Сянката на Кондора

— Има едно нещо, което не разбирам както трябва — каза Кевин на Възрастния, когато седяха в кабинета му два дни по-късно. — Записът обяснява как са засекли Паркинс, когато той е проследил Крумин до Уитлаш, как Крумин и съседът Кинсайд са го застреляли, обяснява мисията им и така нататък. Но не виждам каква е ползата от нея.

Нурич и тримата, които се провалиха, докато му помагаха да премине през страната… Нашият човек в Берлин, когото използваха — между впрочем, отдруги източници научаваме, е изчезнал и не сме го чували оттогава. Сигурем съм, че е бил провален. Що се отнася до останалите, мисля, че ще можем да разменим жената срещу Къмингс — за тях той не е ценен, за нас тя също. Ако успеете да убедите „Четиридесет“ да накара ФБР да не настоява за съдебен процес, двамата Пуласки ще си мълчат и ще покрием нещата. Остава секретарят от ООН, когото са обработвали от ЦРУ — ако руснаците са го използвали умишлено, сега вече знаят, че не му се доверяваме. Да, ще продължим да се преструваме, но и за двете страни той няма стойност. И те загубиха всичко това, когато чисто и просто трябваше тихомълком да прекратят Гамаюн.

Стратегическата стойност на тази операция практически беше нищожна. Мили боже! Терористи в Северна Монтана! Хората там биха прекратили това и без наша помощ. Даже би се наложило да ги възпираме от лова на вещици, който неминуемо ще последва. Наистина, може би Крумин е успял да се сдобие с някаква важна информация, но сигурно би могло да стане и по друг начин. Щеше да е съвсем различно, ако чрез разузнаване можеха да се получат някакви данни за ракетите или ако това устройство вършеше някаква работа. Нашите техници са съгласни с думите на Крумин — тази апаратура е напълно безполезна. И тогава защо е цялата тази бъркотия?

— Кевин, момчето ми — отговори възрастният човек тихо. — Бих могъл само да предполагам.

Винаги ще помня думите на Лорд Радклиф в доклада му за британската сигурност, писан през 1962 година. Той каза: „Правителствените тайни доста често са преходни“. Мисля, че това се отнася и за този случай. Гамаюн има преходна, временна стойност. Тази идея отдавна е остаряла. Но съвсем друг въпрос е как разбират тази стойност вътре в КГБ. Мисля, че именно тук трябва да търсим обяснението.

Крумин и проектите му са били неразделна част от структурата на КГБ. Сигурен съм, че някъде високо в йерархията има офицер, който е използвал Крумин и Гамаюн като доказателство за собствените си достижения, макар че всъщност операцията е безсмислена. Това е старото правило на Паркинсън, според което, за да оцелее, бюрокрацията свежда производителността до нещо второстепенно, по-маловажно от собственото си съществуване. Ако бюрокрацията позволи да се изреже дори и мъртъв, ненужен неин израстък, това вече е признание, че дейността, която развива, е безсмислена и тя чувства властта си застрашена. Бюрократите, вероятно това важи и за шефа на, Гамаюн, чувстват застрашена цялата си власт, ако позволят да им се отнеме дори нищожна част от нея. Иронията в този случай е, че колкото по-безсмислен е даден проект, толкова по-уязвима е бюрокрацията и толкова повече усилия трябва да се полагат за самозащита. Сигурен съм, че за да се предпази, човекът, който ръководи Гамаюн, й е придал първостепенна важност. А колкото по-важна е операцията, толкова повече нараства властта на ръководителя й. Така че тази операция има голяма стойност за някого.

А що се отнася до стратегическата й стойност, позволи ми да не се съглася с теб. Помисли си: създали са си напълно сигурна база. И безупречно прикритие. Всичко останало настрана, тази база прекрасно би могла да се използва за обучение. Не вярвам да са я ползвали много, но винаги им е била подръка. Ползата от Гамаюн е подобна на тази от нашите балистични ракети — потенциална. Те могат да стоят с години в прерията, но това не значи, че са безполезни. Когато ти потрябват, те са на мястото си.

— Е, Кондора ликвидира всичко.

— Да — отговори Възрастния. — Нашият Малкълм направи нещо забележително. Кондор и Гамаюн. Най-накрая разбрахме какво означава тази дума. Гамаюн е руско митично крилато същество, не съвсем птица и не съвсем животно. То може да предсказва бъдещето и помага предсказанията му да се сбъдват. Това същество присъства в руската поезия и живопис, нещо като олицетворение на злото начало. От руска гледна точка, това наименование е било съвсем подходящо за тази малка подмолна операция в Монтана. И ако не беше нашия Кондор, Гамаюн все още щеше да живее.

Любопитно, нали? Кондора беше едновременно най-важният и най-маловажният фактор в цялата операция. Нещо като катализатор. Без него нещата нямаше да се развият така и все пак ролята му беше съвсем малка. Като герой в пиеса, класически, непрекъснато допускащ гафове шпионин, нещо като двамата глупаци на Шекспир — Розенкранц и Гилденстерн, — които напълно биха променили живота на Хамлет, ако бяха изпълнили задачите си както трябва. Ние качихме Кондора на сцената като някакъв почти ненужен, самоцелен реквизит, но в края на представлението този реквизит засенчи цялата пиеса. В известен смисъл по-важно беше съществуването му, а не действията му. Нашият реквизит предизвиква появата на китайците и те продължават пиесата, наистина, значително променяйки нашия сюжет, но достигайки в края на краищата до същия финал. Удивен съм, че успя да задвижи всичко това и да се измъкне жив. За разлика от Розенкранц и Гилденщерн той имаше късмет — ако китаецът не се нуждаеше от него, щяхме да намерим нашия Кондор с дупка вместо око.

Възрастният мъж замълча, наклони глава и продължи, сякаш говореше на себе си:

— Чудя се до каква степен китаецът ще информира руснаците за нашето момче. Ужасно е, че нашият перспективен агент може да загуби защитната си сянка заради светлината, хвърлена от него.

— Как е Малкълм? — прекъсна го Кевин.

Възрастния се намръщи.

— На пръв поглед всичко е наред, но е много замислен. Доктор Лофтс е оптимистично настроен. Според него причината е отчасти увлечението му по китайката и отчасти смъртта на всичките онези хора. Но не смята, че сме изгубили Кондора. Поне засега.

А как си ти? Изглеждаш отпочинал. Знам че току-що си се върнал. Карл ми каза, че си имал нещо, което не си искал да покажеш на него. Той е много обиден. Изпратих го по работа до Пентагона.

Кевин се усмихна и подаде на Възрастния дълъг лист хартия.

— Това получихме току-що. Нямахме големи проблеми с тримата местни служители, на които трябваше да кажем — патоанатома, шерифа и лекаря. Глухият старец Гордън ни създаде проблеми, но му предложихме пари и призовахме патриотизма му. Но и без това малко хора биха му повярвали, ако се разприказва. Някои от хората във военновъздушната база трябва да бъдат наблюдавани, но това не е проблем. Дори разбрахме кой е „любовникът“ на китайката.

Възрастния пое листа и зачете:

Възрастният мъж се усмихна на Кевин. — В края на краищата — каза той на Кевин — всичко мина доста добре, нали?