Сянката на Кондора

— Сега всичко си застана на мястото — започна Чоу, когато излязоха от Шелби. — Трябваше да изчакам и да видя кой ще дойде да се интересува от теб, за да разбера каква е връзката между Крумин-Ливингстън и двете семейства от Уитлаш. Ако Крумин беше дошъл сам, нямаше да мога да разбера, без да го разпитам. Понеже той изпрати представители и от двете семейства, сигурен съм, че теорията ми е била правилна.

За Крумин чухме най-напред малко след Втората световна война. Тогава той беше нещо като легенда в отбрани военни кръгове и затова научихме за него. Един от по-интелигентните ни дипломати разговарял за войната със свой съветски колега късно една нощ и руснакът му казал за Крумин. Нашият дипломат проявил съобразителност и веднага след това записал всичко.

Крумин бил съвсем млад партизанин и провеждал много акции в тила на нацистите. Преди още да навърши двадесет, той се издигнал много високо във военната йерархия. Възрастта и талантът му помогнали да избегне последвалите чистки и в края на краищата той се прехвърлил в цивилното разузнаване, където обучавал агенти за нелегални акции, бойни действия, тактика и преминаване на граници.

Представил се много добре, запознал се с когото трябва и стоял настрана от вътрешнопартийните борби. След това чухме за него от младите хора, които изпращахме в Съветския съюз на обучение в началото на петдесетте. Сигурно си спомняш, че тогава отношенията ни бяха много по-добри. Нашите хора разказваха как Крумин искал да „засее“ Запада с многобройни бойци от „петата колона“. В онези дни както Западът, така и Изтокът смятаха, че конвенционалната война между тях никак не е изключена.

Атомното въоръжаване, стратегическите промени и вътрешните проблеми сега направиха излишни тези планове за конвенционална война. Битката не се осъществи.

Когато неприятностите между СССР и Китай прераснаха в нещо повече от философски спорове, един от проблемите стана земята. И двете страни имат претенции за земи по общата им граница. И двете страни са разположили войски по тази граница, което е доста странно за приятели.

И така, през 1974 година започна този шпионски бум, за който споменах.

Крумин не само е обучавал някои от нашите хора. Той е подбрал най-податливите от тях и ги изпратил при нас като предатели. Но целта му не е била да получава само информация. Той е подбирал селяни от северните провинции, които по исторически причини никога не са били особено привързани към властта в Пекин, и ги е изпращал обратно, като „семена“, в случай че между двете страни избухне война. Те са били готвени за терористи в нашия тил.

Сега вече сме идентифицирали почти всички, които са били вербувани от него. Когато се наложи, ще ги неутрализираме и няма да ни пречат. Но искаме да сме сигурни, че сме заловили всички. Ето затова ни е Крумин.

Разбира се, ти си се досетил за Робинсън и Кинсайд. Тази история няма нищо общо с ракетите. Тя засяга границите. Спомни си, в СССР навремето са считали нахлуването през Канада за добра военна стратегия. Добави и идеята на Крумин за „петата колона“, и всичко си застава на мястото.

Но както често се случва, вашите хора не могат да видят гората, а виждат дърветата. И при смъртта на вашия агент са си мислили за ракети, а не за граници.

Не мисля, че теорията за „семената“ тук е приложена в чист вид, но може да се приеме, че двете семейства са руски агенти, доведени тук преди години, за да действат, когато от тях има нужда.

И това не е първата операция на Крумин в този район. През 1965 година един сантиментален канадец на име Джордж Спенсър се предава на властите като руски шпионин. Умирал от рак и решил, че няма какво друго да направи. Той бил дребна риба и всъщност не бил направил кой знае какво. Една от задачите, поставени му от Москва, била да намери десет ферми, обявени за продан в Британска Колумбия, близо до американската граница. Той не успял да изпълни тази задача.

— Но Робинсън и Кинсайд са тук от петдесетте години — прекъсна го Малкълм.

— Да — каза Чоу. — Предполагам, че са били от първите. Представи си само — цял град агенти! Предполагам, че когато стратегията и тактиката на студената война са се променили, Крумин е решил да се хване за това малко селце, а може би и за други подобни и да разработва идеята си. От такава операция не може да се получи информация, но пък тя би осигурила отлични условия за прехвърляне на войски и товари. Когато правителството ви е решило да разположи тук ракетите, сигурен съм, че Крумин е подскачал от радост.

— И какво ще правим? — попита Малкълм, след като се отклони от главния път.

— Какво ще правим? Ще неутрализираме нашия приятел Крумин. Ще прекратим операцията му. Това ще е услуга на страната ти, за която няма нужда да ми благодариш. Това просто е единственият начин да се добера до него.

— Какво искаш да кажеш с това „ще го неутрализираме“? — попита Малкълм тихо. Надяваше се да чуе отговор, който му харесва и на който можеше да повярва.

— Именно това. Знам какво те тревожи. Повярвай ми, трябваше да убия онези двамата. Може да се наложи да ликвидираме още един или двама от групата му. Зависи как ще се отбраняват. Мисля, че ще можем да се справим с минимални жертви от тяхна страна и никакви от наша.

— Без „ексцеси“.

— Разбира се, че без. И съвсем скоро ти ще можеш да отидеш при своя мъдър шеф и да му кажеш малкото, което знаеш за Шийла и мен. Когато се добереш до него, аз и Шийла ще сме в безопасност.

Малкълм не каза нищо. От време на време поглеждаше фаровете на колата зад тях в страничното огледало.

Спряха на три мили от Уитлаш, зад едно малко възвишение, така че да не могат да ги виждат оттам. Те слязоха от джипа и Шийла дойде при тях. Тя погледна за миг Малкълм, без да каже нищо. Той се опита да й се усмихне, но не успя да събере сили. Чоу пое тежката чанта, която тя донесе от колата, и я отвори.

— Не ми се вярва да са поставили пост — каза Чоу и започна да разглежда инструментите си. — Най-много ме тревожи кучето на Робинсън. По-вероятно е да са го пуснали вън. Духа лек западен вятър и ще се приближим от запад. Ще водя аз. Взех едно от саката на убитите. Кучето ще се обърка от миризмите и няма да залае веднага. Ще дойде най-напред да види.

Обзалагам се, че всички ще са в една от къщите, вероятно тази на Робинсън. Най-напред ще проверим тази, която изглежда най-спокойна, после ще продължим. Съмнявам се, че глухият старец ще ни чуе, но за всеки случай ще прережем и неговия телефонен кабел.

Аз и ти, Малкълм, ще влизаме в къщите, а Шийла ще стои отвън, докато не я повикам. Ще ни прикрива и ще ни помага при нужда. Трябва да овладеем положението бързо и решително. Знам, че не искаш да им направим нищо лошо, но не се колебай да стреляш по някой, ако трябва. Освен Крумин. Него ще оставиш на мен. Ако умре, няма да научим нищо.

Чоу подаде на Шийла късо дебело оръжие. Малкълм го разпозна. Беше израелски автомат „Узи“ — един от най-смъртоносните. Тя също така качи на гърба си издута раница. Чоу подаде на Малкълм още един револвер. Той го погледна въпросително.

— Вземи го, няма да имаш време да Зареждаш, ако играта загрубее.

За да пресекат полето, им трябваха двадесет и пет минути. Чоу махна на Малкълм и Шийла да спрат и продължи сам. Малкълм видя как завинтва заглуши-тел към цевта на пистолета си.

Малкълм понечи да каже нещо на Шийла, но тя сложи ръка върху устата му. Той кимна, но взе ръката й и я стисна. Тя не се опита да я измъкне.

Чоу се върна след десет минути. Той вдигна палец в знак, че всичко е наред, и влязоха в селцето.

Най-напред отидоха до къщата на стареца Гордън. Малкълм вдигна Шийла и тя сряза телефонния кабел. Къщата на стареца беше в западния край на улицата. Тази на Кинсайд — в източния. Всичките й прозорци бяха тъмни. Прозорците на Робинсън светеха. Промъкнаха се покрай някакви складови постройки и навеси и стигнаха до задния вход на къщата на Кинсайд. Чоу се усмихна на Малкълм и двамата влязоха вътре. Нямаше никой. Чоу излезе и се върна с Шийла. Тримата коленичиха до прозореца и започнаха да наблюдават къщата на Робинсън отсреща. От време на време виждаха хора да се движат зад осветените прозорци на долния етаж. На горния всичко беше тъмно.

— Ще се върнем и ще заобиколим по същия път — каза Чоу. — Ще влезем в кухнята през страничната врата. Струва ми се, че всички са в кухнята. Верандата е от бетон и няма да скърца. Изненадата би трябвало да ги държи поне докато влезем вътре. Шийла ще прикрива предната страна. Започваш да стреляш, ако има нужда.

— Това е безумно! — каза Малкълм. — Безумно!

— Не — отговори Чоу. — Това е предизвикателство. И е необходимо.

Малкълм погледна Шийла, за да потърси подкрепата й. За първи път тази нощ тя му се усмихна.

— Ако направиш каквото казва Чоу, ще успеем.

Малкълм поклати глава и тръгна след китаеца.

Изминаха разстоянието за по-малко от десет минути. Сърцето на Малкълм се разтуптя, когато се прокраднаха покрай стената.

Един тъмен прозорец беше отворен. Малкълм рискува и надникна в него. Вратата, свързваща стаята с останалата част на къщата, беше открехната. Светлината, процеждаща се през процепа, беше достатъчна, за да види, че това е спалня. Той кимна на Чоу и му направи знак, че ще влезе през прозореца. Чоу посочи часовника си и изправи един пръст нагоре. След една минута щеше да влезе през вратата на кухнята. Чоу изчака Малкълм да се прехвърли.

Малкълм се притаи до вратата, като внимаваше да не се покаже на светло. Точно срещу него имаше друга врата и под нея не се процеждаше светлина. Малкълм беше сигурен, че това е килер. Знаеше, че ако излезе през вратата, ще се окаже във всекидневната. Вдясно имаше антре със стълбище към горния етаж. От кухнята и всекидневната се чуваха гласове.

Крумин-Ливингстън:

— … и поне не са намерили нищо в стаята му.

Фран Робинсън:

— Не можеш ли да престанеш да обвиняваш Нийл? Той направи всичко възможно! Всички тези години бяха тежки за нас.

— Госпожо Робинсън — продължи Крумин, — може би си играла ролята си прекалено дълго и си се вживяла в нея. Нийл е твой любещ съпруг чак на второ място. Алкохолизмът му не може да бъде извинение за грешките. Обърни се и го погледни — пак пие бира и ръцете му треперят, докато други двама…

Точно тогава Малкълм се втурна в стаята, като се надяваше да ги изненада. Когато се присви, за да отскочи по-силно, той бутна бюрото зад себе си и събори шише одеколон, което се разби на пода. След като чу счупването на стъклото, той се втурна колкото се може по-бързо. Зави зад ъгъла с насочен пистолет и замръзна на едно място.

Ако Малкълм беше сам, щеше да умре малко след неумелото сй нахълтване. Крумин беше в другия край на стаята, срещу него, точно срещу вратата, водеща към кухнята. Още при счупването на стъклото той се беше обърнал и беше извадил пистолета си от задния джоб. Малкълм би могъл да го застреля, ако не се налагаше да го заловят жив. Дори и да беше стрелял срещу Крумин още в първия момент, Малкълм все едно щеше да умре, защото зад Крумин от кухнята идваше Шърли Кинсайд. В ръцете си тя държеше пистолет. Докато чакаше съпруга си, който нямаше да се върне, тя беше прегръщала пистолета вместо децата, които не й бяха позволили да има.

Но Малкълм не беше сам. Чоу стреля още преди рамката с мрежа против комари на кухненската врата да се затвори. Първият изстрел прониза дясното коляно на Крумин и той се сви сгърчен от болка на пода. Чоу влезе светкавично и вторият му куршум пръсна мозъка на Шърли Кинсайд тъкмо когато тя се обръщаше да види врага зад себе си. Малкълм достигна Крумин тъкмо навреме, за да изрита пистолета от вдигнатата му в отчаяние ръка. Малкълм надникна в кухнята миг след като пистолетът на Чоу изпука трети път и Фран Робинсън се свлече на пода пред кухненската мивка.

— Не! — извика Малкълм. Нийл Робинсън, седнал на масата в кухнята, все още стискаше бирената бутилка в ръка. Той видя как жена му се свлича на пода. Примирен със съдбата си, той се обърна към своя екзекутор. Малкълм успя да извика още веднъж, преди Чоу да стреля, главата на Нийл да отскочи назад и после да се удари в плота на масата.

Малкълм тъкмо отвори уста, за да извика трети път, когато Чоу изрева:

— Зад теб, Малкълм!

Той се обърна, без да мисли. Клеър Стоу „бабата“, една от първите агентки на Крумин, тичаше към тях през всекидневната. Тя седеше на горния етаж и дежуреше до радиостанцията, когато започна стрелбата. Тя нямаше пистолет, но се хвърли към Малкълм с нож в ръка, като се надяваше без никакъв шанс да успее да го прободе.

Тренировките на Макгифърт накараха Малкълм да реагира, преди да се замисли. От клекнало положение той бързо изстреля три куршума. И трите улучиха жената, спряха устрема й и отхвърлиха тялото й назад. Преди главата й да се удари в лакираните дъски на пода, тя беше мъртва.

— О, боже! — каза Малкълм тихо. Стоеше изправен, с отпуснати покрай тялото ръце. Револверът в ръката му сякаш смъкваше раменете му надолу.

Зад себе си чу гласа на Чоу:

— Ще проверя къщата и ще извикам Шийла. Превържи Крумин и стой при него.

Китаецът обърна Малкълм към стенещия човек на пода. Недалеч от кървящия му крак имаше някаква кърпа. Малкълм усети как Чоу взема пистолета от ръката му, после се наведе и превърза коляното на руснака с кърпата, като избягваше да гледа лицето му. Той още беше наведен над Крумин, когато Шийла го докосна по ръката. Вдигна поглед към нея. Тя му се усмихна. Но на лицето й нямаше радост. Тя го заведе до един стол и започна да се подготвя. Чоу стоеше наблизо и гледаше. Малкълм усети, че сега у него не е нито един от двата пистолета.

Шийла действаше бързо и умело, без да губи време. Тя провери превръзката на Малкълм и реши, че е добра за нуждите й. От раницата си тя извади един портативен магнетофон и медицинския си комплект. Постави му инжекцията за секунда. След още една минута Крумин престана да стене. Тя внимателно провери пулса му, дишането, очите му. След това включи магнетофона и погледна Чоу.

— Знаеш какво искаме да чуем. Ако ми хрумне нещо друго, ще ти кажа да го преведеш.

Шийла кимна и заговори бавно на ранения. Първоначално той не отговаряше, но постепенно отговорите му станаха не по-къси от въпросите.

Малкълм погледна към Чоу. Китаецът беше застанал над Крумин. Когато Шийла задаваше въпросите си, той се усмихваше. От гордост, помисли с Малкълм. От удовлетворение. Той затвори очи и преглътна с мъка.

Към реалността го върнаха думите на Чоу на английски:

— А сега за американците. Хайде да им направим малък подарък, освен че ще им върнем взетата назаем птица. Попитай го за сегашната му операция, за руснака и за техния агент, застреляни край ракетната площадка. Но най-напред сложи нова касета. Чоу се обърна към Малкълм:

— За нещастие, Малкълм, Крумин ще отговаря на родния си език. Ще трябва да почакаш, докато преведат записа. Чак след това ще научиш в какво вълнуващо приключение си участвал. Е, сигурен съм, че нямаш нищо против.

Чоу кимна на Шийла. Тя бързо смени касетата в магнетофона и отново започна да задава въпроси.

Три минути по-късно тя погледна Чоу и каза на английски:

— Край. Раната го боли прекалено и не можем да продължим с разпита.

Тя подаде на Чоу касетите. Той сложи в джоба си едната и тръгна към Малкълм. Пусна касетата в джоба му и закопча капака му за по-сигурно.

— Шийла — каза Чоу. — В това градче има седем превозни средства. Вземи дистрибуторните им капачки и ми ги донеси.

Тя излезе, без да каже дума.

Чоу наклони главата на Малкълм. Той беше твърде слаб, за да се противопостави.

— Така — каза китаецът. — Нашата връзка е към своя край. Трябва да ти кажа, че за мен беше удоволствие да работя с теб, истинско удоволствие. Сигурен съм, че шефовете ти също ще оценят нашето сътрудничество като удивително. Каквото и да им кажеш, то няма да ни навреди никак. Тъй като прочистих една каша, която те не забелязаха, и тъй като им подарявам тази малка касета, би трябвало да бъдат добре разположени към мен и моята страна. В края на краищата нашият съюз беше много ползотворен, нали?

Малкълм гледаше Чоу занемял. Китаецът му се усмихна. Останаха, без да говорят в продължение на няколко минути, и след това Шийла влезе, натоварена с дистрибуторни капачки.

— Отлично, скъпа моя. Сигурен съм, че няма нужда да те питам дали си взела всичките. Сигурен съм, че не би пропуснала нито една, след като знаеш какво бих направил, ако не ти се доверя и отида да проверя сам. Сложи ги в раницата си. Можем да оставим магнетофона, но си вземи комплекта. Ще изнеса раницата навън, когато дойда и аз. Подай ми фотоапарата.

Шийла бръкна в раницата и извади оттам японски фотоапарат. Сложи капачките в раницата и се изправи.

— Добре е, че осветлението е силно и няма да ни трябва светкавица. А и неподвижни обекти се снимат по-лесно — каза Чоу и се усмихна, но те не обърнаха внимание на шегата му. Той им кимна с глава:

— Шийла, изведи Кондора навън, аз идвам след малко.

Двамата излязоха през страничната врата. Наложи се да минат през кухнята. Бяха някъде навън, когато се чу пукването. Малкълм трепна. Обърна се към Шийла и каза:

— О, боже!

Тя взе двете му ръце и ги раздруса, сякаш той беше малко дете. После го бутна грубо назад и изсъска:

— Какво очакваше? Какво си мислиш, че е това? Детска игра? Ти разбра, че Чоу не е обикновен агент и не е изпратен, за да събира информация. Мислиш ли, че някое правителство би жертвало човек като него, като го прати да си пъха носа тук и там? Ти знаеше, трябваше да се досетиш, че той е убиец. Знаеше какво ще направи. Може и да не си го признал пред себе си, но не казвай, че си изненадан. И без това вече е все едно.

Малкълм се втренчи в нея. Очите й светеха в мрака, може би сълзи отразяваха светлината от къщата.

— Просто… аз… надявах се, че… — Той поклати глава. Чу как Чоу ходи из къщата. Знаеше, че той скоро ще дойде при тях.

— Ами какво ще стане с…

Шийла го прекъсна.

— Какво ще стане с нас? Както казваш сам ти, не бъди глупак! И това знаеше. Аз също. Каквото и да е имало, то е свършило, няма го. Край.

— Шийла, аз…

— Какво ти? Какво искаш да направя? Да оставя работата си, всичко, в което вярвам, миналото си, страната си, народа си? Заради теб? Аз знам, че ти не можеш да дойдеш с мен. Най-напред, защото Чоу няма да разреши. Това не влиза в плана. А мислиш ли, че ще ми позволи да остана? А мислиш ли, че твоите шефове ще ме оставят тук, без да ме накарат да им продам душата си, самото си съществуване?

Ние сме пионки, малки, незначителни пионки. Мислиш, че Чоу те оставя жив от благодарност или някакво рицарство? Ако положението ти в този живот не ни беше полезно, той щеше да те застреля, без да се замисли за миг. И нямаше да мога да го спра! Нямаше, нямаше!

— О, Малкълм — каза тя с омекнал глас, — не виждаш ли, че нямаме избор?

Тя го прегърна и за миг го притисна до себе си.

— Понякога — каза тя и гласът й беше приглушен от дрехите му, — понякога ще си спомняш за мен и ще си мислиш, че всичко, което е станало между нас, е било част от моята задача, че си бил като онзи от базата. Това не е вярно, но съмнението винаги ще остава. И може би така е по-добре. Може би това ще ти помогне. Махни се от това, което правим, Малкълм, или то ще те убие. Ако не те убие, то ще убие доброто у теб и ще заживее в твоята черупка. И в двата случая губиш. Или ще си прекалено човечен, или няма да ти достига човечност, за да оцелееш.

Тя се освободи от прегръдката му. Нямаше сили да я задържи. Когато Чоу дойде, те още се гледаха.

— О, колко мило — каза той. — Сигурен съм, че другарката ми ти е казала, че пътищата ни се разделят тук.

Малкълм го погледна. Още веднъж му мина през ум да се опита да го убие, но разумът надделя. Знаеше, че китаецът чете мислите му. Чоу се усмихна.

— Няма превозни средства. Телефонните кабели са прерязани. Най-близо е фермата на хомосексуалистите и аз не бих отишъл при тях, за да им разкажа една безумна история, в средата на нощта. Глухият старец в края на улицата няма да ти помогне особено. Как би могъл да му обясниш всичко това? Аз ти предлагам да се върнеш пеша в града и да се обадиш на началниците си. Би било чудесно, ако можех да остана, за да видя как ще се справят с тази бъркотия, но, за жалост, трябва да тръгвам. Разбира се, твоят джип няма да може да върви.

Знам, че не ме харесваш, но съм сигурен, че не би Ми отказал още една дребна услуга ако не заради мен, то заради Шийла. За да сме съвсем сигурни, моля те, не се обаждай на шефовете си още… може би час или два. Тоест ако за това време намериш откъде да се обадиш.

Чоу протегна ръка и тупна Малкълм по бузата.

— Довиждане, Малкълм. Наистина се радвам, че се запознах с теб. И искрено се надявам да не се налага да се срещаме пак. Разбираш какво искам да кажа, нали?

Чоу свали ръката си и тръгна по улицата. Шийла го погледна още веднъж, обърна се и закрачи след него. Малкълм стоеше в средата на единствената улица на Уитлаш и гледаше как се отдалечават.

Цял час му беше необходим, за да стигне от тихия град до още по-тихата ракетна площадка. Не беше много далече, но той се движеше бавно. Крачеше, без да мисли, и от време на време риташе по някой камък, който изчезваше напред в тъмното. Главата му беше наведена и ръцете му бяха в джобовете на джинсите.

Малкълм гледа силоза в продължение на три часа. Лещите дразнеха очите му, краката му бяха уморени от стоенето, но той не седна. Не мислеше за нищо, просто гледаше бетонната плоча и ярките светлини от другата страна на оградата. Половин час преди разсъмване, когато сенките започнаха да избледняват, той се приближи и хвана оградата с две ръце. Започна да клати мрежата с всичка сила, после се отдалечи, взе камъни от земята и започна да ги хвърля. Не улучи вентилационната тръба, но един се изтърколи в полезрението на телевизионна камера. Малкълм хвърли още три камъка, обърна се с гръб към ракетната площадка и се свлече на земята.

— О, боже! Пак ли! — изкрещя дежурният офицер в центъра за охрана на силозите, когато червената лампа започна да свети и зазвъняха звънците. Той натисна бутона за засекретяване и вдигна телефона. След тридесет секунди разговаряше с началника на базата:

— Сър, няма да повярвате, но…

Първите два хеликоптера дойдоха от юг. Когато стигнаха до мястото, беше достатъчно светло, за да могат да виждат всичко. Обиколиха наоколо и огледаха силоза. Помощник-пилотът смушка шефа си, когато видя как Малкълм се изправя. Малкълм не им махна с ръка. Помощник-пилотът изсумтя и каза:

— Този поне е жив.