Силата ТЕ

24.

Манхатън

Беше почти пладне, когато Ди Палма влезе в телефонната будка на кръстовището на Петдесет и седма улица и Девето авеню. Погледна през улицата към бялата правоъгълна административна сграда, където се помещаваше телевизионната компания. Беше гологлав, но с дебело палто. Пиеше кафе от пластмасова чаша. Чернокож куриер на велосипед го позна, усмихна му се и вдигна юмрук за поздрав. Той му отговори, като вдигна чашата си, и тогава телефонът иззвъня.

След второто позвъняване той вдигна слушалката.

— Грег?

— Приятно ми е да чуя, че си добре, Франк. Че дишаш, разхождаш се и всичко останало. Как мина пътуването?

— Да кажем, че не ми беше скучно.

— И аз така чух. Здравата се посмях, като прочетох за теб и за онова джудже. Веднъж чуках една огромна мадама. Исках да видя как е. Мацката имаше повече косми от горила. Адвокатът ми ми каза, че си искал да се свържеш с мен. Какво има?

— Знам, че си убил Тароко.

Настъпи продължително мълчание. После Ван Руутън каза:

— Е, мамка му, човече, не знам дали да се самоубия, или да поиграя боулинг. Какво знаеш, Франк? Кажи ми какво знаеш?

— Ти си я убил.

— Така ли?

— Не мога да го докажа, но съм сигурен, че си я очистил. Дамата е изчезнала. През следващите пет месеца има ангажименти за 850 000 долара и никой не може да я открие.

— Знаеш ли какво си мисля, Франк? — попита Грегъри. — Мисля, че сигурно е заминала някъде, за да изкара компютърни курсове. Научиш ли се на това, мамка му, можеш да си намериш работа където си поискаш.

— Вие двамата с Ла Вон сте проиграли паричките на Лин Пао, но не това е причината да се разплачеш пред Министерството на правосъдието. Предполагам, че нещата просто са се объркали, след като си убил Тароко. В този момент вече не ти е пукало за нищо.

— Шибаният Ла Вон! Онази нощ и двамата се гипсирахме. От хотела изпратиха в апартамента ни четири кучки и двамата с него ги търкаляхме цяла нощ. Той направо се побърка при толкова бели мадами. За нищо не трябваше да го уговарям. Караше си направо по програмата.

— Той умря, защото се поведе по акъла ти — уточни Ди Палма. — Ти го уби. Все едно че си му опрял пистолет в главата.

— Едно печелиш, друго губиш.

— Като говорим за загуби, сигурно си чул, че ФБР и ОБН са по петите ти. И си решил да ги изпревариш, и да се предадеш сам. Но преди това си решил да си разчистиш сметките с Тароко. Знаел си, че винаги можеш да станеш информатор и да сключиш сделка, която буквално ще ти даде възможност да се измъкнеш от обвинението в убийство.

— Франк, Франк, Франк. Отричам обвинението, отричам и този, който ми го отправя. Жена ти ме изостави и аз не я убих, нали?

Ди Палма стисна зъби.

— На теб изобщо не ти пукаше за Жан. С Тароко нещата бяха различни.

— Точно така, човече, точно така. Няма да записваме това разговорче, в никакъв случай, нали?

— Не. С какво може да ми помогне? Министерството на правосъдието се стреми да спипа Пао и ти можеш да сключиш всякаква сделка. Пет пари не дават за Тароко.

— Защо тогава повдигаш въпроса?

— Реалността никога не е била приоритет в живота ти. Ти живееш в своя малък свят, където дърпаш конците и ни разиграваш. Искам да разбереш, че този път не си се измъкнал. Надявам се, че когато Министерството на правосъдието научи за това, може би ще започнат да ти задават и по-неприятни въпроси.

В гласа на Ван Руутън се появи напрежение:

— Човече, не си играй повече с мен. Всичко съм пресметнал. Ще направя каквото трябва и до края на дните си ще живея в мир и спокойствие. Може да ме изпратят в някоя от онези малки държавици, където националният флаг е хартиена кърпичка, завързана за дръжката на метла. Знаеш ли, че там си вариш месото двадесет и четири часа, после го даваш на кучето и накрая изяждаш кучето.

Ди Палма се усмихна злобно.

— Криеш ли информация от Министерството на правосъдието, Грег?

— За какво говориш, по дяволите?

— Знам как разсъждаваш. Чувстваш се добре, защото си мислиш, че знаеш нещо, което ние не знаем. Разхождаш се и си казваш: „Аз очистих Тароко и всички я търсят, но само Грегъри ван Руутън знае, че тя е мъртва“. Чувстваш се като върха на света.

Другият се изкикоти.

— Пропускаш нещо, мой човек. Лин Пао знае къде е тя. Повярвай ми, той знае.

— Да-а, добре де, той знае, че си я убил, сигурен съм. Когато казах, че укриваш информация, имах предвид това, че ти не си им разказал за убийството на Тароко. Да предположим, че те ще останат с впечатлението, че укриваш и нещо много важно, че не казваш всичко, което знаеш. Да предположим, че започнат да се съмняват в думите ти. И двамата знаем, че който търси Тароко, просто си губи времето. Ти знаеш, че е мъртва, аз знам, че е мъртва, Лин Пао знае, че е мъртва. Трябва да знае, нали? Исусе, точно така. Ти си я очистил, за да излезеш с една точка пред Пао. Кучи син! Точно заради това си го направил.

— Мамка ти, човече! Мамка ти!

Ди Палма се ухили.

— Наистина ще затънеш дълбоко, ако в Министерството на правосъдието започнат да се съмняват в думите ти. Нещо ми подсказва, че те много ще се ядосат, когато разберат, че през цялото време си знаел истината за Тароко и не си им казал. Представяш ли си какъв е животът във федералния затвор?

Грегъри се опита да бъде убедителен:

— Не можеш да ми навредиш, човече. Няма начин. Вече пресичам финала, а ти си още на старта. Аз съм шибан самолет, а ти си бос, тичаш по земята и се опитваш да ме докоснеш. Не можеш да ме докопаш, тъпанар такъв. Не можеш да ме докопаш.

Ди Палма отпи от кафето си. Секунди по-късно изрече:

— Мога да опитам. Мога да ти прецакам планчето. Кога възнамеряваш да разкриеш пред света малката си тайна? Няма значение. Аз ще разпространя новината вместо теб. Здравата ще ти припари. Някой те прецаква, докато ти се опитваш да прецакаш целия свят. Страхотно!

— Предупреждавам те, човече, не ми се бъркай в работите. Мамка ти, не ми се бъркай в работите.

— Или какво? Всичко свърши, глупако. Така или иначе за теб всичко е свършено. Ти си изпя песента, изпи си виното и дойде време да забият вилицата в теб, защото си свършен.

Ван Руутън възрази:

— Нищо не е свършено, докато не свърши. От тук все още мога да направя някои неща. Някои неща. Аз…

Ди Палма затвори. От дълго време насам се чувстваше малко по-добре.