Силата ТЕ

4.

Ню Йорк

Губернаторският остров е един от трите малки острова в нюйоркското пристанище на юг от Манхатън. Тъй като там е резиденцията на американската брегова охрана, посещенията се допускат само през уикендите в топлите летни месеци. Груповите обиколки са позволени само с предварително разрешение от администрацията на бреговата охрана.

Островът е получил името си през 1698 година, когато нюйоркският съвет го е отделил „за ползване и квартира на губернаторите на Негово Величество“. Освен че подслонявал колониалните губернатори, той бил и ловен резерват, ферма за овце, състезателна писта и карантинна станция за имигранти. С гористите си местности, колониалните колиби и къщите от деветнадесети век Губернаторският остров си остава една от частите на Ню Йорк, която най-много прилича на провинциално селце.

Други забележителности са укрепленията Форт Джей и замъкът Уилямс, построени през деветнадесети век, за да защитават Ню Йорк от атаките на британския флот. По рововете са изправени оръдия, които никога не са стреляли в битка. Британската заплаха никога не се осъществила реално. Оръдията се използвали само за учебни стрелби и отбелязване на тържествени случаи.

Губернаторският остров продължава да е защитна преграда, но при условия, познати на ограничен кръг хора. Тук се охраняват свидетели на федерални престъпления, особено на онези, свързани с организираната престъпност.

След като дадат показания във федералните съдилища в Манхатън, някои свидетели се включват в Програмата за защита на свидетели към Министерството на правосъдието. Тя включва нова самоличност, ново жилище в Америка или в чужбина, а в някои случаи дори и пластична операция. Наречена също Програма за псевдонимите, тя си има и своите критици, които твърдят, че защитата на свидетелите може би е недостатъчна. Критиката е отправена и към хора, които, докато са под защитата на правителството, продължават да извършват престъпления — обири на банки, измами на борсата, подпалване на пожари, изнасилвания и убийства.

Програмата за защита на свидетелите обаче ще продължи. Изглежда никакви критики и противопоставяния няма да успеят да я прекратят. Престъпниците ще получават защита в замяна на свидетелски показания срещу съучастниците си. А някои етични въпроси ще бъдат забравени и оставени без отговор.

Програмата ще продължи, защото съдействието на свидетелите си остава основен източник за информация при разрешаване на проблемите с престъпността.

Късно следобед Франк ди Палма пристигна пред входа на двуетажна тухлена сграда на Губернаторския остров и позволи на двама американски шерифи да го обискират.

— Не нося — каза той.

Те знаеха, че е така, знаеха и кой е, но все пак го опипаха.

Единият шериф беше млад, широкоплещест пуерториканец, почти без врат. Носеше кафяво пилотско яке, избелени джинси и черни каубойски ботуши със сребърни носове. В едната си ръка стискаше чешки автомат „Скорпион“, дулото стърчеше от рамото му.

Партньорът му беше слаб чернокож на средна възраст. Кафявите му очи изглеждаха дружелюбни, но първото впечатление лъжеше. Носеше сив фланелен костюм и бежов шлифер с памучна подплата. Беше въоръжен с автомат „Берета 12S“. В края на зимата и двамата бяха без шапки. Носеха черни кожени ръкавици. Не говореха празни приказки. Ди Палма си помисли, че пуерториканецът прилича на обвиняем, а другият — на офицер.

Франк ди Палма беше около четиридесет и пет годишен, едър, висок метър и деветдесет, с орлови очи, сива коса и плоско лице — грозно, но привлекателно заради самоувереността, която излъчваше. Втората му съпруга казваше, че малко зловещото му излъчване било много секси. Изкара двадесет години като нюйоркско ченге, пенсионира се с лейтенантска пенсия и леко накуцване, което му напомняше, че светът на престъплението, по думите на Реймънд Чандлър, не е много приятен. През последните три години работеше като репортер в голяма телевизионна мрежа.

Дойде, на Губернаторския остров, за да си поговори с бившия си партньор, детектив от Ню Йорк на име Грегъри ван Руутън, който сега беше свидетел под закрила. За да избегне затвора, той даваше информация за американските операции на Лин Пао, китайски наркотрафикант, известен като Черния генерал. Като правило контактите с информаторите се ограничаваха само до членове на семействата и адвокатите им. Ди Палма заобиколи това правило. Или по-скоро Ван Руутън го заобиколи, като заяви в Министерството на правосъдието: „Е, ако не стане както искам аз, няма да разберете каквото знам“. Той искаше лична среща с Франк ди Палма, и то веднага.

Репортерът не беше добре дошъл на Губернаторския остров. ФБР и ОБН (Отделът за борба с наркотиците) не искаха защитеният им свидетел да говори с пресата. Колкото по-малко се знаеше за Ван Руутън, толкова по-добре. Медиите не подозираха нищо за ареста му и федералните предпочитаха това да си остане така. И сега се появяваше Франк ди Палма, готов да вдигне врява до небето, или поне така изглеждаше.

Той бе помолен да „сътрудничи“, като доброволно откаже срещата с бившия си партньор. Попита ги: „Че защо, по дяволите, трябва да го направя“. Тогава го помолиха да поговори с прокурора. Не пожела. Дали не иска да вечеря с прокурора? Отново не. Срещата със свидетеля щеше да се състои. Ако това беше проблем за ФБР или за ОБН, трябваше да си поговорят със самия защитен.

Най-накрая му се обади латиноамериканка с леден глас, която се представи като говорител на ФБР. Упрекна го за това колко бил несговорчив, но той я прекъсна:

— Мисля, че те обичам. Току-що забелязах, че гащите ми мърдат.

Тя тресна слушалката.

Ди Палма нямаше да бъде притискан и нямаше да попречи на полицейското разследване. Като ченге и той беше получил своя дял от неприятностите на жадните за слава глупаци. Така че се обади на прокурора Логан Пийл и обеща да запази мълчание за предстоящата си среща с Ван Руутън. Срещата беше лична, съвсем частна. Нямаше да излезе на екрана.

— Жена ти ли? — попита Пийл.

Ди Палма си помисли: „Страхотно. Целият шибан свят знае“. Не отговори на въпроса.

— Много добре — продължи прокурорът, — но нали знаеш колко твърди могат да бъдат републиканците? — Което означаваше, че някои от федералните и от ОБН вече не го възприемаха като бивше ченге, а като цивилен. От най-лошите цивилни — шибан журналист! В скалата на човешките взаимоотношения само адвокатите и мъчителите на деца стояха по-долу. И така, Ди Палма им беше враг.

Но докато федералните се нуждаеха от Ван Руутън, той щеше да си я кара посвоему. Обзаложи се на последните си пари, скъпа, че срещата между Ди Палма и бившия му партньор ще се състои. Щеше да се състои, защото свидетелят знаеше доста неща за Лин Пао, човекът, който сега движеше търговията с хероин в Ню Йорк. Красивият Грегъри държеше в ръцете си всички карти и го знаеше.

Франк беше наясно, че независимо от информацията на Ван Руутън Лин Пао никога нямаше да излезе сух от процес в Америка. Политическите връзки на Черния генерал в базата му в Тайван бяха силни и устойчиви; доста щяха да се поизпотят, докато го екстрадират. Тайванските лидери по-скоро биха предпочели да го видят мъртъв, отколкото да го пуснат в американска съдебна зала.

Но ако успееше да прекрати американските операции на Черния генерал, най-големия печалбар, веднага щеше да прекърши врата на копелето. Отсечи дървото с парите и гледай паниката на големите тайвански момчета. Ван Руутън, стига да кажеше достатъчно, можеше да изрита Лин Пао от Златната планина.

Както Ди Палма знаеше от собствените си разследвания, мафията вече замираше. Благодарение на непрекъснатите преследвания на федералните, добрата работа под прикритие и първокласните информатори се постигна успех. Обаче скоро след като италианците бяха изпратени във федерални изправителни учреждения, те бяха заместени от нови играчи. Умни, корави, амбициозни играчи.

Нарасналата имиграция, легална и нелегална, даде на китайците по-голяма база, отколкото на съперниците им и поради това по-бързо разширяване. В такива области като наркотрафика, рекета, проституцията и търговията с оръжие те вземаха все по-голямо парче от баницата. Разширяваха се от Китайския квартал в Манхатън към Филаделфия, Бостън, Далас, Хюстън, Орегон, Лос Анджелис.

Азиатската организирана престъпност здравата тормозеше ФБР. Един източник от бюрото сподели с Ди Палма, че доста агенти били прехвърлени от случаите с мафията към китайците. Дали федералните се нуждаеха от Ван Руутън? Дали ректалните термометри можеха да повредят мозъците на иранците? Бившият партньор на Франк беше мръсник, но като информатор цена нямаше.

Източникът от бюрото му разказа:

— Преди две седмици твоето момче превъртяло. Смръкнало малко кокаин, взело хапчета, поркало сума ти неща. И да вземат с още един колега — детектив сержант Олонзо ла Вон — да грабнат милион и половина от парите на Лин Пао. Трябвало да ги изнесат в Панама и да ги вложат в някаква банка. Вместо това те се разпищолили в Атлантик Сити и повечето ги проиграли. Неразумно. Много, много неразумно.

— Да, и аз бих казал същото — отбеляза Ди Палма.

— Ако сержант Ла Вон беше сега с нас, със сигурност щеше да се съгласи. Само да знаеш какво беше останало от него на остров Стейтън преди около седмица — ръцете и краката отрязани, очите извадени. Изобщо не откриха пишката на момчето. Оттук може да се научи само един урок — не се ебавай с парите на Черния генерал.

— Чудя се защо Грег се е надрусал точно преди да направи такъв голям удар? Този човек не е глупав.

— Някога баща ми ми каза, че по света има два вида жени — богини и отрепки. Ван Руутън бил запленен от богиня. Изперкал заради курвата, една китайска певица — Тароко. Твоето момче боледувало от хронична форма на жълта треска. Не може да стои настрани от тези азиатски хубавелки. Всъщност Тароко била една от най-красивите жени, които Бог е създал. Била суперзвезда в китайските общества, каквото и да означава това. Правела големи удари в Атлантик Сити. Привличала китайски комарджии в казината. Говоря ти за едри риби. Казината обичат тези малки хитруши с дръпнати очи.

Ди Палма се учуди:

— Казваш, че тази жена дръпнала Грег в тинята?

— Точно тя.

— Ван Руутън трябваше да работи под прикритие с наркотрафикантите. Беше хубав, чаровен и с невероятно чувство за хумор. Но както партньорът му бързо разбра, той използваше хората, особено жените. Изстискваше ги докрай и после бързо ги захвърляше.

Първите думи, които Ди Палма чу от него, бяха:

— Не давам и пукната пара от себе си, за да стана като другите.

Ди Палма си помисли, че на света се е появил още един гръмогласен натегач. Но хареса стила на момчето. Трябва да харесаш човек, решил да избяга от баща си, чийто бизнес му носеше по пет милиарда долара на година, и да стане ченге.

Красивият Грег. Дружелюбен и приятен, докато не го опознаеш. Тогава разбираш, че е змия. Ди Палма си мислеше: „Млад е, ще се научи“. Но точно той се научи. И се научи, че Ван Руутън не е като другите. Мислеше по друг начин. И не беше порочен.

Умението му се състоеше в това да използва жените и нямаше ченге в Манхатън, което да не му завижда за това. Съпруги, любовници, дъщери и партньорки на наркотрафикантите. Той ги използваше всичките с религиозна страст, убеждаваше ги и получаваше похвали. Казваха, че е притежавал повече задници от тоалетната чиния.

Наричаха го Роналд Романтичния, Гинекологът и Фреди Козината. Ди Палма го наричаше Акулски очи, защото той умееше най-добре да те изгледа с орлов, хладнокръвен, безчувствен поглед. Наречете го както искате, но човекът докарваше нещата докрай.

Ван Руутън започна, като вършеше всичко както трябва. Слушаше колегата си, следваше примера му и вървеше направо. Ди Палма не си спомняше друго ченге с такъв талант за работа под прикритие. Той беше роден играч, актьор, намерил най-подходящата си роля. Франк, който бе сменил няколко партньори, започна да мисли, че през целия си живот е търсил именно Ван Руутън. Заедно се забавляваха страхотно.

Единственото правило при работата под прикритие бе, че всичко е позволено. Свободен си да лъжеш, да мамиш, да предаваш, да правиш всичко, което трябва, но да спечелиш доверието на лошите момчета и да проникнеш в организацията им. Целта оправдава средствата. Чувствай се свободен да се освободиш от морала. Не се замисляй излишно и върви по най-краткия път към целта.

Ченгетата под прикритие, както научи Ди Палма, бяха мошеници, продавачи на змийска отрова, които оцеляваха, като извъртаха истината. Научи също, че след като само лъжата може да запази живота ти, просто трябва да престанеш да се притесняваш от това. Животът на ченгето под прикритие виси на косъм; една погрешна дума и можеш да свършиш с простреляни очи или с отрязана пишка, която после ти натикват в гърлото. Лъжата беше най-малката грижа.

Работата под прикритие си имаше и приятните страни. По дяволите, в някои отношения това си беше страхотен живот. Къде другаде ще можеш да изживееш мъжките си мечти, същите мечти, които всеки ден прославят в пресата и по телевизията?

Но ако не внимаваш, работата под прикритие може да те повлече надолу. Престъпният живот си има своите примамливи прелести; праведният свят не може да се мери с неговия секс, наркотици, пари и мощ. И къде другаде си свободен от правила, норми и морал, от всякакви ограничения? В подземния свят си правиш каквото си искаш и най-добре никой да не застава на пътя ти. Съблазнителен? Да, сър. Но Ди Палма предупреди Ван Руутън да не пресича тази линия. Прекосиш ли я веднъж, никога не можеш да се върнеш назад.

Предупрежденията му обаче не спряха Акулските очи. Той изгуби всякакъв интерес към нормалния живот, към семейство и приятели. И тогава се превърна в едно друго ченге. Вече не разпознаваше собствените си лъжи. Особено го очароваше азиатският подземен свят. Жените се превърнаха в негова страст.

Ди Палма най-напред усети кога малките компромиси на партньора му се превърнаха в големи компромиси. Един голям компромис бе във връзка със свидетел под защита, четиридесетгодишен китаец на име Джордж Хин, който доставяше оръжие на младежките банди в китайските квартали из цялата страна. След като им помогна да отстранят някои хора, Хин и семейството му получиха нови самоличности и бяха преместени в Аризона. Шест месеца по-късно, на Бъдни вечер, двама маскирани застреляха китаеца пред дома му в предградията на Финикс. Ван Руутън беше много близък с бандата на Хин. Твърде близък, както усети партньорът му.

После Франк получи подарък от един информатор, долнопробен харлемски наркоман на име Хани Форчън, който издаваше корумпирани ченгета. „Твоето момче го предаде“ — каза му той. Ван Руутън продал адреса на Хин на едни много лоши хора. Цена — 250 000 долара. Но преди Ди Палма да придвижи информацията нагоре, някой очисти и Хани Форчън. Без неговите показания той нямаше доказателства срещу Ван Руутън.

Същото стана и със сина на Черния генерал. Джули Кърт, едно момиче на повикване от Манхатън, което предпочиташе китайски клиенти, тъй като плащаха добре и имаха склонност към сексуалните експерименти, върна на Ди Палма стара услуга. Преди това той беше разкарал един венецуелски сводник, който я бе заплашил, че ще й нареже лицето, ако не влезе в неговата конюшня. Според един от редовните й клиенти Лин Пао бил на път за Америка. Идвал на Златната планина от състрадание, така каза Джули Кърт.

Искаше да посети за последен път единствения си син, който умираше. Момчето, студент в Харвард, си карало велосипеда и било блъснато от пиян шофьор — бостънски пожарникар на име Сет Макданиел. В кръвта на Макданиел намериха и следи от кокаин, но той бе освободен в очакване на изслушване пред граждански съд. Междувременно лекарите даваха на сина на Пао не повече от два дни живот.

Заедно с ОБН и бостънската полиция Ди Палма заложи капан за Черния генерал в бостънската болница. Обаче капанът не щракна, защото той не се появи. Някой, вероятно ченге, го беше предупредил, каза Джули Кърт. Ван Руутън? Тя каза, че не знае името, но че ще поразпита.

Седмица по-късно тялото й бе намерено в двора на един небостъргач в Греймърси Парк. Джули Кърт скочила, паднала или била блъсната от балкона на апартамента си на двадесет и втория етаж. Самоубийство, решиха съдебните следователи. Месец по-късно Макданиел, пуснат под гаранция в очакване на процеса, изчезна на път за сбирката на Анонимните алкохолици в центъра на Бостън. Никога не го откриха, но информаторите казаха на Ди Палма, че той е бил отвлечен, дрогиран и натоварен на самолет за Тайван, където Лин Пао го нарязал с резачка.

Франк категорично отказа да работи под прикритие с Ван Руутън. Опита се да го обвини в отдела. Разгневеният му колега се развика:

— По дяволите, чуваш ли се какво говориш?

Щом искал война, добре. Той вече нямал нужда от учител. Освен това го носел на гърба си, защото остарявал. Ди Палма можел да се оправя сам. Ван Руутън заяви, че вече бил добър колкото него.

Той се обиди, че колегата му ходил в отдел „Вътрешни разследвания“ и го обвинил. Ако можел да докаже, че Ван Руутън е сгазил лука, добре. Иначе да вървял по дяволите. Той нямаше да забрави това. Някой ден щял да си върне, така каза. Щели да се изравнят. Можел да разчита на това.

Основният източник на Ди Палма от ФБР продължи разказа си:

— Това ще ти хареса. Тароко, жената, която разби сърцето на Ван Руутън, била любовница на Лин Пао. Не е ли шантаво? Очевидно го е обработила по заповед на Пао, а пък той се влюбил в нея. После тя почва да го разиграва. Пробива дупка в сърцето на глупака. Роналд Романтикът го изживява тежко. Той нищо не ни казва за нея, но ние го следим. Той вече усеща, че е напечено, ние само трябва да му покажем светлината.

Акулските очи. Човекът, който нямаше да разбере истината дори тя да се стовареше на главата му. Защо тогава Ди Палма се съгласи да се срещне с него? Защото инстинктът му подсказваше, че бившият му колега е прав. Той му се обади и му каза, че една жена на име Жан Голдън е в опасност.

Ван Руутън поясни:

— Вината е моя, но всичко, което мога да направя, е да те предупредя. Не мога да говоря за това по телефона. Най-добре е да се видим насаме. Двамата в една стая. Ще бъде интересно.

Жан Голдън беше съпруга на Ди Палма и колегата му беше имал връзка с нея.

Във фоайето на къщата чернокожият шериф се обърна към Ди Палма:

— Знаеш правилата.

Той кимна, после си свали шапката и палтото и ги подаде за проверка. Секунди по-късно му ги върнаха. После чернокожият посегна към бастуна му.

— Можеш да си го вземеш на излизане.

Кендо, японската фехтовка, и арнис, филипинският бой с тояги, бяха страстта му. Бастунът беше любимото му оръжие.

Ръчно изработен от черен дъб, на върха си той имаше голяма сребърна топка, украсена с изящни дракони. Беше го получил в Хонконг. Една медицинска сестра, Катерине Шен, му го даде, когато отиде там, за да екстрадира китайски хероинов трафикант, Ники Манг. Той работеше в Китайския квартал в Манхатън и беше социопат, смахнат тип, който поливаше враговете с бензин и ги подпалваше. Нахълта в дома на Ди Палма в Куинс, взе жена му и дъщеря му за заложници, а после ги застреля.

Преди тринадесет години в Хонконг.

Влажна, дъждовна августовска нощ. Измокреният Франк, прострелян в корема и със счупена лява ръка, лежеше в мръсната вода в един ров край пустата магистрала между остров Хонконг и летището „Кай Так“. Беше замаян от загубата на кръв и единствената му мисъл бе за Ники Манг, който току-що бе отвлечен от четирима китайци с автомати.

Те седяха в бежов крайслер и се канеха да тръгват, забравили за американеца, когото сметнаха за мъртъв. Но той изпълзя от мръсния ров в пороя, излезе на магистралата и насочи своя „Смит & Уесън — 38“ в гърдите на шофьора, проснатия в засада бивш сержант от хонконгската полиция Арнолд Йе. Простреля го право в дясното око.

Замаяният Ди Палма изпразни пистолета в задните светлини на крайслера. И улучи резервоара. За част от секундата усети взривната вълна. Чу се едно „бууум“. Усети как горещината пари лицето му. Крайслерът експлодира, превърна се в огромна огнена топка, освети нощта и се разпадна на пламтящи парченца метал, които се разсипаха със звън по мократа магистрала. Ники Манг напусна този свят като изпечен дивеч.

Десет дни по-късно в болницата в Колуун Ди Палма се опита да направи първите си стъпки, след като хората на Ники Манг едва не го очистиха. Ужасно време. Не успя да се задържи на патериците, изгуби равновесие и се строполи на колене. Болката беше невероятна. Помисли си, че не може да го направи. Че никога няма да е способен да го направи.

Когато запълзя обратно към леглото, сестра Катерине Шен му препречи пътя.

— Пълзи към прозореца — заповяда му тя. — Или се търкаляй към прозореца. Но няма да се връщаш към леглото.

— Махай се от пътя ми, по дяволите! — ядоса се той. — Махай се от пътя ми.

— Няма да се върнеш в леглото — заяви му тя.

Ди Палма й обясни, че не може да върви, че вероятно никога няма да може. За момента му било най-добре да лежи по гръб. Беше го яд, че е инвалид, мразеше да загуби контрол, да е зависим от другите. Тя бе най-близката му мишена, защо да не си го изкара на нея. Корава жена беше тази красавица Катерине Шен. Не се отдръпна, не извика, не загуби самообладание.

Той обви ръце около талията й, а тя погледна надолу към него. Ди Палма разбра посланието. Придърпа патериците си и макар че я мразеше заради всичко това, той се изправи на крака и закуцука към прозореца. Двата метра му се сториха безкрайни. Искаше да се откаже още в самото начало. Но нямаше да й достави това удоволствие. Продължи, докато, замаян, изтощен и с болки в стомаха, стигна до прозореца, до слънцето. Стоя няколко секунди под слънчевите лъчи, послуша гълъбите от другата страна, почувства твърдия под под босите си крака, усети как лицето му пламва и сълзите потичат по бузите му. Погледна през рамо, но не се засрами от това, че една жена го видя да плаче. Не и този път. Катерине Шен също плачеше.

Много често си спомняше този ден. Винаги си мислеше, че ако тогава бе останал на колене или се беше върнал в леглото, никога нямаше да може да ходи. Нито да обича.

Той се върна в Ню Йорк, без да разбере, че от връзката му с Катерине Шен се е родил син — Тод. После тя се омъжи за виден хонконгски банкер — Йън Ханзард, дребен самодоволен англичанин, отдаден на ирационални страсти, себичен интригант. Когато ултрадесни японци убиха Катерине и Йан Ханзард, Ди Палма се върна в Хонконг и застана очи в очи със сина си.

Тогава Тод беше на дванадесет, висок, слаб, с тъжно лице, дръпнати очи и твърде красив. Очите му бяха изумителни: едното бе тъмновиолетово, а другото — необикновено синьо. Настроенията му се променяха бързо. На моменти беше приятен, после мрачен; понякога беше пасивен, понякога хиперактивен.

Способностите му да говори японски, да вижда в бъдещето и да тренира кендо бяха изумителни. Самият Ди Палма можеше да му завиди за това. Независимо от младостта и ръста си Тод беше непобедим с дървен меч или с тояга в ръка. На фехтовка можеше да се справи с всеки възрастен и да се състезава на шампионски турнири. Ди Палма, който беше един от най-добрите кендоисти по Източното крайбрежие, също имаше проблеми в схватките си с хлапето.

Страховит? Много. Но тогава Тод беше изключителен. Твърде необикновено дете! Само баща му и Жан разбраха колко е необикновен. Понякога го обсебваше душата на Бенкай, свиреп и хладнокръвен самурай от шестнадесети век, който притежавал невероятни умения във фехтовката. Ди Палма си беше дебелоглав реалист. И отхвърли идеята, че единственият му син може да е въплъщение на хладнокръвен феодален убиец.

Но в една топла токийска нощ силен главорез якудза с нож балисонг нападна Жан и Тод в пуста алея и той стана свидетел на онова, което се случи после. Тъй като бе твърде далеч, за да се притече на помощ, подхвърли бастуна си на сина си. Безпомощно наблюдаваше как якудза се нахвърля, за да нанесе смъртоносен удар. „Тод и Жан са мъртви“ — помисли си. За да оцелеят, момчето трябваше да победи опитен убиец, няколко пъти по-едър от него. А това беше невъзможно.

Но се оказа, че е. Тод беше непобедим. Непобедим. И безмилостен. Издигна се над якудза и му счупи ръката и крака, преди да го довърши с жесток удар в гърлото. Ди Палма бе принуден да признае, че не е познавал добре собствения си син. Тод не можеше да се опознае чрез разума. Той бе отвъд човешките разбирания.

В Япония Франк унищожи четиристотингодишния меч Бенкай на Тод. Оръжието бе изковано от Мурамаза, брилянтен, но странен ковач. Говореше се, че онзи, който притежава меч на Мурамаза, не може да живее, без да убива. Бащата си помисли, че без меча Мурамаза демоните на Тод ще си отидат завинаги.

Но по-късно момчето изглеждаше разтревожено и неспокойно. Нещо го измъчваше. Нощем се стряскаше, мяташе се и се обръщаше, понякога викаше и се събуждаше, обляно в пот. Ди Палма и Жан общуваха трудно с него. То се усамотяваше и говореше само когато го питаха нещо.

Франк се чудеше дали нещото в сина му ще се появи пак.

Тод и Жан. Той ги обичаше и двамата. Но му ги отнеха и се чувстваше отговорен за провала си.

Къщата. Ди Палма влезе в голяма стая на втория етаж и си помисли: „Грег пак се е оправил“. Акулските очи нямаше да се остави да го натикат в някакви си смрадливи бараки на острова, където свидетелите ползваха обща кухня и баня, спяха на нарове и си дишаха пръдните. За него всичко винаги е било първа класа. Затова стигна и до сградата, където навремето живееха офицерите от Бреговата охрана.

С палто и шапка в ръка репортерът застана с гръб към вратата и огледа стаята. Уютна и комфортна, това поне можеше да се каже. Нисък, прясно боядисан таван, високи столове, шкафове от черешово дърво и красиви репродукции по стените. В ъгъла, върху полирания дъбов под, грееше електрическа камина. Късовълновото радио „Сони“, включено на новините, стоеше върху малка борова масичка до голямото легло с балдахин. Някой в коридора заключи вратата зад него. Беше сам с Грегъри ван Руутън.

Корумпираното ченге стоеше пред прозореца и се взираше в овалните, червени варовикови стени на близкия замък Уилямс. Беше слаб мъж на около тридесет и пет, над метър и деветдесет, с оредяваща кестенява коса, сресана така, че да изглежда по-гъста. Имаше красиво лице с пълни устни, което изглеждаше неспособно на измама. Както винаги носеше скъпи дрехи. Днес беше с жълто-кафяв кашмирен пуловер, жълта копринена риза, черен панталон и скъпи черни мокасини. На ръцете му блестяха диамантени пръстени, а на лявата му китка лъщеше златен „Ролекс“. Можеше да стои така на слънчевата веранда на къщата си в Малибу, да се грее на слънцето и да поръчва матови стъкла за гаража си.

Небръснатият Ван Руутън пушеше непрекъснато, потропваше нервно по перваза и наблюдаваше чайките, полетели през канала Батърмилк, който разделяше Губернаторския остров от Бруклин. Най-накрая посочи с пръст към чайките и каза:

— Бум, бум.

Обърна се към Ди Палма и се усмихна.

„Усмивката му не се е променила“ — помисли си бившият му колега. Обичайната донжуанска усмивка на човека, който веднъж се опита да го убие. От друга страна, самият Ван Руутън се беше променил през месеците, откакто го видя за последен път. Беше понапълнял. Тенът му беше избледнял, лицето му беше станало по-пълно, а под пуловера му растеше коремче. Ръката с цигарата леко трепереше, а по челото му се забелязваха бръчици. Блясъкът на очите му вече не беше толкова опасен. Беше уплашен. Чуваше стъпките зад гърба си и с мъка се опитваше да не поглежда през рамо.

Не си подадоха ръце.

Ван Руутън се прокашля и започна:

— Добре, добре. И това ако не е моят любим Зен фашист. Все още активен в дивия и ненормален свят на бойните изкуства, а? Казах на момчетата пред вратата за бастуна ти, как наистина можеш да разпердушиниш някого с това нещо. Не че се притесних да не ми разполовиш черепа или нещо такова. Но се чувствам по-добре, като знам, че са ти взели малката играчка. По-спокоен съм, нали разбираш?

Посетителят наклони глава настрана:

— Искаше да ми кажеш нещо за Жан?

— О-о. Ето, момчета и момичета. Забележителният лъч на Ди Палма. Онзи поглед, от който престъпниците трябва да напълнят гащите и да обещаят, че ще пишат по-често на майките си. Там ти е бедата, Фран. Ти си като безопасен секс и двуреден костюм. Съвсем предвидим.

— Каза ми, че тя е в опасност.

— По-леко, борецо с престъпността. Следващият ферибот за Манхатън тръгва след около час. Няма да те задържа след часа ти за лягане. Да ти сипя ли нещо? „Дюър’с“, „Реми Мартин“. О, точно така. Ти не пиеш. Проблеми със стомаха от онова време в Хонконг, когато едва не ти видяха сметката.

Ди Палма погледна към вратата. Да, беше готов да си тръгне. Да си тръгне, преди да е направил нещо безсмислено и глупаво, например да извади очите му.

Другият продължи:

— Не те будалкам. Жан е в беда. Сега се успокой. Ти не ме харесваш и аз не те харесвам. Това няма да се промени. Но ме изслушай. Мисля, че го дължиш на Жан.

Гласът на Ди Палма прозвуча като дрезгав шепот:

— Не ми казвай какво дължа на жена си, разбра ли?

Ван Руутън смекчи тона и кимна; големият даго3 не говореше празни приказки с този глас и тон. Ако някой може да те посипе с удари и да ти потроши кокалите, това беше Франк ди Палма. И ако някой можеше да ти хване дребните номера, това бе същият сеньор Ди Палма. Трябваше да е доста по-откровен, за да може да си поговори с големия даго. От друга страна, не може да се каже, че си честен към един човек, след като си чукал жена му.

Ди Палма попита:

— Искаш ли да не приказваме празни приказки и да ми кажеш защо всъщност ме повика тук?

Ван Руутън погледна към изкривения килим в краката си.

Франк продължи:

— Мразя да се правиш на много умен. Жан наистина ли е в опасност?

Той кимна.

— За нещастие, да. И ти си прав, че искам нещо от теб. За себе си. Кълна се, че никога не бих дошъл за услуга при теб. Но сега нямам голям избор.

Погледна към вратата вдясно. Ди Палма проследи погледа му. След малко бившият му колега стана, отиде до вратата и я отвори. Тя водеше към малка, тясна баня с плочки в черно и бяло. Тръгна към банята.

Щом влязоха вътре, Ван Руутън затвори вратата и пусна водата в тоалетната. После пусна докрай кранчетата във ваната и в мивката. Накрая подскочи два пъти, като се приземи шумно. Бърз и лесен начин да прецакаш нежелани подслушвателни устройства.

Пусна цигарата си в тоалетната, затвори капака и седна.

— Казаха ми, че стаята ми не се подслушва. Казаха, че мога да им вярвам. Да ме извинят, но няма да се държа като малоумен. Добре, да си поговорим за Жан. — Погледна към пода. — Чувам, че вие двамата вече не живеете заедно. Тя те напуснала. Много странно, защото между нас всичко е свършено. Нейна работа. Напоследък тя е втората жена, която ме изоставя. Ще помислиш, че ми мирише устата или нещо такова. Както и да е, определени кръгове подозират, че Жан знае нещо за Лин Пао. Нещо, което не трябва да знае.

Ди Палма посочи с пръст към него.

— Казваш, че Лин Пао може да убие Жан заради теб. По дяволите, искам да знам какво си й казал. В какво си я забъркал?

Все още загледан в пода той отговори:

— Нищо. Нищичко. Защо да го правя? За нещастие някой си мисли, че съм й казал. Виж, срещам се с теб, защото не искам цял живот да се страхувам. Познавам те. Очистват Жан и ако ти си помислиш, че е по моя вина, мамка му, свършено е с мен. Няма значение къде ще ме преместят. Ти няма да се откажеш, докато не ме откриеш, и тогава съм мъртъв. Веднъж в живота си да съм откровен. Този път няма лъжи, кълна се.

Ди Палма се усмихна:

— Щом си отвориш устата, и изричаш лъжа.

— Чакай малко, моля те. Изслушай ме, преди да почнеш да ми чупиш ребрата. Да започнем с това — не точно Лин Пао е по дирите на Жан. Един от приятелите му се е захванал с това. Някой, който не иска хората да узнаят, че му е добро приятелче.

— Име.

Ван Руутън се усмихна.

— Говорим за едра риба, партньоре. Този човек оглавява списък номер едно. Между другото той е американец, не е китаец, а Тароко ми каза, че той много, много отдавна върти бизнес с Лин Пао. Мислеше, че ще ме изненада. И да, и не, знаеш какво имам предвид. Такъв превъзходен следовател като мен — сам проверих приятеля на Пао. Той е мръсник, този тип. Голям мръсник. И тук идва твоят ред. Някой като теб трябва да се пребори с този тип. Какъвто и да си, човече, ти си добро ченге. Официално или не, няма значение. И двамата го знаем — ченгето си е винаги ченге.

Все още с усмивка на уста, той скръсти ръце и се залюля върху тоалетната.

— Човече, това наистина ще е страхотно. Ти тръгваш по петите му. Между другото, не обръщай гръб на пуерториканеца долу, онзи на вратата. Лъжливо копеле. Казва се Чакон. Приятелят на Пао му плаща да ме наглежда. Което означава, че Чакон може да бъде купен. Исусе, не е ли той един грозен спик4? Ако той не е доказателство за това, че хората чукат кучета, не знам какво е. — Започна да се люлее по-силно. — Франк ди Палма. Прошарена коса и зелен ум. Но е добро ченге. Добро, добро, добро ченге. Може и да съм на дъното, тузарче, но не съм извън играта. Ще те направя голям човек. Ще ти спечеля наградата „Пулицър“ или каквото там ви дават, по дяволите, когато си вършите добре работата. Гепи го този тип, човече. Закови го това копеле.

— Чакам името.

— Нелсън Бърлин. Баща ми.

— Исусе, ти няма ли да престанеш? Очакваш да повярвам, че Нелсън Бърлин работи с Лин Пао? Знаеш ли, че си жалък?

— Аз пък си мислех, че италианците са умни. Сигурно поглеждаш в тоалетната чиния, преди да пуснеш водата. Не можеш да повярваш в онова, в което не искаш да повярваш. Виж, и двамата знаем, че проблемът с лошите момчета не е това, че те правят пари. Те крият пари. Перат ги. Държат ги далеч от ченгетата и от данъчните. Лин Пао не е различен, Джак. В тази страна му е необходима всякаква помощ и тук идва редът на моя старец. — Той спря да се люлее. — Нелсън Бърлин и Лин Пао. Искам да кажа, че татенцето има от какво да се засрами, но той е един мръсник и мисля, че не го е срам от нищо. Ще предположиш, че съм провокирал Тароко и тя е изпуснала нещо, което не е трябвало да ми казва. Както и да е, баща ми е сложил микрофони в телефоните на Жан. Пази си задника, защото моят старец е баракуда.

В главата на Ди Палма започна да се оформя идея. И заради нея трябваше да зададе един въпрос:

— Да речем, че си прав за баща си и Лин Пао. Значи твоят старец следи Жан, защото усеща, че тя може да ми каже нещо.

— Не си толкова тъп колкото изглеждаш. Улучи в десетката. Той е наясно, че имаш проблеми в брака, но още не знае дали вие с Жан поддържате връзка. Освен това му е по-лесно да наблюдава нея, отколкото едно бдително и проницателно бивше ченге, което при това е известен телевизионен репортер. Захвани се с репортери и разни такива гадости и ще получиш едновременно Трета и Четвърта световна война, а моят старец не иска такова нещо. Не и ако може да го избегне. Тъй че Жан е по-лесната мишена.

— Тя не ми е казвала нищо за Лин Пао. Както и ти всъщност. Ти наистина имаш зъб на твоя старец, нали?

— И още как! Откак ме пипнаха, съм го виждал повече пъти, отколкото от десет години насам. Направо плача от радост всеки път като се видим.

Хората, които мразят бащите си, помисли си Ди Палма, са обречени да водят мръсен живот. Акулските очи страстно мрази своя старец. Мрази го толкова, че изостави фамилното име и прие моминското име на майка си. Според Ван Руутън и татето не си падало много по него. Както сподели с Ди Палма, старецът мислел, че един интелигентен човек не би станал ченге.

Понякога Франк се чудеше дали бащата или синът не бяха се учили един от друг. И двамата силно желаеха да им се възхищават. И двамата мислеха, че имат право да са егоисти. И двамата страдаха от отвратителна суета.

Нелсън Бърлин не беше нито щедър, нито изпитваше съчувствие към някого. Имаше репутация на досадно малко копеле, което купува губещи компании и ги прави печеливши, като уволнява стотици хора и съкращава производствените разходи. Неговата „Камерон Корпорейшън“ печелеше милиарди долари от продажби на година. Притежаваше хотели, застрахователни дружества, фабрики за електроника и сладкиши. Бърлин притежаваше акции и в телевизионната мрежа, където работеше Ди Палма. Беше член на борда на директорите. Чуваха се слухове, че смята напълно да я превземе, мисъл, от която служителите в мрежата си подмокряха гащите. Агресивните ходове на Бърлин и ниският му ръст му спечелиха прякора Отровното джудже.

Франк попита:

— Защо казваш за баща си именно на мен? ОБН и ФБР ще са щастливи, ако чуят това, което току-що ми довери. Приемаме, че все още искаш да си спасиш задника от затвора.

— Ти остави федералните на мен. Старият Грег знае как да им поддържа интереса. Моят старец обаче трябва да се хване изведнъж или това няма да стане никога. Много здрави връзки има той. Връзки от Белия дом надолу. Познава всички, наистина всички. Дава големи мангизи на републиканци, демократи, черни, гейове, феминистки. Покрива всички бази. — Ван Руутън разтри небръснатата си брадичка. — Не можеш да правиш такива пари, ако не знаеш кого да купиш. Но не мога да си представя как ще купи теб, нито как ще те накара да отстъпиш. Имаш кураж. Ти си най-доброто ченге, което познавам. Наистина си най-доброто, по дяволите! Понякога ми се е искало отношенията ни да бяха по-различни. Вече нищо не може да се направи. Но отсега виждам какво ще му се струпа на главата на моя старец.

Ди Палма отбеляза:

— Някои хора казват, че си се предал, защото си знаел, че скоро ще те приберат. Чувал си стъпките зад гърба си, изнервил си се и си решил да намериш най-добрия изход от ситуацията. Заминали сте с детектив Ла Вон да си направите един последен гуляй в Атлантик Сити с парите на Лин Пао, после си се предал, преди федералните да те потърсят. Ла Вон не извади такъв късмет.

— Значи така виждаш нещата. Да се измъкна по най-добрия начин от една лоша ситуация. И може ли да попитам колко близо съм бил до ареста?

— Преди две седмици ОБН нахълтали в дома на един китайски бизнесмен на Лонг Айлънд, някой си Самюел Чай. Намерили един от своите секретни разузнавателни документи, свързващ Чай с Лин Пао. На този документ били твоите отпечатъци. Намерили и конфискувани пликчета от хероин. Открили и комбинацията за сейфа на главния прокурор, където се съхраняват наркотиците. Твоите отпечатъци били навсякъде. Май че главата ти е била в менгемето, какво ще кажеш?

Ван Руутън се усмихна:

— Ами ако ти кажа, че агентите са оставили този боклук в къщата на Чай?

— Няма да ти повярвам даже ако ми кажеш, че сега си в тази стая заедно с мен.

— Разбирам. Е, внимавай, защото аз може да задавам своите въпроси по-късно. Първо, когато застана пред съда, аз ще говоря за конфискувани наркотици и оръжия, които отново се оказват на улицата. За ченгета, които проверяват номера на коли, а после казват на лошите момчета дали колата, която ги следи, е полицейска или цивилна. В ОБН и ФБР няма да са щастливи, когато запея песничката си.

— Като си влязъл в дупката, престани да копаеш.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че като топиш ченгета, по никакъв начин няма да си помогнеш.

— Е, ще видим кой лъже, тузарче. Можеш да се запиташ как съм се добрал до този секретен документ, до конфискуваните наркотици и до комбинацията за сейфа. Но това няма значение. Със сигурност много хора, освен Лин Пао си дават душата мен да ме няма на този свят. Е, майната им, казвам аз. Лин Пао, ченгетата, федералните, моя старец. Ще ги натопя всичките. И ще ми хареса.

„Обзалагам се, че е така — помисли си Ди Палма. — Междувременно какъв, по дяволите, трябва да е следващият ми ход?“ Първа част от песента на Акулски очи беше лесна за проверка. Ще претърси хотелската стая и кабинета на Жан за микрофони. Ако намери, ще трябва да разбере кой ги е сложил там.

Източниците му за информация бяха надеждни, но не беше чул нищичко за това, че Бърлин и Черният генерал са делови партньори. Пък и каква полза имаше Ван Руутън да лъже? Той сигурно знаеше, че бившият му колега ще провери телефоните на Жан. Ако няма микрофони, значи е излъгал за всичко. Той със сигурност знаеше това.

Освен това Ди Палма искаше да излезе от банята. Чувстваше се като в килия. Пък и беше много шумно. Течащата вода започна да му лази по нервите. Освен това вече не пушеше след онова, което се случи със стомаха му в Хонконг. И не харесваше пристрастеността на Акулски очи към тютюна. Ван Руутън отвори нов пакет „Уинстън“. Страхотно!

— Май че въздухът не ти стига. Като че ли е време да идем в другата стая. Но преди това нека да ти кажа някои неща, върху които да поработиш. Ще ти дам нещо, което показва, че не те будалкам.

Ди Палма си разхлаби вратовръзката и си помисли: „Защо имам чувството, че съм персонален питбул на този тип и той сега иска да ме пусне в атака?“.

Ван Руутън започна:

— Първо. Можеш да се захванеш с това, което току-що ти казах, или да се откажеш. Но ако нещо се случи с Жан, не казвай, че не съм те предупредил. И ако се захванеш с моя старец, можеш да получиш история за награда. Кой знае, може да се окаже, че ти си белият рицар, който ще го спре да превземе вашата мрежа. Е, тогава онези контета, с които работиш, ще те обичат вечно. И накрая, когато баща ми научи, че душиш около него, ще опита да се справи с теб по един или друг начин. Ако не успее, ще вкара в играта Лин Пао и тогава ще се чувстваш по-удобно в някоя дупка под земята. Аз може да ти правя компания.

Вдигна капака на тоалетната, хвърли недопушената си цигара вътре и остави капака да падне. После веднага запали друга.

— Слушай, момко. След две седмици някакви много едри водачи на Триадите ще се събират в Хонконг. Лин Пао ги събира. Целта им е да разделят красивата Америка, без Триадите да се избиват помежду си. Поразпитай за тази среща. Виж до какво ще успееш да се докопаш. Можеш да провериш дали моят старец има намерение да бъде там по същото време. Давам ти това, преди да го кажа на федералните. Да видим какво ще направиш. — Извади цигарата от устата си и погледна огънчето. — Между другото, когато провериш стаята и кабинета на Жан и намериш микрофоните, провери Дейв Стам. Той е шеф на охраната на моя старец.

— Знам го — отвърна Ди Палма. — Един-два пъти сме работили заедно, когато беше заместник регионален директор във ФБР. Още ли се облича с евтини парцали?

Ван Руутън се разсмя.

— С най-лошите. Оставям те да се занимаеш с него. Да го обвиниш, че подслушва жена ти без съдебна заповед. Сега, нещо друго…

Той млъкна и вдигна пръст към устата си. Ослуша се.

Колегата му също чу. Някой влезе в съседната стая. Мъжки гласове. Два, може би три. Погледна към Ван Руутън, който изглеждаше по-уплашен от всякога:

— Копелето. Това е баща ми. — Секунди по-късно каза: — Минцър, адвокатът ми е с него. И онзи духач Чакон. — Погледна към Ди Палма и поклати глава. — Значи старецът знае, че ще се срещаме. Мамка му!

Приближи се до събеседника си и прошепна:

— Манила. Таалтекс. Китай. Сестрата на стареца. Той го е направил. Собствената му шибана сестра.

Промъкна се покрай Франк, блъсна го към стената, после отвори вратата на банята, влезе в голямата стая и изкрещя:

— Какво правите тук, мамка му!

Колегата чу отговора на Нелсън Бърлин. Имаше изненадващо дълбок глас за такъв дребен човек. Чу го да крещи:

— Говорил си с Ди Палма, нали? Казах ти да стоиш настрана от това копеле. Искам да разбера за какво си говорихте и искам да го разбера веднага! Ясно ли е?

Ди Палма влезе в голямата стая.