Свещената крипта

4.

— Всички на пода! — изкрещя Еди, прикривайки Нина с тялото си. По излъскания под се пръснаха късчета стъкло. Залата се изпълни с паникьосани викове, които бяха бързо заглушени от рева на двигатели.

Вътре влетяха няколко мотоциклета, върху които седяха облечени в черна кожа мъже, скрили лицата си зад визьори с огледални стъкла. Те се разпръснаха из залата, в която прозвучаха нови изстрели — нападателите пуснаха няколко откоса от своите картечни пистолети над главите на гостите, принуждавайки ги да останат на земята, след което снижиха дулата си към определени цели. Облените в кръв тела на охраната на сградата и бодигардовете на кмета се свлякоха на пода.

В този миг се чу по-силен, по-яростен рев на двигател. Един джип прегази останките от прозореца, направи остър завой на сто и осемдесет градуса, прегазвайки хората, които бяха имали нещастието да се озоват на пътя му, и разби една от витрините. Той наподобяваше рейндж роувър, само че по-обемен и подсилен; дебели решетки предпазваха предницата и задницата му, а грамадните гуми изпъкваха под мощното окачване. „Боулър Немезис“, мощен офроуд състезателен автомобил, който можеше да изпревари много спортни коли — и то на изключително труден терен.

Еди забеляза, че мотоциклетите също са офроуди. Нападателите бяха разработили план за бягство, който щеше да ги отведе на място, недостъпно за полицейските коли.

Немезисът продължи на заден ход навътре в залата, хората на пода се опитваха да изпълзят от пътя му. Някои от мотористите слязоха от машините си, без да отклоняват пистолетите си от тълпата, а други трима поеха към мястото, където се намираха Еди и Нина.

Погледът на Нина се насочи към короната. По-малко от трийсетина минути по-рано тя я беше определила като безценна — но сега някой възнамеряваше да разбере точно каква е цената и в реалния свят.

Мъжете спряха моторите и слязоха от тях с пистолети в ръце. Нито извикаха заповеди, нито ги заплашиха по някакъв начин. Намеренията им бяха пределно ясни — а един смел охранител, който се опита да извади оръжието си, беше покосен от куршумите на картечните пистолети.

— Какво да правим? — изсъска Нина. — Не можем да им позволим да откраднат короната!

— Д-да, можем! — каза Бойс с треперещ глас. Той надигна главата си, докато безликата троица се приближаваше към него. — Аз съм кметът на Сан Франциско. Моля ви, вземете онова, за което сте дошли и си вървете. Няма нужда да пострадат още хора. — Нина се намръщи, но знаеше, че нищо повече не могат да направят.

Джипът продължаваше да се движи на заден ход. Задната му решетка закачи друга витрина, която падна на земята и се разби на парчета. Златният тризъбец издрънча на пода, а големият офроудър спря зад тримата мъже.

Те изгледаха невъзмутимо короната… и по знак на най-високия от тях, очевидно лидера им, се приближиха към следващата витрина.

В която се намираше Кодексът на Талънор. Въпреки обзелия я страх, Нина успя да се изненада. Това ли беше целта им?

Реакцията на Роуън беше същата като нейната.

— Не, не можете да го вземете! — извика той, скочи…

И водачът го застреля.

Куршумът се заби в гърдите на Роуън и го отхвърли назад, облян в кръв. Главата му отскочи от пода.

— Роуън! — изкрещя Нина. Опита се да допълзи до него, но Еди я притисна към пода. Приятелят й беше все още жив, гърдите му се повдигаха леко, но ризата му подгизна от кръв.

Водачът простреля витрината с един-единствен изстрел. Бронираното стъкло изпука, покри се с криви пукнатини, но не се счупи, докато един удар с дръжката на картечния пистолет не довърши работата. Мъжът извади Кодекса и притисна тежката книга към гърдите си, а един от хората му се върна при офроудъра и отвори капака на багажника. Вътре имаше голяма метална кутия, подплатена с дунапрен. Той постави древния артефакт вътре, затвори кутията и затръшна капака на багажника. Двигателят на офроудъра изрева.

Мотористите, които се намираха най-близо до разбития прозорец, подкараха навън и се изгубиха в мъглата. Джипът потегли след тях, прегазвайки пръснатите отломки и ужасените гости.

Тримата мъже, които бяха взели Кодекса, се качиха на моторите си. Двама от тях веднага потеглиха; водачът им се обърна и погледна групичката около Нина, преди също да подкара мотора си след тях…

Еди се хвърли напред, приземявайки се до златния тризъбец. Грабна го, скочи на крака и го завъртя в ръката си така, че зъбците му да сочат назад.

Нина се спусна към Роуън.

— Някой да ми помогне! — извика тя, притискайки дланта си върху раната в опит да спре кръвта. Той изстена.

Офроудърът и първите двама мотористи стигнаха прозореца и прегазиха натрошените стъкла. Водачът ги последва…

Еди хвърли тризъбеца. Той прелетя през залата като блестящо копие, устремено към целта си…

Която не беше човек, а мотор.

Дръжката му се заби между спиците на задното колело и го блокира. Моторът падна на пода, изхвърляйки водача си.

Еди хукна към него. Хвани водача и всичко ще свърши…

Мъжът се претърколи като котка, скочи на крака — и извади пистолета си.

Еди се хвърли зад една от оцелелите витрини, прикривайки се от дъжда от куршуми. Те се забиваха в дебелото стъкло, което се покри с пукнатини — след което стрелбата изведнъж спря. Стрелецът хвърли оръжието си на пода. Нямаше повече патрони.

Изрева двигател. Шофьорът на офроудъра беше чул изстрелите и побърза да се върне в залата. Мотористът се затича към джипа и скочи в него.

Отвън се чу засилващият се вой на полицейска сирена. Някой от улицата се беше обадил на 911 и полицията беше реагирала бързо при заплахата инцидентът да е свързан с кмета…

Мотористите откриха огън по приближаващите се полицаи. Разнесоха се насечени удари на олово в стомана и пукане на стъкло, след това полицейската кола се завъртя на площада и спря рязко до едно каменно сандъче с цветя. Сирената утихна, само светлината на полицейския буркан продължаваше зловещо да проблясва в мъглата.

Осемцилиндровият двигател на офроудъра изрева и той бързо изчезна.

Еди хукна към изоставения мотор и извади огънатата дръжка на тризъбеца от колелото. После изправи машината. Двигателят й беше угаснал. Той яхна мотора и скочи върху дългия педал на стартера. Машината забръмча. Той завъртя дросела няколко пъти, завъртайки предното колело.

— Еди! — извика Нина от другия край на залата. — Какво правиш?

— Тръгвам след тях!

— Не, почакай…

Твърде късно. Той излетя през разбития прозорец и подкара с пълна газ след отдалечаващия се офроудър. Стоповете на мотора се изгубиха в мъглата.

Един от гостите, оплешивяващ мъж на средна възраст, се приближи бързо до Нина и Роуън.

— Аз съм лекар — каза той. — Моля ви, махнете ръката си — трябва да видя раната.

Нина неохотно повдигна дланта си от гърдите на Роуън и изписка, когато от дупката в гърдите му бликна гъста струя кръв.

— Ще се оправи ли?

— Не знам — отвърна лекарят и бързо огледа пораженията, преди сам да притисне твърдо длан върху раната. — Куршумът е минал покрай сърцето, но може да е пронизал белия дроб.

— Обадих се за линейка — извика един от придружителите му, размахвайки мобилния си телефон.

Погледът на измъчената Нина шареше между ранения мъж и разбития прозорец, през който беше изчезнал съпругът й. Роуън разчете изражението на лицето й.

— Нина — изпъшка той, дишайки трудно и накъсано. — Върви да помогнеш на Еди. Върнете… върнете обратно Кодекса.

— Не мога да те оставя тук!

— Ще се оправя. — Той се насили да се усмихне. — Върви. Донеси ми малко шоколад в болницата. От черния.

Нина го хвана за ръката.

— Как бих могла да забравя какво харесваш. — Тя леко стисна ръката му и след миг колебание я пусна и се изправи. Роуън и намигна. Леко поуспокоена, тя се обърна. Вниманието й привлече мигащият буркан на полицейската кола.

— Господин кмете!

Бойс се изправи с труд, треперещ от притока на адреналин и от страх. Той се обърна към нея.

— К-какво?

Нина го сграбчи за ръката и го задърпа към площада.

— Навън има полицейска кола — кажете им да блокират пътищата. Веднага!

Той беше все още твърде стреснат, за да мисли бързо.

— Но… аз не мога просто да им нареждам да правят разни неща…

— Вие сте проклетият кмет! — напомни му Нина, докато двамата приближаваха полицейската кола. Тя беше Додж Чарджър, мощен седан с четири врати, оцветен в черно и бяло, цветовете на полицията на Сан Франциско. Но и двамата полицаи, които се намираха вътре, се бяха отпуснали в седалките си, в безсъзнание или мъртви. — По дяволите!

— Мили боже! — изпъшка Бойс, щом гледката се разкри пред очите му. — Какво ще правим сега?

Нина погледна в посоката, където се беше изгубил Еди — и взе решение.

— Ще ги последваме. Така ще можете да упътвате ченгетата къде да ги блокират. — Тя отвори вратата на шофьора. Мъжът зад волана беше мъртъв, улучен от няколко куршума. Потискайки гаденето си, тя разкопча предпазния му колан и извлече тялото навън.

Бойс я зяпна изненадано.

— Не можете да постъпите така! Това е… сцена на местопрестъпление или нещо такова!

— Влизайте вътре! Не, отпред! — извика тя, когато той отвори задната врата. — Трябва да използвате радиостанцията!

Другият полицай също беше мъртъв, от слепоочието му висеше окървавено парче кожа и кост. Потръпвайки, Нина откопча и неговия колан, докато Бойс, подтичвайки, заобиколи колата.

— Не гледайте лицето му, просто го издърпайте навън — заповяда му тя.

Кметът се опита да послуша съвета й, но не се сдържа и погледна към раната, принуждавайки се да потисне отвратения си вик. Той неохотно измъкна трупа от колата и извика на някого от изложбената зала да се погрижи за телата.

— Хайде! — извика нетърпеливо Нина. Бойс се настани до нея. Тя даде на заден ход. Бронята, която се беше заклещила в каменното сандъче, изскърца и задрънча, но после се освободи. Нина даде газ и потегли в мъглата. — Обадете се по радиото.

Зад волана на офроудъра Зек повдигна визьора си и погледна разтревожено към Фернандес.

— Добре ли си?

Испанецът разтри натъртеното си рамо.

— Така мисля. Благодаря ти, че се върна за мен.

— Никога нямаше да те изоставя, Урбано. Все още не си ни платил остатъка от парите! — Той се усмихна, но на Фернандес изобщо не му беше весело. — Кой беше? Някой от охраната?

— Не, един от гостите. Копеле! Ако го видя отново, ще го убия.

Зек видя в страничното огледало, че нещо ги приближава бързо.

— Това е твоят шанс.

— Какво? — Фернандес погледна в огледалото. Самотна светлина от фар пронизваше мрака — един от техните мощни мотори Хонда XR650R. Неговата Хонда. — Той ни преследва?! — попита той невярващо.

— Какво да правим?

— Следвай плана — отиваме на Тейлър стрийт и тръгваме нагоре по хълма. Къде е радиото? — Той потърси уоки-токито на Зек. — Карай по-бързо!

Мъглата беше направила улиците влажни и хлъзгави, а заради високата, недодялана структура на хондата Еди се чувстваше още по-несигурен. Но бързо започваше да улавя духа на офроудъра.

Джипът ускори, ревът на мощния му двигател отекна в околните сгради. Той профуча покрай една кола, която рязко натисна спирачки и поднесе. Еди изруга и я заобиколи. Беше ли моторът му достатъчно бърз, за да настигне офроудъра?

Имаше само един начин да разбере. Той даде газ.

— Да, наистина съм кметът Бойс! — извика Бойс в слушалката на радиостанцията. Дежурната диспечерка беше засипана от спешни обаждания и въобще не се впечатли от лудия човек, който се беше намесил в полицейската честота и твърдеше, че е кметът. — Вижте какво, просто изпратете линейка до изложбената зала „Халиуел“ и веднага блокирайте улиците! Група въоръжени обирджии на мотори и някакъв грамаден джип убиха няколко души, включително двама полицаи!

Жената веднага промени отношението си.

— Има убити полицаи?

— Да, застреляха двама мъже! Сега сме в тяхната кола и преследваме, ъъъ, бандитите — намираме се на… — той се огледа в търсене на някакъв ориентир. — Не знам на коя улица, мъглата е много гъста.

— В коя кола сте? Какъв е номерът й?

Бойс бързо огледа вътрешността на колата за някакви отличителни знаци и забеляза една табелка, прикрепена към таблото.

— Кола 643.

— Изчакайте, проверявам джипиеса… Кола 643 се движи на изток по Еди стрийт, приближава Левънуърт.

— Да, точно това е — каза Бойс. — Движим се на две пресечки след престъпниците — ще ви насочваме към тях. Просто ги спрете, преди да се измъкнат!

— Работим по въпроса, ъъъ… господин кмете. Екипите заемат местата си. Не поемайте излишни рискове.

— Малко е късно за това — промърмори Нина. Пред тях от мъглата се материализира една спряла кола, принуждавайки я да завие рязко, за да избегне сблъсъка. — По дяволите, това е като бягане с препятствия! Къде е сирената?

Мотоциклетът потрепваше под Еди, неравните офроуд гуми се опитваха да се закрепят върху мокрия асфалт.

— Мамка му! — изпъшка той, рискувайки един бърз поглед към скоростомера. Движеше се с над 90 километра в час по трилентовото платно, а джипът продължаваше да увеличава разстоянието между тях.

Някъде напред се разнесе шум, засвистяха гуми и засвириха клаксони. Офроудърът зави на север зад ъгъла и червените му стопове изчезнаха.

Пътя му препречиха сблъскващи се и поднасящи коли, объркани от профучаващите офроудър и мотоциклети. Еди натисна спирачките и напомпа ръчките, за да не блокират колелата. Хондата завибрира и закриволичи. Еди пусна единия си крак на земята за баланс, подметката му застърга в асфалта и той едва успя да се промуши между две ударени коли, за да направи завоя. С крайчеца на окото си забеляза табелата на ъгъла: Тейлър стрийт.

Пътят водеше нагоре по хълма и по изкачващата се редица улични светлини той разбра, че нататък става още по-стръмен. Но това не пречеше на офроудъра — червените светлини на стоповете се смаляваха все повече, избледняваха, отдалечаваха се.

— Не знам кой е — каза Фернандес по радиото, докато офроудърът се изкачваше по Тейлър стрийт, криволичейки между трите платна, за да се провре през натовареното движение, — а и не ми пука. Просто се отървете от него!

Пред него като светулки танцуваха светлините на мотоциклетите на хората му, които се опитваха да заобиколят препятствията по пътя си. Две от тях лумнаха по-ярко и след миг хондите и мотористите се материализираха в мъглата, след като бяха натиснали спирачките си.

Немезисът ги изпревари и Фернандес вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и видя как изостават, за да прихванат преследвача им.

Еди беше принуден да свие рязко встрани, за да избегне един автомобил, който излизаше от близкия паркинг. Той погледна назад към мястото, където едва не се сблъскаха, след което отново съсредоточи вниманието си върху пътя. Къде беше офроудърът?

Недалеч пред себе си забеляза две еднакви червени светлини…

Които се разделиха.

Мотористи!

Бяха забавили скоростта си и го изчакваха да ги настигне. Движеха се от двете страни на улицата, готови да го хванат в капан.

Профучаха през поредното кръстовище, оставяйки зад себе си хор от гневни клаксони. Мотористът отдясно на Еди се намираше по-близо до него. Двамата се движеха почти на една линия, той виждаше как безизразната огледална маска на моториста се обръща към него.

Лявата му ръка се протегна към нещо…

Еди рязко зави в мига, когато шофьорът измъкна картечния си пистолет. От дулото му блъвна огън и англичанинът бързо се наведе. Куршумите пръснаха някакъв прозорец и откъм тротоара се разнесе звън от счупено стъкло.

Повече нямаше накъде да отстъпва, защото беше блокиран от поредицата паркирани коли — а другият моторист се движеше точно пред него, принуждавайки го да стои в обхвата на стрелеца.

Ново кръстовище…

Еди рязко зави наляво, приплъзвайки се между две коли, които чакаха на светофара, и подкара по тротоара на Тейлър стрийт. Пред него вървеше една пешеходка — той изкриви кормилото и профуча толкова близо до нея, че ръката му се удари в нейната.

Вторият моторист изостана назад, за да получи по-добър ъгъл за стрелба. Навел ниско главата си, Еди профуча покрай втори стреснат пешеходец. В мъглата пред него проблесна зелена светлина — светофар на кръстовище. Докато го прекосяваше, щеше да се разкрие за преследвача си.

Неясна фигура се появи в мъглата — някакъв мъж с чадър в ръка…

Профучавайки покрай него, Еди грабна чадъра. Въздушният поток веднага го преобърна и той увисна зад него като счупено крило на прилеп.

Кръстовище…

Еди слезе отново на платното, появявайки се точно пред другия моторист, и хвърли счупения чадър в лицето му. Каската и кожените дрехи защитаваха добре мъжа, тънките пръчки и пърхащия плат не можеха да го наранят…

Но можеха да блокират видимостта му.

Само за секунда, докато той вдигаше ръка, за да отмахне покривалото върху лицето си…

Еди се нуждаеше дори от по-малко време. Рязко натисна спирачките, отклони се встрани и блъсна с рамо мъжа към един паркиран микробус.

Разнесе се силен удар, хондата рязко спря, мотористът прелетя през кормилото и се залепи с разперени ръце и крака странично върху микробуса. Остана там за миг като забодена пеперуда от хербарий и се свлече върху разбития мотор.

Еди не се обърна назад — трясъкът от удара беше достатъчен, за да му подскаже, че този човек повече няма да го притеснява.

Другарят на мъртвия моторист обаче беше друг въпрос. Той се устреми към Еди с пистолет, готов за стрелба.

— Отправили са се на север по Тейлър! — докладва задъхано Бойс, докато Нина завиваше и подкарваше с пълна газ нагоре по хълма. Пуснатата сирена караше обърканите шофьори, които бяха пострадали от преследването, да се отдръпват бързо от пътя им.

— Ясно, господин кмете — каза диспечерката. — Изпратили сме екипи да ги пресрещнат.

— Накъде води този път? — попита Нина.

— Към върха на големия хълм… след това се спуска надолу — отвърна Бойс, припомняйки си картата на града. — Но стигнат ли там, могат да поемат накъдето си поискат.

Нина не беше съвсем сигурна в това. Бандитите имаха някаква причина да изберат точно този маршрут. Но тъй като тя не познаваше града, тази причина оставаше скрита за нея. Можеше единствено да ги следва и да се надява, че полицията ще ги спре.

Ревът на двигателя на офроудъра не можа да заглуши воя на сирени пред тях — все още отдалечен, но бързо приближаващ се.

— Ами ако стигнат преди нас на върха? — попита Зек.

— Постарай се това да не става — отвърна Фернандес. Зек разбра посланието и натисна педала за газта. Джипът изпревари един едва пълзящ фолксваген бийтъл и с пълна газ пое по стръмната част от пътя, към бързо приближаващото се кръстовище…

Вдясно от мъглата изникна тромавото туловище на един трамвай и се насочи право срещу тях. Ватманът успя да забележи фаровете им навреме и натисна рязко спирачките. От металните колела се разхвърчаха искри. Офроудърът прелетя през релсите, разминавайки се на косъм със сблъсъка. Фернандес въздъхна облекчено.

Зад тях трамваят спря със скърцане по средата на кръстовището, блокирайки улицата.

Еди и мотористът криволичеха по улицата в смъртоносен танц на две колела. Картечният пистолет стреля; Еди чу — и почувства — прелитащите покрай него куршуми и рязко зави, преминавайки напряко по улицата.

Мотористът се опита да го последва. Еди натисна спирачките и отново смени посоката. Ако не успееше да се отърве от преследвача си, щеше да остане изложен на атака отзад. Но ако намалеше скоростта, щеше да се превърне в лесна мишена.

Пътят изведнъж стана по-стръмен. Предниците и на двата мотоциклета се удариха силно в резкия наклон. Преследвачът на Еди не беше съвсем подготвен за удара. Моторът му се наклони.

Еди усети възможността.

Той профуча покрай мъжа и се изстреля нагоре по хълма. В едното платно се движеше фолксваген бийтъл; Еди навлезе в насрещното платно, за да го изпревари. Трябваше да се отдалечи максимално от преследвача си и да настигне офроудъра. Ако се приближеше достатъчно до джипа, мотористът щеше да се поколебае да стреля.

Приближаваха се към едно кръстовище…

А точно на пътя му се движеше един трамвай!