Вечният мир

Джулиан и Амелия прекараха следващия ден в пренасяне и в почистване на апартамента. Тъй като бе неделя, не можеха да оправят документите си, но не очакваха да имат проблеми. Имаше списък на чакащи ергени, които бяха със статута на Джулиан, а квартирата на Амелия бе предназначена за двама, дори за двама плюс дете.

(Детето беше нещо, което никога нямаше да се случи. Преди двайсет и четири години след помятане Амелия бе пожелала доброволно стерилизиране, което й даваше правото на допълнително месечно възнаграждение в пари и купони до 50-годишна възраст. А възгледите на Джулиан за света бяха толкова мрачни, че не изгаряше от желание да вкара нов човек в него.)

След като всичко бе натъпкано в кашони и апартаментът на Джулиан бе почистен достатъчно, за да задоволи собственика, извикаха Реза с колата му. Той сгълча Джулиан, че не го бе повикал по-рано да им помогне, а Джулиан откровено си призна, че не се бе сетил.

Амелия слушаше разговора им с интерес, а след седмица щеше да изтъкне, че са имали достатъчно причини да се справят сами, това бе донякъде свещен труд — или дори нещо по-простичко: свиване на гнездо. Но онова, което каза, след като Джулиан затвори телефона, беше:

— Ще са му необходими цели десет минути да дойде — и го поведе веднага към дивана за едно последно бързо в неговата квартира.

Пренесоха се само с два курса. След второто пътуване Реза и Джулиан останаха за малко насаме и когато Реза предложи да им помогне да разопаковат, Джулиан му отвърна, че може би Блейз ще поиска да си легне.

Което и стана. Строполиха се изтощени на леглото и спаха до зазоряване.