Старгейт: Бунтът

ДЕСЕТА ГЛАВАОПЛАКВАНИЯ

Генерал Уест разполагаше с малък кабинет в Пентагона, твърде тясно работно пространство, което не даваше истинска представа за влиянието на обитателя му във военната политика. За генерала обаче това беше стандартна оперативна процедура. Юджийн Локуд трябваше да оцени това, че е само малко зъбно колелце в голямата машина на Пентагона и полезна маскировка за истинската власт на Уест.

Тясната стаичка нямаше дори прозорец. Ала на бюрото пред вратата на Уест седеше заплашителна секретарка от женските военни части, която трябваше да обезкуражава нежеланите посетители.

Локуд бе пропътувал милион светлинни години през Старгейт от Земята до Абидос. От цивилизация, отдалечена на осем хиляди години от Древния Египет, се бе озовал в ултрамодерния ракетен силоз. Бе преживял и пътуването с реактивен самолет до Вашингтон. Но докато караше колата си през Вирджиния към Пентагона, той погледна златния си часовник с надеждата да е преценил правилно и да пристигне навреме за важната си среща.

Локуд премина през лабиринта на Пентагона с лекотата на истински бюрократ и в точно определения час застана пред кабинета на Уест. Женският цербер го покани с ръмжене. Ала щом служителката затвори вратата на Уест, Локуд стана прицел на още по-лошо нападение.

— Проблеми на Абидос ли има? — попита генералът и запрелиства документите върху бюрото си.

Локуд забеляза върху листовете емблемата на КОМ. Военният четеше докладите му, които трябваше да бъдат секретни!

— Имахме няколко неуспеха — призна Локуд. Програмата ни за усвояване на езика не напредва тъй бързо, както се надявахме, отчасти заради враждебността на местните, жители, подклаждана от Даниел Джексън, бившият ви експерт, останал на Абидос.

Уест кимна, леко пълното му лице остана безизразно.

Изпечен в бюрократичните битки, той нямаше намерение да поеме отговорността за бъркотия, създадена от друг.

— Повече ме притеснява провала ви в инсталирането на модерни съоръжения в мината. — Уест отново прелисти докладите. — От тази страна на Старгейт ние се подготвяме да използваме сериозно този кварцитен материал. Но действителната ви продукция е далеч под предвижданията на КОМ, представени ни преди започване на проекта.

Опитва се да затегне примката около врата ми със собствените ми предвиждания, помисли си Локуд, като запази напълно спокойно изражение. Не бе дошъл във Вашингтон, за да се защитава срещу дразнещите въпроси на генерала. Подготвяше собствено нападение — а също и изкупителна жертва за проблемите около продукцията на мината.

— Имаме по-сериозни проблеми от трудностите по прехвърляне на частите и закъснението на доставките. Местните жители започнаха кампания от саботажи. — Локуд замълча за секунда. — Освен това аз лично ги видях да провеждат военна тренировка — очевидно с одобрението и помощта на полковник ОНийл.

Уест отново запрехвърля листовете пред себе си.

— Да, получих доклад от полковника.

Онзи негодник си пази задника, помисли си Локуд. Но това няма да му помогне.

— О’Нийл научил, че двама от членовете на разузнавателния отряд са предложили помощта си на местните жители, помогнали им да избягат от извънземните войски. Младите хора са организирали нещо като войска, както докладва преди време полковникът — а също и господата Дрейвън и Престън от вашата компания. — Уест сви рамене. — Лейтенант Ковалски и ефрейтор Ферети смятат, че тренировките ще помогнат да се изразходва енергията на младежите. А ще им даде и възможност да държат под око тази група млади хора.

— Според моите сведения имало само дузина такива пастири — възрази Локуд. — Видях доста повече младежи да участват във военните игри. — Той се наведе през бюрото на генерала, за да затвърди преимуществото си. — Полковникът категорично отказва да охранява новите минни съоръжения от местните жители. Сега им позволява да провеждат тренировки и да се превърнат в още по-сериозна опасност за моите хора. — Локуд стрелна с поглед генерала. — Зная, че сте избрали О’Нийл заради опита му на Абидос. Той обаче като че ли има прекалено голям опит на тази планета — твърде много контакти. О’Нийл е сляп за всяка опасност, която не идва отвън. След като този Ра е мъртъв, струва ми се, че почти не съществува вероятност за нападение на извънземни. Истинските проблеми на Абидос идват от враждебно настроените елементи в Нагада, а не от някакви несъществуващи чудовища отвъд Старгейт.

Генерал Уест отново кимна, лицето му не издаваше какво мисли.

— Вярно е, че ОНийл бе изпратен на Абидос, защото е запознат с местните условия — замислено рече военният. — Но вашите опасения са съвсем основателни. Може би полковникът се е привързал силно към коренните жители.

— И какво ще предприемете по този въпрос? — попита Локуд.

— Там все още имам нужда от човек, който познава терена и жителите — рече най-сетне Уест. — Но мой дълг е да се съобразя с вашите искания за допълнителни войскови части на Абидос. Ала ще ми бъде нужен и офицер с висок чин, който да поеме командването.

Локуд кимна спокойно, сякаш чуваше соломоново решение. Ала едва се сдържа да не се изхили злорадо. Направи го, Уест, настоя наум. Изритай негодника надолу по стълбите!

На Абидос Даниел Джексън приключи поредния си урок по английски. След като всички излязоха от стаята, ученият махна на Скаара да остане.

— Какви са тези слухове за някакви боеве в пустинята? — попита Даниел. Из Нагада се говореше за коварността на хората от КОМ и за унищожаването на минното съоръжение. Ако искаше да бъде полезен на новия си пост като съветник на старейшините, Даниел трябваше да изслуша всички и да стигне до истината. След като цяла седмица му бяха разказвали какви ли не фантастични истории, вече бе готов да се примири с всичко.

Когато Скаара започна да разказва за тренировката в пустинята, Даниел зяпна от изумление. Историята надхвърляше всички апокалиптични разкази, които бе чул в града.

— Та нали само петима от твоите приятели останаха живи след битката срещу Ра — рече Даниел. Как си успял…

— Към нас се присъединиха още доста младежи прекъсна го Скаара. — И всеки ден идваха нови и нови. Сега вече тренират редовно около стотина души. Някои от твоите приятели ни помогнаха… високият, който крещи…

— Не и О’Нийл — рече Даниел.

— Другият… Ковалски. — Въпреки уроците по английски, Скаара с усилие произнесе името на лейтенанта. — И бързият… Ферети. Те решават проблемните ситуации и преценяват как се бием.

Даниел смаяно поклати глава.

— Двама морски пехотинци ви обучават?

— Дори човекът с черната шапка дойде да ни гледа как се бием… самият О’Нийл — гордо рече Скаара — Но се появи онази змия Локуд. Така го нарекоха войниците на О’Нийл — поясни Скаара, зърнал изненадата на Даниел. — Смятам, че възнамерява да създаде неприятности на полковника.

Даниел се опита да върне разговора на темата. Току-що бе научил, че братът на жена му е организирал армия. Макар и малка, тя бе първата за местните жители на Абидос. Може да не разполагаха с модерни оръжия, но ако съдеше по Скаара, не им липсваше дух. Освен това в тяхна полза бе и фактът, че ги обучаваха двама пехотинци, които се бяха сражавали рамо до рамо с тях срещу Ра.

— Добре — рече накрая Даниел. — Отговори на два от въпросите ми — какво и как. Но остава може би най-важният. Защо се подготвяте за война?

Ученият се боеше да не чуе, „за да убием дяволските пришълци“, макар че, ако трябваше да бъде честен, би признал, че подобно изявление е напълно справедливо. Само за месеци хората от КОМ бяха събудили омраза, каквато Ра бе успял да предизвика за хилядолетия.

Но Скаара отново го изненада.

— По времето на Ра разполагахме единствено с мълви — неясни предания от световете отвъд Старгейт. Когато пристигнахте, вие превърнахте тези предания в реалности ни помогнахте да унищожим бога, който смучеше кръвта ни от толкова дълго време. И ето че сме свободни.

— Какво има тогава? Да не се страхувате, че някои от поддръжниците на Ра ще се върнат през Старгейт? Нали точно срещу такова нападение ни пазят О’Нийл и войниците му?

Скаара кимна леко смутен.

— Първо бяхме просто момчета, които си играят на войници. Наистина бях сложил пост при голямата пирамида. Но имахме мечта — голяма надежда. Когато ни научи да четем скритите писания, разбрахме повече за онези други светове. — Той развълнувано разпери ръце. — Там живеят наши братя, Даниел. Те все още са роби на Ра или на лешоядите, които му слугуват. Нашите братя дори не знаят, че чудовището е мъртво. Но ние се надяваме да променим това.

Даниел изумено се втренчи в младежа. Лицето на Скаара бе изопнато и изразяваше непоколебимост.

— Да промените това? Как?

— Не исках да идвам при теб, преди да сме готови — рече Скаара. — Ти познаваш най-добре Старгейт. Ти знаеш как да откриеш ключовете към другите светове — Омбос, Уефен, може би дори Туат — дома на боговете. Тогава ще можем да се борим за тези роби и да ги освободим!

Даниел бе слисан. Така става, като се сдобиеш с репутацията на мъдрец, помисли си. Преди появата на хората от КОМ ученият често се бе промъквал тайно в пирамидата и в залата, където се намираше Старгейт. Мислено бе размествал загадъчните фигури в основата на шестметровата колона.

Откъм страната на Абидос върху портата бяха гравирани съвсем непознати фигури, изображения на съзвездията, крито се виждаха на небето тук. Шаури му бе разказала за някои, други се бяха загубили из дълбините на местната история. Въпреки това Даниел си представяше как размества изсечените фигури в нови конфигурации и отваря проход към непознати светове.

Но това беше само фантазия. Даниел дори не бе експериментирал. А откак бяха пристигнали земляните, ученият избягваше портала. О’Нийл би се ужасил от идеята да бъде отворен още по-широко прозорецът към Земята и планетата да бъде изложена на опасност. А и от КОМ, разбира се, щяха да възразят срещу прекъсването на снабдителния проход между Земята и Абидос.

Дори да бе експериментирал, съществуваше проблемът за намирането на правилната конфигурация от съзвездия от квадрилион възможни комбинации. Даниел бе позабравил как трябва да пресметне вероятностите, но бързо прецени, че би имал по-голям късмет при отгатването на числата от лотарията.

— Скаара — ученият замълча за момент, като търсеше подходящи думи, с които да обясни на младежа, че е почти невъзможно да изпълни желанието му, ти беше с мен, когато открихме колоната с картуша, където бяха записани координатите за Земята. От проблемите, които срещнахме, би трябвало да знаеш колко е трудно да се открият пътищата между Звездните порти.

Скаара помръкна.

— Но, Даниел, твоята мъдрост…

— Аз съм обикновен учен — бързо го прекъсна Даниел — Не съм Ра и ще ти кажа честно, възможно е да прекарам остатъка от живота си в опити да открия координатите на Старгейт за някъде… за където и да е… и да не намеря ключ към друг свят.

По лицето на Скаара се изписа дълбоко разочарование. Даниел притеснено се покашля. Хората тук би трябвало да бъдат по-разумни и да не му приписват непогрешимост. Със сигурност не веднъж бяха ставали свидетели как не може да се справя с проблемите от всекидневието в реалния свят. Децата все още имитираха превъплъщението му в пиле по време на първия му обяд с Касуф. Народът на Абидос не познаваше домашните птици. Празничното ястие представляваше голям колкото прасе гущер, опечен цял в собствената си кожа. За Даниел деликатесът имаше вкус на пиле. Опитвайки се да обясни това на Касуф, ученият бе изиграл цяла пантомима. И до днес, когато минаваха покрай него, децата свиваха ръце в лактите, махаха като с криле и кудкудякаха.

И тъй, защо, след като познаваха слабостите му, Касуф, старейшините — а сега и Скаара — очакваха от него да бъде непогрешим в преценките и решенията си?

Осъзнал отговора, Даниел почувства студена празнина в стомаха. Те се изправяха пред неизвестност, с каквато не се бяха сблъсквали преди. И имаха нужда от вяра.

— Освен това — рече накрая Даниел — може да се окаже ненужно да се биете за другите светове. Вероятно твърде скоро и тук ще се разразят битки.

Под основата на ремонтирания боен кораб Пта наблюдаваше облечените във вакуумни костюми техници, които се движеха като ято тромави щъркели. Бе изключил уредите за контрол на гравитацията, за да улесни монтажа на управляващите съоръжения на кораба. Почти незначителното притегляне на луната Туат позволяваше на екипа съвсем лесно да маневрира с огромните конструкции за управление. Ала техниците не бяха свикнали да се движат в безтегловност и охотно се оттеглиха, когато Пта заяви, че лично ще настрои управлението.

Когато се обърна обаче, Пта с раздразнение забеляза, че главният му техник все още е до него.

— Изглежда си служа с остарели фрази — подхвърли инженерът на боговете. — Коя част от указанията ми не разбра?

— Господарю — отвърна техникът, — известно ми е, че именно при подобен тест телесната ви форма е била почти унищожена. Мислех… — Той преглътна думите. — Бих желал да ви служа, като поема задачата вместо вас.

— И колко пъти си се занимавал с калибриране на съоръжения за управление с такъв размер, ценни ми служителю? — попита Пта.

— Ами аз — Гласът на техника отново му изневери. — Никога не съм извършвал подобна операция, господарю. Но прегледах нужните инструкции…

— Голям брой войни ще поемат с този кораб към Абидос заедно със своята предводителка, великата богиня Хатор. Смятам, че не трябва да рискуваме живота им с неопитност, пък макар да си прегледал нужните инструкции. Върви. Влез в корабостроителницата, продължи до следващата зала и довърши настройката на външните контролни уреди. Искам всичко да е готово, когато се върна.

Помощникът на Пта се поклони и се оттегли, загрижено свъсил вежди.

Калибрирането на управлението бе трудна задача, но незначителната гравитация и почти пълният вакуум донякъде улесняваха изпълнението й. С перверзна радост Пта осъзна, че тялото му на киборг е много по-подходящо за този вид работа. С механичната си ръка бе в състояние да контролира движението на инструментите до милионни от радиана. Тялото от плът и кръв му бе изневерило само за миг, бе задействало дефектна електрическа верига, която трябваше да бъде изключена. Механизмът за управление бе избухнал за наносекунди. Пта и екипът му се бяха оказали в убийствения обсег.

Пта направи последните свързвания в четирите ъгъла на празната пирамида. Сетне влезе в корабостроителницата и продължи до външния контролен център. Служителят му добре си бе свършил работата. Центърът вече действаше, над главите на оперативния екип плуваше холографско изображение на бойния кораб.

— Освободете придържащите конструкции — нареди Пта. На изображението в близък план се появиха скобите, които в продължение на хилядолетия прикрепяха бойния кораб към каменната основа. Механизмите плавно се отдръпнаха.

— Активирайте управлението — сухо нареди Пта.

Пръстите на техника заиграха по контролните панели. Свръхестествено златисто сияние обля кварцитните стени на пирамидалния кораб. Светлината сякаш струеше отвътре.

— Излитане! — заповяда Пта.

Сиянието се засили и огромният космически кораб плавно се издигна във въздуха. Смъртоносното излъчване бе отразено от гладкия камък на стартовата площадка. Благодарение на липсата на атмосфера операцията не бе съпътствана от гръм. Но прахът и отломките се разлетяха с невероятна скорост заради ниската гравитация. И макар да бяха чак в следващата пирамида, Пта и техниците му усетиха мощния трус, разлюлял каменистата повърхност на луна Туат.

Със сияние, непоносимо за човешките очи, ремонтираният кораб плавно се издигна в космоса, докато накрая дори системата за холографско изображение го представи като още една звезда в черното атлазено небе — звезда, носеща гибел.

— В този момент трябва да се осъществи превключване на управлението — обяви Пта. — Но този тест ще почака до пристигането на пълния екипаж. Върнете кораба отново на площадката. — Той изгледа гневно ликуващите техници. — И внимавайте да не одраскате нещо.

Империята на Ра никога не се бе основавала на принципите на демокрацията. Но в отсъствието на върховния бог, приближените войни-богове се събираха на съвещания. Придружена от малка свита, Хатор пристигна последна, както подобава на предводителката на най-мощната фракция на Туат.

През изминалите месеци Хатор беше засилила властта си. Бе привлякла някои от съперниците, а други бе убила в двубой, издигайки на тяхно място членове от кликата им. Някои опасни конкуренти бяха изоставили коварната борба и се бяха оттеглили на безопасно място във феодалните си имения. Не можеха да се смятат за елиминирани, но докато Хатор контролираше строго Старгейт на планетата Туат, те бяха напълно неутрализирани.

В резултат на успехите си Хатор разполагаше с множество неблагонадеждни съюзници, готови да се обърнат срещу нея при най-малката й грешка, и един главен враг. Богът с глава на овен — Хнум — водеше задкулисна битка, съпътстваща похода на Хатор към властта. С всяка победа на богинята редиците на Хнум набъбваха, тъй като уплашените и не тъй силни богове ставаха негови съюзници. А когато Хатор убиеше могъщ бог, винаги имаше членове на завладяната фракция — любимци на загиналия водач или прекалено предани поддръжници — които се присъединяваха към главния й съперник, за да търсят отмъщение.

Хатор бе доволна, че всичките й врагове са в един лагер. Последният двубой й бе донесъл мнозинство в съвета. Този факт, както и докладът за успешния тест на съоръженията за управление на кораба, й вдъхнаха увереност да изложи публично плановете си.

Хатор не се заблуждаваше. Даваше си сметка, че някои богове провеждаха разузнавателни операции. Поне двама от поддръжниците на Хнум — и трима нейни съюзници — само чакаха заминаването й за Абидос. Тогава щяха да направят своите набези към Туат.

Подобни съперници не тревожеха Хатор. Най-добрите войни щяха да я придружат до Абидос. Не, истинският проблем идваше от Хнум…

— Господа — обърна се тя към присъстващите, — имам важни новини. Днес на третия час моите хора са направили успешна проверка на механизмите за управление на Купол Пет, бившия боен кораб „Окото на Ра“.

В залата се появи холограма, която представи с подробности излитането на кораба.

— А ние всички си помислихме, че е туатотресение или метеоритен дъжд — обади се Хапи, един от по-незначителните богове, който знаеше за ремонта на стария кораб.

Хнум обаче внимателно се взираше в тримерното изображение, очите му блестяха от ярост. Той бе строен, привлекателен мъж с изопнати като въжета мускули, които рязко изпъкваха върху гърдите и раменете, когато богът се обърна към Хатор.

— А аз смятах, че възнамеряваш да създадеш своя крепост в онзи купол, когато изгони всички оттам — започна той.

Хатор се усмихна при мисълта, че би могла да се установи на лишена от въздух луна под купол, достъпен дори за взривните копия. За каква я мислеше Хнум?

— Но да се задействат съоръжения, забранени от Ра…

Ето къде бе истинският проблем на бъдещите наследници.

Макар да се бореха да завладеят трона на Ра, те не можеха да се измъкнат от кошарата, където ги бе затворил някогашният върховен бог.

О, тя разбираше тревогата на Хнум. Ако разполагаше с космически кораб, Хатор можеше да избегне войските, защитаващи феодалните имения на боговете — а също патрул или дори мина в близост до Старгейт. Хнум може да разполагаше с най-добрите войници, ала планетата, на която се крепеше военната му мощ, вече не бе защитена срещу атака.

Хатор се съсредоточи върху възраженията на Хнум.

— Бойният кораб бе възстановен, за да тръгне да търси Ра и да открие какво се е случило с него. Макар че аз ще командвам експедицията до Абидос, призовавам всички тук да ми предоставят отряд от най-добрите си войни. По този начин ще можем да влезем в битка с голяма войска и разбира се, всички присъстващи тук богове ще разполагат със свои наблюдатели.

— Достатъчно! — избухна Хнум. — Дяволската богиня не само заплашва всички ни със забранения си боен кораб, ами очаква от нас, нейните съперници, да й предоставим войски, които да използва за собственото ни унищожение! — Богът овен докосна един от нанизите, окачени на гърдите му. Щом свали изящното украшение, то мигом се превърна в инкрустирана със скъпоценни камъни дръжка на кама. Тънкото острие обаче бе обикновена стомана. — Умри, властолюбива кучко! — извика Хнум и запрати ножа към Хатор.

Богинята светкавично сграбчи Хапи, неразумния бог, подхвърлил забележка за тестовете на кораба, и го дръпна пред себе си. Ножът се заби право в сърцето му.

Хатор мигновено задейства шлема си, ала Хнум измъкна нова кама.

Богинята вдигна дясната си ръка, сякаш да се предпази. Ала движението разкри, че тя също носи опасни бижута. Златни жички, увити около ръката й, се събираха върху дланта в гнездо за черен скъпоценен камък, който излъчваше гибелен блясък. Преди Хнум да хвърли втората кама, Хатор изпрати енергиен поток, който блъсна бога-овен като мощен ураганен вятър. Мъжът политна назад, докато се удари в стената, сетне се свлече и седна на пода.

Хатор се озова до него, преди Хнум да успее да овладее скованите си мускули. Мъжът успя само безпомощно да вдигне поглед, докато ръката с дяволския камък се спусна и докосна обръснатата му глава.

Всички слуги на Ра познаваха скъпоценните камъни — чудновати продукти на технология от самите Звездни порти — с които върховният бог наказваше непокорните. Но освен че събираше отново градивните молекули, пренесени през пространството, черният камък пренареждаше телесните молекули. Ра го използваше, за да превърне във вода костите на провинил се служител. Разбира се, това убиваше жертвата.

Хнум бе силен мъж, ала неудържими конвулсии разтърсиха тялото му, подложено на ужасяващото действие на камъка. Очите му изхвръкнаха от орбитите, когато мозъкът му се стече навън като кипяща каша. Ръцете му конвулсивно потръпваха. Въздухът излизаше през дробовете и свитото му гърло с дрезгаво хриптене.

Щом Хатор притисна още по-силно смъртоносния камък, главата на бога-овен поддаде като напоена гъба. Той се свлече на пода. Хатор се подпря на коляно и продължи да притиска камъка. Отдръпна ръка едва когато великият Хнум застина в краката й с напълно стопени кости.

— Ще избера негов заместник при първа възможност — обяви богинята сред притихналата зала. Вдигна ръка, за да зърнат присъстващите още веднъж смъртоносния камък. Сетне пръстите й прикриха някогашното лично оръжие на Ра. — Погрижете се за подготовката на отрядите си, които ще участват в експедицията.

Когато тя излезе от залата, никой не изрази несъгласие. Дори шепнешком.