Вечният мир

Онези, които бяха останали от Двайсетицата, бяха в състояние да решат интересни и заплетени проблеми чрез съчетаните си опит и интелигентност. Тази тяхна повишена способност се бе породила още в мига, когато бяха хуманизирани.

Хилядите военнопленници от Зоната на Канала бяха далеч по-голяма общност, която трябваше да реши само два проблема: как да излезем оттук и какво да правим после.

Излизането беше толкова лесно, че бе почти тривиално. Повечето от работата в лагера се вършеше от военнопленници; взети заедно, те знаеха повече за това, как се вършат нещата, отколкото войниците и компютрите, които ги вършеха. Да се овладеят компютрите, беше проста работа, въпрос на правилна преценка кога да се симулира спешен медицински случай, та подходящата жена (за която знаеха, че е с добро сърце) да напусне бюрото си за една жизненоважна минута.

Това стана в два сутринта. В два и трийсет всички войници бяха разбудени под дулата на оръжията и изпроводени в най-безопасната сграда. Предадоха се без нито един изстрел, което не бе изненадващо, след като бяха изправени пред хиляди очевидно ядосани и въоръжени вражески пленници. Не можеха да знаят, че врагът всъщност не бе гневен и че не можеше да натисне спусъка.

Никой от пленниците не знаеше как да управлява голем, но можеха да ги изключат от командната зала, да ги обездвижат, след което да измъкнат механиците от клетките им и да ги отведат при арестуваните кашици. Оставиха им достатъчно затворническа храна и вода и предприеха следващата си стъпка.

Можеха просто да избягат и да се разпръснат. Но тогава войната щеше да продължи, войната, която бе превърнала мирната им и процъфтяваща родина в кърваво бойно поле.

Трябваше да отидат при противника. Трябваше да предложат себе си.

Между Портобело и Зоната на Канала имаше редовни товарни монорелсови влакове. Оставиха оръжията си и заедно с неколцина, които знаеха перфектно американски английски (за да поддържат няколко часа илюзията за функциониращ военнопленнически лагер) се метнаха на няколко товарни вагона, чието съдържание бе обявено като пресни зеленчуци и плодове.

Когато влакът пристигна в гарата на интендантството, всички се съблякоха, за да покажат, че са невъоръжени и уязвими — както и за да объркат американците, които имаха странно отношение към голотата.

Неколцина бяха изпратени в лагера от Портобело, тъй че когато вратите се отвориха и те излязоха навън под шокиращите лъчи на прожекторите, знаеха съвсем точно накъде да се насочат.

Към Сграда 31.