Свещената крипта

34.

Нина ужасено гледаше на екраните как индийските президент и премиер се отправят към сцената.

— Ако го направиш, милиони хора ще умрат — и голяма част от тях ще бъдат от собствената ти страна!

— Те ще се преродят със следващия цикъл — каза Коил, без да сваля поглед от картината на летателния апарат. — И ще се родят в един по-добър свят.

Тя нямаше какво да отговори. Коил вярваше в убежденията си и Нина не знаеше с какви думи да промени намеренията му. Само действията биха помогнали в случая.

— Трябва да го спрем — прошепна тя на Еди.

— Да, това го разбрах. — Ако успееше да стигне до горната платформа, можеше да прекъсне полета на самолета, като избута Коил встрани, поеме виртуалния контрол и го разбие на някое отдалечено място — или поне щеше да го накара да се върне в орбита, докато световните лидери отново се приберат в сградата.

Само че стигането до платформата беше проблем. Там имаше трима въоръжени мъже, които щяха да го спрат.

Освен ако не ги редуцираше до двама…

— Ти си босненец, нали? — попита той Зек с почти разговорен тон, за голяма изненада на наемника. — Страната ти е почни наполовина християни и мюсюлмани, нали?

— Да — отвърна Зек подозрително. — Защо?

— Ами тази част от света има… да го наречем проблеми между различните етнически групи. Сега може и да се е поуспокоила, но това отново ще разгори страстите. — Той посочи към семейство Коил, които не сваляха погледи от големите екрани. — Шефовете ти току-що казаха, че това е целта им.

— Това не е моя грижа — отвърна Зек, но тази мисъл, изглежда, беше започнала да го притеснява.

— Но ще бъде грижа на жена ти и сина ти. Нали каза, че те живеят в Сараево. Това градче не е точно в списъка с места, които се асоциират с мир, хармония и добро прекарване. — Изражението на босненеца се вкамени. — Те ще умрат. А ти ще си помогнал за това.

Ванита ги погледна гневно.

— Достатъчно! Зек, заеми се със задълженията си. — Тя се обърна към пазача и посочи с пръст Нина и Еди. — Ти. Убий ги.

Пазачът мина покрай Зек и вдигна пистолета си, но Тандон го възпря.

— Моля ви, позволете на мен. — Той се усмихна студено. — Отдавна чакам този момент.

— Добре — отвърна Ванита. — Но нека стане бързо.

Еди погледна към Зек.

— Последен шанс синът ти да се гордее с теб.

Тандон се приближи, прибра пистолета си в джоба… и зае бойна поза.

— О, ще стане бързо — увери той Ванита, — но няма да е безболезнено.

— Добре — рече тя. — Действай.

Броячът на екрана показваше три минути.

Тандон пристъпи напред. Нина хвана ръката на Еди…

И Зек застреля пазача в главата. Кръв и мозък оплискаха купола.

Еди бутна Нина на пода и се наведе, за да даде шанс на Зек да стреля по Тандон. Трупът на пазача се свлече на пода. Пистолетът му се плъзна надолу по витата стълба и спря в подножието й.

Зек стреля отново — и Тандон отскочи, извивайки се встрани. Куршумът го пропусна на сантиметър. Зек отново стреля, но индиецът се хвърли под перилата, хващайки се за ръба на стълбата и увисвайки под нея. Еди чу тихо потракване; без никакво усилие Тандон се придвижваше на ръце по подкрепящото скеле. Зек отстъпи назад в очакване на атаката.

Еди мина пред Нина. Ванита отстъпи назад, но той не й обърна внимание, а бързо се изкачи по витата стълба към горната платформа.

— Здрасти — каза той на Коил. Лицето на милиардера пребледня от страх. — Може ли да си поиграя?

Нина скочи на крака, стисна юмруци и се нахвърли върху Ванита. Макар и да не беше експерт в ръкопашния бой, тя все пак беше тренирала достатъчно със съпруга си, за да нанесе един хубав удар — и този път изпита особено удоволствие. Ванита се обърна и побягна, а Нина хукна след нея по мостчето.

Тандон се появи за миг на мушката на Зек. Той стреля, но индиецът вече се беше навел с бързината на змия. Босненецът наведе дулото и стреля в пода. Четирите куршума пробиха дупки в метала — но Тандон беше твърде бърз. Той се хвана за скелето и с едно бързо акробатично движение преметна краката си над перилата и нанесе силен удар в корема на Зек. Наемникът беше отхвърлен назад и се блъсна в противоположния парапет…

Който поддаде под тежестта му и Зек полетя надолу с главата напред. Вратът му изхрущя ужасяващо. Отчупената част от парапета се стовари до него.

Коил отстъпваше назад, докато не стигна до края на платформата и се сви от страх. Картината от Делхи, която се излъчваше на големия екран, рязко се наклони — след като вече не получаваше контролни сигнали, дронът се завръщаше към първоначалната си орбита.

— Ти… не можеш да спреш…

Еди го удари силно в лицето. Коил се завъртя, преметна се през перилата и се стовари на долното мостче; гладката му кожа беше обезобразена от кръвта, бликнала от разцепените устни.

Еди избърса юмруците си в палтото, приближи се към центъра на платформата и вдигна ръце.

— Така, да видим как работи това чудо… — Той протегна пръстите си, както беше виждал да прави Коил, и пробно наклони едната си длан. Хоризонтът на екрана последва движението му. — Да! — Той огледа светлините на града, в търсене на някое място, където да е безопасно да разбие дрона.

И през двата екрана премина черна линия. Река.

— Я да вземем да цопнем — каза той, накланяйки едната си ръка напред, сякаш управляваше въображаем джойстик. Дронът започна да се спуска.

Тандон изтича да помогне на Коил, но милиардерът изкрещя:

— Не! Отивай горе! Спри Чейс!

Нина настигаше бързо Ванита, която се опитваше да тича на шестсантиметрови токчета.

— Довлечи си задника тука! — изкрещя тя. Бяха направили пълна обиколка на мостчето и стигаха до отчупения парапет. Ванита скочи през отвора и се приземи до Зек.

Нина скочи след нея, готова да я удари с юмрук — но Ванита успя да изпълзи по-далеч. Нина се приземи, претърколи се и скочи на крака…

И видя, че Ванита се е устремила към картечния пистолет на убития охранител.

Тя се хвърли към нея, събори я малко преди да стигне пистолета и се хвърли отгоре й.

Изображението на реката се приближаваше — но Еди беше принуден да зареже управлението, защото Тандон тичаше към него. Дронът бързо се върна на безопасна височина.

Еди и Тандон започнаха да се обикалят. Англичанинът сви юмруци. Тандон също вдигна ръце, прилепил плътно пръсти като острие на брадва — но изведнъж на лицето му се изписа триумфално изражение — той си спомни, че има пистолет. Бръкна да го извади…

Но не откри нищо в празния си джоб. Пистолетът беше паднал докато висеше на мостчето.

Еди се хвърли към него и замахна към челюстта му.

Индиецът отметна глава назад и ударът засегна само брадичката. Той сграбчи Еди и го завъртя, като едновременно с това заби лакът в главата му и болезнено изви рамото му.

Еди залитна и се обърна с лице към врага си — но гърдите му изхрущяха от силния ритник. Той отстъпи назад…

И падна от платформата.

Също като Коил се приземи на металното мостче — но за разлика от софтуерния милиардер падането му не свърши там; той се претърколи под парапета и падна още три метра надолу, приземявайки се върху пода на залата. Остана да лежи по гръб, изпитващ пронизваща болка в раменете и гърдите, задъхан.

Нина сграбчи Ванита и й нанесе удар в бъбреците. Ванита изпищя, замахна с едната си ръка — и удари Нина по бузата с пръстена си. С пламтящо от порязването лице, Нина отстъпи назад, а към очите й се насочиха хищнически присвитите нокти на индийката.

Отстъплението й даде възможност на другата жена да се извърти и да я изрита в корема. Нина изохка и се преви на две.

— Значи мислеше, че съм слаба? — изсъска Ванита и следващият й удар закачи главата на Нина. — Знам как да се бия — израснала съм в бедняшки квартал! — Тя се пресегна към пистолета…

Но Нина я сграбчи за сарито и я дръпна обратно, настъпвайки силно босия й крак с ботуша си. Ванита изпищя, когато кутрето й се счупи. Нина я завъртя към себе си и сви юмрук.

— А аз съм от Ню Йорк, кучко!

Тя я удари силно в лицето. Окървавената Ванита се стовари до Зек. Разтърсвайки натъртената си ръка, Нина се обърна към пистолета. Той лежеше на около три метра от нея. Тя тръгна към него…

Но в крака й с всичка сила се заби отчупеното метално перило. Ванита го беше използвала като бейзболна бухалка. Нина залитна, едва не падна. Ванита закуцука към нея и отново замахна с металната тръба.

Коил бързо се изкачи по стълбите, притиснал ръка към разбитата си уста. Тандон се приближи да му помогне, но магнатът го отпрати с махване на ръка.

— Убий го! — изкрещя той. Бодигардът му скочи на мостчето, а Коил зае мястото си пред невидимия интерфейс.

Еди се опитваше да се изправи, когато мостът издрънча под краката на Тандон. Индиецът се опря на парапета — и скочи към него. Еди изкрещя и се претърколи встрани. На мястото, където беше главата му, се заби токът на ботуша на Тандон.

На сцената излизаха все повече лидери на различни държави, като по-малките нации бяха представяни първи. Президентът на Северна Корея се ръкува с домакините си, проблясващи фотоапарати запечатаха момента. Отброяването беше прекъснато след намесата на Еди, но се възобнови след като Коил върна дрона на предишния му курс.

Три минути и трийсет и две секунди до удара.

Нина вдигна ръка, за да се предпази от нападението на Ванита и металната тръба се стовари върху нея с тъп удар. Тя потисна вика си, отстъпи назад, за да избегне нов удар — и се блъсна в огромната видео стена. За разлика от другата в Бангалор, която беше разделена на отделни сегменти, за да позволява достъп до вътрешността й, този инфотарий образуваше непрекъснат триста и шейсет градусов кръг под купола. Алуминиевата рамка се разклати от удара и един от LCD екраните примигна.

Оголила зъби, Ванита замахна към нея с импровизираната бухалка…

Нина се метна встрани. Тръбата разби един от екраните, захранването му избухна и посипа пода с искри. Счупеният монитор се разби на пода, разкривайки панелите от фибростъкло на радарния купол.

Тандон ритна силно Еди отстрани и той се търкулна към стълбите, които водеха към мостчето. Хриптейки от болка, Еди се изправи на крака — и нападателят нанесе убийствен удар към гърдите му.

Въпреки че беше пребит и замаян, Еди намери достатъчно сила да се отмести. Ударът пропусна смъртоносната точка, но въпреки това силно натърти ребрата му. Той отстъпи назад, но Тандон продължаваше да замахва, целейки се в гърлото му, в сърцето. Всеки път Еди успяваше да парира ударите, но единственото, което постигаше, беше прехвърляне на болката в ръцете му. А Тандон дори не се беше изпотил — копелето си играеше с него, изморяваше го постепенно, и той скоро вече нямаше да може да се защитава.

Коил погледна към двете биещи се фигури, но не помръдна от мястото си пред екрана. На сцената излезе японският премиер-министър. Три минути, десет секунди.

Ванита отново замахна с тръбата, събаряйки Нина върху друг екран. Индийката вдигна желязото над главата си, готова да го стовари върху Нина…

Но тя хвана едната й обица и я дръпна. Силно.

Бижуто се откъсна от ухото на Ванита — заедно с парчето месо с големина на нокът, за което беше закачено.

Ванита изпищя и по врата й плисна кръв. Нина я хвана за сарито и дръпна с всичка сила, запращайки Ванита с лицето напред към отвора, оформил се между екраните — и триъгълния панел зад него.

Фибростъклото се счупи с трясък. През дупката нахлу леден вятър и върху близките екрани и вътрешността на купола веднага се образува лед. Ванита се дръпна назад — и изпищя още по-силно, когато острите ъгли на панела раздраха бузите й като мечи нокти. Металната тръба падна на пода.

— Ванита! — извика Коил, но не помръдна да й помогне, мисията му беше по-важна. Той леко промени курса на дрона. Отброяването беше стигнало до 02:50.

Нина грабна тръбата и се накани да я стовари върху главата на Ванита, когато осъзна, че някой друг има по-голяма нужда от нея.

— Еди! Дръж!

Тя я хвърли напред като копие.

Еди отрази друг удар, погледна нагоре, видя летящата към него тръба — и я хвана. Завъртя се и нанесе силен удар по главата на Тандон. Оказал се внезапно в отбрана, Тандон отскочи назад и вдигна защитно ръце. Тръбата се стовари болезнено върху китката му.

Еди замахна повторно с новото си оръжие, промяната в позициите им го изпълни с енергия.

— Ето така ми харесва! — Той отблъсна Тандон към стената. Индиецът се опита да се измъкне, но Еди го удари по рамото, връщайки го обратно към поддържащата рамка. Тя се разклати, видео екраните затракаха. — Хей! Не съм приключил с теб!

— Да! — извика триумфално Нина, когато съпругът й пое инициативата — но Ванита се нахвърли с писък върху нея, окървавена и обзета от ярост. Тя блъсна американката във видео стената и заби коляно в корема й. Нина изпъшка, задъха се — и Ванита я стисна за гушата, забивайки дълбоко ноктите си в плътта й.

Еди отново нападна, металният прът се стовари върху ребрата на индиеца. Изсумтя злобно, когато лицето на противника му се изкриви от болка. Още два удара щяха да довършат Тандон и след това можеше да се заеме с Коил. Той замахна отново за следващия удар…

Но Тандон скочи и се хвана за стърчащата над тавата му кръстачка. Издърпа се бързо нагоре и тръбата изсвистя на няколко сантиметра от краката му. Индиецът използва една скосена подпора, за да се изкачи още по-нагоре.

Еди замахна отново, но Тандон вече беше извън обхвата му. Парчето от парапета разби един екран, който се стовари с трясък на пода. Тандон погледна надолу към него и продължи да се катери по рамката. Алуминиевите й съединения скърцаха и дрънчаха под тежестта му.

Проекторната платформа върху купола също се разтресе и образите на големия екран се изкривиха. Коил се огледа, за да открие причината за развалената картина. До края на отброяването оставаха 02:25.

Еди осъзна, че рамката е направена да издържа екраните и проекторната платформа, нищо друго. Допълнителната тежест на възрастен мъж я натоварваше до крайност…

Той замахна с импровизираната си бухалка — но не към Тандон, а към металната структура, която се виждаше на местата, където бяха нападали екраните. Вертикалната подпора се счупи със силен трясък на метал. Цялата секция от рамката се разклати, екраните започнаха да примигват. Проекторната платформа се залюля. Коил отново се огледа, този път разтревожено, а Еди продължи да налага отслабената структура. Още един екран се откъсна от мястото си, залюля се на електрическия кабел и се разби на пода.

— Чапал! Спри го!

Тандон скочи върху англичанина, протегнал хищно ръце напред…

Еди мушна с тръбата.

В очите на индиеца проблесна страх — но беше твърде късно.

Отчупеният край на парапета се заби в гърдите му и излезе през гърба сред фонтан от кръв. Но дори прободен, той успя да събори Еди на земята и да го затисне отгоре.

И двамата Коил гледаха невярващо металния прът, който стърчеше от гърба на бодигарда им.

— Чапал! — извика Ванита, забравила за миг жената, която душеше…

Нина рязко удари с длан брадичката на индийката. Устата й се затвори, прехапвайки езика. Ванита изплю кръв; около три сантиметра от мускулестия орган се държаха само на няколко нишки повредена тъкан.

— Дръж си езика зад зъбите, кучко! — изпъшка Нина и я удари. Успя да я уцели в бузата, но това бе достатъчно, за да я отблъсне назад. Индийката се плъзна по тънкия лед, който се беше образувал върху метала под въздействието на пронизващия вятър. Тя залитна…

И падна точно до пистолета. Грабна го и скочи…

Нина се хвърли на пода и се плъзна към краката й. Сграбчи здраво индийката за глезените и ги завъртя. Ванита изгуби равновесие и падна…

Надолу по стълбите.

Тя изпищя, но писъкът й бе прекъснат рязко от отекващия удар в твърд метал. Продължи да се търкаля по стълбите. При всеки удар пистолетът стреляше и куршумите отскачаха със звън от машините. От един трансформатор се посипа дъжд от искри, някой от куршумите беше разбил изолацията му и последвалото късо съединение предизвика гневно жужене във вътрешността му. Няколко монитора примигнаха. Но Ванита се стовари на пода в безсъзнание, без да чува или вижда нищо.

Но Нина ги чу.

— Ох, по дяволите — изпъшка тя, изпълзя до стъпалата и погледна надолу. Ванита лежеше в подножието на стълбата, пистолетът беше на земята до нея… но искрящите пръсти и зловещото пропукване отказаха Нина да слезе да го вземе. Късото съединение беше накарало минералното масло, което охлаждаше трансформатора, да заври до точка на запалване. Щеше да се взриви всеки момент.

Еди изблъска трупа на Тандон и погледна нагоре към платформата. Коил се отърси от шока и се извърна, за да провери потреперващите образи на големите екрани. Дронът се приближаваше към целта си: 02:05 минути до сблъсъка. Индиецът направи няколко резки жестове — не за да промени курса на невидимия летателен апарат, а за да извика на екран основното меню.

Когато командите започнаха да се появяват на гигантската видеостена, Нина осъзна какво прави. Играта почти бе свършила — и милиардерът се опитваше да промени крайния резултат.

— Еди! — извика тя с дрезгав глас. — Той заключва управлението! — Така дори без никой да го управлява, дронът щеше да продължи да изпълнява мисията си.

Еди скочи, но знаеше, че докато стигне до платформата, Коил вече ще е приключил с работата си. Трябваше му по-бърз начин да го спре. Да го застреля — но пистолетът на охранителя не се виждаше никъде.

Което му оставяше само една възможност…

Той стъпи върху гърдите на Тандон, стисна здраво металния прът и го измъкна от гърдите на мъртвия мъж. Завъртя се и нанесе силен удар върху повредената рамка…

Ударената алуминиева подпора се счупи на две. Това веднага се отрази на останалата част от структурата; тежестта на видео стените караше хоризонталните подпори да се чупят една след друга. Еди побягна от падащите към него екрани, които се разбиха на пода и пръснаха на всички страни искри и късчета стъкло.

Повредата достигна до върха на купола. Образите на двата големи екрана се изкривиха, проекторната платформа се разклати, едната й половина се откърти и тя се залюля със скърцане над Коил. Той вдигна глава нагоре…

Платформата се откъсна. Прелетя около девет метра, преди Коил да успее да изпищи стреснато, след което го размаза върху пода.

Нина присви очи.

— Предполагам, че човек наистина може да бъде смазан от информацията.

Еди се приближи към нея.

— Исусе! Добре ли си? Приличаш на ухапана от вампир!

Нина го погледна объркано, докато не се хвана за врата и не осъзна, че Ванита е разкъсала кожата й с ноктите си. Тя избърса кръвта.

— Да, но трябва да…

Прекъсна я силен трясък. От стълбите се носеше пушек. Пропукването и съскането от трансформаторите се засилваше. Все повече екрани започваха да потреперват.

— Това не ми харесва — промърмори Еди. Той вдигна глава към купола. Двата големи екрана бяха празни — нямаше как да разбере колко близо до целта е стигнал дронът. — Ела!

Той хукна към платформата, Нина го последва. Стигнаха на горното ниво и откриха, че Коил е още жив и стене тихо под проекторната платформа.

— Как да спрем самолета? — попита го настоятелно Нина.

Въпреки болката си, Коил успя да се усмихне.

— Не можете — изпъшка той и от устата му бликна кръв. — Той лети на автопилот. След по-малко от две минути ще настъпи краят на Кали-юга…