Уайнсбърг, Охайо

Божията сила

Преподобният Къртис Хартман бе пастор на презвитерианската църква в Уайнсбърг и на този пост стоеше вече десет години. Бе четиридесетгодишен, по природа затворен и мълчалив. Терзание бе за него да проповядва от амвона пред толкова хора и винаги от сряда сутрин до събота вечер не мислеше за нищо освен за двете проповеди, които трябваше да произнесе в неделя. В неделята от ранно утро се качваше в малката стаичка в камбанарията на църквата, наречена още кабинет, и се молеше. Една нотка взимаше неизменно връх в молитвите му:

— О, господи, дай ми сили и смелост да ти служа! — умоляваше той, коленичил на голия под и преклонил глава пред дълга, който му предстоеше.

Преподобният Хартман бе висок мъж с кестенява брада. Жена му, снажна и нервна, бе дъщеря на фабрикант на бельо от Клийвланд, Охайо. Хората в градчето уважаваха свещеника. По-старите енориаши го харесваха, защото бе кротък и скромен, а в очите на мисис Уайт, жената на банкера, той минаваше за начетен и изискан.

Презвитерианската църква се имаше за нещо повече от другите църкви в Уайнсбърг. Тя бе по-просторна и по-внушителна и пасторът й — по-добре платен. Той дори си имаше собствен кабриолет и някога в летните вечери обикаляше из града с жена си. Минаваше по Мейн Стрийт, препускаше нагоре по Бъкай Стрийт и обратно, като кимаше сдържано на минувачите, а жена му, пламнала от скрита гордост, го поглеждаше с крайчеца на очите си и се тревожеше кончето да не се подплаши и побегне.

През всичките тия години, откакто пристигна в Уайнсбърг, животът на Къртис Хартман течеше добре. Не бе от тия, дето ще раздухат фанатична жар у богомолците в своята църква, но пък, от друга страна, не си създаваше врагове. Всъщност той бе предан на делото си и нявга дълго го мъчеха угризения, че не може да тръгне и закрещи божието слово по шосетата и уличките на града. Чудеше се понякога дали пламъкът на вярата наистина гори в гърдите му и мечтаеше един ден властна и благодатна нова сила като стихия да се влее в гласа и душата му и хората да потръпнат пред духа господен, вселил се в него.

— Окаян човек съм аз, такава сила никога няма да ме осени — разсъждаваше той умърлушено, а после смирена усмивка огряваше лицето му. И философски той заключваше: — Е, все пак не съм зле!

Стаичката в църковната камбанария, където всяко неделно утро пасторът се молеше да стане по-могъща в него божията сила, имаше само едно прозорче. Бе дълго и тясно и се отваряше навън върху панта като врата. На прозорчето, сглобено от неголеми стъкла в оловна рамка, бе изрисуван Христос, положил ръка връз главата на младенец. Една неделя — беше през лятото, — както седеше до писалището в стаичката, разтворил голяма библия пред себе си, а листовете с проповедта разпилял наоколо, свещенослужителят с потрес откри, че в най-горната стая на съседната къща в леглото лежи жена, пуши цигара и чете книга. Къртис Хартман пристъпи на пръсти към прозорчето и безшумно го затвори. Ужас го попари при мисълта, че жената пуши и се разтрепера, като се сети, че очите му, току-що откъснали се от светата книга, бяха зърнали разголените рамене и бялата шия на жена. Мозъкът му се размъти, той слезе долу, застана на амвона и произнесе дълга проповед, без ни веднъж да помисли за жестовете и за гласа си. Проповедта направи необичайно впечатление на всички, в нея имаше сила и яснота.

— Чудя се дали ме слуша, дали думите на моето послание са стигнали душата й — мислеше си той с надеждата, че някоя неделна утрин ще вмъкне в проповедта си слова, които да досегнат и разбудят жената, несъмнено затънала в потаен грях.

Две жени живееха в къщата до презвитерианската църква, през чиито прозорци свещеникът бе зърнал гледката, дето така го разтърси. Леля Елизабет Суифт, побеляла, вдовица, оправна на вид и с пари в Уайнсбъргската национална банка, живееше там с дъщеря си, Кейт Суифт, учителка. Учителката бе трийсетгодишна, с гиздава и стройна снага. Малко приятели имаше и се славеше с острия си език. Като се замисли за нея, Къртис Хартман си спомни, че бе ходила в Европа и две години бе живяла в Ню Йорк.

— Е, може би в крайна сметка пушенето нищо не значи — мислеше си той. Спомни си, че докато бе в колежа и сегиз-тогиз прочиташе по някой роман, на страниците на една книга, попаднала веднъж в ръцете му, срещна и порядъчни, макар и малко свободни жени, които пушеха. С прилив на нова решителност той работи цяла седмица над проповедите си и в усърдното стремление да достигне до ушите и сърцето на новия си слушател, забрави както смущението си от амвона, така и неделната молитва в стаичката на камбанарията.

Опитът на преподобния Хартман с жените бе доста оскъден. Син на майстор на каруци от Мънси, Индиана, той трябваше да работи, за да се издържа в колежа. Дъщерята на фабриканта на бельо живееше на пансион в къщата, където и той живееше като студент, и се ожени за нея след продължително и церемониално ухажване, най-вече от страна на момичето. В деня на сватбата фабрикантът на бельо даде на дъщеря си пет хиляди долара и обеща в завещанието си да й остави двойно повече. Пасторът смяташе, че е сполучил в брака и ни веднъж не си позволи да помисли за други жени. Не искаше да мисли за други жени. Това, за което жадуваше, бе да служи тихо и предано на бога.

Борба лумна в душата на свещеника. Отпървом искаше да достигне до съзнанието на Кейт Суифт, да задълбае в душата й със своето слово, ала сетне отново пожела да зърне бялата снага, легнала спокойно в леглото. Едно неделно утро, когато, разпъван от мисли, не можеше повече да спи, той се надигна от постелята и излезе да се разходи из улиците. Тръгна по Мейн Стрийт и стигна почти до старата Ричмъндова къща, но изведнъж спря, взе един камък и се втурна обратно към стаичката на камбанарията. Отломи с камъка едно ъгълче в стъклото на прозореца, после заключи вратата, седна на писалището пред разтворената библия и зачака. Когато се вдигнаха транспарантите от прозореца в стаята на Кейт Суифт, той видя през дупката леглото й, но нея я нямаше. Тя също бе станала рано и излязла да се поразтъпче, а ръката, която дръпна транспаранта, бе на леля Елизабет Суифт.

Свещеникът почти се разплака от радост, задето се избави от греха да я гледа с нечисти помисли, и се прибра вкъщи, венцеславейки всевишния. Ала за зла участ забрави да запуши дупката на прозореца. Късчето стъкло, отчупено в ъгълчето на прозореца, бе отщипнало босата петичка на младенеца, който стоеше като закован, устремил прехласнат поглед към лицето на бога.

Тая неделя Къртис Хартман забрави проповедта си. Говори на своето паство и рече, че е погрешно хората да мислят, че техният пастор се отличава от тях и му е отредено да води безгрешен живот.

— От личен опит знам, че нас, проповедниците на божието слово, ни обсаждат същите съблазни, които връхлитат и вас — каза той. — И аз съм бил въвличан в изкушение, поддавал съм се пред него. Но само божията десница, разперена над мен, ме е спасявала. И както бог избави мен, така ще избави и вас. Не падайте духом! В греховния час вдигнете очи към всевишния и той пак и пак ще ви спаси.

Свещеникът рязко отпъди от съзнанието си мислите за жената в леглото и взе да се държи, кажи-речи, като влюбен със собствената си жена. Като се разхождаха една вечер, той отвърна коня от Бъкай Стрийт и пое в тъмата по билото на Госпъл Хил, над водоема на помпената станция, и там обви ръка около кръста на Сара Хартман. Сутрин, след като закусеше и бе готов да се оттегли в кабинета си в дъното на къщата, заобикаляше масата и целуваше жена си по бузата. Споходеха ли го мисли за Кейт Суифт, той се усмихваше и вдигаше взор в небесата.

— Имай милост към мене, господарю — прошепваше той, — дръж ме в правия път, отреден за твоето дело.

Ала сега чак започна истинската борба в душата на тъмнобрадия свещеник. Научи най-случайно, че Кейт Суифт има навика вечер да чете в леглото. На масичката до кревата й имаше лампа и светлината струеше по белите рамене и голата шия на учителката. Оная нощ, когато направи това откритие, преподобният остана в стаичката на камбанарията от девет докъм единайсет и чак когато лампата изгасна, олюлявайки се, той излезе от църквата и още два часа броди и се моли из улиците. Не искаше устните му да целуват раменете и шията на Кейт Суифт и не допускаше мислите му да безпътстват в тая посока. Сам не знаеше какво иска.

— Аз съм божие чадо и бог трябва да ме избави от мен самия — провикна се той, докато се луташе под дърветата из тъмните улици. Спря под едно дърво, вдигна очи към небето, скрито зад забързани облаци. Заговори на бога задушевно, сърдечно. — Умолявам те, господи, не ме забравяй! Дай ми сили утре да поправя дупката на прозореца. Извиси отново погледа ми към небесата. Не изоставяй своя покорен слуга в тоя труден час, господи!

Сновеше насам-натам из смълчаните улици свещеникът, а душата му дни и седмици се мъчеше в страдание. Не проумяваше изкушението, което го подмами, не проумяваше защо него връхлетя. Взе дори бога да вини донякъде, казваше си, че от праведния път той не е отстъпвал, не е хуквал да дири греха.

— Цял живот, и като млад, и като свещенослужител, смирено изпълнявах своя дълг — заявяваше пасторът. — Защо сега съм въведен в изкушение? Какво толкова сторих, та това бреме върху мен да се стовари?

Три пъти тая година — рано есента и зимата — Къртис Хартман се изнизваше от къщи, промъкваше се в църковната камбанария и от мрачината на малката стаичка зяпаше легналата Кейт Суифт, а после тръгваше навън и се молеше из улиците. Сам той не разбираше постъпките си. Седмици минаваха, без да се сети за учителката, и тогава си казваше, че е надвил плътското желание да зърне тялото й. И после нещо му ставаше. Както седеше в кабинета у дома си, заровил глава в новата проповед, изведнъж почваше да нервничи, да снове припряно из стаята.

— Ще се поразвея из улиците — казваше си и дори когато пристъпваше в църковната врата, твърдоглаво не признаваше пред себе си защо е дошъл тук.

— Няма да поправя счупеното стъкло, а ще се науча да идвам вечер тука, да седя в присъствието на оная жена и въобще да не вдигам очи към нея. Няма да се проваля. Тази съблазън е пратена от всевишния, за да изпита душата ми, но аз пипнешком ще се измъкна от тъмата и ще стъпя на светлия друм на правдата.

Една януарска нощ, когато навън сви лют студ и дълбок сняг застилаше улиците на Уайнсбърг, Къртис Хартман за последен път се качи в стаичката на църковната камбанария. Минаваше девет, като излезе от къщи и така стремглаво се спусна навън, че забрави да нахлузи галошите си. По Мейн Стрийт нямаше жива душа, освен Хоп Хигинс, нощния пазач. Цялото градче тънеше в сън, като не броим пазача и младия Джордж Уилард, който седеше в канцеларията на „Уайнсбърг Ийгъл“ и се мъчеше да пише разказ. Свещеникът крачеше по улицата към църквата, газеше из високите преспи и си мислеше, че тоя път ще се отдаде на греха докрай.

— Искам да гледам тая жена, искам мислено да целувам раменете й. Ще си позволя да мисля каквото ми се доще — с горчивина се заканваше той и сълзи замъгляваха очите му. Закрои планове да напусне църквата, да захване друг път в живота. — Ще отида в голям град, ще почна да въртя търговийка. Щом като такава ми е природата и не мога да устоя на греха, ще му се отдам. Но поне лицемер няма да бъда, да проповядвам божието слово, а мислите ми да се въртят около раменете и шията на жена, дето не ми принадлежи.

Студено бе в стаичката на камбанарията в оная януарска нощ и още щом влезе, Къртис Хартман бе наясно, че постои ли тук, здрав няма да излезе. От затъването в преспите нозете му бяха мокри, а огън нямаше. Нямаше я и Кейт Суифт в стаята в съседната къща. С мрачна непоколебимост той седна и зачака. Сви се на стола, впи пръсти в краищата на писалището, върху което лежеше разтворената библия, и впери очи в тъмното, а главата му гъмжеше от най-черните мисли в живота му. Сети се за жена си и в тоя миг направо я намрази.

— Вечно се е срамувала да се поддаде на страстите си, тя ме измами — мислеше си той. — Мъжът е в правото си да очаква истински плам и красота от жената. Той не бива да забравя, че си остава животно, в мене също има нещо първично. Ще отскубна жената от гърдите си и ще потърся други жени. Ще се залепя за учителката. Ще я задирям пред очите на всички и ако съм създаден за сласт и похот, ще живея да наситя сластта си.

Обезумял, той зъзнеше от главата до петите — хем от студ, хем от борбата, която го раздираше отвътре. Минаха часове, той пламна в треска. Гърло го сви, зъбите му затракаха. Краката му върху пода на стаичката бяха като две буци лед. Ала не напускаше бдението си.

— Ще зърна жената и ще дам воля на мисли, каквито не съм дръзвал да помисля — каза си той, вкопчи се в писалището и продължи да чака.

Къртис Хартман едва не умря подир тая нощ на безкрайно чакане в църквата, а в случилото се той съзря какъв трябва да бъде пътят в живота му. Другите вечери, когато бе чакал, през дупчицата в стъклото не бе успявал да види нищо друго в стаята на учителката, освен леглото. Той висеше търпеливо в тъмното, докато учителката изведнъж изникне и седне на леглото в бялата си нощница. След като запалеше лампата, тя се подпираше с възглавници и се зачиташе. Някой път запалваше цигара. Виждаха се само голите рамене и шията й.

В оная януарска нощ, когато едва не умря от студ, когато на два-три пъти съзнанието му се изплъзваше от реалността и потъваше в незнайни миражи и трябваше да призовава всичката сила на волята си, та да дойде на себе си, Кейт Суифт най-накрая се появи. В отсрещната стая пламна лампа и чакащият свещенослужител впери очи в празното легло. А после пред очите му жената се хвърли върху леглото съвсем гола. Заровила лице в постелята, тя ридаеше и удряше с юмруци възглавницата. С последен изблик на сълзи тя се надигна и пред очите на човека, който бе чакал да я погледа и даде воля на сластта си, греховната жена почна да се моли. Снагата й, стройна и силна, на пламъка на лампата напомняше фигурата на младенеца пред Христа върху зографисания прозорец.

Къртис Хартман така и не си спомни как се измъкна от църквата. Изправи се с вопъл и затътри тежкото писалище по пода. Библията тупна долу, изтрополи, разкъса тишината. Когато светлината отсреща угасна, той се запрепъва надолу по стълбите и излезе навън. Тръгна по улицата и връхлетя право в канцеларията на вестник „Уайнсбърг Ийгъл“. Несвързано забръщолеви на Джордж Уилард, който шареше насам-натам из стаичката, погълнат от собствените си терзания.

— Неведоми са пътищата божии — извика пасторът, като нахлу вътре и затвори вратата след себе си. Запристъпва към момъка, очите му горяха, гласът му трескаво кънтеше. — Намерих просветление. След десет години в тоя град бог ми се яви, въплътен в тялото на една жена.

Гласът му секна, той зашептя.

— Не можех да го проумея. Онова, което смятах, че е изпитание за душата ми, излезе встъпление към нов и още по-красив трепет за духа. Господ ми се яви в лицето на Кейт Суифт, учителката, коленичила гола край леглото си. Познаваш ли Кейт Суифт? Нищо чудно тя да не съзнава, ала тя е оръдие на бога, вестителка на правдата господня.

Преподобният Къртис Хартман се обърна и хукна навън. На вратата се спря, огледа безлюдната улица във всички посоки и отново заговори към Джордж Уилард:

— Аз съм спасен! Вече не се страхувам. — Вдигна кървящия си юмрук и го поднесе в лицето на момъка. — Счупих стъклото на прозореца. Сега цялото ще трябва да се подмени. Божията сила бе в мен и аз го разбих със собствения си пестник!