Старгейт: Бунтът

ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВАДОРИ БОГОВЕТЕ СА СМЪРТНИ

Страничен наблюдател би казал, че преходът на бойния кораб „Окото на Ра“ от звездна орбита в нормално пространство бе извършен във вихрено безшумно зарево. Вакуумът, естествено, не е звукопроводима среда, но от друга страна е светлопроводима. Ето защо в момента, в който звездният кораб се появи, червеноярка светлина заискри от повърхността на пирамидалния му корпус.

Застанала на пулта, Хатор долови познатото чувство на гадене, характерно за преминаването от хиперпространството обратно към реалността. Скоковете на звездния кораб се различаваха от преходите през Звездните порти — по някаква необяснима причина изглеждаха лишени от фокус. Човек имаше чувството, че безцелно се втурва през нищото.

Едно от момичетата от техническия персонал на Пта прокара пръсти по светещите табла, съставляващи контролния пулт за управление. Пред лицето й проблесна холографски екран.

— Навлязохме в звездната система Аментет — обяви тя. — Данните не показват отклонения от предварителните изчисления.

Пта лично обходи пултовете, за да провери всички постове. Когато достигна инженерния, активира системата за комуникации.

— Двигатели! Забелязвам леки отклонения в работата на главната захранваща система. Модулирайте.

Хатор даде знак на инженера на боговете да се приближи.

— Ако продължаваш да вършиш тяхната работа, никога няма да се научат — прошепна тя.

Отвърнаха й доста по-грубо:

— Те все още се обучават, получили са само повърхностни знания по системите на кораба. Екипаж без опит може и да придвижва летящия дворец на Ра за кратки преходи, но съвсем различно е да управляваш този великан.

Това бе добре известно на Хатор. Корабът на Ра, независимо от огромните си размери и великолепие, бе просто обикновена яхта, играчка в сравнение с всяващото ужас туловище на бойния кораб. На всичко отгоре повечето кораби от кралската флота се управляваха от автоматични системи. Което би било невъзможно при кораб, влизащ в бой.

Корабът на Ра разполагаше с невероятна мощ и с разнообразни приспособления. Ала, въпреки наличието на вълшебния кварцов камък, енергията бе твърде ценна, защото трябваше да се разпределя между двигателя и оръжейните системи. Въпреки дългите месеци за реконструкция, повечето от връзките в захранващата система датираха от хилядолетия.

Хатор неспокойно крачеше напред-назад. Обстановката около нея извикваше неприятни спомени, но за останалите на борда беше едва ли не легенда.

— Как се справяш? — обърна се тя към Пта.

— С кое? — попита в отговор някогашният й съпруг.

— Как се справяш, като легендарна личност? Не те ли смущават реакциите на съвременниците към факта, че си Първият Пта?

— Съвсем просто — сви рамене той. — Не съм им казал.

Аз самата не бих могла да се възползвам от същото, рече си Хатор. Пък и много по-трудно бих привикнала към тая упадъчна епоха. Екипът инженери не бе единственото попълнение на борда на „Окото на Ра“.

В отдалечените владения се струпваха хора и запаси. Дори някои от техниците на Пта бяха задържани против волята на богоподобния си командир.

Най-голямата беда бе недостигът от войни. Наземната бойна група, прикрепена към „Окото на Ра“, бе в чувствително намален състав. Много повече, отколкото на Омбос, Хатор бе принудена да разчита на внезапни яростни атаки от страна на удаджетите за осигуряването на мощен огнен заряд. Всъщност просто не достигаха надеждни бойци, които да се използват като пехотинци. Разполагаха само с малък резервен отряд. Не й достигаха дори обучени войни за огневите постове на бойния кораб. Цели батареи бяха заробени и предстоеше да бъдат изложени на огъня на войниците, мобилизирани измежду администраторите на Тот.

И все пак бяха успели да се доберат до звездната система, най-близка до Туат. Хатор си припомни почти същия преход, извършен с новоповерената й флота преди старта за потушаване бунта на Омбос. Съзвездието Аментет не включваше планети, на които съществува живот. И все пак в някоя от безбройните невидими просеки в пространството трябваше да се намира третата планета.

Хатор предложи да използват скални астероиди за упражнение по стрелба.

— Включете автоматичното управление — нареди тя на жената, чийто пост в йерархията съответстваше на офицер навигатор. — Задайте курс към някой плътен метеоритен облак.

Мрачното сияние, характерно за обичайния ход на придвижване в пространството, освети основата на пирамидалния кораб и ето че той се понесе към нещо като купчина космически боклуци.

— Заповедта изпълнена — докладва офицерът навигатор.

— Сензорните мрежи на максимален обсег! — провикна се Пта.

Таванът на командното помещение изчезна и на негово място се появи холографско изображение на най-близкото видимо пространство. Стилизирана пирамида в средата на проекцията изобразяваше местоположението на кораба. Светещи многостени обозначаваха астероидите.

— Готови за стрелба! — извика Хатор, като отвори нова линия за комуникация. — Вторичните артилерийски единици! Прицелете се! Огън!

Секунди по-късно на холографската проекция метеоритите започнаха да се пръскат и дори да изчезват. Отдолу на екрана се появиха цифрови данни за процента и степента на точните попадения.

— Задоволителен резултат — рече Хатор на Пта. — Изглежда, че тренировките на автоматите симулатори са понаучили на нещичко дори счетоводителите на Тот. — После се обърна към навигационния пулт. — Сензори, намерете ми някое по-тлъсто парче. Да наподобява луна Туат.

В резултат на бързото претърсване из относително близките участъци бе открит космически отломък, който всеки астроном от Земята би класифицирал като подобие на Церера — първия най-голям и най-ярък открит астероид. Пирамидалното изображение на холографския екран се сви заради приложения по-голям мащаб. По-дребните късове добиха по-бледи очертания. Астероидът се превърна в пламтящо оранжево кълбо.

— Готови! Първичните единици, прицел… Огън! Набелязаната цел просветна още по-ярко, увеличи размерите си като да бе облак газ, след което изчезна.

Видяното на екрана до голяма степен наподобяваше действителността. Изстреляните мощни експлозиви бяха изпарили планетоида. На Омбос тези бойни единици бяха заличили цели градове.

В сегашното време обаче преградният артилерийски огън означаваше неминуема гибел. Секунди след унищожението на малката луна холографската проекция угасна. Същото сполетя и другите светлини в командното помещение. Важните постове останаха отбелязани, но вече с по-бледата светлина на аварийната система. Завиха предупредителни сирени.

— Двигателите! Какво ти казах за възможните отклонения от зададената програма?! — като бесен се развика Пта.

— Господи, енергийният разход за основните бойни единици предизвика рязко изтичане на енергия! — отвърна глас, в който прозираше паника. — В момента се опитваме…

По допълнителната комуникационна линия долетяха и други уплашени гласове.

— Докладвайте! Докладвайте, Амит да ви погълне! — изруга Пта.

Яростният пламък блесна в погледа на Хатор.

— Ако твоите хора станат причина да се отклоним, кълна се че лично аз ще те хвърля в бездънната паст на Амит!

— Съжалявам, господарке. — Гласът откъм помещението на главното захранване звучеше притеснено, но паниката очевидно бе отминала. — Някои от престарелите връзки просто не издържаха натоварването. Ще трябва да променим курса, но ви уверявам, пълната мощност скоро ще бъде възстановена. Поддържащите системи действат, пасивните сензори не сигнализират непосредствена опасност.

— Смятах, че разполагаме с вторична верига свръзки за цялото двигателно и навигационно оборудване — през зъби изсъска Хатор.

— Това важи за нормални обстоятелства — без колебание отвърна Пта. — Но при такова бързане… — И той сви рамене. — Би трябвало да сме доволни, че открихме дефекта. Моите хора постепенно ще се приучат на по-голяма предпазливост.

Хатор предпочиташе да не знае колко време са били в пълна безпомощност. Най-сетне захранването бе възстановено.

— Върни ни обратно на Туат — гласеше лаконичната й заповед.

Беше запазила спокойствие, докато „Окото на Ра“ възстанови управлението си. Но все още усещаше стегнатите мускули на стомаха си.

Доближиха звездната система, след което се отправиха към планетата Туат.

— Искам да изпробваме планетарно кацане — тихо рече Хатор на Пта. — Освен, ако не смяташ, че е прекалено опасно.

— Не по-опасно от маневрите досега — отвърна Пта.

Заревото на двигателите грейна още по-ярко, когато бойният кораб нахлу в атмосферата на изоставената планета. С невероятна плавност, като се имат предвид огромните му размери, „Окото на Ра“ се долепи до разрушения космодрум насред необятния градски пейзаж, белязан от опустошението.

— Спуснете удаджетите — нареди Хатор. — Нашите бойци са от шест различни фракции. Трябва да се научат да летят, а и да се бият, като екип.

С рязък жест тя повика Пта настрани.

— Докато се групират бойните единици, събери всички техници в близост до Туат и се погрижи да няма повече подобни системни сривове. — Очите й отново гневно проблясваха. — Ако това се беше случило по време на бой… — Тя сниши глас. — Ти щеше да бъдеш първата жертва.

— Сигурна ли си, че ще влезеш в сражение с „Окото на Ра“? Корабът на Ра може да се е повредил някъде по пътя между планетата Туат и луна Туат. На борда нямаше никакви техници — само децата и няколко бойци.

— Какво сполетя империята? — избухна Хатор. Не можеш да събереш достатъчно техници да подновят един кораб. Не достигат бойци…, та те са по-малобройни и от почетен гвардейски отряд.

— Отдавна отминаха Първите дни — рече Пта. — Империята преустанови своята експанзия… и вече не ни застрашава бунт от страна на фелахите.

— И в резултат на това експедицията ни до Абидос се сведе до нещо, подобно на детска разходка — горчиво отбеляза Хатор.

— Ами ако се натъкнем на Ра? — попита Пта.

Лицето на Хатор застина.

— Ще му служим, естествено.

Бледата кожа по лицето на киборга Пта се сгърчи в усмивка.

— Ами ако се окаже, че той е безпомощен?

Хатор си спомни как в миналото тези безхитростни блестящи очи винаги бяха успявали да отгатнат мислите й. Каквито и тайни да пазеше тя, той винаги бе в състояние да ги разкрие.

— Не отговори на въпроса ми — прозвуча подигравателно напомняне.

— А и нямам подобно намерение — заяви Хатор и се отдалечи. — Ще взема совалката до луна Туат.

Хатор реши сама да пилотира совалката при полета до кралския дворец. Тя умееше да управлява малкия космически кораб, пък и в интерес на истината, имаше нужда да остане сама. Събитията в контролната зала на „Окото на Ра“ я бяха изтощили неимоверно. Освен това тя бе пилотирала совалки и удаджети още в дните на Първото време. А оттогава уредите за управление не се бяха променили.

Совалката имаше същата пирамидална структура като всички космически съоръжения за придвижване в империята на Ра. Разполагаше с място за не повече от десет души и един пилот. Малкият искрящ корпус изглеждаше някак не на място върху напуканата обветрена пирамида, приютила Старгейт към планетата Туат.

Бяха правени опити да се закърпи каменният кожух, ала следите от това вече не личаха, скрити в килима от мъх, който достигаше почти до върха на пирамидата. За случайно попаднал тук земен жител станцията би се сторила като широка коледна елха с едно-единствено украшение — звездата на върха.

А за Хатор тъжната гледка на космодрума бе по-скоро метафора за нехайството, обхванало цялата империя на Pa. По нейно време пирамидите се поддържаха безупречно, макар градът, който някога бяха обслужвали, да бе вече белязан от разрухата.

Две станции по-нататък се виждаше „Окото на Ра“, същинска планина от стъклено злато. Пред погледа на Хатор покривните плочи се разместиха и откриха палубите за кацане и процепите за бластерните оръдия. Поне отвън бойният кораб изглеждаше същият гибелен артефакт, както и в дните на Първото време.

Хатор се приготви за излитане и ето, че съзря два удаджета. Изящните дръзко проектирани антигравитационни самолети имаха извитите крила на нападащ сокол. Върху тях дори бяха изобразени стилизирани крилца от злато.

Самолетът направи остър завой и се изгуби в далечината, следвайки своя събрат над пустите улици на мъртвия град. Хатор съзря единствено как проблясват оръдията близнаци. От опит знаеше каква е разрушителната сила, стоварила се върху обраслите с треволяци улици.

Сякаш последвала примера на удаджетите, Хатор включи механизма за излитане. Измамно красиво сияние обагри площадката, когато совалката се отлепи от повърхността.

Мъхът обаче потъмня, една шеста от височината бе като застлана с черен покров.

Совалката се движеше със скоростта и устрема на асансьор — все едно се придържаше към правилото „умерената постоянна скорост е най-доброто оръжие“. Това обаче бе единственият достъп до планетоидния дворец на Ра. Близката до параноя мания за дебнеща опасност, обладала върховния бог, бе поставила Старгейт на Туат на повърхността на планетата. Той бе премахнал от двореца дори телепортите с малък обсег на действие.

Така, че който пожелаеше да посети луна Туат, трябваше да се придвижва с някоя от бавните тантурести, лесно забележими совалки. В проклетите бъчви нямаше място дори да се побере един боен отряд.

Когато совалката се издигна на около петнайсетина метра над станцията, излетяха друга двойка удаджети. За съжаление тия машини можеха да летят само в атмосфера и не биха могли да стигнат дори до малката луна. Хатор се усмихна. Ето начин да пристигне по впечатляващ начин. Тя реши да поговори с Пта за свръхсъоръжаване на един от самолетите.

Удаджетите се насочиха право към совалката, като я обходиха отстрани. Хатор се усмихна още по-широко — бяха я връхлетели спомени от миналото. Пилотите бяха все същите, винаги готови за някоя каскада. Освен това тя познаваше тези двамата. Вторият екип удаджети принадлежаха към нейната клика, бяха първите й поддръжници.

Отминаха още преди Хатор да проумее, че са открили огън срещу нея. Совалката й се отклони от курса, блъсната от залповете, поразили златистата й повърхност. Тромавият клатушкащ се кораб едва бе успял да удвои разстоянието до повърхността, когато удаджетите се приготвиха за втора атака.

Хатор прокара ръка по новоинсталирания панел. Контролните датчици оживяха. С отдавна придобита лекота тя насочваше издигането на совалката с една ръка, докато с другата задаваше параметрите.

На екрана се появи голяма червена точка. Удаджетите отново бяха над нея. Ефирната им конструкция ги правеше подобни на пеперуди, тръгнали да нападат парче тухла. И все пак бяха в състояние да правят маневри и да стрелят. Да стрелят, докато тухлата влезе в единствения тягостно бавен коридор. Рано или късно нападателите щяха да ударят някой важен уред, тухлата щеше да падне и да се разбие!

Освен ако…

Удаджетите бяха открили огън. Хатор придвижи лявата си ръка върху една от светещите плочи. Червената точка на дисплея следваше движенията на ръката й. Точката докосна единия удаджет, изпревари го…

Хатор натисна с пръст подобната на стъкло повърхност. Огнени залпове избухнаха във всеки от върховете на пирамидата. Три от тях удариха удаджета, в който се бе прицелила. Крехкото аеродинамично тяло се разпадна като пеперуда, на която са отрязали крилата.

Другата машина я подмина, поколеба се, преди да се подготви за нова атака. Бяха се издигнали доста нависоко, почти до граничната точка, допустима за удаджета. Ако пилотът не улучеше, Хатор щеше да се измъкне.

Совалката обаче се закашля. Още едно попадение щеше да означава безславно, фатално пропадане. И все пак докато приближаваше, пилотът се поколеба.

Ръката на Хатор се стрелна по командното табло, изви совалката под прав ъгъл спрямо отвесната траектория. Спреше ли издигането, пирамидалният кораб летеше като камъче. Хатор залитна, повлечена от инерцията.

Маневрата й бе замислена по такъв начин, че нападателят й да бъде принуден да премине огневата линия на петте й оръдия. Удаджетът приближи, решен да атакува. Под крилата припламнаха залпове от оръдия.

В отговор совалката на Хатор блъвна смъртоносен пламък от петте бластера.

Совалката отново се заклати — бе откъснато парче от носа. Удаджетът се пръсна на парчета, тъй като и петте снаряда попаднаха върху пилотската кабина.

Следващата мисъл на Хатор бе да овладее ранената совалка. Изви я така, че тялото отново да е насочено към планетата, включи на максимално издигане и успя тъкмо навреме да спре застрашителното пропадане. Мрачна усмивка разтегна устните на жената. Не бе успяла да поръча на Пта да увеличи мощността на совалките. За нейната лична машина обаче се бе погрижил да е добре въоръжена.

Като се възползва от телепорта вътре в каменната пирамида, Хатор се прехвърли направо в командната зала на „Окото на Ра“. Пта стоеше на мястото на командира. Всички техници от неговия екип носеха взривни копия.

— Бунт или опит за убийство? — попита тя някогашния си съпруг.

Пта вдигна механичното си рамо.

— Все още не сме напълно сигурни, но като че ли опитът за убийство изглежда по-вероятен. Повечето от нашите бойни попълнения изглеждаха шокирани от нападението срещу теб. Отнето им е оръжието, а удаджетите са задържани. Първите излетели са получили заповед да се приземят.

— Почудих се, че никой не излетя да ми помогне — язвително отбеляза Хатор.

— Исках да се уверя, че който излети, няма да те нападне — отвърна невъзмутимо Пта. Механичното му рамо отново се привдигна. — Пък и много добре знаех, че ще се справиш с два удаджета при въоръжението, с което разполагаш. И предположението ми бе доказано.

— Предполагам трябва да се радваме, че убийците не бяха на бластерните оръдия — заключи Хатор. — Пилотите бяха от моята клика, нали?

— Май ще е по-добре да кажем, от кликата на покойния Себек — отбеляза Пта. — Макар да изглеждаха доста предани на твоята кауза.

— Ще трябва да се надяваме останалите бойци да ме последват. — Хатор се обърна към офицера навигатор.

— Издигни ни. Поемаме към луна Туат. Искам непрекъснато проследяване на отбранителните оръдия на Двореца. Ако се задействат, искам артилерийският отряд да ги взриви.

Мраморните стени на централния купол в двореца бяха изподраскани и изронени от честата размяна на енергийни снаряди. Отрупаните в единия ъгъл мебели — сред които и златният трон — бележеха позицията на последните бунтовници. Хатор наблюдаваше холографското изображение на една от шпиониращите камери, инсталирани от Пта, когато войн хорос от личния й отряд, събран от три отделни фракции, насочи, копието си иззад ъгъла и стреля. Огненото кълбо лесно премина през импровизираната преграда и удари един от бунтовниците в гърдите.

— Един падна, остават петима — отброи тя. — Да не забравяме и двамата водачи в другата зала… при Тот.

— Не мога да ти покажа какво става там — извини се Пта. — Унищожиха моите модули за наблюдение.

— Учудвам се, че не са опитали да рискуват със заложници.

— Не биха посмели при твоята репутация. Сигурна ли си, че искаш да влезеш сама?

Хатор кимна мрачно.

— В този момент нямам желание да чувствам никого зад гърба си.

Опитът за преврат бе привлякъл удивително много поддръжници, защото бе извършен не в името на Апис, подстрекателя, а в името на Ра.

Кой би предположил, че Бикът ще е толкова хитър? — запита се Хатор. Използвал е гнева срещу мен като узурпатор, който възстановява онова, което Ра бе забранил. А е естествено, че всички ние здравата се боим как би реагирал Ра, ако наистина се върне.

Бе оставила Тот да управлява замъка, докато трае пробното й пътуване. И единствено неочаквано бързото й завръщане бе объркало плановете на заговорниците. Едва бяха започнали — бяха пленили Тот и арсенала на двореца, когато „Окото на Ра“ отново се бе появило в системата.

Убийците на борда на бойния кораб се бяха видели принудени да избързат. Освен това все още бе твърде силна съпротивата срещу преврата на луна Туат. Заговорниците дори не бяха успели да се доближат до отбранителните оръдия.

Със завръщането на Хатор опитът за преврат се бе провалил… Загинали бяха и мнозина от поддръжниците на Апис.

Оставаше да се справят само с тази малобройна група, попаднала в капана. Каква ирония: Пта докладва, че привидно задъненото помещение, където водачите бяха намерили убежище, всъщност бе свързано с таен проход, който той самият бе построил за Ра.

Хатор предложи да използва тайния проход, за да се опита да спаси Тот.

— Би могла да изпратиш отряд от охраната — възрази Пта.

— Тот е този, който ме възроди… дължа му най-доброто, на което съм способна — отвърна Хатор.

Мърморейки недоволно, Пта й показа най-близкия вход. Тайният проход бе слабо осветен и учудващо чист — в много по-добро състояние от площадката за кацане на совалките например.

Хатор безшумно приближи до преградата, която според уверенията на Пта ги делеше от последното убежище на Апис. Отстъпи крачка назад и насочи взривното си копие. Първият изстрел взриви тайния вход. Вторият отнесе главата на Апис, раздробявайки маската и това, което беше под нея, из цялата стая.

Другият бе мускулест млад мъж. Боята от Окото на Ра, татуирано около дясното око на младежа, бе все още незасъхнала. Той наскоро бе попаднал в кастата на бойците и се бе издигнал твърде бързо до ранга на бог.

Това лице бе познато на Хатор. Беше го повишила да заеме мястото на Себек, когато тя самата бе поела фракцията на бога-крокодил.

Новият Себек беше добър воин — собственото му взривно копие бе заредено и насочено към гърдите й.

Хатор обаче вече се бе прицелила и дръпна спусъка.

Себек падна — коремът му представляваше прогорена до въглен маса. Той се отпусна на мраморния под. Бе все още жив, когато Хатор изрита оръжието от безчувствената му ръка. Сетне го повали с крак. Очите на младежа бяха изцъклени, ала в тях все още проблясваше мисъл, когато Хатор насочи копието към лицето му.

— Тот! — извика тя. Очите на Себек се извърнаха надясно. Хатор се обърна. Тот лежеше студен и неподвижен на пода. Няколко попадения бяха разкъсали тялото му. Имаше също и белези от мъчения, сякаш заговорниците се бяха опитали със сила да го принудят да мине на тяхна страна.

Тот сигурно е бил в безсъзнание, когато го бяха довършили. Темето просто липсваше от главата му. Това бе най-лесният начин да се предотврати спасяването в саркофага на Ра. Човешките същества лесно биваха закърпени. Ала дори технологията на Ра не бе в състояние да възстанови един размазан мозък.

Хатор оголи зъби, когато се обърна към Себек. Очите им се срещнаха — в неговите се четеше ужас, когато тя вдигна копието над главата му. Дръпна спусъка, после още веднъж, и пак. Когато спря, не само главата на Себек бе отнесена, но и в мраморния под бе изровена дупка, в която се стичаше кръвта от отрязаната като с трион шия.

Сетне Хатор коленичи до тялото на Тот, затвори изцъклените му очи. Ако вярваше в поличби, тази би й се сторила повече от зловеща.

На бунта бе сложен край. Хатор се бе появила от скривалището на водачите на преврата и бе нападнала стражите в гръб. Ала лицето на Котката не бе весело, когато тя се присъедини към Пта.

— Разполагаш с два дни за допълнителния ремонт на „Окото на Ра“. После поемам към Абидос. Не можем да живеем повече в неведение за съдбата на Ра. Сякаш не смея да тръгна, защото се боя от бунт. И все пак не смея да остана по същата причина. Когато видя с очите си какво е положението — дали ни е нужен наследник, едва тогава ще зная какво да правя с останалите. — И тя пристъпи крачка към Пта. — Обявявам те за господар на двореца по време на моето отсъствие. Желая ти повече успех, отколкото на предишния, когото въздигнах на този пост.

— Като говорим за това, аз ли трябва да посоча новия Себек? — попита Пта.

Хатор се взря в очите му.

— Можеш да постъпиш както намериш за добре — отвърна. — Никога обаче не забравяй, че ще се върна.

За два дни екипажът бе попълнен, създаващите проблеми захранващи вериги на „Окото на Ра“ бяха подменени.

Заобиколена от цяла свита стражи, Хатор прекоси станцията, за да се качи на кораба си. Внезапно съзря, че някой я очаква в дъното на коридора, подпрял се на един от херметичните люкове.

Хатор даде знак на стражите да спрат и пристъпи пред тях. Наблизо стоеше ужасяващата пародия на машина-човек, някогашният неин съпруг.

— Какво правиш тук? — попита Хатор.

Устната откъм восъчно бледата страна се разтегна в усмивка.

— Последния път, когато тръгна от Туат, забеляза отсъствието ми — рече той. — Този път реших да забележиш присъствието ми. — И той вдигна човешката си ръка. — Просто исках да се сбогуваме… и да ти пожелая успех.

Хатор кимна, сетне продължи напред. Отвъд коридора тежката херметична врата на кораба се затвори плътно.

Дори когато цялата станция се разтресе от излитането на „Окото на Ра“, Пта не мръдна от мястото си. На устните му все още можеше да се види загадъчната полуусмивка.