Старгейт: Бунтът

ЧЕТВЪРТА ГЛАВАСМЪРТ И СЪГЛАШЕНИЯ

Добре, че стражите хороси пред входа за жилището на Себек бяха с маски. Ако Хатор бе зърнала израженията им, вероятно щеше да се почувства длъжна да ги избие всичките — а това не бе включено в плана й.

Предвид обстоятелствата, реакцията на пазачите бе съвсем естествена. Облеклото на Хатор се състоеше от десет процента плат и деветдесет процента въздух — прозрачна обвивка за знойните й прелести. Разбира се, слугите на Ра се избираха по физическа красота още от детска възраст. Някои, като Тот например, се бяха превърнали в грозни патета. Хатор, от друга страна, бе станала красив лебед, далеч надминавайки детската си хубост. Тялото й притежаваше греховно съвършенство, достойно за богиня на секса и любовта.

А Хатор бе твърде умна, за да добавя излишни украшения към естествената красота. Стъклени гривни и сандали с дебела подметка допълваха съблазнителния й тоалет.

Един от пазачите й препречи пътя, орловите му очи я изпиваха.

— Какво те води насам? — попита той.

Тя скромно сведе очи.

— Моят господар Тот ме изпрати.

Пазачът изсумтя, сетне се обърна към някого във вътрешността на жилището.

— Дошло е едно момиче. Явно носи предложение за мир от страна на Тот.

Отвътре се дочуха няколко груби тълкувания на фразата, сетне долетя заповед.

Пазачът избухна в гръмогласен смях.

— Да я претърся ли? Че по нея няма нищо скрито!

Хатор бе въведена в огромна мраморна зала, пълна с войници от фракцията на Себек, които очевидно се забавляваха. В помещението се долавяше лютивата миризма на бира и пот. Мъжете крещяха с цяло гърло, хвалеха се, спореха, залагаха на фона на непрестанното трополене от играта на ашици върху излъскания каменен под.

Щом тълпата зърна Хатор, врявата постепенно утихна, докато накрая настъпи мъртва тишина. Мъжете поглъщаха с очи новодошлата. Един от приближените на Себек прошепна нещо в ухото му.

Широкото тяло на бога-крокодил се люшна напред, пълното му лице бе зачервено от бирата.

— Значи Тот те изпраща, така ли?

Хатор кимна.

— А носиш ли някакво съобщение от него?

Хатор сви рамене, съзнавайки, че жестът ще има силен ефект върху присъстващите.

— Само това, че ме изпраща като знак за високото му уважение.

— Е, той явно умее да подбира хубави… подаръци. А проявява мъдрост и в избора на получателя — с дрезгав смях се обърна Себек към поддръжниците си. — Едва ли разполага с толкова красиви жени, че да изпрати по една на всички претенденти, нали?

Войниците повишиха гласове, изразявайки пиянското си одобрение.

— Така че ще ме извините, докато се наслаждавам на предложението на Тот… сам.

Себек й даде знак да го последва и прекоси стаята. Хатор се подчини, все още смирено свела поглед. Дисциплината на войните й направи силно впечатление. Макар да подсвиркваха и подвикваха, никой не посегна към жената, предопределена за техния лидер.

Хатор излезе от голямата зала и последва Себек е малко уединено помещение. Вицекралят се отпусна на мекия диван и плъзна поглед по жената.

— Остани там — махна й той да спре. — И се обърни. Обичам да оглеждам това, което получавам.

Хатор се завъртя с бавно изкусително движение, разкривайки прелестите под ефирния плат около бедрата й. Когато й махна да приближи, Себек вече дишаше учестено. Хатор усещаше топлината на тялото му, когато спря само на сантиметри от седналия мъж.

Себек протегна ръка с нетърпението на двегодишно дете, което посяга да разопакова подарък. Сграбчи ефирната материя и дръпна рязко. Когато тъканта се скъса и се свлече в краката на жената, Себек плъзна ръка по бедрото й, обхвана хълбока и я придърпа към себе си. Горещият му дъх опари корема й, когато я притисна към тялото си.

В мига, в който Себек я привлече, Хатор рязко замахна с ръце. Дясната се спусна към пръстите, обвити около хълбока й, а лявата се стрелна нагоре към лицето на Себек. Острите като бръснач стъклени гривни изпълниха предназначението си. Наранената ръка на вицекраля охлаби хватката си и Хатор се освободи. Лявата буза на Себек бе разрязана от челюстта почти до окото.

Мъжът дълго остана неподвижен, втренчен в кръвта. Сетне лицето му се изкриви от гняв.

— Кучка! — изръмжа той и понечи да се изправи.

Хатор го ритна в корема и му изкара въздуха.

Много отдавна, когато бе решила да застане в редиците на войните, Хатор бе намерила най-добрите треньори. И им бе платила добре, в злато или с монетите на любовта. Опитните експерти й бяха обяснили, че никога няма да достигне силата на ръцете и раменете на мъжете войни. Краката й обаче бяха по-силни от ръцете на всеки мъж — освен това имаха по-голям обсег на действие. А изящните сандали, които носеше, бяха с вградена в подметката метална плоча.

Коя е тази дяволска жена, сякаш питаше с поглед Себек, докато хриптеше, опитвайки да си поеме въздух. Хатор знаеше, че коремните мускули на мъжа са доста зле натъртени и няма да му е лесно да възстанови нормалното си дишане. Съвсем ясно долавяше дилемата му. Само да извикаше и стаята щеше да се напълни с войници. Но какъв авторитет щеше да има пред фракцията си, ако се нуждаеше от защита срещу една гола жена?

Хатор нанесе силен удар с левия си крак. Когато Себек се опита да хване глезена й, тя се извъртя, описа дъга във въздуха и го ритна отдясно. Тежката подметка попадна в слепоочието на мъжа и го повали почти в безсъзнание на пода.

Той остана за момент неподвижен, сетне опита да се повдигне на ръце и колене. Ритник в левия му лакът едва не счупи ставата и го претърколи настрани. Хатор продължи да го рита в бъбреците, в ребрата, преобръщайки го по гръб, за да разкрие уязвимите му слабини.

Богът-крокодил опита да се превие и да предпази наранения си корем, ала металната подметка на Хатор размаза тестисите му. Той изстена от болка, дъхът му секна отново.

Себек опита да се преобърне по корем, ала Хатор го ритна отново и го просна по гръб. Мъжът вече искаше да извика за помощ, но нямаше достатъчно въздух в дробовете си.

Хатор не облекчи положението му. С хладна усмивка насочи десния си крак към шията на Себек. Напълно безпомощен, мъжът направи усилие да сведе глава, за да прикрие с брадичката нежната тъкан на врата.

Нов ритник от жената войн отхвърли главата на Себек назад и разкъса още повече раната на бузата му.

По шията на бога-крокодил шурна кръв, когато Хатор отново замахна с крак. От устните на мъжа се отрони прегракнал шепот:

— Кой…

Само това успя да изрече.

Хатор изкриви устни. Въпросът вероятно беше: „Кой те изпрати?“ Себек сигурно подозираше някой от съперниците си, уверен, че Тот не притежава нито кураж, нито пък възможности да му изпрати наемник — още по-малко пък добре обучена жена убиец.

Но ако някой от приближените на Себек отидеше да поговори с Тот, както се надяваше Хатор, щеше да получи категорично потвърждение за изпращането на „подаръка“.

Защото Тот вече не беше независим агент. Той действаше като поддръжник — всъщност изпълняваше заповедите на богинята, която щеше да спаси и възстанови империята на Ра.

Така че Хатор подразбра недоизказания въпрос като: „Кой се крие в твоя облик?“

Реши, че ще бъде честно да му позволи да узнае. Отдръпна се за момент и измъкна голям пакет изпод дивана. Войниците скоро щяха да разберат, че обслужващият персонал беше част от администрацията и следователно безрезервно предан на Тот.

Хатор извади една от огърлиците, която се превръщаше в глава на боговете. Щом отново притисна с крак шията на Себек, тя сложи наниза около врата си и задейства металната маска. Проблясващият, примесен със злато, материал оформи котешка глава — древния символ на Хатор.

Очите на Себек изскочиха от орбитите, когато се втренчи в нея и я позна.

Маската беше последното нещо, което мъжът видя. Хатор натисна с крак и смаза трахеята му.

Докато Себек се гърчеше в предсмъртни мъки, Хатор се върна при пакета, който бе наредила да бъде предварително оставен тук. Извади пола на войн и я облече. Почака, докато богът-крокодил умре напълно и едва тогава се залови за работа. Никога не се бе съмнявала в способността си да убие Себек. Това бе най-лесната част от задачата. Сега се изправяше пред истинското предизвикателство — да се върне обратно в залата, където въоръжените мъже си почиваха и да ги обедини, превръщайки ги в свои предани слуги.

Чуваше шумното си дишане в шлема, когато натисна плочката за сваляне на маската. Искаше войните да видят лицето и — да я разпознаят като жената, която Себек бе отвел, за да си достави удоволствие и която се връщаше като боец, убил богакрокодил.

Оставаше един-единствен завършващ щрих. Тя бръкна в пакета и извади нож. Острието бе от чудодейна сплав, изтънено до молекула. В сравнение с него бръсначът би изглеждал съвсем безобиден.

Хатор вдигна острието. Ако не успееше да сплаши тълпата отвън, щеше да се нуждае от оръжие, за да посече нападателите си, а може би и себе си, ако зверовете се опитат да я изнасилят.

Но в момента се налагаше да използва ножа за по-практични нужди. Пъхна длан под брадичката на трупа и отметна главата му назад. Сетне се зае да пререже хрущялите и плътта на шията. Без да обръща внимание на съсирената кръв, тя работеше съсредоточено като домакиня, която приготвя пиле за вечеря. Единственият проблем бяха шийните прешлени. Забивайки върха на ножа в гръбначния стълб, тя завъртя острието, докато прешлените се отделиха. Сетне трябваше само да пререже кожата, която все още крепеше главата на Себек към тялото.

Хатор избърса ножа в полата на трупа, сетне вдигна главата и огледа резултата от работата си. Разрезът беше леко назъбен и от него все още капеше кръв. За щастие, като повечето войни, Себек имаше дълга коса.

Понесла в едната ръка ножа, а в другата — главата на Себек, Хатор ритна вратата и пое по късия коридор към голямата зала. Пируващите войници притихнаха, осъзнали какво държи жената. Хатор захвърли кървавия си товар сред тях.

— Аз, и то съвсем сама, го убих — високо произнесе тя, следвайки древната церемония на политическото убийство, като по този начин отправяше предизвикателство към всички в залата. — Себек не е единствен и аз доказах достойнствата си по най-суровия начин.

Без да изпуска ножа, тя вдигна свободната си ръка към превключвателя на огърлицата си.

— Но аз няма да заема мястото на Себек — продължи тя, отклонявайки се от древния обичай. — Тъй като моите достойнства и моят пост са по-високи от тези на Себек. Аз съм легенда. Аз съм Хатор.

Тя задейства трансформацията на биоморфния метал и котешката глава покри лицето й. Зелените очи на бляскавата маска внимателно се взираха в бойците, докато Хатор търсеше признак на враждебност от тяхна страна.

Поддръжниците на Себек седяха неподвижни и безмълвни. Техният лидер се бе оттеглил да се наслади на прелестите на красива прислужница. Ала тя се бе превърнала в жена-войн и бе донесла главата на Себек. Претендираше за име, превърнало се в легенда дори в тяхната сурова общност. Страховитото потвърждение на нейните претенции бе захвърлено презрително в краката им.

По израженията на войните Хатор можеше да прочете мислите им. Себек беше ненадминат майстор в боравенето с оръжия и военната тактика. Именно затова тези бойци бяха решили да го последват. Но силата и уменията на Себек очевидно бяха надминати от тази натрапница.

Войн с прошарена коса стигна до очевидното заключение. Той бавно се отпусна на колене и засвидетелства почитта си на Хатор. Последваха го и други, докато накрая цялата зала демонстрира покорството и предаността си.

Под котешката маска устните на Хатор се разтегнаха в усмивка и жената захвърли ножа. Легендите са полезно нещо, помисли си тя. Оръжие, по-силно и от най-острия меч.

Хатор излезе от банята, наметнала само една кърпа. Като член на общество, свикнало да цени красотата и да се облича оскъдно, тя не се притесняваше. Но забеляза, че Тот извърна глава от разголеното и тяло. След случилото се със Себек почти всичките й нови поддръжници бяха изключително предпазливи.

Хатор се чувстваше прекрасно. Мускулите й отново бяха добили обичайната си гъвкавост. Пък и тази сутрин бе приключила с много тежка задача.

Разбира се, Хатор не бе заела мястото на Себек. Но бе обявила, че няма да позволи традиционните убийства, за да бъде излъчен новия Себек. Фракцията й не можеше да си позволи да изгуби добри войни.

Наместо това Хатор бе поканила всички, които проявяват интерес към поста на бога-крокодил, да се срещнат с нея в индивидуален двубой. Резултатите от съвсем практичния подход към проблема се бяха оказали доста полезни. Твърде малко кандидати бяха дошли да се бият за мястото на Себек. И победата й над тях — без да причинява смъртта им бе увеличила значително авторитета й сред войните. Освен това, когато разказите за индивидуалните двубои се разчуеха — клюките се разпространяваха бързо сред мъжете — другите фракции също щяха да научат за бойните й умения.

Укрепила позициите си в своята фракция и възродила легендата за себе си, Хатор се подготвяше да привлече нова група, която да й помогне да завладее върховната власт в империята на Ра.

Тот й бе поднесъл административния апарат в империята на Ра. Макар войните да се подиграваха на хората на Тот и да ги наричаха броячи на бобени зърна, самите те нямаха опит в широкомащабни операции. Хатор знаеше цената на добрата организация на тила от времето, когато се бе сражавала на Омбос.

Но съществуваше още един невоенен компонент в управлението на Ра — майсторите на технологиите, водени от Пта, инженерът на боговете. Това бяха хората, които настройваха двигателите на космическите кораби, конструираха удаджетите, оформяха подобните на кварц кристали в чудодейните изобретения на Ра — включително и взривните копия, които стражите с удоволствие използваха.

За да установи контрол над техниците на империята, Хатор възнамеряваше да се срещне с Пта. Инженерът обикаляше империята, конструираше и поправяше нужните съоръжения. Шпионите-писари бяха докладвали, че е пристигнал на планетата Туат и ще посети двореца на луна Туат.

Докато Тот стоеше с извърната глава, Хатор се облече като войн.

— Готова съм — заяви най-сетне. — Хората ти успяха ли да го открият?

Тот кимна.

— Той е в секцията за поддръжка на една от по-старите пирамиди.

— Води!

Двамата поеха с малък отряд хороси. Тот поведе по заобиколен маршрут, за да избегне крепостите на другите фракции и в същото време да не издаде коя е крайната им цел.

Спартанският декор доказваше, че Ра никога не бе слизал на нивото, където бяха разположени съоръженията за поддръжка на пирамидата-дворец. Вместо лъскав мрамор, широки пространства и колони, групата на Хатор преминаваше през тъмни тесни коридори, облицовани с груб камък. Въздухът бе по-топъл, с лек мирис на озон, сякаш вдишваха леко йонизирано вещество, отделено от използваната в работата енергия.

Хатор познаваше добре тази атмосфера. Много отдавна първият триумф в кариерата й бе женитбата с Пта. Този ход я бе издигнал в обществото и я бе извел пред очите на Ра. Двамата царуваха заедно и Пта трябваше да мълчи. Той отминаваше божествената изневяра с хладно мълчание, не коментираше дори бляскавата военна кариера на Хатор, изградена изцяло благодарение на уменията и компетентността й. Когато бе заминала за Омбос, Ра присъстваше…, но не и Пта.

Следвайки стражите по мрачния коридор, Хатор се отърси от мислите си. Древна история, рече си. Първият Пта трябва да бе умрял преди хиляди години, а също Тот, Себек и всички останали… с изключение на Ра. И разбира се, на нея самата, люшкала се някъде между живота и смъртта.

Хатор зърна светлина в края на тунела, не мъждива и луминесцентна, каквато обичаше Ра, а остър актинов блясък.

— Работилницата му — прошепна Тот.

Влязоха в помещение, където техниците трескаво се суетяха около някакви мистериозни механизми, а маскиран мъж работеше с оксижен. Маската бе изработена от опушено стъкло, за разлика от животинските глави, които увенчаваха повечето богове. Първият Пта бе пренебрегнал обичайната практика и бе влязъл в историята, изобразен с брада.

Този Пта очевидно се бе сблъскал с невиждан по своите мащаби катаклизъм. Ръката, с която държеше оксижена, беше механична, изградена от проблясващ в златисто кристал. Всъщност повече от половината от тялото на Пта изглеждаше изкуствено, сглобките между механизмите и плътта бяха скрити под превръзки, подобни на намотан около мумия плат. На малкото места, където се показваше, плътта изглеждаше смъртнобледа и излъчваше луминесцентна светлина като плесен върху растящо в блато дърво.

Щом забеляза гостите си, Пта изключи оксижена и защитната маска се превърна в декоративна огърлица.

— Значи слуховете са верни — дочу се дрезгавият му глас с метална нотка. — Пътуването ми дотук не е било напразно. Добре дошла, скъпа.

За миг Хатор застина, пребледняла почти колкото мъжа срещу нея. Някога лицето на Пта бе доста привлекателно, ала сега беше развалина. Половината от кожата, включително едното око, бяха изградени от биоморфния кварцоподобен материал на Ра. Плътта беше смъртно бледа със зеленикав оттенък.

Ала най-шокиращо бе това, че Хатор всъщност разпозна изкривеното изражение. Мъжът, които стоеше пред нея, беше Първият Пта — някогашният й съпруг.

Лицето й се изопна от недоумение. Сетне тя насочи гнева си към Тот.

— Не е можел да те предупреди, скъпа — изпревари я Пта. — Информацията е толкова добра, колкото и системата, която я съхранява. А през годините някои факти… бяха премахнати от летописите. Усмивка разтегли човешката половина на лицето му. — Моят произход например се знаеше единствено от Ра. Отношенията помежду ни бяха заличени, докато връзката ти с Върховния се превърна в мит.

— Как… — започна Хатор и посочи външността му на киборг. — Какво…

— Злополука, докато отстранявах дефект в системата за управление на един от бойните кораби, които ти бе поискала от Ра. — Пта се стремеше да говори любезно, ала Хатор долови хладните метални нотки в дрезгавия му шепот. Ти вече бе заела допълнителния саркофаг на Ра, а той не искаше да се лиши от другия за времето, което бе нужно, за да бъда напълно възстановен. Ами ако най-неочаквано му потрябваше? Затова прибягнах към… по-механичен начин на лечение. За беда, това означаваше, че никога вече няма да мога да използвам саркофага.

Пта плъзна механичната си ръка по изкуствената част на лицето си.

— Но успях да оцелея и с тези средства. Каква ирония, че аз, който избягвах да използвам маска, сега я нося постоянно.

Ала Хатор искаше да знае какво се крие под маската на Пта. Очевидно бе, че я вини за обезобразяването си. Но тя можеше да пренебрегне личната вражда в името на политическия съюз.

— Ти би трябвало да знаеш намеренията ми по-добре от всеки друг — рече Хатор. — Ще ме подкрепиш ли?

Пта разпери ръце, едната — матово проблясващ метал, другата — сбръчкана съсухрена плът.

— Осведомих се за съперниците ти — откровено рече той. — Ако не бъдат обуздани, те ще унищожат всичко. Да, скъпа Хатор, подкрепям те.

Ала неизречената дума „засега“ увисна във въздуха помежду им.