Старгейт: Бунтът

ОСМА ГЛАВАСУРОВ УРОК

Даниел не повярва на ушите си.

— Телевизори. Компютри. Всички свирки и гъдулки. — Той зърна недоумението, изписано по лицата на Скаара и Шаури, и побърза да добави: — Извинявайте. Така казваме у дома. — След като изслуша какво е видял Скаара, ученият се намръщи. — Така значи. Цялото това шоу има за цел да направи силно впечатление на хората с чудодейните машини, които Локуд възнамерява да докара тук. Може би дори търси хора, склонни да ги управляват. Ще им излезе доста по-евтино, отколкото да доведат хора от Земята. По-голямата част от всичко това може да се постигне с картини. Но как говорят с хората? Не вярвам пехотинците да разбират дотолкова, че да…

Когато Скаара му обясни за танцуващите йероглифи, Даниел ококори очи иззад стъклата на очилата си.

— Опитват се да научат езика на Древен Египет от хората, които аз съм учил да пишат? С помощта на йероглифи?

— Някои са безсмислени — рече Скаара. Взе тебешир и върху парче плоча нарисува една от странните фигури, които бе видял на светещите екрани. За съжаление не мога да възпроизведа цветовете — извини се момчето.

Даниел обаче се взираше в йероглифа, който Скаара бе нарисувал. Сетне избухна в смях.

— Нищо чудно, че не си могъл да разбереш какво означава. Тези идиоти използват трудовете на Бъдж, а те са пълни с грешки. — Доброто му настроение се върна и той се обърна към Шаури, — Изглежда, ще трябва да подновим записването за уроците по английски. Този път ще изберем хора, които не сме учили да пишат. Ти ще поемеш устните уроци, а аз ще ги уча на английската азбука. — Даниел се намръщи и додаде на английски: — Чудя се дали да не поръчам да ми изпратят онзи толкова рекламиран курс за изучаване на разговорен английски.

Чужденците напредваха доста бързо. Пътят вече се простираше от пирамидата, където се намираше Старгейт до мината. Камиони бучаха в двете посоки. Започна работата по първата механизирана система за изнасяне на рудата от дълбините към повърхността. Но междувременно кварцовият материал все още трябваше да бъде добиван и транспортиран ръчно.

Локуд посети няколко пъти Нагада, за да се пазари със старейшините за повече работници и по-усилен труд. Не успяваше да постигне производителността, която бе предвидил. Доведе със себе си и членове на персонала, а щом учителите му станаха по-опитни в местното наречие, някои от тях също го придружаваха. В края на краищата се увериха, че Даниел Джексън превежда правилно и точно исканията им.

Ръководният служител на КОМ не остана доволен от чутото. Разликата между количеството, което бе обещал на началниците си и това, което се извличаше, беше доста голяма. И на Локуд му трябваше човек, върху когото да стовари вината. Опита да стимулира работниците, като увеличи заплащането на онези, които извличаха повече от обикновено. Подобно нещо не можеше да затрудни компанията. Старейшините се бяха съгласили на дневна надница, която би възмутила повечето миньорски профсъюзи. Единственият проблем бе, че местните жители настояваха да им се плаща в монети. Нямаха нищо против да бъдат американски монети. Но много американски банки се чудеха защо нараства търсенето на доларови монети от времето на Сюзън Браунел Антъни.

Производителността се увеличи леко, но не достатъчно, че да удовлетвори изискванията на Локуд. Провалил се с примамката, той реши да опита наказанието. Организира срещи на четири очи с надзирателите.

— Мързеливи са — оплака се Дибласи. — Липсва им дисциплина. Нямам представа как са успявали да достигнат добивите, за които говорите. Само няколко изкачвания и слизания по тези стълби и половината отиват в шатрата. Особено жените и старците.

Дибласи не спомена, че едно-единствено изкачване по стълбите бе достатъчно, за да го извади от строя за повече от половин час.

Локуд се усмихна.

— Значи ще въведем нормативи. Работниците няма да определят сами, времето за почивка. Ще опитаме с пет курса, преди да им се разреши да почиват. Приемливо ли е?

Седнал в снабдения с климатична инсталация фургон на началника, далеч от убийствената жега на трите слънца на Абидос, на Дибласи всичко му се струваше приемливо.

— Но как ще ги принудим? — попита той.

Локуд изглеждаше така, сякаш бе захапал изгнила слива.

— Ще настоявам пред шефовете да изпратят охрана. Като знам колко е мекушав тоя О’Нийл, сигурен съм, че пехотинците няма да ни подкрепят в подобно начинание.

— Ами хората от Абидос? Ако се оплачат? — настоя Дибласи.

— А, будалите? — присмехулно подхвърли Локуд, произнасяйки за първи път прозвището, което използваше за местните жители. — Какво могат да направят? Да подадат оплакване в профсъюзите?

Дибласи избухна в гръмък смях.

— Абудали — повтори той. — Това ми хареса.

— Искам всички надзиратели да наблюдават внимателно работниците — нареди Локуд. — Открийте слабите звена — тези, които са неефективни. Щом механизираме процеса, те ще бъдат първите, от които ще се отървем. — Чертите му се изкривиха в самодоволна гримаса. — Само не ги убивайте с работа, ясно ли е? Известно време ще имаме нужда от тези хора.

Локуд може би смяташе, че прозвището „абудали“ е много остроумно и не изпитваше никакво стеснение да нарича местните жители мръсни и мързеливи, но бе подценил един от слушателите си. Докато Локуд и Дибласи разговаряха, местна жителка почистваше фургона. Тя бе възрастна жена и тъй като напомняше на един от надзирателите за собствената му майка, той й бе осигурил по-лека работа. Ала нито надзирателят, нито Локуд знаеха, че жената учи английски в класовете на Даниел Джексън.

Гласовете, които долитаха през тънките стени на фургона, бяха съвсем ясни. И макар жената да не знаеше английски дотолкова, че да преведе целия разговор, тя притежаваше способността на запомня звуци.

Когато същата вечер старицата повтори разговора пред класа, Даниел имаше чувството, че слуша магнетофонен запис. Учениците, които говореха свободно английски като Шаури и Скаара бяха разгневени и обидени. След като изслушаха превода на понапредналите ученици, останалите също се ядосаха не на шега.

Даниел бе отвратен. Абудали, помисли си той. Мръсникът е измислил подходящо унизително прозвище.

Но в момента ученият имаше други грижи — нарастващата неприязън срещу КОМ, обхванала учениците му.

— За какъв се мисли тоя Локуд? — ядно подхвърли един мъж. — За самия Ра? Той поне имаше оправданието, че е Бог, а не човек. Локуд обаче е смъртен като всички нас.

Даниел внимателно подбра думите си.

— В моя свят — започна той, — когато трябва да се свърши много работа, се създават големи организации, наречени корпорации.

— Много работа… като в мината ли? — попита друг от учениците.

— Колкото повече е работата, толкова по-голяма е корпорацията. Хората, които работят за корпорацията — особено онези, които заемат ръководни постове — започват да мислят само за интересите на компанията. За тях корпорацията се превръща в бог, когото почитат — като Ра.

— И благодарение на властта си, те започват да се държат като Ра — обади се Скаара.

— Но как хората в твоя свят се защитават срещу арогантните корпорации? — попита младеж от последния ред.

— Съществуват различни начини — отвърна Даниел. — Понякога хората се обръщат към властниците с молба да бъдат защитени със закон. Друг път работниците се обединяват и поставят исканията си пред корпорацията.

— Това не ни помогна срещу Ра — подхвърли възрастна жена. — Когато протестирахме за това, че се отнасят зле с нас, стражите хороси ни пребиваха още по-жестоко.

В стаята настъпи тишина. Поддръжниците на Ра се бяха отнасяли зле към народа, докато накрая той се бе вдигнал на бунт. В резултат на това Ра и неговите хора бяха намерили смъртта си.

Отгатнал мислите на учениците си, Даниел реши да сложи край на дискусията.

— Доста се отклонихме от темата — рече той и се обърна към плочата, върху която пишеше. — Обсъждахме защо някои думи се пишат по един начин, а се изговарят по друг…

На следващия ден Даниел, Шаури и Скаара бяха повикани на среща с Касуф и старейшините. Възрастните мъже бяха искрено объркани.

— От лагера чуваме странни неща за този човек Локуд — започна белобрад старейшина. — На онези, които научиха езика на чужденците, били показани снимки на големи машини, които могат да работят вместо стотици хора. На някои предложили да научат нещо повече от езика — как сами да работят с тези големи съоръжения. Казали им, че това ще ги направи ценни работници. И им намекнали, че други могат да загубят работата си.

— Не само им намекнали — гневно се обади друг старейшина. — Но чух, че самият Локуд е казал такова нещо на бригадните ръководители.

— Аз чух същото — намеси се Касуф и се обърна към Даниел. — И разбрах, че такова нещо е било казано в един от твоите часове. Вярно ли е?

— Жената, която чисти на Локуд, е чула всичко това — отвърна Шаури. — Той ни се е присмивал, обиждал ни е. Но е наредил на подчинените си да следят кой изнася повече руда и кой по-малко.

— Разбира се, че някои, могат да носят повече от други — обади се един от старейшините. — По мое време… по времето на Ра — поправи се той — всички работеха на мината. Децата, старците, жените не могат да изнесат нагоре по стълбите толкова, колкото носи силен мъж. Но все пак работеха.

— Носеха товарите си под заплахата на Ра и войните му — изтъкна Скаара. — Сега хората работят на мината по своя воля заради монетите, които чужденците им предложиха.

— А Локуд се оплаква, че не работели достатъчно. — Касуф изглеждаше объркан. — Щом не работят достатъчно, защо иска по-малко работници?

— Ще се отърве от тях, щом докара машините — заяви Скаара. — Дотогава ще има нужда от много работници. И възнамерява да ги накара да работят здраво. На никого няма да бъде позволено да почива в шатрата, докато не е направил пет обиколки по стълбите.

Старейшините се посъветваха шепнешком.

— Пет обиколки… По това време на годината под жарките слънца пет обиколки затрудняват дори силен мъж.

— Какво знае Локуд за слънцата? — ядосано подхвърли белобрадият. — Казаха ми, че прекарвал по-голямата част от деня в кутия, дето винаги е хладно.

Най-доброто описание за фургона с климатична инсталация, което съм чувал, помисли си Даниел.

— Нека той и подчинените му да поработят под слънцата, преди да поставят такива условия — гневно подхвърли друг старец. — Дори при Ра шатрите за отдих винаги бяха отворени за всички, които имаха нужда от почивка.

Даниел се намръщи. Очевидно старейшините говореха за традиция, съхранила се в продължение на хилядолетия. А Локуд смяташе, че традицията е неизгодна за бизнеса и възнамеряваше да я промени.

Този опит можеше да гръмне като бомба в лицето му, и то много по-зле от взривяването на пирамидата. Тогава той просто бе унищожил артефакт от миналото на народа. Сега се нахвърляше върху нещо, което засягаше здравето и благоденствието на всеки абидосец, работещ в мините. Старейшините, които също прекарваха доста време в бездната, очевидно бяха развълнувани. И това бе съвсем разбираемо. Като старци, които работеха под жарките слънца, те също се нуждаха от удобствата на шатрата за отдих.

— Разкажи им как е в твоя свят, Даниел — внезапно настоя Скаара. — За корпорациите и законите, за това как работниците сами защитават правата си.

Даниел Джексън изведнъж осъзна, че всички в стаята са насочили погледи към него. Усещането не бе особено приятно. Бе го изпитвал и друг път изправен пред орда скептично настроени египтолози, докато представяше теорията си, извоювала му репутацията на чудак. Спомняше си как му се прекланяше народът на Нагада в онези първи дни, когато го смятаха за пратеник на Ра.

Но сега, след като най-сетне ги бе убедил, че е обикновен човек, управниците на Абидос се обръщаха към него за съвет. След като бяха пренебрегнали предупрежденията му, Касуф и останалите старейшини бяха започнали да подозират, че не е по силите им да се справят с Юджийн Локуд.

Какво можеше да им каже Даниел? Той не бе адвокат, нито пък консултант по трудовите въпроси. Даниел беше учен — от онези, които живееха далече от действителността. Беше направил няколко сполучливи догадки за историята, но не бе получил работа. По щастлива случайност теориите и познаването на йероглифите го бяха довели до проекта Старгейт и Даниел ги бе предоставил срещу възможността да участва в най-великото приключение на живота си.

Даниел преглътна мъчително и огледа лицата, по които бе изписано очакване.

Аз съм само специалист по мъртвото минало, а не по настоящите събития, помисли си той. Озовах се в доста трудна за един египтолог ситуация.