Свещената крипта

11.

Индия

Рязко почукване по вратата откъсна Нина от мислите й.

От предишния ден стоеше затворена в стаята си; храната й се носеше там, а в коридора винаги стоеше пазач. Беше обмисляла бягство през прозореца, но той беше твърде високо, за да скочи оттам — освен това продължаваха да я следят с електронни сензори и малко след като отвори прозореца, пазачът влезе и й нареди да го затвори. Тя се надигна в леглото.

— Какво?

Влезе Тандон.

— Господин Коил иска да ви види.

Тя нямаше никакво желание да се среща с него, но реши, че поне ще разнообрази малко престоя си. Освен това всичко, което успееше да научи за плановете му, щеше да им бъде от полза.

— Добре. Води ме.

Тандон я поведе през двореца към една голяма стая с висок таван. В първия момент тя се зачуди дали не са я завели в някаква странна високотехнологична дискотека: стаята беше тъмна, в центъра и се издигаше странна куполообразна структура, в чиято вътрешност примигваха светлинки. Това бяха десетки големи плоскоекранни монитори, които бяха подредени така, че да образуват почти триста и шейсет градусова видеостена.

— Заповядайте, доктор Уайлд — извика Коил от вътрешността на инсталацията. Тандон й посочи една пролука между екраните. Тя примигна и влезе, изумена от гледката във вътрешността на купола. Всеки екран като че ли показваше нещо различно — предавания от телевизионни мрежи от цял свят, уебстраници, сложни компютърно генерирани графики и таблици, които непрекъснато се променяха.

Коил стоеше в средата пред една тясна стойка, която напомняше катедра, и гледаше към група монитори. Той вдигна ръка и направи жест на захващане и придърпване с показалец и палец. Информацията от няколко монитора се събра в единия от тях; отстрани се появиха нови фигури, готови да заемат мястото й. Той ги вкара в мониторите, след което вдигна ръка към ухото си, сякаш държеше невидим телефон, и започна да почуква във въздуха с другия си показалец. На екрана се появи курсор, който започна да се плъзга върху изображението на компютърната клавиатура, появила се върху образите. Нина осъзна, че сензорите, вградени в катедрата, разчитат движенията му: жестов контрол над технологията. След миг през говорителя се разнесе мъжки глас, който говореше на хинди. Коил му даде стегнати инструкции и свали ръката си, прекъсвайки разговора. Виртуалната клавиатура изчезна. Той провери екраните и се обърна към Нина.

— Добре дошла в моя инфотарий.

— Страхотно — рече тя равнодушно. — Хваща ли канал „Хистъри“?

— Хваща всички канали. Позволява ми да обработвам данни за част от времето, което обикновено е необходимо при използването на конвенционалните медии. Това е най-ефективният начин да не бъда смазан от товара информация, с която работя всеки ден.

Нина започна да чувства замайване от постоянното примигване на екраните.

— Мисля, че бих предпочела вестниците.

— Трябваше да се досетя, че като археолог бихте предпочели нещо архаично. Но пък и Ванита не го харесва. Твърди, че от него я боли глава.

— Обзалагам се, че често ви го казват, нали?

Коил или пренебрегна подигравателната жилка в думите й, или по-вероятно, просто не успя да я разбере, както обикновено.

— Но аз не ви повиках тук, за да обсъждаме бъдещето на информационния обмен. — Той протегна ръце и ги разпери в красноречив жест: това тук е достатъчно. Визуалната какофония изчезна, заменена от инфотарийния еквивалент на компютърен десктоп. Той вдигна ръка и „чукна“ във въздуха: докоснатата икона запулсира и екранът се изпълни с текст.

Тя веднага разпозна превода на Кодекса на Талънор — но не съвсем същия като онзи, който беше чела. Фразеологията беше малко по-различна, а някой от частите, които все още не бяха преведени от АСН, тук бяха попълнени.

— Това вашият превод ли е?

— Да, извършен от Кексия. Както вече ви казах в Сан Франциско, тя има много повече способности от обикновената преводаческа програма. Кексия се самообучава чрез анализи — и не само на езици, а на всякакви обекти. Колкото повече информация има, толкова по-точен е резултатът.

— Но очевидно не може да ви даде всички отговори. Иначе защо съм ви аз?

— Въпреки че Кексия успя да направи този превод за няколко часа, а не за месеци, колкото бяха необходими на АСН, на нея все пак й липсва дедуктивното мислене в случаите, когато няма достатъчно информация.

— Значи печеля точка за опит и интуиция — каза Нина, спомняйки си разговора им в изложбената зала.

По безизразното лице на индиеца пробяга сянка на раздразнение.

— Все пак научих достатъчно от нея. Чрез анализ на Кодекса и сравнение с останалите достъпни данни, Кексия откри приблизителното местонахождение на Криптата на Шива. — Ново почукване във въздуха и на видеостената се появи карта. — Доста е лесна за откриване, като се замисли човек — всеки истински последовател на Шива би се досетил, но пътешествието на Талънор помогна за потвърждаването на местонахождението й. — Той посочи с пръст и курсорът замръзна на картата. — Планината Кайлаш — домът на господаря Шива.

— В Тибет ли се намира?

— Да. На около седемдесет километра от границата между Индия и Китай — макар че е доста трудно да се определи, тъй като граничната линия е доста спорна.

— Но със сигурност се намира откъм китайската страна — посочи Нина. — Малко ще ви е трудно да отидете и да душите наоколо.

— Изобщо не е така. Първо, аз имам отлични връзки с китайското правителство — компанията ми осигурява софтуер и различни услуги. Второ, Свещената планина е място за поклонение на индусите. Всяка година хиляди пътуват дотам. Това е най-високата непокорена планина в света — дори китайците не са се осмелили да се месят там.

— Но вие ще се осмелите, нали?

Той я погледна обидено.

— Разбира се, че не. Освен това е почти сигурно, че Криптата не се намира в самата планина. Свещениците са стигнали до нея за един ден.

— И са се върнали за един час.

— Парадокс, който Кексия отбеляза. Може би двете точки са били свързани с река и те са се спуснали надолу по течението, връщайки се обратно за малка част от времето, необходимо да се изкачат до там.

Нина за малко да каже, че за да посети индуския храм, Талънор се е отдалечил от реката, но реши, че даването на каквато и да е информация е лоша идея. Вместо това предпочете да смени темата.

— Все още не мога да разбера как отварянето на Криптата на Шива ще доведе до края на света. Ще направите невероятно археологическо откритие, плочи с надписи, направени може би от ръката на самия Шива, но после какво? Това едва ли би довело до апокалипсиса.

— Апокалипсисът ще настъпи въпреки всичко, доктор Уайлд. — Коил се обърна към нея; заради отраженията в стъклата на очилата, очите му приличаха на безизразни дискове, също като изражението на лицето му. — Човечеството потъва в нова тъмна епоха на насилие и безправие. Ще се възцари варварщината. През следващите петдесет години модерното общество ще бъде унищожено.

Нина вирна глава.

— Вие не сте първият човек, който предсказва неизбежния Армагедон. Откровението на Йоан, Нострадамус, всичките онези глупости за края на света през 2012 година от календара на маите… и всички те се оказаха грешни.

— Не и този път. Неизбежно е. — Той махна с ръка и край тях светнаха нови екрани. Появиха се образи — изсичане на гори, бълващи отрови фабрики, бунтове, горящи сгради, както и диаграма след диаграма, в които графиките с тревожна бързина се изстрелваха нагоре… или надолу. — Кексия прави логически предсказания, базирани на наличните данни. Резултатът винаги е един и същ — край на цивилизацията, каквато я познаваме. Единствената променлива в уравнението е времето.

— Много симпатична пауър пойнт презентация — рече саркастично Нина. — Но използването на математика в предсказанието за гибелта на човечеството не означава, че то ще се сбъдне. Хората са го правили още от времето на Томас Малтус през осемнайсети век, а както се оказва, ние все още сме тук.

— Но не можете да отречете, че обществото деградира все повече, докато навлизаме в Кали-юга. В Махабхарата е написано: „грехът ще се множи и процъфтява, а добродетелите постепенно ще избледнеят и ще изчезнат“. Убедете се сама. — Ново махване с ръка и депресиращата картина на екраните беше заменена от колони с изписан текст. — Това са думите, които най-често се използват в Кексия. Милиарди хора имат достъп до най-големия източник на познание в историята и какво търсят там? — Той мушна с пръст към екрана и думите започнаха да проблясват в яростно червено под виртуалното му докосване. — Секс! Порнография! Ежедневни новини за безполезни знаменитости! Изображения на насилие и унищожение! Най-интимните желания на обществото, изложени на показ. Моралната корупция е навсякъде около нас. Заслужава ли си това да бъде спасено?

— Добре де, не сме идеални, но…

Лека усмивка разтегна гладките бузи на Коил.

— Искате ли да видите своите най-интимни желания, доктор Уайлд? — Стилизираната клавиатура се появи върху екраните; той започна да „пише“ във въздуха, бутоните започнаха да примигват, докато въвеждаше текста.

Нина се подразни, забелязвайки името си сред думите и дори се ядоса при появата на новия списък.

— Чакайте малко, как се сдобихте…

— Кексия помни всичко. Кой я е използвал, кога и защо. И когато анализира нови данни, тя ги добавя към всичко останало, което е научила. Дори може да познае с голям процент вероятност дали вие или вашия съпруг сте я използвали. — Той въведе нови команди и списъкът се раздели на три колони: едната под името на Нина, другата на Еди и последната, озаглавена Неопределен. Коил подчерта една от думите в списъка на Еди. — Ето например, според мен е малко вероятно вие да се интересувате точно от тази тема.

Нина се намръщи, след което дори се изчерви, откривайки, че съпругът й очевидно има ексцентрични интереси, за които тя нямаше никаква представа.

— О, ще се наложи да поговоря с него за това!

— И вие не сте съвсем невинна, доктор Уайлд. Да погледнем ли? — Курсорът се завъртя върху списъка.

— Ъъъ, не, добре, разбрах какво имате предвид! — Коил самодоволно скри изображението. — И какво смятате да правите с всичката тази информация? Да изнудвате всеки, който използва интернет?

— Не. Възнамерявам да сложа край на Кали-юга. — Той произнесе думите със същия равна механична сухота, с която се характеризираше говорът му. — Разпадането на настоящата цивилизация е неизбежно, но тъй като тя е част от цикъла на съществуване, възраждането — новата Сатя-юга, новата зора на добродетелите — също е неизбежно. Компютърните ми модели подсказват, че колкото по-скоро приключи Кали-юга, толкова по-кратък ще бъде периодът на хаос преди започването на Сатя-юга. Както вече казах, може да минат петдесет години, докато настъпи естественият край, петдесет години на упадък и разлагане, което означава, че възраждането ще започне от най-ниската си точка. Ще мине цял век преди да започне новата епоха — век на болка и страдание. Но ако краят бъде сложен сега… ще са необходими само десет години.

— Но това са все пак десет години на хаос.

— По-добре десет, отколкото сто. — Той пристъпи към нея. — Аз не съм пасивен човек, доктор Уайлд. Издигнах се от бедните квартали, като откривах възможностите и се вкопчвах в тях, променях света около мен така, че да се възползвам от него. Това ще бъде решаващата възможност и аз трябва да се възползвам от нея за доброто на човечеството. Аз ще сложа край на Кали-юга — но освен това ще поставя началото на Сатя-юга.

— Падането на цивилизацията като благоприятна възможност за бизнес, а?

— По-скоро като ръководна насока. Събирал съм ресурси от цял свят — хора с жизненоважни умения, запаси от храна и убежища, защитени архиви на данни в отдалечени места като Монголия и Гренландия, сателитни комуникационни връзки, които ще останат незасегнати от войните на земята. Те ще бъдат активирани в услуга на нуждаещите се след световния колапс.

Нина присви очи.

— И сигурно ще има някакви условия.

— Светът трябва да признае, че Шива е истинскиятт бог на сътворението. Точно затова наех Урбано Фернандес. Някои от предметите, които той ми осигури, са тук заради тяхната собствена защита; те представляват незаменими културни съкровища, които със сигурност ще бъдат откраднати или унищожени във времената на хаос.

— А междувременно просто ще останат в личната ви колекция „на сигурно място“?

— Обаче — продължи той, без да обръща внимание на думите й — някои от тях ще ми дадат преимущество на местата, където думата на Шива няма да бъде чута.

— Като Саудитска Арабия — осъзна тя. — Но в случай на глобален колапс никой няма да им купува петрола, а те не разполагат с кой знае какви други ресурси. И тогава вие им казвате: „Ако искате помощ, ако си искате обратно Черния камък, аз искам нещо в замяна“.

— Точно така. Парите няма да са от особено значение след колапса, но влиянието ще бъде. Властта над саудитците ще ми даде влияние над исляма, властта над италианците ще ми осигури влияние в римокатолицизма и така нататък. Ще го използвам, за да разпространя словата на Шива — истинските, непокварени слова, които ме очакват в Криптата.

— Ако питате мен, всичко това много ми звучи като изсмукано от пръстите — намръщи се Нина. — Не можете да промените вековни вярвания и традиции чрез изнудване.

— Когато са гладни и отчаяни, хората са готови на всичко. Когато един бог ги е предал, а друг им обещава надежда, ще го приемат ли? Според мен, да.

Нина бавно започна да обикаля около него, Тандон вървеше като сянка по петите й.

— И как смятате да постигнете всичко това? Не виждам как една търсачка може да се превърне в предвестник на апокалипсиса.

— Значи ви липсва далновидност, доктор Уайлд. Кексия ще играе жизненоважна роля.

Тя разбираше, че той си умира да я впечатлява с интелигентността си; въпросът беше каква част от информацията егото му ще го подтикне да разкрие? В гласа й се появи леко подигравателна нотка на недоверие.

— Смятате да сложите край на света, използвайки резултатите от търсачката? Как?

Той вдигна ръцете си и виртуалната клавиатура се появи върху екраните. Няколко команди и на стените грейнаха безброй страници от новинарски сайтове по цял свят.

— Хората подбират източниците си на информация не защото смятат, че са безпристрастни, а защото отразяват собствените им виждания за света. Техните интереси — техните страсти, ако щете. — Той погледна към екраните. — Всички тези страници представят терористичния акт в Мумбай преди няколко седмици. Както сама виждате, той е отразен от десетки новинарски агенции в различни държави, всяка от които има собствена интерпретация на събитията.

— Това не е новина, простете за каламбура.

Нови команди.

— Когато хората искат информация за нещо, те се обръщат към интернет търсачките. Като Кексия. Така, това тук са резултатите, които би видял един индиец, живеещ в Индия, който е потърсил информация за атентата.

Появи се „облак“ от резултати, като в центъра се намираха онези, които според Кексия, отговаряха най-точно на запитването. Нина проучи централната групичка; там за атаката се обвиняваха ислямски групировки, базирани в Пакистан.

— Добре, но освен че изглежда по-красиво, не виждам с какво е по-различно от онова, което ще излезе в Гугъл.

— Тогава вижте какви резултати ще излязат, ако търсенето се извършва от мюсюлманин или пакистанец. — Той отново написа нещо. Облакът с резултати се презареди… с доста по-различни заглавия.

— Това… тук обвиняват индийското правителство в лъжа — видя Нина. — Че обвиняват пакистанците в нещо, за което не са виновни. — Изведнъж тя се досети за последиците. — Така се поражда напрежение между Индия и Пакистан.

Коил кимна.

— Както вече ви казах, Кексия се учи от потребителите си. И след като я захранват с все повече информация, тя постепенно изгражда една обща картина на вярванията им. Проектирана е така с цел по-конкретна насоченост на рекламите… но може да се използва и за друго.

— Вие нагласяте резултатите от търсенето — каза Нина обвинително. — Лъжете хората.

— Съвсем не. Давам им онова, което очакват да намерят — подхранвам пристрастията им. Разгарям страстите им. Всички източници на информация в историята са филтрирали резултатите си в услуга на най-популярните гледни точки. Аз правя същото, но от по-благородни подбуди.

— Благородни ли? — сопна му се Нина. — Нима смятате, че разрушаването на съвременното общество и отнемането на не знам колко милиони животи е благородно дело?

— Когато е в името на по-висша цел, да.

— И как смятате да го постигнете? — Тя махна с ръка към екрана. — Разпалвайки страстите, поставяйки началото на война, да… но между кого? — Веднага щом заговори, тя осъзна, че Коил може би вече беше отговорил на въпроса й: той беше избрал обекта на демонстрацията си без колебание, сякаш вече го беше обмислил добре. Индия и Пакистан бяха ядрени сили, от десетилетия на ръба на открит конфликт. Дали стремежът му да се похвали с технологията си, с интелектуалното си превъзходство, не беше подвел ръката му?

Въпреки това той отказа да отговори.

— Скоро ще разберете. Както и останалият свят. Но не заради това ви доведох тук. Елате с мен. — Коил излезе от купола, а Тандон я побутна да тръгне след него.

Коил заобиколи структурата с екраните и я поведе към единия край на залата. На едно бюро бяха подредени няколко високотехнологични уреда, но вниманието на Нина беше привлечено от нещо старомодно. В една стъклена витрина се намираше малък компютър от вид, който и беше непознат, но по дизайна — и състоянието му — тя предположи, че е от осемдесетте години.

Коил забеляза интереса й.

— Първият ми компютър — каза той. — „Спектрум плюс“. Всичко, което съм постигнал с Кексия, започна от тук. — В гласа му се промъкна нещо, близко до топлота. — Както малък изкарвах пари за семейството ми, като поправях и продавах счупените уреди, които намирахме на бунището — радиостанции, касетофони и така нататък. Не можех да повярвам, че някой е изхвърлил компютър! Беше повредено единствено захранването му и щом го поправих, смятахме да го продадем… но реших първо да поекспериментирам с него. Написах няколко прости програми — и както се казва, ударих джакпота.

— Скромното начало — промърмори разсеяно Нина. При други обстоятелства историята за издигането от нищото би била интересна, но сега не беше в настроение да подкрепя носталгията на Коил.

Тонът му се вледени още повече.

— Точно така. Сега елате тук. — Тандон я бутна към бюрото. — Протегнете дясната си ръка.

Нина изгледа с подозрение машината, която Коил настройваше. Тя наподобяваше струг, но там, където човек би очаквал да види режещия инструмент, се намираше силно излъскана призма.

— Какво е това?

— Лазерен скенер. Отпечатъкът на дланта ви е необходим за изнасянето на Кодекса на Талънор от сейфа на ООН. — Той посочи машината зад гърба й: уред за бързо прототипиране, идентичен с онзи, който Зек беше занесъл на Еди. — Използвайки шаблона от скенера, това ще създаде точно копие на ръката ви — достатъчно добро, за да излъже охранителната система.

Нина поклати глава и стисна здраво ръце.

— В никакъв случай няма да получите отпечатъка ми.

— Ръката ви ще бъде изпратена в Ню Йорк по един или друг начин. От вас зависи дали ще бъде копие… или оригиналът.

Изражението на Тандон подсказваше, че той би предпочел второто. Нина неохотно протегна ръката си. Коил я нагласи над скенера и натисна някакъв бутон. Призмата започна да се върти толкова бързо, че накрая се превърна в размазано петно. От тялото на скенера се разнесе ярка синкава светлина и от призмата изскочи тънък като игла лъч, който се разпиля в проблясваща мрежа. Тя премина бавно по дължината на дланта й. Машината изпиука, светлината изчезна, призмата изщрака и спря да се върти.

Коил прегледа данните и я погледна доволен.

— Отпечатъкът на дланта ви е записан. Вече разполагаме с всичко необходимо.

Нина отдръпна ръката си.

— Освен Кодекса. А без него сте нищо.

— Това — отвърна Коил, — зависи изцяло от съпруга ви.