таалтекс“ Раул Гутанг, че го е измъчвал жестоко и го е принудил да бъде откровен.

— Знаеш ли колко скъпо ще ми излезе, ако връзките ми с Нелсън Бърлин излязат наяве? — попита Лин Пао. — Ако се разкрие миналото на Бърлин, даже неговите пари няма да го спасят от опозоряване. Знае ли Ди Палма за онази работа със сестрата на Бърлин?

— Да, знае — отвърна Чарлз Суи. — Според материалите, които взеха от хотелската стая на Ди Палма и които после полицията ми предаде, той е чул за Бърлин и сестра му от Грегъри ван Руутън. Не знае подробности, защото беше в затвора и това му попречи да се рови и да задава въпроси. Господин Ди Палма е късметлия, че си имаше тези деца, които му свършиха работата.

— Затвори си устата и си отвори очите. Късметът няма нищо общо с всичко това. Той не е глупак. Отдавна е планирал да използва момчетата. Знаел е, че ще го познаят. Ако не си забелязал, нека да ти кажа, че той е известен човек. Ди Палма е решил да играе ролята на жертвено агне и да ни направи на глупаци.

— Не разбирам.

— Ди Палма не е виждал никого, след като го арестуваха. Но момчетата действаха много прецизно. Те знаеха какво да правят, без да получават съвети от Ди Палма, който очевидно е разработил стратегията си още в Америка. Винаги беше на една крачка пред нас. Много ми е неприятно да кажа такова нещо за един западняк. Ти се оказа много неблагоразумен, като подцени този човек. И децата с него.

— Кръстник, моите хора се опитаха да очистят Бенджи и приятеля му.

— Не ти се плаща да опитваш. Плаща ти се, за да успяваш.

Суи изтри потната си длан в панталона.

— Кръстник, ти знаеш колко жесток може да бъде Бенджи. Казаха ми, че другият е още по-твърд. Това хлапе е някакъв феномен. Изненадаха хората ми в Китайското гробище…

— Ти си нещо по-лошо от глупак, ти си идиот! Колко пъти да ти казвам, че обясненията не променят фактите. Да ти напомня ли защо заповядах толкова жени да бъдат изгорени миналата седмица? Трябваше да прикрия информацията, която ти остави да ти се изплъзне през пръстите. И единственият ти отговор на тази неприятност е да докладваш, че си бил победен от двама хлапаци. Ако баща ти беше жив, щеше да заплаче от срам.

Чарлз Суи затвори очи и започна да масажира слепоочията си.

— Кръстник, знам къде са момчетата.

— А дискетата?

— Мога да я унищожа и да се погрижа момчетата да не си тръгнат живи от Манила.

— Ди Палма, Ван Руутън и Мартин Маки могат да разрушат онова, което цял живот съм градил на Запад. Може дори да ме принудят да отменя срещата си с другите драконови глави. Няма да изтърпя такова унижение. Много рискувах, за да свикам тази конференция. В момента тайните общества искат да ме последват, да направят компромис. Но какво ще стане, когато научат, че не мога да управлявам собствената си къща?

— Кръстник, аз…

— Млъкни! По дяволите, млъкни!

Чарлз Суи свали очилата си и започна да масажира основата на носа си. Старецът беше в отвратително настроение. Да се опиташ да му угодиш бе все едно да тичаш без крака. Кой знае защо напоследък бе толкова изнервен.

Вярно, Ван Руутън бе обидил и него, и Тароко, жената, с която и двамата бяха в интимни отношения. Но Суи подозираше, че още нещо притеснява Пао. Нещо, което старецът не обсъждаше с никого.

— Каза, че имало още едно момче с Бенджи — обади се Лин Пао. — Да не е онова, което преби Айвън Хо?

— Да. Той е син на Франк ди Палма.

— Какво знаем за малкото копеленце, освен че смята, че е твърдо като баща си?

— Казаха ми, че се бие като демон. Човекът, който оцеля в боя, беше направо ужасен. Нарече момчето странно.

— Той е един шибан досадник, това поне е сигурно. Заради него „Нефритовите орли“ сега са далеч от лапите на „Осемте ножа“ от Севера. И знаят, че аз съм заповядал да ги избият. Каза, че бил странен. В какъв смисъл?

— Физически е много силен — обясни Чарлз Суи. — Казват, че удрял с необикновена мощ. Уби един от моите хора със свещник, другият е полумъртъв. Нарича себе си воин. Моят човек ми каза, че хлапето сякаш било от друг свят.

На неколкостотин километра във вилата си в Тайпе Лин Пао затвори единственото си око и си помисли за стария свещеник, когото уби заради зловещото му предсказание. „Ще умреш жестоко. Инструмент на смъртта ти ще бъде младо момче, което живее на Запад, но е от Средното царство. Той е част от живота ти и още от раждането си те следва като сянка. Ще умреш след двадесет и един дни.“

Замаяният Лин Пао разтърси глава. Това бе невъзможно. Когато вдигна чашата и отпи от чая, ръцете му трепереха. Остави чашата и взе микрофона.

— Синът на Ди Палма. Той азиатец ли е?

— Да, кръстник. Момчето е наполовина китаец.

„Младо момче, което живее на запад, но е от Средното царство.“

— Казваш, че знаеш къде се крие?

— Двамата с Бенджи напускат страната. Но аз мога да се добера до тях.

— Направи го незабавно.

— Кълна се в паметта на баща си, че ще унищожа и тях, и дискетата.

Гласът на Лин Пао беше безсърдечен. Това напомни на Суи колко голяма част от уважението към кръстника му се основаваше на страха.

— Ако онези момчета утре са живи — предупреди го кръстникът, — ще убия жена ти. Ще умира поне седмица.

Работейки с този мъж, Чарлз Суи дълго бе яздил тигър. Сега тигърът беше гладен.

Мигрената стегна главата му като менгеме и той стисна зъби.

Международното летище в Манила

Ди Палма стегна колана си и разтри охлузените си китки. Още петнадесет минути до разчистването на пистата, каза пилотът. Междувременно наполовина празният лайнер стоеше самотен в мрака. Франк изгаряше от нетърпение да тръгнат по-скоро. Беше му писнало от варени яйца.

Погледна към Тод от другата страна на пътеката. Момчето се беше отпуснало назад в седалката си със затворени очи. Очевидно спеше. Джоан седеше до него, положила глава върху рамото му. Ди Палма се усмихна. Не беше ли това съединение на две млади сърца?

Пред бюрото за резервации баща и син се прегърнаха сърдечно. Хлапето се прилепи до него сякаш Ди Палма току-що се връщаше от гроба. Притесни се, че вижда Тод толкова изтощен. Подозираше, че синът му е сломен от четиристотингодишното отчаяние.

„Добре съм“ — успокои го Тод, но той се съмняваше. Хлапето определено изглеждаше разтревожено. По дяволите, за какво ли се тревожеше? Дискетата беше у тях и те се отправяха към дома. Трябваше да остави притесненията за Нелсън Бърлин и за Черния генерал.

Бенджи носеше дискетата, която Ди Палма нямаше да получи, преди да пристигнат в Ню Йорк. Беше направил копия. Едното лежеше на сигурно място в банков сейф, а другото — у един адвокат. Имаше думата на Тод, че информацията е вярна и че е достатъчно ценна. Хлапето бе свършило фантастична работа. Ди Палма се гордееше с него както никога преди.

Съжаляваше, че не можа да се разрови и да провери твърдението на Ван Руутън, че Нелсън Бърлин е убил сестра си. Полицейската работа се състоеше от здрав разум и постоянство. Разкриваш престъпленията с упоритост, не се отчайваш, докато не откриеш някого, който знае нещо. Свидетел. Съучастник. Роднина на престъпника.

Номерът беше да събориш една плочка от доминото и да гледаш как другите падат сами. Ди Палма започна с проследяване маршрута на парите и стигна до края му. Но той си оставаше ченге и нищо нямаше да стопли сърцето му повече от разрешаването на едно четиридесетгодишно убийство, с което после щеше да натопи една от най-едрите риби в Америка.

През последните няколко дни още нещо го тормозеше, освен спомена за варените яйца и хлебарките в чая. Едно име постоянно изплуваше в съзнанието му. Тароко. Съблазнителната китайска певица, любовница едновременно на Лин Пао и на Грегъри ван Руутън. Тя беше изчезнала безследно. ФБР и ОБН не можаха да я открият, но не бяха и я търсили твърде упорито. Те държаха Ван Руутън и той говореше. От какво още имаха нужда?

Ди Палма обаче се притесняваше от изчезването й. Тревожеше се, защото познаваше Ван Руутън. Бившият му партньор имаше изключително самочувствие, беше мъж, който не понасяше унижението, а според всички доклади Тароко бе направила именно това. Ван Руутън никога не оставяше подобни постъпки ненаказани.

Ето защо тръгна след съпругата на Ди Палма. Акулските очи постигна равен резултат.

Когато се срещнаха миналата седмица на Губернаторския остров, се спомена и името на Тароко. Обаче Ван Руутън бързо смени темата. Не искаше да говори за кучката. Ди Палма сви рамене. Не го интересуваше.

Но след като полежа буден в различни манилски затвори, си спомни усмивката на бившия си партньор, когато отхвърли темата за Тароко. В очите му светна блясъкът на победата. Ди Палма много пъти бе виждал този блясък. Можеше да го разпознае и насън.

Тароко си беше свършила работата. Разцепи Ван Руутън на две половини и му обърка ума. Както спомена човекът на Ди Палма от ФБР, когато всичко приключило, на шията на Акулските очи можело да се закачи табела с надпис „в неизправност“. Предполагаше, че Тароко е изоставила Ван Руутън толкова сломен, че той е заминал за Атлантик Сити, където се е опитал да оправи разбитото си сърце, като пропилее доста от паричките на Черния генерал. Това разказваше на света и Акулските очи.

Но устата на Ван Руутън не изричаха молитви. Той лъжеше като циганин. Поради това Ди Палма не престана да се чуди какво се е случило с Тароко, след като е изоставила красивия Грегъри.

Миналата седмица не беше се появявала в Атлантик Сити, където едно модно казино й плащаше сто хиляди долара за три дни. Никой не играеше комар повече от китайците, които се тълпяха край рулетката и масите за зарове веднага щом се появеше Тароко.

Ди Палма бе съгласен, че арестът на Ван Руутън може да я е уплашил, че тя може да е напуснала Америка. Ами изявите й в Канада, Карибските острови и Азия? Тароко беше суперзвезда в китайските общности по цял свят. Според ФБР тя правела големи мангизи и била работохоличка. Той не можеше да повярва, че такава жена би избягала от сто бона.

Говореха, че Тароко е луда по рекламата. Не можеш да я удържиш надалеч от вестниците или от китайската телевизия и радио. Наскоро бе завършила нов албум и го рекламираше навсякъде, където ходеше. Дамата си имаше много причини да остане пред очите на публиката. И защо не се показа с Лин Пао в Тайпе? От ФБР му казаха, че никой не я е виждал там. Защо изчезна вдън земя?

Преди да тръгне от Ню Йорк за Манила, Франк обсъди изчезването на Тароко с Жан, която работеше с изпълнители и ги познаваше по-добре от всеки.

— От това, което ми казваш, разбирам, че тя е някаква кокетка — отговори Жан, — която не те слуша, ако не говориш за нея. Питаш защо може да е изчезнала. Или е запрашила някъде с някой мъж, или е мъртва. Нищо друго не може да скрие таза дама от светлината на прожекторите.

Изчезването на Тароко не беше приоритет в работата на ФБР и ОБН. Не беше необходимо Ван Руутън да споменава името й. Нека да снесе информация за по-едрите риби и ще падне такава веселба. Лин Пао бе мишената, не Тароко.

Ди Палма обаче подозираше, че бившият му колега знае повече за бързото изчезване на любовницата си, отколкото признаваше. Ако това беше вярно, то означаваше, че войната между Акулските очи и Черния генерал не е само за два милиона долара. Тя се водеше заради жена. Направо да се побъркаш.

Филипинските власти позволиха само на Бари Оменс и на един дипломат от посолството да изпратят Ди Палма. В участъка на Мабини стрийт Оменс му подаде плик с паспорта, портфейла и другите му ценности. Липсваха бележките за пожара в „Таалтекс“, за Лин Пао и Нелсън Бърлин. Изненада.

Човекът от посолството дойде на летището тъкмо навреме. Казваше се Тайлър Денисън, висок, рус мъж от Джорджия с идеални зъби и постоянно поддържан тен. Настоя филипинските ченгета да престанат да тормозят Ди Палма и да му позволят да се обади на Жан, преди да се качи на самолета.

Тя не преставаше да плаче. Беше се поболяла от тревоги. Каза, че не можела да спи и да се храни, откакто филипинската версия за проблемите на Франк се появила в американските вестници. Щяла да ги посрещне двамата с Тод на летище „Кенеди“. След като няколко пъти му каза, че го обича, накрая попита:

— Франк?

Ди Палма се намръщи.

— Да, Жан?

— Ами малката ти приятелка, джуджето?

— Да?

— Тя свадлива ли беше или щастлива? — За пръв път от много дни насам той се разсмя.

Не разрешаваха на телевизионната компания да изпраща човек до участъка или на летището. Но те бяха оставили бутилка „Дом Периньон“ и съобщение за Ди Палма на билетното гише. „Добре дошъл у дома, Здравеняко. Ще се видим в шест и единадесет.“ Ди Палма даде шампанското на Бари Оменс.

Имаше и още един подарък, който го чакаше на същото място — голяма бутилка минерална вода „Перие“ и чифт нови пръчки ескрима. Пръчките бяха ратанови, шейсетсантиметрови. Ръчна изработка. Нямаше бележка.

Той се сети за нещо, което беше чул от Тод. „Всичко на света е продукт на две сили. Позитивна и негативна, светла и тъмна, силна и слаба. Тези съзидателни и разрушителни сили играят еднаква роля и ни правят такива каквито сме. Китайците наричат това «Те».“

Детектив Филарка можеше да бъде купен, но си сложи врата на дръвника и му спаси живота. Жан беше невярна, но същевременно беше щедра и любяща съпруга. Ван Руутън беше корумпиран и женкар, но го предупреди, че Нелсън Бърлин подслушва телефоните на Жан. Ами Тод? Нямаше по-добър син на света. Ами онзи Тод, който беше хладнокръвен убиец и носеше у себе си неописуемото зло, наречено Айки-рио?

Ди Палма спря пред гишето, отвори бутилката „Перие“ и вдигна мълчалив тост. „За «Те» — помисли си той. — За най-доброто и най-лошото у всички нас.“ Изпи една трета от топлата вода, затвори бутилката и я пусна при дискетата в чантата на Бенджи.

По-малко от една трета от местата в самолета, излитащ в 5:00, бяха заети. С изключение на Ди Палма, хлапетата и един самотен пътник, първа класа беше празна. Франк възнамеряваше да се изтегне върху празните седалки и да се наспи. Само самолетът да се вдигнеше във въздуха.

Бенджи седеше пред него. Седалката му беше отпусната назад, което бе против правилата, но младежът не се интересуваше от тях. Поне си беше сложил предпазния колан. Ди Палма се питаше защо момчето е толкова неспокойно. Откакто се качиха, нито за миг не можеше да остане на едно място.

Ако не тактуваше с глава по облегалката, риташе предната седалка, пукаше с пръсти и гледаше втренчено към заспалия Тод. Веднъж, докато Франк го наблюдаваше, Тод отвори очи. Преди баща му да успее да каже нещо, момчето погледна към Бенджи и поклати глава. После пак затвори очи. Нещо ставаше между тези двамата и нямаше нищо общо с екологията.

Нямаше смисъл да се опитва да измъкне информация от Джоан. Тя не говореше много; английският й като че се състоеше от осем думи, три от които бяха „Макдоналдс“ и „Брус Спрингстийн“. Говореше повече на кантонски, и то само с Тод. Тя му беше изцяло предана. Двамата живееха в свят, затворен за всички останали, включително и за Ди Палма.

Тод каза, че имало затруднения при вземането на дискетата. Трябвало да убият двама от хората на Чарли Суи. „Направили сте каквото е трябвало“ — каза баща му. Не го разпитва за подробностите, а и той не пожела да сподели повече. Ди Палма познаваше сина си и знаеше, че той вече няма да заговори за инцидента.

Една филипинска стюардеса, чипоноса млада жена с кафяво сако, нервна усмивка и табелка с името Монтез, го попита дали иска нещо за пиене.

— В 5:10 сутринта? — усмихна се Ди Палма. — Твърде рано ми е.

Госпожа Монтез, която носеше венчална халка, предложи безалкохолни напитки на хлапетата, но и те отказаха. Тя се усмихна и продължи към кабината на пилота, стигна до там и почука на вратата. Вратата се отвори и тя изчезна вътре. „Ако трябваше да се усмихвам, за да си изкарвам хляба — помисли си Ди Палма, — щях да умра от глад.“

Погледна към прозореца. Зората се прокрадваше иззад тъмните хангари. Камионите за провизии и гориво се отдалечаваха от самолета. Количката за багажа бавно се изтърколи под крилото и изчезна. Ди Палма се връщаше в Ню Йорк. Чувстваше се добре. Обърна се към Тод.

Момчето го нямаше. Бенджи и Джоан също бяха изчезнали.

Той се обърна и погледна по пътеката към туристическата класа. Точно тогава видя експлозията.

Джоан се заключи в задната тоалетна на 707 и се облегна на вратата. Притискаше самолетната торбичка до гърдите си. Секунди по-късно погледна в торбичката и видя бомбата. Пластичен експлозив, жици и часовник, нагласен така, че да избухне след час, когато самолетът ще лети над океана. Никой нямаше да оживее. Чантичката беше там, където каза Тод, в багажа над главите на пътниците до аварийния изход.

Тя затвори очи и прочисти съзнанието си, както й бе наредил Тод. Злодеянията от всички предишни животи скоро щяха да изчезнат. Да жертваш живота си за другите означаваше незабавно да се съединиш с боговете. Ако следваше инструкциите, щеше да се освободи от вечното колело на раждането и смъртта. Никога нямаше да се роди отново. Кармата й щеше да бъде освободена. Джоан щеше да е свободна завинаги.

Тя отвори очи, преклони глава пред боговете и бръкна в чантичката. Пръстите й напипаха часовника.

Ди Палма разкопча колана си и хукна към задната част на самолета, към дима, огъня и крещящите пътници. Когато стигна до мястото на експлозията, той се захвана да помага на стюардесите да евакуират пътниците от самолета.

Евакуацията завърши за минути. Върнаха оцелелите в терминала. Осем трябваше да постъпят в болница. Трима, сред тях и Джоан, бяха убити.

Тод и Бенджи бяха изчезнали.