Свещената крипта

20.

Кит прибра телефона си; обикновено усмихнатото му лице беше навъсено.

— Не мина много добре. Но можеше и да е по-зле.

— Какво казаха началниците ти? — попита Нина. — Ще арестуват ли семейство Коил? Или поне да ги разследват?

— За съжаление не. Искат още доказателства.

— Но ние имаме доказателство — рече Еди и посочи Кодекса на Талънор. Златната книга лежеше на бюрото на Кит в малкия му, но модерен апартамент в Делхи. Полицаят от Интерпол им беше уредил полет от Бангалор до столицата с правителствен транспортен самолет. — Това нещо беше в дома им! Това сигурно ще е достатъчно Интерпол да предприеме нещо, нали?

— Вашата дума срещу тяхната. Аз знам, че сте го взели от тях, но това не е твърдо доказателство. Ако Коил беше оставил поне един отпечатък върху него, това щеше да е достатъчно, но вие сами казахте, че никога не го е докосвал. Освен това — въздъхна Кит, — семейство Коил вече са се погрижили. Те имат много приятели по високите места — и през последните няколко часа като че ли са говорили с всички тях. Политици, адвокати, съдии… Преди да предприемем каквото и да било срещу тях, трябва да си осигурим неопровержими доказателства.

— Значи не можем да ги обвиним в нищо? — попита недоверчиво Нина. — А най-простият факт, че аз седя тук, в Индия? По дяволите, аз бях отвлечена!

— Проверих и това. За нещастие имиграционната агенция е записала пристигането ти — сама — в Бангалор преди три дни.

— Това е невъзможно! Те ме откараха директно до тяхното летище!

— Боя се, че в компютрите пише друго.

— И чия е компанията, написала софтуера за тези компютри? — попита риторично Еди.

Мак изръмжа.

— Намираме се в патова ситуация. Те не могат да ни направят нищо, без да възбудят подозрения, но и ние нямаме нищо срещу тях.

— Все пак имам една добра новина — каза Кит на Еди. — Заповедта на Интерпол за арестуването ти е отменена. Казах на началниците си, че Кодексът е намерен — и че ти си помогнал. Изрично подчертах, че цялата работа е била секретна операция. Пак ще трябва да те разпитват в Ню Йорк, но поне вече не си в списъка с издирваните.

Еди не се зарадва особено.

— Просто прекрасно. Върнахме Кодекса, но това няма никакво значение, защото те си взеха от него онова, което им трябва. — Той чукна с пръст по пластмасовия дубликат на ключа, който лежеше до златната книга. — Сигурно вече са си направили второ копие.

— Нали ти казах, че трябва да изтрием шаблона — обади се Нина.

— Значи семейство Коил ще могат да намерят Криптата на Шива? — попита Кит.

— Освен ако ние не я намерим първи — рече Нина.

Еди се намръщи.

— Няма кой знае какъв шанс за това, нали? Не знаем къде се намира.

— Нито пък Коил. Той разполага с превод на Кодекса и си е направил някакви изводи от него, но това не означава, че знае точното й местоположение.

— Какви изводи? — попита Мак.

Нина се сети за хвалебствените твърдения на Коил в двореца му.

— Той каза, че се намира някъде близо до планината Кайлаш — домът на Шива.

— Свещената планина — кимна Кит. — Логично.

— Бил ли си там?

— Не, за съжаление. — Той се усмихна. — Работата не ми оставя много време за обиколки. Може би някой ден.

— Имаш ли атлас?

Кит извади някаква книга и я отвори на карта на северната половина на индийския субконтинент — сиво-лилавите очертания на Хималаите се издигаха над зеленото и кафявото на останалата част от Индия. Тибетски Китай се виждаше в горната част на картата, Непал беше притиснат между двете много по-големи държави.

— Ето — посочи той едно място над северозападния ъгъл на Непал, близо до спорната Индокитайска граница. — Тези две езера са Манасаровар и Раксас Тал — и двете са свещени. Пиенето на вода от Манасаровар означава, че си се пречистил от всички грехове за сто живота.

— Може пък да пийнем една глътка — рече Еди.

Мак вирна глава.

— Само една?

— Планината Кайлаш се намира на север от тях — продължи Кит. — Смята се, че господарят Шива медитира на най-високия й връх.

— И очаква края на света, според Коил — каза Нина.

— За да го започне отначало — напомни й той.

— Може би, но въпреки всичките му недостатъци, някак си бих искала да го запазя такъв, какъвто е.

— Какво точно и разказа Коил за своя план? — попита Мак.

— Не много — въздъхна тя. — Въпреки че според мен издаде много повече, отколкото беше възнамерявал, когато ми се фукаше за какво използва търсачката Кексия. Използва Индия и Пакистан като пример за две държави, които се нуждаят само от една искрица, за да започнат война — може би това е част от плана на Коил.

Мак кимна.

— И двете държави имат ядрени оръжия. Ако решат да ги използват, всичко ще се разпростре страшно бързо и извън границите им.

— Но какво ще спечели Коил от това? — попита Кит.

— Глобален срив — каза Нина. — Прамеш иска да принуди света да премине в следващия етап на цикъла на съществуване — краят на Кали-юга и началото на нова Сатя-юга. Нова златна епоха — обясни тя на двамата озадачени англичани.

— Колко арогантно от негова страна — каза замислено Кит. — Кали-юга би трябвало да трае повече от четиристотин хиляди години и Шива ще бъде онзи, който ще я прекрати. Не някой си човек.

Тя се усмихна мрачно.

— Арогантността е най-отличителната му черта, като не броим грубостта. Но той каза, че трябва да се сдобие с ведите от Криптата на Шива, за да може да осъществи плана си. Без учението на Шива, което да ги вдъхновява, хората просто ще си стоят в мизерията.

— А ако не успее да намери тези веди? — попита Еди.

— Не знам. Ако вярва силно в тях, може би въобще няма да се опита да реализира плана си.

— Добре тогава. Ще ги намерим преди него. Проблемът е решен.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Не знаем къде се намира Криптата. — Нина се вгледа намръщено в картата, докато прехвърляше в ума си всичко, което помнеше от Кодекса на Талънор. Някои загадки бяха на косъм от разгадаването им, но без превода й беше трудно да ги сглоби. — Освен това… Не съм съвсем сигурна, че и Коил знае. Нещо не се връзва. Помниш ли какво ти разказах за Талънор — когато се сети, че всъщност пише тактически доклад?

— Донякъде. Какво за него?

Тя потупа с пръст по картата.

— Нещо за пътуването на Талънор. Той посетил някакъв храм, където се срещнал с индуски свещеници, които му показали ключа за Криптата на Шива. — Тя вдигна дубликата и го завъртя така, че светлината да огрее релефите на Шива и петте богини. — Той казва, че Криптата се намира на един ден път от храма. По-точно един ден да се стигне дотам и един час да се върнат.

— Как е възможно това? — зачуди се Мак.

— Коил си мисли, че може би се връщат по реката — каза Нина. Хималаите бяха прорязани от множество потоци, които започваха от глетчерите, така че това не намаляваше възможностите. — Но Талънор казва, че се отдалечил от реката, за да стигне до храма. А след това… — Тя щракна с пръсти. — Оттам потеглил на североизток, докато не открил Златния връх.

— Златния връх ли? — попита Кит.

— Мястото, където е основано селище на атлантите.

Той се изненада.

— Имало е селище на атлантите в Тибет? Никога не съм чувал за това.

Нина осъзна, че е направила гаф.

— О… да. Това го премълчахме от съображения за сигурност, защото там се намира… — Тя млъкна и погледна съпруга си, който изразително се хвана за главата и започна да я клати. — Стига, Еди. Ъъъ, не мога да ти кажа какво. Съжалявам. — Тя кимна извинително на Кит.

— Разбирам — отвърна той. — Всяка организация си има своите тайни — би трябвало да разбера!

— Но как ще ни помогне това? — попита Еди. Той посочи района вляво над планината Кайлаш. — Тук някъде се намира Златния връх.

— Намира се на северозапад от свещената планина — посочи Нина. — Талънор казва, че е продължил на североизток.

— Да не би да има грешка в превода? — предположи Мак.

— Не, не и в нещо толкова елементарно. Това означава, че Криптата на Шива не се намира в планината Кайлаш. — Тя погледна към мащаба на картата. — Златния връх е на почти сто мили северозападно от тук. Талънор е бил най-великият изследовател на времето си — не може да е направил толкова голяма навигационна грешка. Но Коил не е наясно с това. Той работи с информацията, която Кексия е извлякла от интернет — но там не е публикувано нищо във връзка със Златния връх. — Тя се усмихна триумфиращо. — Май компютрите не могат да вършат всичко вместо човека.

— Щом не е там, къде е тогава? — Еди прокара пръст диагонално по картата. — Щом е тръгнал на североизток, за да стигне до Златния връх, значи Криптата трябва да е някъде на югозапад от него.

— Да… но Кодексът специално казва, че той се е срещнал със свещениците от Свещената планина. Кит, къде има други…

— Кедарнат — прекъсна я Кит; изражението му показваше, че се проклина, че не се е сетил по-рано. — Разбира се, че Кедарнат! Тук. — Той посочи един връх от индийската страна на спорната граница. — Господарят Шива живее на планината Кайлаш, да — но вторият му дом е на планината Кедарнат.

— Значи си е имал ваканционен дом? — попита Еди. — Самият аз бих си избрал местенце по-близо до морето. Но пък нали не съм бог.

Нина се ухили.

— Само така си мислиш. Каква е историята на Кедарнат?

— Всъщност те са три — отвърна Кит. — Древните индуски текстове разказват едни и същи истории по няколко начина. Един от тях е за двамата последователи на Шива, Нар и Нараян, които силно се покаяли пред лингама на Шива, символа на бога — поясни той за Еди и Мак. — Шива останал доволен и им дарил едни буун — желание. Те го попитали дали може да си построи дом по-близо до последователите си в планината Кайлаш и той се съгласил. В друга история петима братя последвали там Шива, за да молят за прошка, че са убили братовчедите си във войната. Той ги опростил и им казал, че ще остане да живее там, за да ги пази.

— А третата версия?

— Жената на Шива, Парвати, решила, че планината Кайлаш е твърде далеч от Индия — искала да е по-близо до хората, които обичала. Затова помолила Шива за нов дом, който да е по-близо до тях.

Еди се засмя.

— Това ми звучи познато. Горкият трябва да си мести къщата, защото жена му иска да живее някъде, където й харесва повече.

— Да не би да искаш да кажеш, че животът в Блисвил ти харесваше? — попита Нина.

— Поне беше доста по-евтин, не можеш да го отречеш.

Тя изсумтя и се обърна към Кит.

— Какво друго можеш да ми кажеш за Кедарнат?

— Не много. Никога не съм бил там. Но горе има храм — един от най-старите и най-свещени храмове в Индия. Посветен е на Шива.

— Колко е стар? — попита Еди.

— Не знам, но много.

— Достатъчно стар, за да го посети Талънор — рече замислено Нина. — Всичко съвпада: Талънор мисли, че Шива, с неговия тризъбец, е същият бог като Посейдон; храмът се намира на югозапад от Златния връх; планината се смята за свещена, дом на бог. — Лицето й светна. — А Коил търси на грешното място! Започнал е погрешно от самото начало — че свещената планина, спомената в Кодекса, е Кайлаш. И тъй като не знае за Златния връх, няма как да го разбере!

— Значи Криптата се намира някъде в планината Кедарнат? — попита Кит.

— Така изглежда.

— Тогава не разбирам как така не е била открита досега. Кедарнат не е като планината Кайлаш — много хора са се изкачвали там. А храмът е известна туристическа атракция, както и място за поклонение.

— Възможно е да е скрита. В пещера, до която се стига през процеп — колкото и туристи да са ходили там, едва ли са обходили всеки квадратен сантиметър от върха.

— Но това не ни помага и на нас — каза Еди.

— Знам. Ако разполагах с превода… чакайте малко. Колко съм глупава. — Тя погледна към лаптопа на Кит. — Мога да го намеря. Ще ми дадеш ли телефона си?

След едно обаждане до Лола в Ню Йорк — и след като успя да успокои личната си асистентка, че двамата с Еди са добре — преводът на Кодекса се озова в пощата на Кит.

— Значи все пак компютрите са полезни, а? — пошегува се Еди.

— За някои неща, да — призна Нина, докато преглеждаше текста. — Всъщност не знам откъде се сдобих с тази репутация на лудит. През целия си живот съм използвала компютри. Проблемът е когато започнеш да ги използваш да мислят вместо теб — както най-накрая ще разбере и Коил, надявам се твърде късно. — Тя си спомни нещо и погледна язвително съпруга си. — Като говорим за проблеми… трябва да обсъдим твоите интернетски навици.

— А?

— Коил ми показа какво си търсил. Всичко. Кексия пази архив. Той ми показа.

— О, това ли. Да, той ми спомена. Следващия път, като го видя, ще му сритам задника толкова силно, че ще се наложи да се изхожда през устата.

Мак се опита да прикрие усмивката си.

— Искаш ли да споделиш нещо, Еди?

Той сложи ръка на рамото на Нина и се ухили.

— Само с жена ми.

— Не искам да споделям… онова — възрази Нина.

— На бас, че ще ти хареса, щом го опиташ.

— Не искам да го опитвам! Не ни трябва… — тя се изчерви — реквизит.

Той я целуна по главата.

— Каква си ми скромничка.

— Млъквай. О, ето го. — Тя маркира част от текста. — Талънор описва част от планината, където свещениците казват, че е скрита Криптата на Шива. „Над нас се издигаше хребет, който продължаваше много стадии през труден, но проходим терен. Той беше нащърбен, също като вдлъбнатина на повредено острие на меч“. Отново военни термини и сравнения — обърна се тя към Еди.

— Можем ли да използваме това, за да открием местонахождението на Криптата? — попита Кит.

— Би трябвало, след като знаем къде се намира храмът. Имаш ли „Гугъл ърт“ или нещо подобно на компютъра си?

Имаше; няколко минути по-късно на екрана се появи виртуален изглед към планината Кедарнат от селото със същото име. На североизток наистина се виждаше някакъв хребет, който можеше да бъде описан като нащърбен, макар че сравнително ниската резолюция можеше да означава просто глич в рендъринга.

— Хребетът се намира, да видим… на около три мили и половина от селото — каза Нина. — Би трябвало Криптата да е някъде там горе.

Еди вдигна камерата малко по-нагоре и намали увеличението.

— Тук пише, че селото се намира на височина от три хиляди и петстотин метра, но хребетът… — Той премести курсора по екрана. — Господи, на места стига до шест километра!

— Стръмничко е — отбеляза Мак. — Ще трябва да действате бавно, иначе рискувате да се разболеете от височинна болест.

— Предполагам, че това обяснява защо свещениците е трябвало да пътуват цял ден до Криптата — каза Нина. — Но те не са разполагали с модерното катераческо оборудване, така че някъде трябва да има проход. Възможно ли е да са минали през вдлъбнатината?

— Зависи колко е голяма. — Еди посочи графиката на екрана. — Това не ни казва нищо. Може да е дълбока петдесет метра, може и да са петстотин. Трябва да го видим как е в действителност.

— Какви са ни възможностите? — попита Нина Кит. — Ти каза, че Еди вече не е обществен враг номер едно — значи можем да пътуваме?

— Наистина ли искаш да отидем до Кедарнат? — попита той. — Смяташ ли, че е добра идея?

— Каквото и да планират семейство Коил, явно няма да чакат дълго, в противен случай нямаше да бързат толкова да се доберат до Кодекса. А и двамата са доста умни — може да не са археолози, но със сигурност рано или късно ще се досетят, че планината Кейлаш не е правилното място. А тогава ще започнат да търсят вариантите. Тъй като и двамата са последователи на Шива, предполагам, че знаят за планината Кедарнат и неговата pied-a-terre8.

— Искаш да се изкачиш по Хималаите? — попита Еди. — През декември? Ще бъде адски хлъзгаво.

— Прамеш беше напълно искрен, когато каза, че тези текстове, ведите на Шива, му трябват. Ако можем да намерим Криптата на Шива и първи да открием ведите, това ще спъне плановете му… да не говорим какво археологическо откритие ще бъде — способно да се мери с всичко, открито досега.

Мак тупна с крак по пода, протезата му глухо изскърца.

— В такъв случай мен не ме бройте. Колкото и да ми харесва да ми мръзне задникът в планината, вече не ме бива за тези работи. Имам лек дефект в крайниците.

Нина му се усмихна.

— Мак, ти вече направи повече, отколкото бих могла да поискам от теб.

— Все пак може да се окажа полезен с нещо. Питър Олдърли идва в Индия като част от британската делегация за срещата на Г-20. Семейство Коил може да имат влияние в индийското правителство, но силно се съмнявам да имат връзки в МИ-6. Ще поговоря с него и ще видя дали мога да открия нещо.

— Страхотно — изръмжа Еди. — Любимият ми човек.

— Трябва да се видим с него — подразни го Нина. — Така ще може да се извиниш лично за изтърваната в канала покана.

— Пфу!

Мак се усмихна.

— Сигурен съм, че Питър ще се зарадва. Но каквото и да мисли за него Еди, той приема работата си твърде на сериозно, а заплахите за глобалната сигурност са до голяма степен част от задачите на МИ-6. Особено когато двайсет световни лидери са на едно и също място, по едно и също време.

— Смяташ ли, че това е техният план? — попита Нина. — Да нападнат Г-20? И след това да изманипулират медиите да прехвърлят вината върху други страни?

— Това е един страхотен начин за започване на война — рече Еди.

— Но как ще го направят? — попита Кит. — Вие сте виждали охраната — цели части от града са затворени. Никой не може да се доближи достатъчно.

Нина го погледна мрачно.

— Ако това са плановете на семейство Коил, те ще намерят начин. Не, задраскай това — те вече са намерили начин. Работят върху това от месеци, още откакто са започнали да крадат произведенията на изкуството. Трябват им само ведите на Шива и ще са събрали всичко необходимо. Така че Еди е прав — трябва първи да открием Криптата на Шива.

— Значи сме само двамата, а? — попита Еди. — Знам много добре, че няма никакъв начин да те разубедя.

— Трима сме — каза Кит за голяма изненада на всички. — Щом вие отивате, аз идвам с вас.

— Ти също направи много за нас, Кит — каза Нина. — Няма нужда от това.

— О, напротив. Първо, някой от вас да говори хинди? — Еди и Нина поклатиха глави. — Няма да стигнете много далеч без човек, който владее езика. Второ, докато Еди бъде напълно изчистен от обвиненията, най-вероятно аз ще поема отговорност за действията му — а това ще е доста трудно, ако той се намира на триста километра в планината!

— Шефовете ти ще се съгласят ли? — попита Нина. — Едва ли търсенето на гробници е част от длъжностната ти характеристика.

— Работата ми включва много повече от търсенето на изгубени произведения на изкуството — напомни й Кит. — Освен това покрива и кражбите на ценни антики. А писанията на господаря Шива със сигурност се водят като такива.

Мак вдигна показалец.

— Технически те все още не са откраднати.

Кит се засмя.

— Това се счита за предотвратяване на престъплението! Но вие ще имате нужда от моята помощ и аз с удоволствие ще ви я дам.

— Имаш ли опит в катеренето? — попита Еди.

Той кимна.

— Освен това мога да ви осигуря нужната екипировка и оборудване.

— Значи екипът ни е събран — каза Нина. — Благодаря ти, Кит.

Той се усмихна и извади телефона си.

— Трябва да се обадя до Лион. — Той набра някакъв номер и отиде в съседната стая, за да проведе насаме продължителния разговор.

Еди погледна към образа на планината Кедарнат на лаптопа.

— Наистина ли смяташ, че е там?

— Да, наистина — и ние сме първите хора от хиляди години, които ще я намерят. Но трябва да стигнем там преди Коил.

Мак се наведе напред.

— Няма да е лесно, Нина. Условията в тези планини по това време на годината ще бъдат ужасни. Еди е тренирал за това, но дори в този случай една погрешна стъпка може да ви убие.

Еди изсумтя.

— Лекциите ти в Полка ми харесваха много повече.

— С възрастта ставам все по-предпазлив. Може и ти да опиташ. И двамата. — Той ги погледна многозначително и се изправи. — Като стана дума, възрастта оказва влияние както на ума, така и на тялото, така че ме извинете… — И той се запъти към тоалетната.

— Веселяк — каза с обич Еди, изпращайки с поглед някогашния си командир. — Винаги внимавам. Почти. — Той забеляза, че Нина го гледа. — Какво? Не ми казвай, че си съгласна с него.

— Разбира се, че съм, Еди. У Коилови едва не ни убиха. Няколко пъти.

— Добро допълнение, нали? Освен това историята как тигър ме преследва по дървото страшно ще се котира в кръчмата!

— Ами историята за това как един психопат едва не ти разкъса гърлото със зъби, защото не го чу да се приближава? И тя ли ще се котира?

— Да, вярно, това не беше много добре. Но въпреки всичко съм цял.

— Чист късмет. — Тя взе ръката му в своята. — Еди, просто се притеснявам, че ако продължиш да я караш както си знаеш и умишлено да пренебрегваш факта, че слухът ти е увреден…

— Не съм глух, по дяволите! — сопна й се той. — Онова зъбато копеле просто извади късмет, това е.

— Или пък ти нямаше късмет — тихо каза Нина. — А е достатъчно само веднъж да се случи така, за да… — Тя млъкна, неспособна да изрече на глас ужасната мисъл.

Той стисна ръката й и се усмихна успокоително.

— Е, поне горе в планините ще бъде приятно и тихо, нали?