Търсачи на светове

ГЛАВА ДЕСЕТА

Лансинг дялкаше чаталестия клон, който отсече, мъчеше се да направи патерица за Юргенс.

Енорийския свещеник стана от мястото си и хвърли нови дърва в огъня.

— Къде е Бригадния генерал? — попита той.

— Отиде да помогне на Юргенс — отговори Мери.

— Защо ли си губи времето? Защо не го остави да седи там, където е?

— Защото така не е хубаво — каза Мери. — Юргенс трябва да е тук, с нас.

Енорийския свещеник млъкна и седна на земята. Сандра заобиколи огъня и спря до Мери.

— Тук наоколо има нещо, което души в мрака — каза тя. — Чух го да сумти.

— Сигурно е Бригадния генерал. Той отиде да вземе Юргенс.

— Не е Бригадния генерал. Стъпва на четири крака. Бригадния генерал не сумти.

— Може да е някакво малко животно — каза Лансинг, вдигайки глава от работата си. — Когато запалиш лагерен огън, наоколо винаги се навъртат малки животинки. Идват от любопитство — искат да видят какво става тук, или се навъртат да намерят нещо за ядене.

— Това ме изнервя — каза Сандра.

— Нервите ни са опънати до крайност — каза й Мери. — Тоя куб…

— Хайде да забравим за куба веднага — предложи Лансинг. — На утринна светлина ще го разгледаме по-добре.

— Аз, например, по-добре да не го гледам — рече Енорийския свещеник. — Той е творение на злото.

В светлината на огъня се появи Бригадния генерал, който с едната си ръка подкрепяше накуцващия Юргенс.

— Какво е това, което нарекохте творение на злото? — попита той с мощния си глас.

Енорийския свещеник мълчеше. Бригадния генерал помогна на Юргенс да седне на земята между Мери и свещеника.

— Той не може да продължи — каза Бригадния генерал. — Кракът му е съвсем негоден. Няма ли възможност да се притегне по-добре?

Мери поклати глава.

— В коляното му има счупен детайл и нямаме с какво да го сменим. Част от механизма на бедрото е деформиран. Възстанових само някои движения на крака, това е всичко. Патерицата на Едуард ще му помогне да върви.

Бригадния генерал се наведе близо до мястото, където седеше Лансинг.

— Мога да се закълна, че когато идвах насам, някой спомена злото.

— Оставете го — каза вежливо Лансинг. — Нека си лежи.

— Няма нужда от такава педагогика — рече Енорийския свещеник. — Защо се опитате да застанете между човек на расото и човек на оръжието? Можем да решим това и без вас.

— Добре, ако настоявате — каза Лансинг, — но бъдете джентълмени по въпроса.

— Аз съм винаги джентълмен — рече Бригадния генерал. — Такъв ми е инстинктът: офицер и джентълмен. Така е то, двете вървят заедно. Този наш смешен приятел…

Енорийския свещеник го прекъсна.

— Аз просто казах, че кубът е творение на злото. Това е само мое мнение, но аз съм подготвен за такива наблюдения, а Бригадния генерал — не.

— Как разбрахте, че е зло? — попита Бригадния генерал.

— Е, да започнем със самия му външен вид. И предупредителната пясъчна ивица около него. Хора с добра воля са сложили предупредителната ивица и ние трябва да ги възвеличаем. Поне един от нас, който не плати много скъпо за непредпазливостта си.

— Това може да е предупредителна ивица — каза Бригадния генерал, — натъпкана с опасни капани, на един, от които се натъкна нашия метален приятел. Но ако моето схващане е правилно, хората с добра воля нямат нищо общо с това. Ако вашите хора имаха истински голяма добра воля, те щяха да построят ограда около него. Вие, отче, гледате само да ни отделите от него. Ако в нещо се крие заплаха за вас, вие го наричате зло и това ви служи за извинение, дава ви право да му обърнете гръб и да избягате от него. Моят начин е да нахлуя много внимателно в лентата, като използвам колове и пръти или пък каквото и да било, за да открия и обезвредя скритите капани. Сигурен съм, че в тоя куб има нещо, за което някой не иска да научим. Може би някакъв факт с голямо значение и аз, например, предлагам да не обръщаме гръб на куба.

— Това отговаря напълно на основните черти от вашия характер — рече Енорийския свещеник, — и няма да се отклоня нито на крачка от пътя си, за да ви разубедя. Но аз чувствам за свой тържествен дълг да ви предупредя, че е най-добре човек да остави на мира силите на злото.

— Пак започвате с тези приказки за злото. Какво е злото, мога ли да попитам? Как ще определите злото?

— Ако ме питате — каза Енорийския свещеник, — опитът да ви обясня ще е чиста загуба на време.

— Видя ли някой какво точно стана там, когато бе ранен Юргенс? — попита Мери. — Самият той не е видял нищо. Казва, че само е ударен, че нещо го е изхвърлило нагоре. Но той не е забелязал какво го е ударило.

— Аз не видях нищо — каза Енорийския свещеник, — а стоях там, където можех да забележа какво става. Фактът, че не видях нищо, ме убеждава повече от всякога, че това беше силата на злото.

— Аз видях нещо — обади се Лансинг, — или поне си мисля, че видях нещо. Не ви казах за това, защото не бях сигурен. Видях движение, колкото и странно да звучи това. Някаква мълния. Мълния, която се движеше толкова бързо, че не съм сигурен дали я видях. Дори и сега не съм сигурен.

— Не разбирам тези приказки за злото — каза Сандра. — Кубът е красив. Като го видя, дъхът ми застива в гърлото. Не чувствам зло в него.

— Но това нещо нападна Юргенс — възрази Мери.

— Да, разбирам. Но дори и да зная това, аз все още виждам красотата му, според мен в него няма зло.

— Добре казано — рече Бригадния генерал. — Чухте думите на нашата поетеса. Как се наричаш ти самата, утвърдена поетеса?

— Точно така — каза тихо Сандра. — Вие не знаете какво значи това за мен. Само в нашия свят можеш да познаеш уважението, граничещо със славата, да бъдеш утвърдена поетеса. Има много поети, извънредно много, и всички са майстори в своята професия, но много малко са утвърдени като поети.

— Не мога да си представя такъв свят — рече Енорийския свещеник. — Може да е феерично място. Може би е пълно с много хубави приказки, но с малко добра работа.

— Прав сте като твърдите, че не можете да си представите такъв свят — съгласи се Сандра. — Там вие ще бъдете излишен.

— А това — обърна се Бригадния генерал към Енорийския свещеник, — засега ще ви задържи.

Всички млъкнаха. След малко Сандра каза:

— Ето, че то се появи. Нещо дебне край лагерния огън. Пак го чувам да души.

— Не чувам нищо — рече Бригадния генерал. — Скъпа, това е плод на вашата фантазия. Тук наоколо няма нищо.

Те замълчаха отново, после се обади Енорийския свещеник:

— Какво ще правим утре заран?

— Ще разгледаме куба — отговори Бригадния генерал. — Ще го разгледаме много добре целия и то съвсем предпазливо. Не открием ли нищо, което да хвърли светлина върху нашето положение, ще продължим пътя си. Ако дрипавия гостилничар казва истината, някъде пред нас се простира град, в който, според мен, може да има повече интересни неща от това, което намерихме тук. Но ако решим и това ни се стори разумно, винаги можем да тръгнем обратно и да се върнем при тоя куб.

Енорийския свещеник посочи към Юргенс и се обърна към Дансинг с думите:

— Ще може ли той да върви с нас?

Лансинг вдигна патерицата, която майстореше.

— Трябва му малко време да свикне с тази тояга. Много лошо я направих, а ми се щеше да е по-добра, но тук нямам под ръка други материали. Ще може да върви, само че бавно. Ще нагодим крачката си към него. Доколкото виждам, няма нужда от много бързане.

— Може и да има — рече Бригадния генерал. — Ние нямаме сведения за предназначението на нашата експедиция. Възможно е да сме ограничени във времето и трябва да се съобразяваме с това.

— Преди още да започнем ефективни действия — поде Мери, — трябва да направим някои изводи защо сме изпратени тук. Длъжни сме да разгледаме всички подробности, които ще ни доведат до правилни изводи. Мисля, че трябва да престоим край куба достатъчно дълго до момента, в който решим, че той не ни предлага нищо.

— Моето чувство ми подсказва, че в града можем да съберем повече сведения, отколкото сред тая дива пустош — рече Бригадния генерал. — В града ще намерим хора, с които да си поговорим.

— Ако можем да ги разберем — каза Мери. — Ако искат да говорят с нас. Ако не ни преследват и не ни тикнат зад решетките.

— Да, тези разсъждения са верни — съгласи се Бригадния генерал.

— Мисля, че е време да прекратим разговора — каза Енорийския свещеник. — Прекарахме един дълъг изтощителен ден и имаме нужда от почивка, за да сме готови за утре.

— Аз поемам първата смяна на пост — извести всички Бригадния генерал. — След мен Лансинг и вие, отче, ще поемете поста. Можете да използвате собствена организация.

— Няма нужда някой да стои на пост — обади се Юргенс. — Точно тази дреболия е моя работа. Аз никога не спя. Нямам нужда от сън. Обещавам да бъда нащрек. Можете да ми се доверите.