Старгейт: Бунтът

СЕДМА ГЛАВАРАЗУЧАВАМЕ НА ХИТРИНИ

При Старгейт от страната на Абидос енергийният слой на пръстеновидното кварцово съоръжение внезапно бликна навън, сетне се оформи вихрушка, насочена обратно. Енергийният поток постепенно се стабилизира във формата на искряща леща като бляскав течен скъпоценен камък в златно гнездо. Миг по-късно илюзорното бижу изчезна, блещукащата повърхност се набразди и изхвърли човешка фигура.

Първата крачка, която Юджийн Локуд направи на чуждата планета, приличаше повече на унизително пльосване по корем. От инструктажа знаеше, че залата, в която се намира, е част от гигантска пирамида. Това, което не очакваше, беше ужасният шум на бензиновите генератори, захранващи осветителната система. Експлозиите на двигателя отекваха в каменните стени.

Локуд излезе от камерата на Старгейт, пое надолу по коридора към по-широко помещение, по чийто под и таван бяха подредени дискове, сякаш изработени от кована мед. В инструктажа залата бе описана като телепорт с близък обхват. По-нататък следваха стръмна площадка и огромна каменна галерия, водеща към преддверие с колони.

Тук го очакваха хората, с които бе дошъл да се срещне — пиротехническия екип на КОМ — и поставяха експлозиви около тесния изход към външния свят. В контраст с огромните пропорции на вътрешната архитектура входът бе стеснен като гърло на бутилка и висок по-малко от два метра. Локуд загрижено огледа заложените взривове, докато екипът прикачваше детонаторите.

— Сигурен ли си, че ще всичко ще бъде наред? — обърна се Локуд към шефа на екипа — нисък, червендалест мъж, захапал незапалена пура.

Погледът, който му хвърли експертът, бе в състояние сам да взриви експлозивите.

— Проверихме издръжливостта на камъка и прекрасно знаем как да разположим насочените взривове. Те само ще разширят входа — освен, ако не желаеш да пръснеш на парчета оборудването, което си донесъл.

— Но взривът няма да засегне Старгейт, нали? — нервно настоя Локуд.

— Машинарията е достатъчно далеч, но за всеки случай ще поставим няколко щита срещу ударната вълна — отвърна пиротехникът.

Огледа с опитно око работата на подчинените си и обяви:

— Идеално. След като това избухне, ще използваме чакъла, за да разширим площадката, водеща нагоре към вратата.

Работниците развиха жици от детонаторите до залата, където се намираше Старгейт. От Земята продължаваха да пристигат хора и материали. Тежки стоманени щитове бяха избутани напред, за да блокират входовете към Старгейт.

— Готови сме — обяви пиротехникът.

Локуд пое назад към Земята. Тъкмо се бе опомнил, когато от Старгейт изскочи пиротехникът.

— Палете, момчета! — извика той на работниците, събрани в ракетния силоз.

Ако шумът от другата страна на Старгейт бе силен, то бученето, изпълнило силоза, беше оглушително. Двигателите на булдозерите, застанали пред Старгейт, забоботиха в унисон с тихото жужене, дочуващо се от тунела. Локуд изпита мимолетно съчувствие към часовите, които дежуреха непрестанно на транспортния пункт. Шумът бе като юмручни удари. Нещастните войници сигурно вече бяха напълно вцепенени.

Трите булдозера се подготвиха за преминаване на Абидос.

Първият пое по рампата към енергийната леща, навлезе и изчезна. Спомнил си как бе изгубил ориентация, Локуд искрено се надяваше шофьорът да се сети да загаси двигателя, щом стигне прага.

Старгейт забави оборотите на въртене, давайки възможност на първата машина да излезе от другата страна. Няколко минути по-късно извънземното съоръжение отново бе захранено с енергия и в тунела навлезе вторият булдозер.

Локуд изчака, докато третия земекоп пристигне на Абидос, преди да рискува отново да изпробва Старгейт. Щом пристигна, забеляза, че булдозерите вече са разчистили отломъците от експлозията в прохода. Локуд и шефът на пиротехниците енергично последваха земекопната машина, прекосиха залата и поеха по площадката.

Двамата мъже стигнаха преддверието, където проникваше много повече светлина отпреди. Цепнатината в стената вече я нямаше. Вместо нея зееше широк отвор и лъчите на трите слънца на Абидос струяха през облака ситен прах от взривените камъни.

По новия портал имаше още доста работа — назъбените краища трябваше да се изгладят и да се построи бетонна арка. Ала новият вход бе достатъчно широк, за да пропусне земекопните машини и шофьорът на един от булдозерите подкара напред, за да изрине каменните отломъци.

— Поставихме началото — отбеляза Локуд.

Без да стоварим покрива на главите си, добави наум.

Звукът от взрива, насочен навън от подобното на тунел помещение, напомняше пукот на изстрел с пушка — само че многократно усилен. И тази „пушка“ бе насочена право към Нагада.

Ударната вълна не причини никакви щети — експлозията бе твърде далече от града, а постройките бяха устойчиви. Но за жителите звукът бе като гърмеж, получен при летенето на свръхзвуков самолет, дори още по-вълнуващо преживяване, като се имаше предвид, че само един от тях — Даниел Джексън — бе донякъде запознат с реактивните самолети.

Докато тъпият звук все още вибрираше във въздуха, Даниел внезапно прекрати заниманията в курса по изучаване на йероглифите.

— Какво ли може да е това, по дяволите? — промърмори той и пое по улиците да търси Касуф.

Откри местния лидер да се съветва с още няколко от старейшините. Бяха се качили на една от наблюдателните кули с надежда по-добрият изглед да им подскаже какво се е случило.

Лицето на Касуф бе изопнато от ужас и Даниел прекрасно разбираше безпокойството му. Последния път от гигантската пирамида бяха излетели удаджетите и се бяха спуснали над безпомощния град, унищожавайки всичко по пътя си.

На хоризонта се появиха двама от войниците на Скаара. Момчетата препускаха бясно през пясъчните дкжи. Единият гръмна във въздуха с автомата, докато другият развълнувано сочеше пирамидата.

Касуф се овладя. Каквото и да се бе случило там, налагаше се да се справят със ситуацията. Старейшината даде заповед и по криволичещите улици запристигнаха в галоп оседлани мастаджи.

Е, помисли си Даниел, ще яздят удобно и възможно най-бързо, за да разследват събитията.

Масивните порти на града се отвориха и пропуснаха кавалкадата. Или може би трябва да я нарека мастадж-када, рече си Даниел.

Скаара изникна отнякъде и също се присъедини към групата, препускаща през кафявите дюни.

Бързо стигнаха до младите часови, които бяха дали сигнала стриктно според нарежданията на Скаара. Докладът им обаче не бе тъй прецизен. Очевидно в пирамидата, където бе кацал корабът на Ра, избухнала мощна експлозия. След това се появила ръмжаща жълта машина. Щом видели всичко това, момчетата командоси се втурнали да съобщят.

Даниел се намръщи. Възможно ли беше да се е случило нещо със Старгейт? За миг една подличка част от него си пожела наистина да е така. Предпочиташе да загуби връзката със Земята, отколкото да стане свидетел как корпоративните акули съсипват културата на Абидос.

Превалиха поредната дюна и зърнаха пирамидата. Даниел забеляза булдозерите, отломъците и пред очите му сякаш се спусна червена пелена.

Предната част на пирамидата вече не бе идеална варовикова стена. Основата беше взривена и в камъка зееше голяма цепнатина. Наместо скромната арка на стария вход, сега около площадката се търкаляха отломки. Сред тях се виждаха и парчета от двата каменни обелиска, стояли от двете страни на площадката.

Касуф и съгражданите му поеха дъх, стиснали зъби. От вандалски разширения отвор излязоха още работници. Някои започнаха да укрепват порутения вход, други се заеха да разстилат чакъл върху отломките и да забъркват бетон. Явно възнамеряваха да увеличат площадката поне три пъти. Така тежки машини като булдозерите и големите камиони щяха да слизат без проблеми.

Даниел беше толкова ядосан, че скочи от седлото, преди да спре мастаджа и животното едва не го прегази.

Щом избегна тежките тромави крака на подобния на мастодонт звяр, Даниел се втурна към площадката.

— По дяволите, момчета, какво правите… — Той рязко спря, зърнал нещо, което заслепен от гнева не бе забелязал. Пирамидата бе обградена от войници. Морски пехотинци в маскировъчни униформи, които бяха насочили пушките си към Даниел.

Ученият бавно разпери ръце, за да покаже, че не носи нищо.

— Ей, момчета. Не съм въоръжен, не виждате ли? Говоря нашия език, нали така? Не можете да ме застреляте. Аз съм преводач.

По площадката се спусна американец, който очевидно заемаше ръководен пост.

— На какво си играете, бе хора? На Лорънс Арабски върху мутирали камили? Можехте да пострадате, задето нахлувате в строителна зона.

— Не видяхме никакви предупредителни знаци, че можем да бъдем засипани или застреляни — натърти Даниел. — Единственото ни указание бе експлозията, когато взривихте нашата пирамида.

— Вашата пирамида? Доколкото ми е известно, нашият господин Дрейвън съвсем ясно ви е обяснил, че изискваме неограничен достъп до Старгейт.

— Но не знаехме, че „неограничен достъп“ означа пробиване на дупки в монумент на осем хиляди години, за да могат да минат булдозерите ви. Поне можехте да ни предупредите.

Мъжът погледна Даниел така, сякаш египтологът бе нещо неприятно, което трябваше да остърже от подметката си.

— Вие трябва да сте Джексън.

— Даниел Джексън, доктор на науките. А вие кой сте?

— Юджийн Локуд. Аз съм служител на КОМ и ще ръководя този обект. А в момента подготвяме самия обект.

— Давайте, Локуд. Вече сте започнали да изграждате трасето за камиони, което Дрейвън ви осигури, благодарение на благоразположението на местните жители. Те са тук и можете сам да се уверите дали са доволни. — Даниел посочи Касуф и останалите старейшини, които се взираха в отломките около огромната цепнатина. Лицата им далеч не изразяваха задоволство.

— От друга страна, колкото по-бързо се заемем с рудодобива в мината, толкова по-скоро КОМ ще може да предложи на тази планета нещата, които са й необходими. — Локуд кимна към Касуф и старейшините. — Можете да им кажете това.

— Ще им го кажа… Време беше да се появиш! — подхвърли Даниел към новодошлия.

Джек О’Нийл не беше в добро настроение.

— Пристигнах веднага щом разбрах, че КОМ са поискали охранителен отряд, докато извършват… промените.

— Твоите хора едва не ни застреляха, когато дойдохме да проучим какъв е този взрив — обвинително рече Даниел.

— Моите хора са насочили оръжие срещу спокоен сдържан проучвател като теб? — вдигна вежда полковникът. — Че как е възможно?

Седмица по-късно Скаара седна в третия час по английски на Даниел. Всъщност Даниел и Шаури преподаваха заедно.

Ала това, което притесняваше Скаара, бе увеличаващият се брой празни места. В стаята присъстваха едва половината от учениците, дошли на първия урок.

Даниел също забеляза големия брой отсъстващи.

— Да не съм казал нещо погрешно? — пошегува се той. — Може би нямам много добро произношение на вашия език.

Точно затова помолих Шаури да ми помага.

— Проблемът не е в преподаването… или в произношението ви — извини се един от учениците. — Всичко е заради уроците, които онези хора дават в лагера си.

Думата „лагер“ бързо бе навлязла в речника на всички жители на Нагада. Само за няколко дни Локуд бе направил палатков град на скалното плато, където бе разположена пирамидата, в която се помещаваше Старгейт. От Земята изглежда пристигаше непрекъснат поток материали. В добавка, охранителният отряд под командването на Джек О’Нийл бе заел отбранителни позиции.

Макар морските пехотинци да предлагаха много по-добра защита от отряда на Скаара, момчето продължаваше да държи часови при пирамидата. Това бе по-скоро тренировка за младежите, ала Скаара получаваше съобщения, че все повече нагаданци посещават лагера.

— И какво има там, дето тук го няма? — попита Даниел. — По-хубави учители? Или по-интересни помагала. — Той махна с ръка. — Извинявайте. Правя си лоши шеги. Пък и никой тук не ги разбира. — Той погледна Шаури. — Така че нека се заемем с нещата, които разбираме. — И той започна да преподава урока.

Когато часът свърши, Скаара излезе през портите на Нагада и пое към дюните. Спря за малко при наблюдателния пункт, сетне продължи към лагера на КОМ. Огледа се за униформен пехотинец и реши да изпробва бедния си английски.

— Пор-ков-ник О’Ниър… О’Нийл — поправи се момчето.

Изненадан, пехотинецът му посочи палатката на командира.

Джек О’Нийл бе доста изненадан да види Скаара. Ала остана още по-изненадан, когато младежът заговори.

— Здравейте, полковник.

— Здравей, Скаара.

— Сестра ми ме учи. Даниел също.

— Явно се справят добре — усмихна се О’Нийл.

— И тук учат също. Скаара се намръщи в опит да състави изречение с ограничения си запас от думи. Хора, които Даниел учил. Те идват тук…

— Искаш да разбереш защо? — О’Нийл се усмихна, когато момчето закима енергично. — Добра идея, генерале.

Младежът изглеждаше смутен.

— Генерал — повтори О’Нийл и отдаде чест. — Ти генерал, аз отдава чест.

Скаара докосна гърди.

— Генерал.

— Ти проучваш. — О’Нийл засенчи очи с ръка, имитирайки разглеждане на местността. — Ние наричаме това разузнаване.

Бедният Скаара изглеждаше напълно объркан. О’Нийл реши да улесни разговора.

— Ще ти покажа уроците. Разгледай наоколо.

Часовете по английски, водени от хората на КОМ, се провеждаха в голяма просторна шатра. Скаара се ококори, забелязал компютрите и екраните. На някои се виждаха невероятни машини, подобни на булдозерите, които бе видял при пирамидата. Имаше снимки на големи вагони, които се движеха с много колела, но не се виждаха мастаджи, които да ги теглят.

На други монитори се виждаха ярко осветени фигури, които се движеха в такт с жизнерадостна музика. Младежът се зачуди как хора, които не знаят неговия език, могат да го учат на техния. Проблясващите фигури му дадоха отговор. Учителите на КОМ използваха йероглифи — и освен дезертьорите от часовете по английски Скаара разпозна и ученици от ограмотяващите курсове на Даниел.

Чужденците използваха работата на Даниел, за да примамят учениците му!

Обучението не беше безупречно, разбира се. Скаара видя няколко знаци, които не разбра и други, които очевидно бяха изписани погрешно.

Един от учителите приближи до момчето.

— Искаш да научиш мой език? — попита той на странен развален диалект. — Трябва да помогнеш, като научиш мен на твоя.

— Учителят в града говори моя език много по-добре — отвърна Скаара. — Защо да не уча при него?

— Той не е… — Учителят почука с пръст главата си. — В моята земя той не е наред.

Лицето на Скаара остана безизразно. Ала когато се върна вкъщи, момчето имаше да обсъди доста неща с Даниел и Шаури.