Старгейт: Бунтът

ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВАЗА ПОБЕДИТЕЛЯ

Взривовете от копието на Даниел върнаха групата обратно. Всички държаха оръжията си в готовност. Видяха го да стои над два трупа и да стреля в процеп в иначе гладкия кварцов кристал, от който бяха изградени стените, подът и таванът на огромния космически кораб, в който бяха нахлули.

В отвора се виждаше сложната мрежеста структура на кристалната решетка. Или поне се бе виждала, преди Даниел да отправи мощния залп на своя бластер. Сега следите от мрежата бяха накъсани и опушени.

— Решихме, че си бил издебнат от засада — обади се Ковалски. — Но изглежда, че е станало точно обратното.

Шаури местеше поглед от проснатия войн към изпепелената жена.

— Ти ли я застреля? — попита тя.

Полковник Джек О’Нийл побутна ръката на мъртвата и инструментът, който тя стискаше, се търкулна по пода. Беше парче от биоморфния кристал, който стоеше в основата на технологията на Ра. Но способната на трансформация мрежеста структура бе приела формата на резач, чието острие вибрираше с почти свръхзвукова скорост.

Полковникът вдигна инструмента и проряза иначе неуязвимия кристал на пода.

— Представете си какво е способен да причини на човешко тяло — каза той. Необходимо му бе известно време, за да открие как се управлява и след като острието замря, пусна уреда в джоба си. — Представлението свърши. А сега да открием…

Палубата под краката им се затресе, а вътре в превключвателното или контролното или каквото там беше, табло, мрежестите разклонения заблестяха. Енергийните импулси, които проблясваха и прескачаха, създаваха чувство за микроскопично светлинно шоу.

Но щом енергийните импулси стигнеха до стопеното от Даниел място, започваха да препускат лудо, отклонени от обичайните си пътища. Магическите светлинки трептяха и проблясваха, докато мрежите започнаха да се претоварват.

Някои от разклоненията преминаха от златисто към червено, подобно на открит реотан.

Цялата конструкция, в която се намираха О’Нийл и хората му се затресе още по-силно. Мрежовата кутия започна да излъчва към тях вълни от горещина. Десантната група неволно отстъпи назад.

Блещукането на разбитите вериги вече се оформи като зловещо сияние. Започнаха да прехвърчат искри. Корабът се тресеше на неравномерни тласъци, подът под краката на войниците сякаш се опитваше да ги отхвърли. Те се отдръпнаха, и то точно навреме. От процепа изригна енергия със силата на взрив.

Ковалски изгледа гневно Даниел.

— Какво си направил?

Даниел опитваше да се отдалечи колкото се може повече от избухналите захранващи вериги.

— Малък саботаж… според мен.

Стените и палубата се тресяха вече като при земетресение. Цялата конструкция сякаш се повдигна за секунда. Сетне отново се стовари долу и всички залитнаха. Скритото осветление на палубата угасна.

Точно на това ниво лъчите на абидоските слънца проникваха през огромните отвори на площадките за излитане на удаджетите.

— Смятам, че корабът се опита да излети — обади се О’Нийл. — Което щеше да се окаже доста нездравословно за нас, ако останехме на откритата палуба и пирамидата се издигнеше твърде високо. Да се махаме оттук.

Поеха нагоре по първата стълба, която намериха. На върха откриха проход, наполовина блокиран от кварцов панел.

— Като бронирана врата е — промърмори Ковалски.

— По-скоро херметически затварящ се люк — рече О’Нийл, щом се наведе под панела. Плочата бе спряла, сякаш захранването на задвижващия механизъм внезапно е било прекъснато.

Далече от люковете към стартовите площадки, в коридорите на кораба цареше непрогледен мрак. Предвидливият полковник О’Нийл измъкна няколко сигнални ракети.

— Надявам се и вие да сте взели — рече той. — Тези няма да стигнат за целия път до командната зала.

Командната зала на „Окото на Ра“ представляваше сцена на овладян хаос, докато техниците на Пта се опитваха да поправят резултатите от заповедите на предводителката си и щетите, нанесени на една от главните захранващи мрежи.

— Няма резервни — изплака един от техниците. — Не можем да възстановим тези вериги. Мрежата няма да издържи. Ако се опитаме, ще взривим други връзки!

— Боя се, че това вече е станало — обади се друг.

— Екип по отстраняване на повредите, — обърна се Хатор, опитвайки се да овладее ситуацията, — колко време ще отнемат поправките?

Настъпи кратка тишина.

— Поне толкова, колкото ни трябваше при последната злополука. — Гласът на техника заглъхна за момент. — А може би и повече.

Устата на Хатор пресъхна и пламна, сякаш някой бе излял вътре разтопен метал. Тя осъзна, че това вероятно е вкусът на поражението.

— Скенери, каква е ситуацията отвън? — попита безизразно тя.

Вторичните бойни единици бяха спрели огъня, когато „Окото на Ра“ се бе опитал да излети. А сега, разбира се, нямаше мощност, за да бъде подновена стрелбата.

— Вражеските сили се изкачват по платото — уплашено докладва операторът. Все повече се качват на борда ни.

За секунда на Хатор й се стори, че тежестта на целия боен кораб се е стоварила върху раменете й. Не разполагаше с достатъчно екипаж, за да окаже съпротива, нито пък с достатъчно мощност, за да избяга. Провалила я бе древна машина и злобата на някогашния й съпруг.

Той никога не разбра какво съществуваше между мен и Ра, помисли си Хатор.

Богинята рязко вирна брадичка. Може би щеше да успее да му обясни — когато се върнеше, за да го убие.

— Двигатели — дрезгаво рече тя. Можем ли да извлечем достатъчно мощност, за да задействаме телепортите?

Настъпи миг тишина, докато техниците трескаво пресмятаха.

— Да, ще можем.

— Тогава направете го. Останалите членове на екипажа да се оттеглят при Старгейт. Всички войни да се съберат на горните палуби и да съсредоточат усилията си в забавяне, ако не могат да унищожат първата група от нашественици. — Тя се поколеба. — Ще ми трябват доброволци за удаджетите, за да поуплашат вражеските войски, които се изкачват по платото.

Твърде слаба надежда, помисли си тя.

Хатор се обърна към екипажа в командната зала и изнервените техници.

— Имам нужда от целия обслужващ персонал — продължи тя. — Заемете места при двигателите и комуникациите. Екип по отстраняване на повредите и навигатори, всички можете да тръгнете веднага щом захраним с енергия телепорта.

Членовете на екипажа, с изключение на онези, които бе избрала Хатор, незабавно застанаха в нещо, което приличаше на огромен медальон от кована мед, поставен в кварцовия под на палубата. На тавана имаше подобен диск, който се намираше точно над другия.

— Двигатели! Извлечена ли е мощност за захранването на телепорта?

— Да.

— Тогава се пригответе да се насочите към местонахождението на първия отряд. — Хатор приближи до статуята на Хнум, която се извисяваше над кръга на телепорта.

Златна огърлица с млечносин камък в средата висеше около врата на бога. Хатор притисна пръсти към камъка.

От диска на тавана заструи ярка синя светлина и покри членовете на екипажа. Четири метални пръстена сякаш се спуснаха надолу да ги обгърнат. По диаметрите на двата диска се сляха сини лъчи като от лазер, докато всички членове на екипажа се оказаха като в тръба от трептяща синева. Секунда по-късно изчезнаха.

Битката за достигане на командната зала се оказа доста тежка. Десантната група бавно напредваше нагоре по стълбите, като влизаше във все по-яростни битки с все по-ожесточени хороси.

Даниел се задъхваше, краката му бяха безчувствени и подозираше, че на палеца му се е появил мехур от непрестанното натискане на спусъка на копието. Групата непрестанно намаляваше. Накрая остана само изпитаният екип търсачи на приключения: О’Нийл, Ковалски, Даниел, Шаури, Скаара и няколко от неговите войници.

Редиците на хоросите също оредяха. И нападателите, и защитниците бяха въоръжени само с бластерни копия, макар че практичният О’Нийл охотно използваше и достижения на земната технология ръчни гранати например, когато врагът бе твърде добре барикадиран.

На всяко ниво се натъкваха на все повече бруствери, а броят на водещите нагоре стълби намаляваше. За хоросите оставаше все по-малко място за бягство, тъй като подовете намаляваха значително.

Даниел замаяно осъзна, че вече трябва да са близо до върха. Палубата, на която се намираха, беше просто голямо помещение с четири стълби, разположени в ъглите и осигуряващи достъп откъм долното ниво. В центъра на стаята с мебелите бе оформен квадратен бастион.

По-малко от половин дузина войни с маски на соколи стреляха с копията си по нашествениците, които откриха огън от четирите стълби.

— Какво защитават толкова ожесточено? — промърмори Даниел и стреля три пъти през процепа, който един от хоросите използваше като амбразура.

— Последният изход — отвържа Ковалски. — Мисля, че в средата на стаята има вита стълба.

Двама от хоросите паднаха, загина и третият. Останалите стреляха като обезумели, като се стремяха да не позволят на нашествениците да вдигнат глави.

— Трябваше да са повече. — О’Нийл като че ли се оплакваше. — Освен, ако не подготвят истинското посрещане на върха.

От горната палуба прозвуча приглушен вик и оцелелите хороси се спуснаха по витата стълба. И тримата бяха повалени в мига, в който се показаха иззад барикадата.

О’Нийл предпазливо приближи към центъра на помещението. Случвало им се бе войните да се преструват на умрели и сетне изведнъж да скочат и да убият невнимателния войник. Но трите маркирани фигури в квадрата от мебели определено бяха мъртви. Полковникът предпазливо приближи към витата стълба. Никой не стреля по него.

— Всички да останат по ъглите — нареди той.

После извади последните си две гранати и ги запрати горе. Даниел проследи с поглед как О’Нийл скача да се прикрие в далечния край на барикадата. Сетне гранатите избухнаха сред дъжд от отломки, които биха помели всичко на горната палуба.

— Сега! — извика О’Нийл.

Полковникът първи се заизкачва по стълбите. Ковалски беше втори. Даниел успя да размърда вцепенените си крака и да се озове трети в командната зала на космическия кораб.

Помещението беше празно, като се изключи жената с великолепно тяло, застанала в цилиндър от синя светлина, която бе знак, че е задействан телепортът. Стройното тяло на жената бе стегнато в бойна пола и огърлица. Пред лицето й бе спуснат златистокристален шлем във формата на котешка глава.

Всичко бе свършило. И последният удаджет бе взривен в небето. Последният член на екипажа бе евакуиран — обслужващите двигателите разполагаха със свой собствен телепорт. Дори последните хороси бяха изчезнали към Старгейт в поток от синя светлина — с изключение на малкия отряд долу, който вероятно нямаше да успее да се измъкне.

Хатор извика към защитниците на долния етаж. Тъкмо когато се появиха на стълбата и тримата бяха разкъсани от взривове. Сега тя бе последната на борда на „Окото на Ра“. Богинята натисна камъка в огърлицата на Хнум и само след миг бе окъпана от лазурни лъчи.

Извън синия пашкул в командната зала избухнаха пламъци, докато нашествениците си проправяха път с някакви бомби. Ала Хатор задържа прехвърлянето си, за да застане лице в лице с нападателите. Всички се стъписаха, както можеше и да се очаква.

Ала Хатор също зяпна. Никога не бе виждала човек, който да прилича на третия нашественик, който влезе в залата.

Когато Ра телепатично събираше подчинените народи, той привличаше най-вече населението, което живееше най-близо столицата му. Праегиптяни, бербери, нубийци, жители на Арабия и Близкия Изток пристигаха при него.

Но той никога не бе достигал северна Европа.

Затова, въпреки че бе пътувала до други планети от империята на Ра и се бе срещала с не една чуждоземна раса, подчинена на Върховния бог… Хатор никога не бе виждала човек със светла кожа и руса коса.

— Коя… — Това невероятно видение говореше език, твърде близък до нейния. Не беше трудно да го разбере. Той се втренчи в котешката й маска. — Хатор? — рече накрая.

Богинята натисна огърлицата си и шлемът и изчезна.

— Знай, Златен мъж, че аз съм Хатор — произнесе тя. — Ще се срещнем пак. И тогава ти и твоите хора ще изстрадате унижението, на което ме подложихте.

Телепортът най-сетне се задейства и богинята бе отнесена надолу към помещението със Старгейт, под повърхността на Абидос, със скорост, по-голяма от скоростта на светлината.

— Коя беше тази, по дяволите? — попита Ковалски, зяпнал от изумление.

— Хатор — отвърна Даниел. — В зависимост от това коя легенда следваш, тя е богиня или на любовта, или на кървавата разправа.

— Е, мисля, че с това телосложение я бива и за двете — подхвърли Ковалски.

Телепортът беше безмълвен.

— Искам върху диска да застанат толкова хора, колкото могат да се поберат — рече О’Нийл и пристъпи към статуята на Хнум. — Предполагам, че това е бутонът за надолу. — Полковникът погледна групата върху медната плоча. — И оставете място за мен.

Пристигнаха в помещението в каменната пирамида, свързано с телепорта, само секунди, след като Хатор бе изчезнала.

Ала щом поеха към залата със Старгейт, Даниел дочу мъжки гласове, които се извисиха в спор.

— Онази кучка ни остави да умрем! — извика един. Щом унищожим Старгейт, ще се окажем като в капан тук. Ако не ни убият нашествениците, фелахите ще ни разкъсат на парчета!

— А ако последваме Хатор, също ще е равносилно на самоубийство — отвърна друг. — И може да се окаже по-неприятно от смърт по време на битка.

Хоросите нямаха повече време за спор. Нашествениците се втурнаха в залата и ги взривиха.

Сетне Ковалски обезвреди бомбата, насочена към Старгейт.

— Предполагам, че е трябвало да я взривят щом пристигнем.

Даниел кимна.

— Само че бяха твърде увлечени в спор за собственото си оцеляване.

Полковникът прегледа копието си.

— Джексън, двамата с Шаури застанете тук, за да насочите следващите. Аз, Ковалски и останалите минаваме. Ако пристигнем веднага след негодниците, може би няма да успеят да нанесат много вреди при планината Крийк.

Даниел сграбчи ръката на О’Нийл.

— Ако пристъпите в прохода, няма да се озовете на планината Крийк. Изобщо няма да се озовете на Земята.

Той посочи символите под седемте шеврона във външния пръстен на Старгейт.

— Имайте ми доверие. Зная координатите на Земята. А в момента портата не е насочена натам.

Даниел започна да потупва джобовете си.

— Някой да има химикалка и хартия? — попита той. — Трябва да запишем тази комбинация. После ще насоча портата към къщи. — Той огледа абидосците, които бяха мнозинство. — Имам предвид планетата Земя.

Джек О’Нийл излезе през Старгейт, за да докладва и едва не стана жертва на взвода пехотинци, застанали с пръсти върху спусъците.

От другата страна на бронираната врата в силоза генерал Уест ръководеше центъра за кризисни ситуации.

— Победихте ли нашествениците? — попита той.

— Вих казал, че не разполагаха с достатъчно войска и машини, за да осъществят успешно нападение отвърна О’Нийл. — Само малък скаутски отряд. Макар че ако не бяхме там, щяха да сравнят Нагада със земята.

— Но ги победихте — повтори У ест.

— С прискърбие трябва да докладвам, че генерал Киоу загина по време на акция — продължи О’Нийл. Претърпяхме тежки загуби — особено оръжия и машини. Но в края на краищата врагът бе принуден да изостави своята позиция и да се оттегли през Старгейт.

— През Старгейт? — намръщи се Уест. — Но те не дойдоха тук.

— Не, сър. — О’Нийл подаде на генерал лист хартия, върху която бе надраскано нещо. — Това е важна информация, сър. Координатите за местонахождението на друга Звездна порта. — Той прикри усмивката си. — Джексън каза да престанем да мислим за Старгейт като за интерком и да запомним, че е свързан с цяла мрежа. Това е нов номер, който може да бъде набран.

— Ако не прекъснем телефона — изръмжа Уест.

О’Нийл огледа помещението И най-сетне забеляза следи от престрелка. В стената имаше дупки от куршуми, таванът бе обгорен от взривовете на копията.

— Но ако го прекъснем сега, сър, ще се лишим от възможността да огледаме космическия кораб, който врагът изостави на Абидос.

Очите на Уест приковаха неговите като двойка противосамолетни оръдия.

— Изправен кораб? — попита Уест.

— Временно е изваден от строя — призна О’Нийл. Един египтолог и един морски пехотинец трудно могат да преценят. Можете да реорганизирате изследователския екип на Старгейт, за да изясни нещата. Вероятно ще бъдат необходими повече физици — и може би няколко души от НАСА.

Той придаде лека възбуда на гласа си.

— Но само помислете какво можем да намерим, сър — технология, надскочила многократно нашите. Има и цяла палуба с антигравитационни самолети — напълно изправни. Невероятни компютри — помислете само какви данни съхраняват. Технологични процеси, информация за други звездни системи…

— Тежко въоръжение — прекъсна го Уест.

О’Нийл кимна. На всеки неговото.

— След колко време ще можем да започнем работа по пренасяне на кораба тук?

— Сър, може би е по-добре първо да огледате мястото и след това да правите планове — отвърна О’Нийл.

Уест се намръщи, ала кимна.

— Може би трябва да направя преценка на място.

Тогава ще видите, че военната плячка не се побира в камион, помисли си О’Ниил.

Проблемът беше в това, че генералът все още мислеше в земни мащаби.

Щом веднъж излезеш през Старгейт, представите ти се променят завинаги. Независимо дали ти харесва, или не, виждаш по-мащабно.