Силата ТЕ

21.

Ню Йорк

Малко преди да се съмне Ди Палма излезе от спалнята си и влезе в малка стаичка в края на коридора. През прозореца се виждаше как слънцето се издига над Бруклинския мост. Март беше към края си. От една седмица беше пролет, но замръзналият сняг още стоеше по первазите, а студеният вятър виеше по улиците отдолу.

Той включи осветлението и примигна от внезапната промяна. Стените бяха отрупани с великолепна колекция от самурайски мечове — дайто, дълги мечове; вакизаши, средно дълги мечове; тантос, къси мечове. В малки кутии или в стъклени витрини бяха изложени японски щитове, яки, лъкове и украсени дръжки на мечове и ками. Ди Палма дойде тук, за да остане сам и да помисли.

Беше си възвърнал силата, беше се научил да използва лявата си ръка чрез кендо. Мечът се сливаше с него. Имаше талант за кендо и ескрима, но не се задоволи само със съвършената си техника. Изучи историята на самурайския меч и историята на хората, които го бяха изковали, както и на онези, които се бяха били с него.

Колекционираше мечове и пътуваше до Япония да изследва оръжия. Написа книга за японските мечове и за изработката им. Така се утвърди като американски авторитет по темата. Американските антиквари, частните колекционери и даже някои японци търсеха мнението му за автентичността на мечовете. Ди Палма бе поканен да говори в колежи, пред бизнесмени и други групи, интересуващи се от японската култура. Някои го наричаха експерт по мечовете, а това му напомни предупреждението на баща му. „Когато станеш експерт — казваше старецът, — преставаш да мислиш.“

Ди Палма потрепери в малката стаичка и вдигна яката на халата си. Разбираше защо е погълнат изцяло от мечовете и другите оръжия. Беше прекарал живота си в борба срещу измамата и предателството; беше му трудно да е открит пред хората. Подозренията му към света като цяло превърнаха полицейската работа в логичен избор на професия. Бойните изкуства бяха просто допълнителен метод за самозащита.

Но с времето бойните изкуства го научиха на много неща, не само да се бие добре. Той разбра значението на традицията, колко е важно продължаването на историята и културата, нещо, което баща му смяташе, че трябва да направят със семейното сицилианско наследство. Чрез изучаването на кендо и самурайските мечове започна да разбира, че миналото пази ценностите си за настоящето. Бойните изкуства го научиха колко важно е да търси и да открива, да използва изкуството и мисълта на всички времена.

От прозореца на стаичката видя полицейски катер, който бавно обикаляше празното нюйоркско пристанище. От другата страна на пристанището южният край на Манхатън си оставаше тъмен и полускрит от мъглата. Ди Палма се усмихна. Незабелязана от полицаите на борда на катера, една чайка кацна на щирборда, сви се и се повози безплатно.

Ди Палма се отдалечи от прозореца и пипна меча отдясно. Любимото им оръжие с Тод бе изковано преди повече от триста години през японския шинто, периода на новите мечове. Точно този меч заблуждаваше окото. За нетренирания поглед той можеше да мине за ефикасно оръжие. Но той бе предназначен повече за козметични цели, а не за битка.

Ковачът бе гравирал цветя и птици върху острието, а не санскритските думи за смелост и вярност до смърт. Дайто бе повече атрактивен, отколкото полезен. Външният му вид лъжеше.

Същото можеше да се каже и за Ван Руутън. Напоследък Ди Палма твърде често мислеше за него, за него и за изчезналата Тароко. Акулските очи го бе повикал, защото бе длъжник на Жан, или поне така твърдеше. Той искаше да унищожи баща си — ето как Ди Палма се озова във Филипините и там едва не го очистиха. В Ню Йорк имаше време за размисли. Започна да си задава някои въпроси относно истинските намерения на бившия си колега. Дали Акулските очи не играеше някаква игричка с него? Нима Ди Палма не беше използван, за да отвлече вниманието от изпарилата се вдън земя Тароко?

Акулските очи беше по-хлъзгав от намазана с масло змиорка. Този тип много си падаше да контролира другите и обичаше интригите. За него целият свят представляваше открита сцена, а той беше звездата. Ако Тароко го беше направила на глупак, тя си бе навлякла куп неприятности. Ван Руутън беше чувствителен като зеница. Нападнеш ли го, веднага се обръща срещу теб.

В последните дни от съвместната им работа Ди Палма търсеше доказателства, за да го обвини в това, че предава информация на китайската мафия. Отговорът на Ван Руутън бе опит за покушение срещу него. Той предупреди наркодилърите от долния край на Ийст Сайд, че Ди Палма възнамерява да се срещне с информатор на тяхна територия.

Шофирайки полицейска кола без отличителни знаци, Франк пристигна в Ийст Сайд в един късен октомврийски следобед. Паркира пред изоставен жилищен блок, излезе на тротоара и тъкмо щеше да затвори вратата на колата, когато косата му настръхна, защото почувства опасността. Кендо бе изострило инстинктите му и той беше много бърз. Скочи от колата и след по-малко от секунда от близкия покрив полетя стар хладилник, удари колата и я разби.

След няколко дни разпитване тук и там и даване на подкупи където трябва, той намери човек, който можеше да свърже Ван Руутън с хората, пуснали хладилника от покрива. Този човек беше чернокож наркоман и крадец на дребно, който сам се наричаше Капитан чудо. Според него неуспелите убийци били пуерториканци, които контролирали търговията с хероин по авеню А. Ван Руутън бил много близък с тази банда. За нещастие Капитан чудо не беше герой. Той отказа да повтори твърдението си пред съда или пред окръжния прокурор. Опитът за покушение остана ненаказан.

Колегите го възпряха да не набие Ван Руутън. Ди Палма се закле да го прогони от полицията. За Ван Руутън този инцидент се оказа малко опасен. Всички в управлението уважаваха колегата му. Много ченгета бяха склонни да приемат думите му, че той е мръсник.

Назначиха му друг партньор, ход, който нямаше нужда от коментар. Обиденият Ван Руутън обеща да си върне. И удържа на думата си.

Жан се подготвяше да снима романтична комедия на Уолстрийт и уговори кмета да се появи в една епизодична роля. След като прочел за намеренията на кмета да украси синия екран, Грегъри се представил на Жан и заявил, че е технически съветник, изпратен от полицията. Ако Ди Палма беше там, щеше да й каже, че Ван Руутън лъже. Но той намираше правенето на филми за отегчителна работа и никога не посещаваше жена си по време на работа. За него процесът на правене на филми не бе по-вълнуващ от това да гледа как се чифтосват две мухи.

Жан бе подвластна на страстите си. Чувствата й надделяваха над разума. Ван Руутън, с хищен инстинкт към жертвите си, извлече всичко от слабостта й. По-късно, когато тя научи причината, поради която той е започнал връзката си с нея, му вдигна страшен скандал. Счупи огледало за две хиляди долара, хвърли от терасата портфейла и значката му и накрая го заплаши, че ще го убие.

Никой мъж не беше я използвал толкова гадно. И кого можеше да обвинява? Тя сама пъхна ръка в огъня. Изгори се лошо, но изгори и Франк. Заслужаваше си да страда, но той изобщо не го заслужаваше.

Жан бе най-жизнена, когато се подчиняваше на страстите си, но това бе и най-голямото й робство и тя го знаеше. Проблемът беше там, че тя не можеше да се контролира. Пожелаваше каквото види, особено ако това бе чувствен предизвикателен мъж. Фактът, че такива мъже винаги я караха да страда, бе ирония на съдбата, а не загуба за нея.

— Страдам от илюзията, че знам какво искам — каза тя на Франк.

И двамата знаеха защо той не я е напуснал досега. Страхуваше се, че без Жан вече няма да е способен да обича.

Застанал пред красивия дайто, Ди Палма прокара пръсти по дръжката, покрита с акулска кожа. Тъкмо щеше да извади меча от ножницата, когато чу гласа на Жан:

— Знаех си, че ще те намеря тук.

Погледна през рамо. Тя стоеше на вратата, скръстила ръце. Беше облечена с червена фланелена нощница, топли чехли, а лицето й беше подпухнало от съня. Той разпери ръце, тя приближи до него и отпусна глава на рамото му.

— Стомахът ти още ли е зле? — попита я той.

— По-добре е. Най-накрая успях да заспя.

— Когато излязох, ти спеше като новородена. Аз ли те събудих?

— Не. Ти се движеше с грацията на газела или на литнала птица, както предпочиташ. Не съм чула кога си излязъл.

Ди Палма я погали по косата.

— И защо си станала?

— Липсваше ми. В това голямо легло е студено, когато няма кой да те стопли. Пък и си помислих, че може би се тревожиш за нещо. Дойдох да те успокоя.

— Нали го направи преди това.

Тя нежно го ухапа по гърдите.

— В живота има и други неща, освен секса, макар че точно сега не мога да се сетя какви са.

Те се държаха в прегръдките си, повече от минута не продумаха, а после Жан попита:

— Притесняваш се за Бърлин?

Той поклати глава.

— Не. Смятам, че той знае за дискетата. Хората на Лин Пао в Манила сигурно са му казали. Информацията изглежда добра, но не мога да я използвам, преди да потвърдя някои неща и да я покажа на адвокати. Ще искат железни доказателства, особено за това, че Бърлин е изнасилил сестра си и после я е убил. — Въздъхна. — Смятам, че доста ще ме изтормозят за това. След като предам доклада си, те ще отидат при Бърлин, за да чуят и неговата версия. Все пак той е главен акционер в мрежата. Така че не се надявам скоро да направим удара. Ще минат поне две седмици. Което за нещастие дава време на Бърлин да направи своя ход.

— Ами твоят екип за разследвания? Те не се ли натъкнаха на нещо?

— Още не. Но съм ги накарал да работят само върху това. Оставили са всичко друго и са концентрирали усилията си върху Бърлин и Лин Пао. Ровят се и в убийството на Рода Бърлин, и в екзекуцията на годеника й. Опитват се да измъкнат нещо от Министерството на отбраната и от китайското правителство.

Ди Палма я целуна по косата.

— Чарлз Суи разказал на Тод, че е замесено и правителството на Чанг Кай-ши. В наши дни това означава Тайван, но се съмнявам, че ще ги убедят да сътрудничат. Защо трябва да си признават, че преди четиридесет години прикрили убиец и изнасилвач, че са го освободили, защото той можел да спечели пари за Триадата?

Жан зарови лице в гърдите му и пъхна ръце в джобовете на халата му.

— Научи ли нещо повече за смъртта на Чарли Змията? Чарли Змията. Откъде ги измислят тези имена?

— Бари Оменс ми каза, че мъртвият господин Змия бил аутопсиран. Каза също, че тенисистът е изчезнал.

— Някой си Рафаел?

— Да-а. Очевидно той се е появил на урока, после е изчезнал веднага след началото на бурята. След като светкавицата е превърнала бунгалото в микровълнова фурна.

Тя вдигна очи към него.

— Веднага след като Тод и Чарли Змията са се срещнали. Успя ли да говориш с Тод за смъртта на Чарли Змията?

Ди Палма поклати глава.

— Не. Момчето е доста изтощено. Вчера спа цял ден и още не е излизало от стаята си. Бенджи стои край него като някое проклето куче пазач.

Жан потрепери.

— Може би онова нещо се е върнало.

— Айки-рио?

Тя кимна.

— Може би. Мисля, че заради това е уморен. Това нещо извлича много енергия от него. Няма да каже нищо за това, пък и кой може да го обвини. Да кажем, че е възможно Тод да има нещо общо със светкавицата. Той е отишъл да се види с Чарли Змията и да научи нещо за сестрата на Бърлин. Най-напред не разбрах как Тод и Бенджи са успели да се промъкнат покрай охраната на Змията. После се сетих за Рафаел Амандо, тенисиста. Чарли Змията се е изпекъл рано сутринта, когато е трябвало да има урок по тенис. Така че момчетата са влезли при Змията заедно с Амандо. Това е единственият възможен начин.

— Казаха ми, че са били в къщата на Суи. Някак си са го накарали да признае, че Бърлин е изнасилил и убил собствената си сестра. Очевидно Пао и правителството на Чанг са покрили всичко. След като ми разказаха това, Тод и Бенджи нямаха настроение да продължават разговора.

— Защо Чарли Змията ще признава нещо такова?

Ди Палма поклати глава.

— Не знам. Всъщност знам. Тод го е принудил. По един или друг начин, но го е принудил.

— Ами Джоан. Защо трябваше да умре?

— Според Тод това е карма. Тя му е била робиня преди четиристотин години. Нуждаела се само от едно дело, с което да изкупи греховете от предишните си животи. Като се е жертвала за хората в самолета, тя веднага се е съединила с боговете. Тод казва, че сега е свободна.

— Бедното момиче. Но ако не беше тя, самолетът щеше да падне в океана и ти щеше да умреш. Мисля, че това е истинската причина, поради която тя замина с теб за Манила. Тод не спомена за това, защото не искаше да се почувстваш виновен. Обикновено идваш в тази стая, когато си в настроение да размишляваш върху състоянието на Вселената. Сега какво те притеснява?

— Ван Руутън.

Тя потрепери в ръцете му. Ди Палма поклати глава.

— Мислех за онази китайска певица, с която той ходеше. Тя е изчезнала. Мисля, че той я е убил.

Жан го погледна.

— Грег се мисли за по-умен от всички ни — каза той. — Заради това толкова харесва китайците. Обожава ума им и мисли, че им е равен. А не е. По дяволите, никой не е, ако трябва да си говорим истината. Как можеш да превъзхождаш най-старата цивилизация на земята?

— Франк — прекъсна го тя, — даже да признае, че я е убил, той пак няма да отиде в затвора. Той е информатор и те имат нужда от него. Сам си ми разказвал за някакви престъпници, които избили много хора и не останали нито ден зад решетките, защото били важни свидетели срещу някакъв друг тип.

— Да, но пропускаш нещо. Грег се забавлява, като води с един на нула. В този момент му е достатъчно да знае, че се е измъкнал, след като е убил ключов играч в тази малка игричка. Той е нарушил правилата и сега е изпълнен с това неповторимо усещане за сила. По-късно сигурно ще иска да се похвали, но не сега. Сега му е достатъчно, че знае нещо, което ние не знаем.

— Кажи ми нещо — помоли то Жан. — Ако Грег е такова леке, защо никой не го е забелязал досега? Аз успях да го хвана само за две седмици.

— В този град полицейската работа е свързана с много политика. Трябва да угаждаш на най-различни групи. Кметската канцелария, губернаторската канцелария, чернокожи, гейове, латиноамериканци, евреи. От първия си ден едно нюйоркско ченге тръгва по въже и само Бог може да му помогне, ако се подхлъзне и падне. За да оцелееш, трябва да си умен, да имаш късмет, да имаш приятели по върховете. Ван Руутън оцеля толкова дълго, защото и трите неща работеха в негова полза. — Поклати глава. — Виждал съм хора, които си затварят очите за всичките мръсотии на този тип. Едната причина е, че той угажда на хората около себе си. Задържа ги върху въжето. Нещо друго — ченгетата не се предават един друг толкова лесно. Атакуват ни от всички страни, така че трябва да се поддържаме даже когато знаем, че другият полицай е черен като самия дявол. Ние срещу целия свят. Има ченгета, които никога няма да повярват, че Ван Руутън е направил нещо нередно. За тях той просто е бил подгонен от някакви розови комунистически либерали.

Жан кимна.

— Изглежда, че нашето момче Грег винаги си има кой да му се притече на помощ и да го спаси от кашите, които е забъркал.

— До сега. Искам да го изненадам с тази работа за Тароко и да видя реакцията му. Искам да разбере, че не се е измъкнал от това, че не е чак толкова умен, колкото си мисли.

— Преди да го срещна — каза Жан, — не знаех колко умения са необходими, за да можеш да лъжеш. Боже, ако умре утре, няма да пророня и сълза. Той е наранил много хора. Много хора. Между другото, какво прави Мартин Маки?

— Предполагам, че е добре. От няколко дни е във Флорида. Преди да се върне в Хонконг, ще мине през Ню Йорк. Говорихме няколко пъти по телефона, след като се върнах от Манила. Каза, че Анджела Рамос би била щастлива да разбере, че дискетата вече е в Америка.

— Анджела беше страхотно момиче. Лин Пао заслужава да умре само заради това, което й стори. Като стана дума за Лин Пао, защо момчетата се върнаха тук, а не продължиха за Тайван? Нямаха ли някакви сметки за уреждане с Черния генерал, както го наричат?

— Тод го нарича Киичи. Да-а, предполагам, че можеха да отидат до Тайван. Но щом са дошли тук, значи има някаква причина. Не знам каква е, но има причина.

Жан го целуна по бузата.

— Стига сме говорили за сериозни неща. Знаеш ли какво ми се прави сега?

Ди Палма я хвана за гърдите.

— Значи ставаме двама.

— Грешиш, даго. Това ще почака до спалнята. Сега ми се танцува. Бавен, бавен танц.

— Тук? Няма музика.

— Живни малко, човече.

Тя взе ръката му, дръпна я около кръста си и се завъртя. Запя с ниския си, пресипнал глас любимата му песен. Гълъбите загукаха на перваза и зората пропълзя в стаята. Той я притегли до себе си. Затанцуваха.