Свещената крипта

15.

Пътуваха около час. Шофираше Зек, а Еди седеше до него с пистолет в ръка. Куфарчето лежеше на задната седалка, като никой от двамата не го докосна по време на пътуването.

Стигнаха до частното летище; охраната им махна с ръка да минават през портала. На пистата ги чакаше реактивен самолет, до който стояха група въоръжени мъже. Зек спря до машината и Еди се напрегна. Можеха да го застрелят в мига, когато босненецът предадеше куфарчето…

— Слизай — каза Зек. Еди излезе на студения вятър, който брулеше пистата. Стълбата на самолета беше спусната; на върха и се появи мъжка фигура. Прамеш Коил.

Всички мъже бяха насочили оръжията си към Еди. Той сви рамене, прибра пистолета в джоба си и тръгна напред, докато Зек вадеше куфарчето от колата.

— Добре, Коил — извика той. — Къде е Нина?

Индиецът не му обърна никакво внимание.

— Взе ли го? — извика той на Зек. Наемникът кимна и вдигна куфарчето. — Донеси ми го.

Еди стигна до стълбата.

— Хей! Зададох ти въпрос! Нина вътре ли е?

Зек мина покрай него. Коил се отдръпна, за да го пропусне вътре, след което погледна надменно Еди.

— Не, господин Чейс, не е. Тя е все още в Индия и вече не ни е нужна. Както и вие. — Той махна с ръка на мъжете. Те тръгнаха към англичанина.

— Само секунда — рече Еди, избърсвайки наперено една сълза, причинена от студения вятър. Коил, който се канеше да влезе в кабината, се спря. — Няма да е зле да си проверите стоката.

Коил рязко се обърна и погледна обвинително Зек.

— В куфарчето е — възрази наемникът. — Погледнах го, преди да тръгнем от Ню Йорк. Не съм го изпускал от поглед.

— Отвори го веднага — нареди Коил. — Отваряй!

Зек остави куфарчето на пода и го разкопча. Коил го блъсна настрани и го отвори. Известно време разглежда съдържанието му… след което се спусна надолу по стълбата.

— Къде е? — Гласът му премина в писък.

— Нямам представа — отвърна искрено Еди. — Един приятел го взе и аз му казах да го сложи някъде, без да ми казва къде. За всеки случай. — Лицето му се вкамени. — Така. Къде е Нина?

Стреснатият Зек излезе от кабината със съдържанието на куфарчето в ръце: няколко гирички, залепени с тиксо.

— Не… не разбирам — каза той на Коил. — Кодексът беше вътре! Как го е взел?

— Това вече няма никакво значение, нали? — каза Еди. — Но си помислих, че можете да ми скроите някакъв подобен номер, така че когато усетих закъснението в отговорите на Нина заради сателитната връзка, разбрах, че съм прав. Затова се подсигурих. — Той се наведе към Коил. — Сделката остава. Връщам си жената, вие получавате книгата. Но ако решите да ме изиграете, ще го унищожа. Ясно ли е?

Коил стисна устни.

— Влезте вътре. — Той тръгна да се изкачва по стълбата, като почти изблъска Зек от пътя си. Еди го последва с облекчение, че е оцелял след сложния номер.

Сега въпросът беше колко отчаяно Коил иска Кодекса на Талънор?

Той влезе в кабината, следван от въоръжените охранители. Вътре някакъв индиец застана между него и Коил и му се усмихна с изпилените си зъби.

— Кодексът здрав ли е? — попита настоятелно милиардерът. — Повреден ли е?

— Все още не — отвърна Еди. — Нали ви казах, че не ми пука за вашата книга, нито за какво ще я използвате. Просто искам да си върна Нина. Ако я получа невредима, вие ще си получите по същия начин книгата. Справедливо ли е така?

— Да — изсъска Коил.

— Чудесно. Сега искам да говоря с нея.

Коил отиде до една от луксозните седалки. Еди очакваше да вземе телефон, но вместо това той натисна някакъв бутон и над облегалката на стола се издигна плосък монитор. В горната му част се виждаше безизразното око на уебкамера. Появи се някакво меню; Коил написа нещо и на екрана се появи анимирана иконка с надпис „свързване“.

След няколко секунди се появи птичето лице на Ванита Коил.

— Какво стана? — рече тя. — У теб ли е?

— Получиха се някои… усложнения — отвърна Коил. — Доведи доктор Уайлд.

— Какво? Защо ти е? Трябваше…

— Доведи я!

Ванита присви ядосано очи, но се обърна настрани и даде някакви заповеди на хинди. След малко зад нея се появи някой.

— Здрасти, скъпа — каза Еди. — Как е в Индия?

— Еди! — извика Нина. — Какво става?

— Ами взех Кодекса…

— Какво? — ахна тя. — Нали ти казах да не им го даваш — щом го получат, веднага ще ни убият!

— Да, знам — затова не им го дадох, на тези тъпи измамни копелета. Щом се озовеш на безопасно място, тогава ще им го дам.

— Няма да го направиш — рече твърдо тя. — Каквото и да планират тези двамата, то не е…

— Затваряй си устата! — сопна и се Ванита. — Прамеш, защо Чейс е още жив?

— Сменил е Кодекса с някакви боклуци, без Зек въобще да забележи. — Босненецът наведе унизено глава. — Някой от приятелите му го крие. Ако не пуснем доктор Уайлд, той заплашва да го унищожи.

— Какво? — извика разгневената Нина.

— Кексия ще успее да открие всичките му приятели — каза Ванита, без да обръща внимание на прекъсването. — Можем да ги проследим…

— Нямаме време — прекъсна я Коил. — Не можем да си позволим да изгубим Кодекса. Погрижи се да бъде изпратена обратно в Америка.

Ванита погледна мълчаливо в камерата и след няколко секунди отвърна:

— Няма.

Коил остана поразен от твърдия й отказ.

— Но те ще унищожат Кодекса…

— Няма. — Тя се наведе към камерата. — Чейс. Дай ни Кодекса или жена ти ще пострада.

— Ако й направите нещо, никога няма да го получите — възрази Еди. Обикновено безстрастният Коил не можеше да скрие страха си, че Кодексът може да бъде изгубен. Както се беше надявал Еди, той умираше от нетърпение да се сдобие с него.

Но Ванита беше по-склонна да рискува. Тя заповяда с рязък глас нещо на Тандон, който сграбчи Нина.

— Хей! — извика Еди. — Ако й направите нещо, ще претопя онова нещо в бижута! Нима мислите, че се шегувам?

— А да не би да мислите, че аз се шегувам? — отвърна Ванита. — Чапал!

Тандон извади нещо от джоба си. Преди Нина да успее да реагира, ръката му се изстреля напред и бързо нахлупи найлонова торба върху главата й. Тя започна да се бори, опита се да разкъса торбичката, но тя беше твърде плътна. Той стисна още по-силно, найлонът се стегна около гърлото й.

— Пусни я! — изкрещя Еди и се хвърли към Коил. Мъжът с акулските зъби се стрелна напред и го блъсна в извития корпус на самолета. Еди бръкна в джоба си за пистолета, но охранителят притисна дулото на собствения си пистолет към бузата му.

На екрана се виждаше как Нина се опитва да удари Тандон с лакът. Но майсторът на бойни изкуства беше твърде бърз и успяваше да избегне ударите и.

— Дай ни Кодекса — каза Ванита, — или тя ще умре.

— Майната ти! — изръмжа Еди. — Ако ви го дам, пак ще я убиете!

Индийката изкриви устни при обидата.

— Да, но първо ще страда. Продължително.

Нина безполезно се опитваше да си поеме дъх с изкривено лице през найлона, притиснат към лицето й. Еди я наблюдаваше безпомощно. Единственият начин да й помогне беше да предаде Кодекса — но така щеше да обрече и двама им на смърт. Което беше сигурно, щом си имаше работа с Ванита.

Което означаваше, че трябва да сключи сделката с Коил, да открие нещо, на което да реагира безстрастната, логическа половина на това съдружие…

Приглушените звуци, които издаваше Нина, ставаха все по-слаби, по-отчаяни. Погледът на Ванита беше студен, напрегнат, очакващ Еди да се пречупи…

— Добре! — извика той. — Ще ви дам Кодекса!

Устните на Ванита се разтегнаха в триумфална усмивка.

— Чапал — каза тя и махна с ръка. Тандон отпусна захвата си. Нина се отдръпна от него, залитайки, и трескаво започна да сваля торбичката от главата си. Когато най-после се освободи, тя трескаво си пое дъх.

Пистолетът се махна от лицето му.

— При едно условие — додаде Еди.

Ванита изръмжа, готова отново да заповяда на Тандон да задуши Нина, но Еди вече се беше обърнал към Коил.

— И двамата имаме нещо, което другият иска или не желае да изгуби, но никой от нас не се доверява на другия, за да не бъде прецакан, нали?

— Грубо казано — отвърна Коил, — но вярно.

— Така, ето новото ми предложение. Директна размяна. Аз ще нося Кодекса, вие ще водите Нина и правим размяната. На някое публично място, с много хора. Щом го направим, всеки тръгва по пътя си. Никакви номера, никакви измами. Как ви звучи?

— Неприемливо — обади се Ванита от екрана, но Коил заговори едновременно с нея.

— Добре — по принцип. Кое място предлагате?

— Все още не знам. Но… — Той реши да предложи нещо с надеждата да умилостиви Ванита. — Ще го направим на ваш терен. Ще дойда в Индия и тогава ще изберем някое място там.

Коил се замисли.

— Това е… приемливо — отвърна той, поглеждайки към жена си, която изглеждаше недоволна от развитието на събитията.

— В Бангалор — настоя тя. — Размяната ще се извърши в Бангалор.

— Стига аз да избера мястото — съгласи се неохотно Еди, усещайки, че тя просто си търси повод отново да започне да измъчва Нина.

Като че ли се получи; Ванита не каза нищо. Коил се обърна към Еди.

— Ще летите до там с мен?

Еди се засмя.

— Едва ли, приятел. Сам ще си намеря самолет. И няма да нося Кодекса в ръчния си багаж, можеш да бъдеш сигурен. Но — продължи той, знаейки какво се кани да каже Коил, — ще го видиш преди да ти го дам, стига междувременно и аз да виждам Нина. Така и двамата ще получим каквото искаме и всички ще бъдат щастливи. Разбрахме ли се?

— Да.

— Нина, добре ли си?

— О, страхотно съм — изграчи тя, разтърквайки шията си. — Еди, не им го давай.

— Съжалявам, любов моя, но трябва. Знам, че много ще се ядосаш, но ще можеш да си го изкараш на мен веднага, щом си в безопасност, нали? До скоро.

Нина се накани да каже още нещо, но Ванита гневно прекъсна видео връзката. Коил погледна към един от въоръжените бодигардове.

— Изведи господин Чейс навън.

— Какво, няма ли да получа гореща кърпа? Добре де, тръгвам — рече Еди, след като го смушкаха с дулото на пистолета. — О, само още нещо. — Той посочи с палеца си Зек. — Кажи на онзи смешник там да ми даде ключовете от колата си. Нямам намерение да се прибирам пеша в Манхатън.

Зек изобщо не беше доволен, но му ги даде под строгия поглед на Коил.

— А аз как ще се върна?

— Това не е моя грижа — каза му индиецът с леден тон. — След провала ви тази вечер възнамерявам да преосмисля по-нататъшното ни сътрудничество.

— Не се тревожи, приятел — каза Еди, подрънквайки с ключовете. — Сигурен съм, че човек с твоите таланти ще успее да си намери работа. Имам предвид, че Ню Йорк винаги се нуждае от улични метачи. — С тези думи той излезе навън.

— Еди! — извика Лола, щом англичанинът влезе в стаята. — Добре ли си?

— Добре съм — отвърна той, забелязвайки загрижените лица на всички, които с нетърпение чакаха новините. Седяха в бруклинския апартамент на Мат. Освен австралиеца тук бяха Карима, Рад и Лола, участниците в „план Б“ Грант и Мейси, които бяха привлекли тълпата, за да осигурят необходимото объркване, Ейми Мартин, полицай от Ню Йорк, която беше отвлякла вниманието на Зек в критичния момент… и Мак, който всъщност беше извършил прехвърлянето.

На масата лежеше празното куфарче и отвореният му капак разкриваше скрития механизъм, спомогнал за осъществяването му. Мощните магнити, осигурени от Мат, които се бяха оказали неподходящи за първоначалната си цел, бяха намерили друго приложение. Металната пластина, прикрепяща дръжката към куфарчето беше развита… както и онази на съвсем същото куфарче, в което се намираха тежестите. Единствено магнитите от вътрешната страна ги бяха придържали здраво на местата им — докато дистанционното им управление, проектирано от Мак, не се беше задействало в момента, когато Мак „случайно“ беше паднал върху Зек и беше блъснал куфарчетата в тълпата пред хотела. Електромагнитите в куфара с Кодекса се бяха изключили и той падна на земята. Миг по-късно магнитите в куфара на Мак направиха същото — и се реактивираха щом Мак прикрепи фалшивото куфарче към дръжката, която стискаше Зек.

Размяната беше извършена за по-малко от половин секунда, преди Зек да се съвземе от сблъсъка. Когато Мат за пръв път им предложи тази идея, Еди изпита ужасно съмнение, че номерът ще стане, но след десетки упражнения те успяха да осъществят два от три опита.

Мак се изправи.

— Слава богу. Какво стана? Къде е Нина?

— Не беше там, точно както си помислих. Но е в безопасност, повече или по-малко… засега. Коил се съгласи на друга размяна. Отивам в Индия, за да я направим там.

— Наистина ли вярваш, че ще играе честно? — попита загрижено Мейси.

— Нито за секунда не съм си го помислял. Точно затова и аз няма да играя честно. Но поне този път ще имам по-голям контрол над ситуацията.

Мак повдигна вежди.

— Интересно защо смяташ, че извършването на размяната на техен терен ще ти даде по-добър контрол над ситуацията.

— Ами защото се надявах, че ще ми помогнеш.

— Ако ти трябва помощта ми, приятел, имаш я — каза Мат.

— Същото се отнася и до нас — рече Карима.

Рад кимна утвърдително. Лола, Мейси и Грант също предложиха подкрепата си.

Еди поклати глава.

— Зек ви видя. Точно сега той не се ползва с благоволението на Коил, но това не означава, че няма да му каже кой е участвал. Ако Коил реши да го задържи и той ви разпознае, всички сме прецакани.

— Но той може да разпознае и господин Маккримън от хотела — посочи Ейми.

— Видя го само за миг, така че може да рискуваме. Но той познава всички останали. Така че сме само аз и Мак.

— За което ти благодаря, Еди — отвърна Мак с крива усмивка.

От всички страни заваляха възражения, но Еди ги отряза.

— Всички се представихте направо фантастично — каза той. — Ако някой ден реша да навляза в престъпния живот, бих искал всички вие да се включите в Единайсеторката на Еди.

— Това не съм го чула — рече Ейми, преструвайки се, че запушва ушите си с пръсти.

Еди се усмихна, след което отново стана сериозен.

— Но както каза Мак, ние ще бъдем на коилов терен. Ще бъде много по-опасно. И аз не мога да искам от вас да рискувате живота си заради мен — по дяволите, няма да го позволя! Двамата с Мак сме професионалисти, обучени сме за подобни неща. А вие не сте. Съжалявам, но така стоят нещата.

Всички изглеждаха разочаровани.

— Дано си прав, човече — каза Грант. — Желая ти успех. Искам двамата с Нина да присъствате на премиерата на следващия ми филм!

— А коя ще бъде твоята дама? — попита закачливо Еди, поглеждайки към Мейси.

Грант изкриви лице.

— Да, май трябва да поговоря с Джесика. Нямаше време да й кажа какво става. Няма да е добре да научи за това от TMZ, нали?

— Късно е за това — каза Мейси. — Пет приятелки вече ми се обадиха, за да ме питат дали наистина излизам с теб. Клюките се разпространяват бързо! — Тя го погледна с надежда. — Знаеш ли, след като вече всички знаят, може пък да опитаме наистина да видим какво ще се получи? — Грант изглеждаше като животно, попаднало пред фаровете на автомобил.

— Мат, изкъпа се, нали? — попита Еди. — Мисля, че Мейси има нужда от един студен душ. — Думите му разсмяха всички, освен Мейси. — Благодаря ви за всичко. Оценявам го — и знам, че Нина ще се чувства по същия начин, когато спре да ми се ядосва, че съм задигнал проклетата й книга. — Той погледна Мак. — На безопасно място ли е? — Мак кимна. — Добре. Трябва да я отнесем в Индия — Лола, искам само още нещо от теб, малко документи от ООН.

— Каквото поискаш — отвърна тя.

— Чудесно. По-добре да тръгваме — предстои ни сериозно планиране, а нямаме много време. — Той се намръщи. — Освен това току-що осъзнах — щом „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ не е сигурен източник на информация, то аз си нямам никаква представа за Индия…