Страст

Тридесет и първа глава

Уил крачеше из лагера и Мелиса го гледаше. Бяха далеч навътре в горите край пътя, в околностите на Воарон. Колата бе паркирана наблизо. Трудно бе да се изкачат по стръмния склон, но трябваше да успеят, преди иззад завоя да се появи друга кола, от която някой би могъл да ги забележи. Той бе качил къмпинг екипировката на гръб и се бе изгубил сред дърветата, преди Мелиса да изкачи стръмнината.

Беше борова гора и затова бе особено тъмно. Мелиса бе доволна: така щеше да се чувства по-сигурна. Клоните бяха гъсти, не можеха да бъдат забелязани от хеликоптер. Бяха далеч от пътеки и къмпинги. Въздухът бе изпълнен със ситен аромат, опияняващ облак от ухания на смола и влага, дори изгорелите газове от пътя не можеха да достигнат до тях.

Градът се гушеше в долината отвъд пътя. Те бяха далеч от него, където никой нямаше да дойде да разхожда куче или да си устрои пикник. Дълги тънки лъчи проникваха през тъмните редици иглолистни дървета, придавайки на гората неземен облик. В сенките земята бе покрита с влажна шума, редки храсталаци и мек килим от изсъхнали борови иглички. От време на време покрай тях прелитаха нощни пеперуди. Невероятно, помисли си Мелиса, как човек можеше да се откъсне от цивилизацията и да бъде толкова сам. Светът бе пълен с уединени кътчета, в които на хората просто не им хрумваше да надникнат.

Уил бе намерил сравнително равен участък и бе опънал малката им палатка само за няколко минути. Беше извадил храна, всичката студена: някакво готвено ястие с пилешки бутчета, два портокала, шунка и домати със сол, франзела, бутилка зехтин, миниатюрни сиренца, опаковани във фолио. Хвърли на Мелиса найлонова чантичка с цип, в която бяха четките им за зъби, няколко самобръсначки, дезодоранти и шампоан.

— Върви да се измиеш — каза Уил.

Тя се огледа наоколо.

— Къде?

Показа й.

— На хълма зад нас има поток.

Слънцето вече се спускаше зад дърветата, полъхваше свеж вятър. Започваше да се захлажда.

— Водата ще е ледена — възрази Мелиса.

— Да. Но ще бъдеш чиста. Както казах, не може да не се къпем — той я огледа от главата до петите. — Заповядай — хвърли й малка тънка кърпа. — На твое място бих побързал. Колкото по-късно става, толкова по-студено ще е.

— Добре — каза тя с неохота. Преди секунда си бе мислила, уплашено, какво ще стане, когато той я докосне, дали не бе загубила чувствеността си, дали щеше да му хареса след всички онези отзивчиви модели…

Нищо не можеше да отвлече вниманието й, както мисълта за студената вода. Спусна се по брега, подхлъзвайки се на шишарки. Потокът бе бърз, но плитък, не повече от тридесетина сантиметра. Свали дрехите си, съблече се по бельо и закачи всичко на един клон, внимавайки да не се напълни с иглички.

Пристъпи към водата, потопи крак. Беше ледена. Бързо извади крака си.

Той дотича по склона. Беше гол. Недалеч от мястото, където стоеше Мелиса, имаше скала, до която се образуваше малък вир, достатъчно дълбок за плуване, със ситни камъчета на дъното. Уил сви колене, скочи и се гмурна. Тя гледаше с ужас и възхищение. Видя го да изплува, закаленото му тяло бе силно във водата, леката брада и тъмните му коси бяха залепнали.

— Влизай.

— Не мога! Ще хвана пневмония.

— Малко вероятно. Влизай. Тогава поне ми подай чантичката — гневно каза той.

Мелиса запристъпва на пръсти към скалата, протегна ръка, наведе се към него.

Той я сграбчи за китката, ловко я придърпа във вира. След миг бе напълно погълната от ледената вода. Цялото й тяло бе в шок. Беше твърде скована от студ, за да изпищи. Задъхваше се и пелтечеше, опитвайки се да раздвижи замръзналите си крайници.

— Гадняр — процеди тя през тракащи зъби. Задърпа се към брега, но Уил обви ръка около талията й, притисна я към себе си.

— Стой мирна — нареди той.

Мелиса отчаяно се бореше със студа. Бе подпрял чантичката на камък и сега ръцете му търкаха косите и на двамата. Тя усети как сложи по малко шампоан.

— Недей, моля те — задъхано промълви, но Уил потопи главата й. Беше тъмно и мразовито, тя потръпна, когато отново я издърпа, вече изплакната, и й подаде самобръсначка.

— Действай бързо — каза той.

— Пусни ме да изляза — настоя Мелиса. — Господи! Пусни ме да изляза, Уил!

— Колкото повече спориш с мен, толкова по-дълго ще останеш тук.

Прокле го и с треперещи ръце започна да се мие. Водата все още бе мразовита, но малко по-милостива. Свикваше. Ръцете й престанаха да треперят. Прокара самобръсначката по краката си. Когато бе готова, Уил я взе от нея, изми я на течението и внимателно оформи брадата си. Все още държеше Мелиса с една ръка и тя не можеше да помръдне.

Беше толкова студено, че усещаше болка. Проплака, едва издържайки да стои на едно място. Устните й посиняваха.

— Моля те, моля те — не преставаше да повтаря.

— Готови сме — успокои я Уил.

Мелиса трепереше във водата. Изведнъж бе вдигната на ръце, сякаш тежестта й бе нищожна. Добре, не знаеше дали ще може да ходи. На брега Уил се спря и посегна към нейната кърпа. Не преставаше да трепери в ръцете му, зъбите й тракаха. Притисна се към Уил, копнеейки за топлината на кожата му. Тънки струи вода се стичаха по мускулестите му гърди.

Бързо я отнесе до палатката и я остави да стъпи на земята. Все още бе настръхнала. Уил взе малката кърпа и енергично я подсуши, после себе си.

— Да внимаваме да не намокрим палатката — каза той.

— Замръзнах — едва успя да каже Мелиса. — До болка. Толкова ми е студено…

Уил сложи ръка отзад на талията й и я побутна вътре в палатката. Беше добре уплътнена и имаше разстлано голямо одеяло от някаква сребриста материя.

Мелиса потръпна.

— Може ли… може ли да запалим огън?

— Никакъв огън — каза Уил. Приближи се към нея и с едната ръка издърпа мокрите й бикини, разкопча сутиена й. Беше твърде премръзнала, за да възрази или да почувства каквото и да било. Той коленичи до входа, изцеди ги отвън и ги метна върху близък храст да изсъхнат. После затвори ципа отпред. Навън бе студено, слънцето се бе скрило и здрачът се сгъстяваше. Уил се върна при нея и разтвори обятия. Мелиса се отпусна в тях. — Ако ме бе послушала, щеше да стане по-бързо — ръцете му обхванаха гърба й, силно я притиснаха. Гърдите и коремът й, вкочанените й крака се търкаха в тялото му и бавно се стопляха. — Трябва да се научиш на оцеляване. Ще използваме реки и потоци. Ще се къпем по пътя. Иначе ще те забележат. Забрави за горещите душове, Миси.

Тя се сгуши до гърдите му, усети как настръхналата й кожа се затопля.

— Освен това трябва да влизаш във водата гола, за да бъдеш напълно чиста.

Ръката му ласкаво се плъзна надолу до талията й.

Мелиса затаи дъх, не от студ. Той я стопляше, но я и докосваше. Нежно погали гърба й. Веднага отвърна на ласката му.

Уил се засмя.

— Вече не ти е толкова студено, а?

Тя прехапа устни. Другата му ръка се спусна от рамото й надолу по ръката, до лявата й китка. Загрубелият връх на пръста му очерта кръг върху дланта й.

— Къде е халката ти? — прошепна той в ухото й. — Трябва ти нова, Миси. Ти си моя съпруга, все още.

Погледът й се премрежи. Изви се към него. Вече не й бе студено или нямаше значение за нея, защото не усещаше. Не съществуваше нищо друго, освен Уил, устните му, ръцете му, невероятната сила, която струеше от гърдите му. Когато се бе влюбила в него, беше симпатично момче. Сега бе зрял, мъжествен воин, които рискуваше живота си и всичко, което притежава, за да я спаси.

Чувстваше се слаба и крехка в прегръдката му и това я възбуждаше. Не бе свикнала с неудържимия прилив на желание, който нахлуваше в нея. Не само тялото й се затопляше. Страстта, копнежът, който бе таила в себе си толкова години, я изгаряше, караше я да откликва и приема, готова да му се отдаде изцяло.

— Уил — прошепна тя. — Уил… моля те…

Отново я вдигна на ръце и внимателно я спусна до пода на палатката. Повдигна крайчеца на одеялото с крак, наведе се и срещна погледа й.

— От години чаках това — нежно заговори той.

— Няма закъде да бързаме — изтъкна тя и се опита да се усмихне.

Но Уил не се засмя.

— Трябва да те подразня — отбеляза той. Прокара върховете на пръстите си нагоре по крака й, по коляното. Насладата бе неописуема. Мелиса се раздвижи, почти простена, надигна се към него, но дясната му ръка нехайно я побутна обратно. — Трябва да те накарам да си платиш за всяка секунда, в която съм страдал заради теб.

От нея се изтръгна стон на страст. Уил плъзна ръце по тялото й, наведе се и я целуна по шията, под ухото, леко погъделичка меката му част с устни и зъби.

— Няма да се отървеш лесно — предупреди я той, — Мелиса. Ще те изтощя.

Леко плъзна език по тила й, целуна врата й отзад. Тя подскочи неудържимо, обви ръце около врата му, притисна се към него…

Устните му жадно се впиха в нейните, побутна я надолу и когато телата им се сляха, всичко избледня, целият свят изчезна, и за нея останаха единствено чувствените им движения и усещанията, които я накара да изживее.

— Колко е часът? — попита тя.

Уил бе излязъл да метне покривало върху палатката. Върна се вътре, внимателно затвори ципа, извади кибрит и запали керосина в малката тенекиена лампа. Пламъкът се разгоря и по стените затанцуваха шарени сенки. Мелиса се усмихна. Беше топло и весело. Имаше нещо първично и съвършено в огън, дори съвсем малък.

Вече не й бе студено. Палатката имаше добра изолация, а одеялото бе от специална термична материя. Бе прекарала час, сгушена до Уил, в целувки и разговори, след като бурната страст най-сетне бе утихнала.

— Късно е. Но трябва да хапнем нещо — подаде й част от храната. — Важно е да поддържаш силите си. Купувам евтина и питателна храна. Портокали за витамин С — посочи към хляба. — Въглехидрати за енергия. Зехтин за мазнина, маслото е нетрайно. Пилешко и сирене за мазнини и протеини. Домати… просто са вкусни.

Мелиса тихо се засмя. Бяха се облекли. Уил бе излязъл от палатката за малко, докато Мелиса все още лежеше по гръб, задъхана, и бе отскочил до потока. Казваше, че може да вижда в тъмното, а тя все още не бе свикнала. Бе изпрал кърпите и дрехите им и ги бе окачил на храстите да съхнат. После се бе върнал с чисти дрехи: тениски, бельо, бермуди за джогинг и маратонки. Както бе изтъкнал, винаги трябваше да спят облечени, в случай, че някой ги нападне или се наложи да бягат.

— Вкусно е — каза Мелиса и наистина беше. Студено или не, здравата бе изгладняла. Полетът, водата, сексът… нуждаеше се от калории и всичко й се струваше изключително прясно и превъзходно.

Когато се нахраниха, Уил й подаде бутилката с вода. Изпи доста и използва съвсем малко, за да измие зъбите си.

Той угаси лампата.

— Как го прие Оливия? — попита Мелиса, притисна се към него в тъмнината, изпълнена с любов, вдъхна от мъжкото му ухание, а силната му ръка обгърна раменете й.

— Не особено добре — той я целуна по главата и заигра с кичури от косите й. — Но беше загрижена главно за имиджа си. Ще го преживее. Освен това, мисля, че сама щеше да си тръгне.

— Защо?

— Днес съм загубил всичките си пари.

Мелиса примигна в мрака.

— Какво?

— Банката, източили са я. Превели са парите ми на фалшиви сметки, за да ме дискредитират. Банката е фалирала, акциите ми са се сринали и всичките ми сметки са замразени. Нищо не ми е останало. Вече не съм милиардер, милионер или какъвто и да било „-ер“ — леко потръпна. — Това разстройва ли те?

— Да ме разстройва? — не бе сигурна дали да заплаче, или да се засмее. — Не, не! Просто е страхотно, Уил. Означава, че ще можем да започнем отначало, да постигнем нещо заедно, Уил. Радвам се — разгорещено каза тя. — Сега винаги ще знаеш колко те обичам, как изгарям за теб. Не за парите ти. За теб.

Той я притегли към себе си, намери устните й в мрака, повдигна тениската й и плъзна ръка по гърдите й.

— Трябва да поспим — възрази Мелиса.

— Ще спим по-късно — каза Уил, обсипа с целувки лицето й, шията й. — По-късно.

На изток се развиделяваше, когато Мелиса бе събудена от Уил. Беше надвесен над нея, галеше я, гъделичкаше я.

— Ммм… — замърка тя. Изплува от съня и наистина бе като да се събуди от хубав сън и да осъзнае, че всъщност е рожденият й ден.

Уил бе тук, върху нея, и я целуваше. Споменът за докосването му, за силната прегръдка, в която се бе изгубила, отново се върна и обзета от възбуда, тя му позволи да притисне китките й към земята над главата й и да плъзне устни надолу по ключицата й, блажено предавайки се на ласките му…