Вечният мир

Автоматичните камери бяха записали клането и копие от записите попадна в ръцете на Нгуми. Това беше мощна пропаганда за един свят, който не можеше да бъде шокиран от смърт и насилие. За камерата десетимата другари на Джулиан не бяха млади мъже и жени, голи под безпощадния оловен дъжд. Те бяха символ на слабостта, победоносно доказателство за уязвимостта на Съглашението пред самоотвержеността на Нгуми.

Съглашението го нарече единична камикадзе атака, извършена от двама фанатици убийци. Това било ситуация, която никога не би могла да бъде повторена. Не публикуваха факта, че всички местни хора, наети в Портобело, бяха уволнени през следващата седмица и бяха заменени от американски войници.

Това беше силен удар върху икономиката на Портобело, тъй като базата бе най-големият източник на доходи за местните жители. Панама бе „най-облагодетелствана страна“, но не и пълноправен член на Съглашението, което на практика означава, че имаше ограничен достъп до американските наномашини, без да има на разположение такива машини на своя територия.

Съществуваха двайсетина малки държави в подобно несигурно положение. Две наномашини в Хюстън бяха запазени за Панама. Панамският съвет за внос-износ решаваше за какво да бъдат използвани. Хюстън им предоставяше списък на заявките, в какъв срок да бъдат изпълнени поръчките и какви суровини трябва да бъдат доставени от Зоната на Канала. Ако даден продукт изискваше унция платина или трошичка диспорсий, Панама трябваше да ги изрови отнякъде или някак си.

Машините си имаха лимит. Можеш да й дадеш кофа въглища и тя да ти върне съвършено копие на диаманта „Хоуп“, от който да се изработи префърцунена тежест за затискане на хартия. Разбира се, ако пожелаеш модна златна корона, ще трябва да доставиш златото. Ако поискаш атомна бомба, ще трябва да й дадеш два-три килограма плутоний. Но ядрените оръжия не фигурираха в списъка на заявките; нито пък големи или каквито и да е продукти на високите военни технологии. За самолетите и танковете това не се отнасяше и те бяха сред най-популярните заявки в списъците.

Ето как се развиха събитията: ден след като базата в Портобело бе опразнена от местни работници, Панамският съвет за внос-износ представи на Съглашението подробен анализ за това, какви икономически загуби ще претърпи след този удар. (Беше очевидно, че някой е предвиждал подобна възможност.) След двудневен пазарлък Съглашението прие да увеличи дела на производството на наномашините от 48 на 54 часа дневно плюс еднократен договор за половин милиард долара кредит под формата на суровини. Тъй че ако министър-председателят пожелаеше ролс-ройс с шаси от масивно злато, би могъл да го получи. Но нямаше да е брониран.

Съглашението официално не обръщаше внимание как държавите-клиенти разпределят резултатите от заявките си към щедрите машини. В Панама поне имаше привидна демокрация, Съветът за внос-износ бе под контрола на избрани представители — compradora6 — по един от всяка провинция и територия. Затова от време на време се правеха шумно прокламирани доставки, предназначени само за бедните.

Както и в Съединените щати, при тях функционираше полусоциалистическа електронно-кешова икономика. Правителството би трябвало да се погрижи за основните нужди, а гражданите работеха за пари, с които да си купуват луксозни стоки, за които се плащаше или с електронни кредитни преводи, или в брой.

Ала в Съединените щати луксовете бяха само забавленията или подобренията в начина на живот. В Зоната на Канала това бяха неща като лекарства и месо, по-често купувани с пари в брой, отколкото с пластмасовите карти.

Съществуваше силно негодувание от собственото им правителство и от правителството на Тио Рико на север, което се изрази в ироничния модел, характерен за повечето страни-клиентки: инциденти като клането в Портобело водеха до това, че Панама още дълго нямаше да получи своя наномашина, но безредиците, които доведоха до клането, можеха да се обяснят лесно с липсата на магическата кутия.