Силата ТЕ

22.

Тайпе, Тайван

Лин Пао и двама въоръжени пазачи излязоха от имението му в планината Йангминг по залез-слънце и тръгнаха към върха. Единият пазач носеше малка клетка с пеперуди. Пао държеше синя ваза с бели орхидеи и сливови цветове.

Тримата мъже наближиха билото и спряха пред бамбукова горичка, оградила самотен бор. Всички дървета бяха посадени наскоро в памет на Тароко, чийто прах бе погребан в корените на бора.

Черният генерал махна с ръка, а пазачът с пеперудите пристъпи напред и остави клетката под бора. После, без заповед, двамата пазачи се отдръпнаха на известно разстояние надолу по хълма и оставиха Пао сам. Секунди по-късно той сложи вазата върху клетката и наведе глава, отдавайки безмълвната си почит.

Белите орхидеи бяха любимите цветя на Тароко. Тя беше и специалист по пеперудите, нещо неочаквано за една малка проститутка, каквато бе, преди да се срещнат с Пао. Беше родена в Сън Муун Лейк, където баща й притежаваше забележителна колекция от пеперуди. Той бе подслонил стотици видове от тези насекоми в огромни клетки. Пао наричаше Тароко „Пеперудата“.

Те бяха любовници, после приятели, които си прощаваха всичко. Приятели, които си имаха и други любовници, но понякога спяха заедно, за да не са сами. Тя не заслужаваше да умре толкова позорно. След като застреля нея и младия индиец, Ван Руутън сложи двата трупа в огромен фризер и го изпрати на Лин Пао в Тайпе. Сложи вътре и неприлични фотографии на Тароко и индиеца. Съдържанието на фризера и фотографиите разплакаха Лин Пао за пръв път от много години насам.

Изпращането на трупа на Тароко бе варварски акт. Даже хладнокръвният и безчувствен Пао се сепна от него. Но Ван Руутън беше доста емоционален. Когато се разгневеше, той можеше да стане злобен. Беше затъпял от любов към Тароко и така Черният генерал можеше да го контролира.

Тя умря, защото американецът не можеше да живее, без да се наслаждава на властта си над другите. Убийството й бе последният му опит да поведе с една точка пред Лин Пао, чието сърце не престана да скърби за Тароко. Но сега Черният генерал мразеше всичко, свързано с Ван Руутън.

За азиатците три беше най-свещеното число. Съществуваха трите свята на човека — тяло, ум и душа. Съществуваха трите небесни добродетели — вяра, надежда и милосърдие. Триадите бяха конструирани около триъгълника на небето, земята и човека.

За нещастие бедствията също се явяваха по тройки. Жестока смърт бе сполетяла Тароко и Чарлз Суи, двама души, които Пао обичаше много. Ако момчето Тод не умреше, третата гибел щеше да е на самия Пао. Синът на Ди Палма го бе заявил съвсем ясно, повтаряйки предсказанието на стария свещеник пред Айвън Хо в Ню Йорк.

Дали момчето беше дявол, или бе научило за свещеника и снежния леопард от някой слуга в дома на Пао, някой, който знаеше повече, отколкото трябваше да знае? Имената „Бенкай“ и „Киичи“ не означаваха нищо за Черния генерал. Разбираше само, че му остават едва девет дни, през които трябваше да унищожи момчето.

Коленичил пред бора, запали три пръчици джос и ги заби в земята. Пеперудите литнаха из клетката, а той наведе глава и тихо каза няколко будистки и таоистки молитви за душата на Тароко. В крайчеца на окото му се появи сълза.

По-рано ходи до Ма-Тзу, храм, посветен на Богинята на морето, и запали свещи за Тароко. Запали и свещи за душата на кръщелника си. Чарлз бе последната му връзка със Сон Суи. Малко хора бяха толкова безмилостни и жестоки като Лин Пао, но дори той не можеше да превъзмогне скръбта. Чарлз и Тароко щяха да му липсват много.

Чарлз бе убит от момчето на Ди Палма, нещо, което научи няколко часа след нещастието. Официално кръщелникът на Пао бе загинал в пожара, причинен от светкавицата. Полицията, която не забелязала нищо подозрително, решила, че смъртта е нещастен случай. Божие дело, така казали. Но изключително подозрителният Пао знаеше, че тенисистът Рафаел Амандо е бил по това време с Чарлз. Можеше само да се чуди как това Божие дело не се е стоварило и върху него.

Частното разследване на Пао бързо даде резултат. Амандо и телохранителят му Фелипе бяха убедени да споделят информацията, която бяха скрили от полицията. Фелипе не бе придружил Амандо до имението на Чарлз; бил оставен в безсъзнание в гаража. Две момчета взели колата. Пао веднага се досети, че момчетата са синът на Ди Палма и Бенджи Лок Найн. После тенисистът призна, че същите момчета го принудили да ги заведе при Чарлз. Притиснат да сподели още подробности, накрая заяви, че по-малкото момче убило Чарлз с ракета за тенис. Ракетата на Амандо.

Преди смъртта си Чарлз бил принуден да разкрие истината за миналото на Нелсън Бърлин. Тайната на американския бизнесмен вече бе известна на доста хора.

Пао освободи Фелипе от всякаква отговорност за убийството на Чарлз. Но не бе толкова великодушен към Рафаел Амандо. Тенисистът не беше участвал в кръвопролитието, но бе завел убиеца при Чарлз. И трябваше да плати за това.

Пао заповяда той да изчезне, заповед, която вече беше изпълнена. Никой вече нямаше да види Амандо, нито жив, нито мъртъв. Жена му също щеше да бъде наказана, но не веднага. Черният генерал щеше да се разправи с нея след две-три години, когато тя най-малко щеше да го очаква, когато тя и всички останали щяха да са повярвали, че тази история е забравена.

Що се отнася до Айвън Хо, победен от момчето на Ди Палма, смъртта на Тод бе последната му възможност да се откупи. Нека работи с „Осемте ножа от Севера“ и да унищожи момчето на Ди Палма колкото може по-скоро. Да убие и Бенджи, защото той бе съюзник на Тод и заедно с него работеше срещу Лин Пао. Майната им на „Нефритовите орли“. Нека убият само водача им и демоничния младеж, на когото той служеше.

Междувременно се появи и проблемът с това как да намери друг начин за придвижване на парите си до Филипините и от там в азиатския бизнес на Нелсън Бърлин. Информацията, свързваща Пао с Бърлин, сега беше в ръцете на Франк ди Палма. Досега той не беше я използвал, но това бе само въпрос на време. Франк имаше отлична репутация на репортер следовател.

След четири дни Нелсън Бърлин щеше да пристигне в Тайван. Не можа да откаже. В телефонния им разговор Пао не обърна внимание на протестите му, че бил твърде зает, за да пътува. Заповяда на американеца да дойде в Тайван, защото имаше да отговаря на много въпроси. Синът му, изключително безразсъден и неуправляем, глупаво бе прелъстил съпругата на Ди Палма. Самият Бърлин допълнил глупостта му, като заповядал да подслушват телефоните й и така дал на репортера допълнителна причина да се рови в работите на Триадата.

В резултат на това филипинската банкова комбинация, служила добре на Пао толкова много години, вече не беше практична. Полицейският инспектор Мартин Маки кроеше заговори и щеше да създава неприятности, но именно Грегъри ван Руутън бе подредил нещата така, че Ди Палма да остане ключов играч. Бърлин трябваше да изкупи грешките на сина си, като осигури на Пао нов начин за безопасно движение на парите му из Далечния изток.

Най-неприятен за Бърлин бе фактът, че Франк ди Палма знае истината за смъртта на сестра му.

— Как е разбрал? — попита.

Пао му разказа обстоятелствата около смъртта на Чарлз.

— Бележките на Ди Палма показват, че е разбрал за това от сина ти. Следващия път, когато си поговорите с Грегъри, трябва да го попиташ откъде е получил тази информация. Ако приемем, че ще иска да разговаря с теб.

Той подозираше, че Тароко е информирала Ван Руутън. Но защо да го споменава пред Бърлин? Синът му беше проблемът.

— Моите адвокати здравата ще поизпотят Ди Палма — поясни американецът. — Със сигурност можем да му създадем някои правни затруднения що се отнася до прането на парите. Но Грегъри е друга работа. С него не мога да се разбера. Решен е да ме унищожи.

— Нека да се грижим за себе си, преди съдбата да се е стоварила върху нас — каза Пао.

— По дяволите Грегъри. Много ще съм доволен, ако съдбата се стовари върху него и попречи на това малко лайно да си отваря повече устата.

— Кармата и сенките следват човека навсякъде — отбеляза китаецът.

— Ди Палма направил ли е опит да се свърже с някого от тайванското правителство заради историята с Рода?

— Доколкото знам, не.

Пао обясни, че това е още една причина Бърлин да отиде в Тайван. Можеше да говори с онези старци от КМТ, които са прикрили убийството на сестра му. Някои от тях бяха още живи и получаваха добри пари от хероиновите сделки на Пао. Тези сенки от отминали времена можеха да уверят Бърлин, че тайната му е заровена дълбоко в старите документи, които никога нямаше да видят бял свят.

Междувременно около хонконгската конференция възникваха усложнения. Някои от съперниците му бяха размислили и не бяха сигурни дали ще присъстват на срещата след девет дни. Негативният ефект от ареста на Ван Руутън не беше тайна за подземния свят.

Те виждаха, че хората на Пао в Америка прекратяват дейността си и даже се крият, за да избегнат ареста. Разбраха за конфискуваните наркотици и пари. Знаеха, че някои от редовните клиенти на Черния генерал са потърсили други източници за покупка на хероин. За всеки случай, казваха клиентите. И защо той се обърна срещу „Нефритовите орли“, срещу малките си тигърчета?

Някои от съперниците на Пао открито се питаха дали той е достатъчно силен, за да защитава своите интереси. Защо да правят компромиси с човек, чиято звезда може би залязва? Не е ли по-разумно да изчакат още малко, а после, когато той няма да може да се съпротивлява, да му отнемат империята?

Сега Пао се нуждаеше от тази среща повече от всякога. Това беше възможност да покаже, че все още е силен и убедителен, че притежава силата на тялото и духа, нужни му да защити положението си. Срещата трябваше да се проведе по план и той да я ръководи. Империята му в Златната планина щеше да бъде спасена чрез убийството на Ван Руутън. Самият Пао щеше да бъде спасен чрез убийството на момчето на Ди Палма.

Той обърна гръб на бамбуковата горичка и се спусна по хълма. Долу в имението се виждаха светлините в главния павилион и в съседните дворове. Чу как тигрите реват и нетърпеливо очакват вечерята си.

Една бяла орхидея в ръката му напомни как по здрач излизаха тук, разхождаха се и си говореха с Тароко, без охрана, само двамата със своите спомени и въпросите за бъдещето. Тя започна живота си като проститутка и се превърна във велика изпълнителка, спечелила сърцата на милиони, включително и неговото. Ван Руутън бе откраднал повече от милион долара от парите на Пао, но като уби Тароко, открадна много повече. Много повече.

Ван Руутън. Синът на Ди Палма. Мартин Маки. Всички те трябваше да умрат възможно най-скоро. Англичанинът трябваше да умре, защото Пао обеща да го убие, а един водач на Триада трябва да държи на думата си.

За да отмъсти за Тароко и Чарлз, трябваше да унищожи и някой друг. Някой, който според него имаше значение както за Ван Руутън, така и за Ди Палма, чийто син уби кръщелника на Пао. Този някой бе съпругата на репортера. Отмъщението на Черния генерал винаги изискваше кърваво жертвоприношение на жена.

Той спря на склона и погледна към бамбуковата горичка, където бе погребана Тароко. Секунди по-късно заповяда на пазачите да тръгнат пред него към имението. Не искаше да забележат сълзите му.