Старгейт: Бунтът

ШЕСТА ГЛАВАПРИГОТОВЛЕНИЯ

Да се превърне пристройката отново в боен кораб бе трудна задача, особено като се имаше предвид, че липсва ремонтна база. Ра я беше унищожил преди хилядолетия, а Пта не виждаше смисъл да съжалява за нещо, което не може да бъде върнато. Ала най-неприятни бяха закъсненията, дължащи се на политическите борби.

Жилищата на няколко от съперниците на Хатор се помещаваха в старите бойни кораби, а други пък бяха настанили войските си във вътрешността на огромната конструкция. Всички тези войнствени богове нямаха никакво намерение да се изнесат само заради прищявката на някаква странна жена, която смятаха за свой враг и за парвеню. Ставаха още по-враждебни, когато научеха причината за преместването.

В няколко от случаите Хатор успя да постигне целта си с преговори. Съумя дори да предизвика кратка междуособна война между двама кандидати, като събра войските им в една казарма.

Лидерите на други фракции бяха по-непреклонни. Те отказаха да се изнесат, принуждавайки Хатор да влезе в бой с тях. Тя все още пазеше своите войски и се опитваше да избягва масовите битки, затова организираше спорове и дуели. Равносметката беше още свободни места в божествената йерархия, значително увеличение на войските, предани на Хатор, спечелване на дълбоката ненавист на оцелелите съперници и прогонване на обитателите от стария боен кораб.

Пта трябваше да признае, че някогашната му съпруга се справи доста бързо с тази задача. Явно не бе изгубила уменията си по време на дългия сън. Всъщност тя приближаваше към поставената цел за установяване на господство на Туат с доста ускорени темпове и вероятно щеше да се вмести в трите месеца, които си бе поставила като срок.

Работата по реконструкцията на бойния кораб не вървеше тъй гладко. Пта разполагаше с твърде малък, добре обучен, персонал. Макар да бе прекратил работата по всички останали проекти в империята, екипът му бе съвсем малоброен. Колкото и да му бе неприятно, трябваше да признае, че липсата на способни техници означаваше, че империята на Ра върви към разруха. Напоследък Богът на слънцето бе обръщал повече внимание на войните си, отколкото на техническия персонал.

Може би наистина бе време да дойде нов върховен бог.

Но Пта би предпочел лидер, който да бъде малко по-отстъпчив от Хатор. Тя не би се поколебала да го превърне в пример за назидание, за да накара следващия Пта да спазва крайните срокове, които бе поставила.

Фактът, че щеше да загуби безценен техник, обучен от самия Ра, едва ли щеше да е от значение за нея. Поне в близко време.

Така че за първи път от няколко хилядолетия Пта бе принуден да се отдаде на краткосрочно планиране. Техниците му работеха на смени по дванайсет часа. Той самият се бе заел с изпълнението на някои ръчни операции, докато в същото време ръководеше работата на всички останали. Осъзна, че спи само по няколко часа в денонощие — едно от предимствата на механичното тяло.

Ала въпреки всички усилия проектът неумолимо изоставаше от предвидените срокове.

Пта стоеше сред руините на сводест коридор и заваряваше стоманена плоча върху прекрасно оформена арка. Грубата заварка приличаше на присадена плът върху металната обшивка. Пта недоволно огледа набързо свършената работа.

Но колкото и да бе грозна, плочата бе затворила още един вход. Преди корабът да бъде превърнат в пристройка, множеството отвори, водещи към някогашната ремонтна работилница, бяха превърнали вътрешния корпус в решето. Сега трябваше да бъде възстановена целостта на металната обшивка.

Пта остави оксижена. Е, заварката щеше да издържи поне вакуума. Макар че нямаше да могат да я тестват, преди да бъдат монтирани двигателите. След това щеше да има навигационен тест и накрая корабът щеше да бъде демонтиран от скалата.

Инженерът реши, че този момент е доста далече в бъдещето. Тъкмо преглеждаше холографското изображение на плана на кораба, за да се насочи към следващия отвор, който трябваше да бъде заварен, когато по коридора приближи един от ръководителите на екипи.

— С какво да се заемат моите хора, когато според разписанието трябва да вършат две неща едновременно? — оплака се мъжът, изтощен от продължителната работа. Трябва или да инсталираме новите второстепенни оръжия, или да тестваме контролните уреди за стрелба на главните оръдия — грубо продължи той. — Просто не можем да се справим едновременно с двете неща.

— Инсталирайте новите оръжия — отвърна Пта след кратък размисъл.

Мъжът смаяно се втренчи в него.

— Половината от контролните уреди бяха само поставени в нови конзоли — напомни той. — А и няма допълнителни подсигуряващи съоръжения. — Всичко това бе съвсем нетипично за господаря му, който бе перфекционист. Пта винаги настояваше за допълнителни системи и подробни кръстосани тестове.

Но инженерът на боговете само сви рамене.

— Опитах се да получа срок от една година, като се надявах да свърша работата за шест месеца — рече Пта. — Ала ми бяха дадени само три месеца, което е половината от необходимото ми време. — По ужасяващото му лице се плъзна страховита усмивка. — В рамките на този срок се очаква да предоставя на Хатор кораб, който може да лети и да стреля. И аз ще го направя. Ние трябва да го направим.

Той изпрати изпълнения със съмнения техник да продължи работата си и промърмори дрезгаво:

— Не гарантирам докога корабът ще изпълнява и двете функции.

В КОМ Юджийн Локуд имаше репутацията на ръководител, който умее да си върши работата. Той се гордееше, че се чувства еднакво добре както в кабинета си, така и на дъното на минната кариера. Ала макар да се владееше чудесно, Локуд смяташе, че е твърде неудобно да работи в кабинет на дъното на минната кариера. Или по-точно на дъното на силоза, където се помещаваше Старгейт към Абидос.

Нямаше търпение да се установи на новата планета и да започне работа. Но преди да замине на новото си назначение, трябваше да уреди на Земята няколко милиона административни подробности. Най-досадното бе, че трябваше да работи заедно с Мартин Престън, експерта на КОМ, изпратен като проучвател на Абидос. Заради опита си с примитивна миньорска техника, Престън бе прикрепен като консултант към екипа на Локуд.

Локуд се надяваше само онзи да не смята, че съветите му ще бъдат вземани под внимание.

— Трябва да видиш онези хора, докато работят, за да повярваш — повтори Престън за десети път.

— Прегледах снимките — разсеяно отвърна Локуд и прелисти някакви доклади, без да поглежда към инженера.

Престън не схвана намека.

— Снимките не дават реална представа за мащаба на работата — продължи той: — И трудът на хората е убийствен. Нямат асансьори. Нито дори релси с вагонетки за руда.

— Добре, добре, спомена вече за това. — Локуд нетърпеливо се взря в инженера. — От корпорацията получих нареждания да работя в три направления. Първо, да модернизирам мината. Второ, да се справя с нежеланото влияние отвън — което означава да държа настрана този тип Даниел Джексън. Мъжът сви рамене. — Тук не виждам проблем. Той е предложил да учи тамошното население на английски език. Но ние ще организираме курс, от който на местните жители ще им хвръкнат шапките. Аудиовизуално. Мултимедия. Вече сме наели телевизионна компания с образователни програми, за да организира нещата. Пресмятам колко портативни генератора ще са ни необходими за екраните. — Локуд се върна към задачата си. — И накрая, трябва да направи всичко това, като извличам рудата с печалба при сегашните условия на работа.

— Но отбелязаните цифри, към които се придържаш, са прекалено високи. — По пухкавото лице на Престън бе изписано неодобрение. — Смятах, че цифрите, посочени от старейшините на Нагада, са максимумът, който може да бъде достигнат, а ти ги наду още повече.

— Според нашите военни източници в миналото са достигани такива добиви.

— Да. Бях там с един от тези военни източници. Той ме осведоми, че единственият начин за достигане на тези цифри е като се впрегне в робски труд цялото население на града. Великият бог Ра или какъвто там е бил, ги е принуждавал да работят под страх от смъртно наказание. Ти какво смяташ да предприемеш?

Раздразнен, Локуд започна отново да прелиства докладите.

— Моето задължение е да постигна възможно най-висока производителност. Схващаш ли? Този кварц явно е много ценен, ако се съди по цената му за тон. Освен тора явно има множество приложения, тъй като всички изследователски центрове в страната пищят за него. И ние ще им го доставим — в големи количества. — Той опита да се усмихне на досадния си подчинен. — Така че ще помоля теб и местните работници да се поизпотите малко, докато въведем модерни съоръжения поне за част от операциите.

— Няма начин да се модернизират част от операциите, без да се наруши целия производствен процес — прекъсна го Престън. — Тези хора добиват рудата по един и същ начин от хилядолетия. Пристигнеш ли с асансьори и рудни конвейери, няма начин да не разстроиш работата им. Не си предвидил дори време за обучение при въвеждането на новата технология. Производителността на мината ще спадне — може би стъпаловидно — преди да се покачи.

— Благодаря за консултацията — рече Локуд. Смятам, че грешиш. Защо не ме оставиш да се заема с модернизацията, докато ти вършиш работата, за която си ми необходим. Просто се погрижи тези хора от Абидос да извличат колкото е възможно повече руда. — Той се усмихна хладно. — Докато инсталираме машините и се отървем от повечето от тях.

— Готова храна. — Плешивият офицер, отговарящ за продоволствията, се втренчи в количеството, което искаше О’Нийл. — Това са запаси за шест месеца, ако съдя по броя на хората, които взимате със себе си.

— Може да се окаже, че ще ни е необходимо подкрепление — отвърна О’Нийл.

— Мислех, че очаквате да получите продоволствия от местните жители.

— Така е — рече полковникът. — Но не желая да ги ощетявам прекалено. Пък и ми се ще да имам резерв.

— Значи ще натоварите нещата тук и ще ги прекарате през това нещичко Старгейт — рече мъжът.

О’Нийл скри усмивката си. Така би могъл да говори само човек, който никога не е минавал през Старгейт. Зачуди се какво ли ще е мнението на офицера за „това нещичко Старгейт“, след като го разпадне на атоми и го запрати на милион светлинни години през тунел, който не се подчинява на законите на триизмерната геометрия.

— А сега мунициите — продължи плешивият офицер и присви очи. — Да не възнамерявате да провеждате учения в реална обстановка?

— Нямам представа по кого или по какво ще се наложи да стреляме — отвърна О’Нийл. — Но каквото и да се случи, не ми се иска оръжието да се окаже недостатъчно. Освен това може да вземем подкрепление, за което ще ми трябват патрони, както и храна.

— Пиле във всяка бака и ракетен снаряд „Стингър“ за всеки войник. — Той почука с химикалката по списъка. — Искате повече снаряди, отколкото изпратихме в Афганистан за цялата война. А там на… как му беше името… Абидос са толкова изостанали, че сигурно смятат лъка и стрелите за високотехнологично постижение. Защо смятате, че ще са ви необходими толкова много ракетни снаряди?

О’Нийл се овладя с усилие.

— Необходими са ми, защото генерал Уест не разреши построяването на няколко обекта със зенитно управляеми ракети земя-въздух.

Офицерът изумено се втренчи в О’Нийл.

— Искали сте да разположите обекти със зенитно управляеми ракети на онази планета? Защо? Да не мислите, че руснаците са продали на онези… Този път той срещна неодобрителния поглед на полковника. — Явно местните са получили няколко бойни самолета, от които ще трябва да се защитаваме. — Лицето му грейна, сякаш от внезапно прозрение. — О, може би сте загрижен да не долетят хората, построили Старгейт. — Той опита да се пошегува. — Сигурен ли сте, че снарядите „Стингър“ ще свършат работа срещу летящите чинии?

О’Нийл не се засмя на дебелашкия хумор.

— Пет пари не давам за летящите чинии. — Лицето му се изопна, когато си спомни безмоторните самолети, с които трябваше да се справи заместникът му Ковалски. А също и космическия кораб-дворец на Ра. — Безпокоят ме огромните летящи пирамиди.