Ястреба и гълъбицата

Глава 11

Галопиращият Див вятър не бе елегантен като Доблест. Сякаш бе изтъкан от огън — препускаше като гонен от тамян дявол, с изправена шия, все едно надушваше царевична нива в далечината; развятата му грива и опашка напомняха платна на пиратски кораб. Уинчестър седеше на гърба му като мощен бог на бурите, тръгнал да покорява разбушували се морета. До него Джул Рейнолдс поддържаше стойка на роден ездач и то с невероятна елегантност.

— Ако проклетият Див вятър спечели това състезание, ще бъде подигравка не само за всички собственици на чистокръвни коне, но и за цялата наука за отглеждане на расови жребци — отбеляза леля Едуина, проследявайки първата обиколка по пистата.

Като забеляза как леля й стиска чантичката си, явно натъпкана с пари, Теди се обади:

— Да не говорим как загубата на Доблест ще помогне на кесията ти да олекне.

— По дяволите моята кесия — изсумтя Едуина. — Няма нищо по-приятно от гледката как един мъж сърба попарата, която сам си е надробил, и преглъща гордостта си. Твоят Уинчестър е така самодоволен. Време е да му се натрие носът. По дяволите, имам чувството, че Див вятър излиза напред. Виждаш ли, Теодора?

Теди се надигна на пръсти и се наведе над парапета, точно когато конете взимаха далечния завой. Като един те се устремиха към нея, плътно един до друг, а под копитата им се вдигаха облаци прах,

— Не съм съвсем сигурна — отвърна Теди над рева на тълпата.

Изведнъж гласът й заседна в гърлото. По неизвестна причина образите на Уинчестър и Джул, устремени към нея, разбудиха някакъв бегъл, но тревожен спомен. Нещо в начина, по който седяха на конете, а вятърът издуваше ръкавите на ризата на Уинчестър и вееше пешовете на сакото на Джул й се стори подозрително. Тя присви очи, но, докато те преминаха пред трибуната, докато проехтя тътенът от конските копита, докато се завихряха облаците прах, споменът изчезна.

— Карат ги да препускат с все сила — обади се Теди, хапейки долната си устна. — Продължават ли така, ще бъде чудо, ако не осакатят и двата коня.

Леля Едуина изсумтя и промърмори:

— Дай на един мъж възможност да докаже, че няма здрав разум повече от едно дете и той ще надмине очакванията ти. Гледат на надбягването като на изпитание на физическите им възможности. Какво значение имат два осакатени коня за мъжа, който ще излезе победител на тази арена, където стотици ще станат свидетели на триумфа му? Гордостта замъглява разума. Затова сме и в разгара на тази глупава война. Ако зависеше от жените в тази страна, проклетата война никога нямаше да започне. Щяхме да намерим начин да се измъкнем, без да се пролее и капчица кръв. Ние се ръководим от жал и съчувствие, а не от нахалство, арогантност и гордост, нито от желание за отмъщение. — Меките й сиви очи се насочиха към Теди. — Не казвай на Джордж, че съм говорила такива неща. Подобно на повечето си събратя той не търпи напредничавото мислене от жените. Мъжете не ни разбират и затова определят поведението ни като коварно съзаклятие и съучастие в престъплението. Не могат да си обяснят защо не посрещаме с аплодисменти мобилизирането на младите ни мъже и хвърлянето им на полето на битките. Няма нищо величествено или благородно във войната.

— Напълно съм съгласна с теб — увери я Теди. — Но според мен чичо Джордж те слуша повече, отколкото си даваш сметка.

— Естествено! Не оставям друг избор на клетника. Но пък и кой не би се вслушал в здравия разум? След двадесетгодишен брак дори и най-упоритият мъж променя начина си на мислене. Но даже да приеме мнението ми, не ми го съобщава веднага. Господи, какво ли щеше да направи Медисън, ако знаеше, че аз съм подсказала на Джордж най-добрите му стратегически идеи?

Теди се вторачи в леля си.

— Да не би да искаш да кажеш, че режисираш морски маневри от всекидневната си, лельо Едуина?

— Прекалено много очакваш от мен, мила.

— Не, мисля, че сериозно съм те подценявала.

— Глупости. Прекалено си интелигентна, за да направиш подобно нещо. Господи, ето ги пак идват!

Теди извърна рязко глава. Докато взимаха далечния завой, Див вятър продължаваше да е от външната страна, но вече с една глава напред. Сред облак прах те отново преминаха край трибуните и се впуснаха във финалната обиколка.

Буца заседна в гърлото на Теди. Тя се вкопчи в перилата, стисна здраво зъби и се повдигна на пръсти. Премигна и се опита да разпознае конете. Жилите по вратовете им силно пулсираха. Отначало Див вятър водеше с една глава, после — Доблест. Ушите им бяха прилепнали назад, докато тичаха с всички сили. Като по някакво чудо нито единият, нито другият ездач бе използвал камшик досега.

— Идват — прошепна Теди, когато конете взеха последния завой.

— Доблест води — отбеляза леля Едуина и пръстите й се впиха в ръката на Теди.

— Не, не води.

— Права си, по дяволите.

— Див вятър е начело, макар и с минимална преднина.

— По-добре стискай палци да не е така.

— Моля? Аз…

Теди преглътна думите си. Конете приближаваха финала. Гърдите им бяха издути, а вените по благородните им глави пулсираха.

Сред оглушителни аплодисменти те преминаха пред трибуната. Леля Едуина нададе съвсем не женствен възторжен писък и обгърна Теди с ръце. Устата на младата жена пресъхна. Доблест бе спечелил надбягването.

Песента на щурците изпълваше въздуха в ранната вечер, когато Теди пресече прага на парадния вход на Мирамер. Влезе във фоайето и видя как Джили бавно слиза по стълбите със сребърен поднос в едната ръка и празна кристална гарафа в другата.

— Уинчестър върна ли се? — попита я Теди, макар и забелязала обичайното й хладно високомерие.

Теди обаче не възнамеряваше да допусне тази жена да я ядоса, независимо от почти пълната си убеденост, че ангажиментите на Джили към Уинчестър надхвърлят общоприетите задължения на една прислужница. Сякаш за да потвърди напълно впечатленията й, Джили се спря едно стъпало над нея и постави ръка върху деколтето на сивата си рокля, която плътно очертаваше формите на стройното й тяло. Въпреки намерението си, Теди усети как стомахът й се свива само от представата, че Уинчестър се възползва от предлаганата му плът. Непреодолимо й се прииска да ощипе жената и едва се овладя. Вкопчи пръсти в полите си.

— Да — отвърна Джили, а после с тон, който очевидно подсказваше на останалата прислуга, че не би търпяла никакви възражения, продължи: — Но не желае да бъде безпокоен.

— Разбирам. — Теди повдигна поли и влезе в салона. Върху полицата намери пълна гарафа бренди. Взе я и на минаване край Джили подхвърли: — Предполагам, че има чаша.

— Не желае да бъде…

— Да, вече ми каза. Свободна си за тази вечер, Джили.

— Но, госпожо…

Теди спря, хвърли поглед през рамо и мрачно се усмихна.

— Благодаря, Джили. Знам пътя.

Продължи нагоре по стълбите и по главния коридор на източното крило. Изпитваше странно самодоволство. Допусна, че се дължи на пълното смайване, изписано върху пребледнялото лице на прислужницата.

И въпреки това, щом Теди застана пред вратата на Уинчестър и вдигна ръка, за да почука, застина и всякаква увереност я напусна. Заляха я спомени. Преминаващите по стените сенки и едва доловимите аромати тук събуждаха чувствени образи, които бе по-добре да останат скрити.

Преглътна и изправи рамене. По някое време следобед реши, че е редно да поясни нещата. По някаква съвършено неясна за нея причина искаше Уинчестър да разбере, че няма нищо общо с подхванатата от Джул Рейнолдс игра. Не можеше да допусне споменът за онази нощ да я възпре от изпълнението на задачата. Тя, в края на краищата, е силна и няма да позволи да се превърне в жертва на романтични фантазии, колкото и изкусителни да са.

Отново вдигна ръка да почука, но се спря и просто я отпусна върху дръжката. Под нежния натиск и благодарение на добре смазаните панти вратата се отвори. Тя прехапа устни. По-разумно бе да се обърне и незабавно да побегне. Тук тя провокираше нещо… нещо опасно и забранено.

В обширната спалня с тъмночервени завеси грееха весели златисти топли светлинки от запалените навсякъде свещи. С разтуптяно сърце и свито гърло Теди направи още две крачки. И тогава го видя — всъщност съвсем малка част от него — само главата и великолепните му рамене. Останалото бе потопено в позлатена мраморна вана, обърната към прозорците.

Майлс отвори очи и се загледа във великолепния залез. Макар вратата да не издаде никакъв звук, инстинктивно долови отварянето. Лекият повей от течението върху кожата му го възбуди много повече, отколкото успяха ръцете на Джили тази вечер. Някъде дълбоко в душата си изпита известна вина. Изненада се, че идва пак, след като не проявил никакъв интерес към усилията й да му достави наслада преди малко. Както и през предишните четири вечери.

Не би се тревожил, ако не бе сигурен, че липсата на интерес се дължи изцяло на мислите, посветени само и единствено на новата му съпруга.

Как можа направо да поднесе Теди на Рейнолдс върху сребърен поднос, с джуфка на упоритата й брадичка и със зряла черешка между устните. Жалко, че нямаше кого да вини освен себе си.

— Напълни я, Джили — промърмори той и посочи празната чаша на масичката до себе си, без да извръща глава.

Зачуди се колко ли бренди ще се наложи да изпие, та да притъпи обзелата го тази вечер празнота. Не беше сигурен дали това въобще беше възможно, след като прекара по-голямата част от следобеда в опити да го постигне.

Отново затвори очи. Заслуша се в шумоленето на роклята й, докато се приближаваше. Стъпките й му се сториха странно колебливи. Чу се издрънчаването на кристал в кристал, докато пълнеше чашата. Дишаше учестено, сякаш през леко разтворени устни.

Странно как така внезапно се настрои на нея…

Именно тогава долови сладкия аромат на люляк. Огнена страст се разля по тялото му секунда преди да отвори очи и да сграбчи китката й. Теди не свари да се извърне и побегне.

— Добър вечер, съпруго — дрезгаво поздрави той, а тялото му оживя, все едно пробудено от стогодишен сън.

Даваше си сметка, че при едно по-силно дръпване тя ще се озове във ваната при него.

Теди затвори очи и лицето й се покри с изключително привлекателна руменина. Преглътна мъчително три пъти и едва тогава успя да изрече:

— Аз… Аз…

— Дошла си да тържествуваш. — Гласът му звучеше плътно, леко прегракнало. От всички причини, които имаше, за да й се сърди, че бе участвала в представлението на Рейнолдс, в момента не му хрумваше нито една. Палецът му се плъзна по вътрешната страна на китката й; под нежната кожа напипа учестения й пулс. Излиза, че дори жени със забележителна дързост и интелигентност могат да останат безмълвни при определени ситуации. — Колко си смела, скъпа моя съпруго, да избереш да го сториш точно тук, в моята спалня.

Тя отвори очи, премигна тревожно, несигурна накъде е безопасно да обърне поглед — бистрата вода във ваната във всеки случай, бе най-неподходящото място — преди да извърне пламналото си лице към прозореца.

— Представа нямах, че ще те намеря във ваната без… искам да кажа… че ще попадна, докато…

— Не, няма откъде да знаеш, че се къпя без дрехи, колкото и странно да ти изглежда. Иначе, предполагам, въобще нямаше да дойдеш, дори ако къщата гореше. Разбира се, имаше възможност да побегнеш в мига, когато отвори вратата. Но не го стори.

— Не допусках, че ще искаш да разговаряш с мен, освен ако не те сваря по някакъв начин неподготвен.

— В това отношение определено успя — увери я той тихо и присви очи, за да вижда по-добре сияйния й профил.

Все още помнеше вкуса на устните й, които в момента леко потреперваха.

— А и знаех, че очакваш някого.

— О! Това ли? — Изведнъж го обзе странно желание да й обясни. — Тя е…

— По дяволите, имам представа каква ти е!

Долови известни пискливи нотки и напрежение в гласа й. Същевременно установи с какво самодоволство, макар и за миг, се изпълват гърдите му, преди отново да изпита потребността да я извади от очевидната й заблуда.

— Джили е с мен откакто се върнах от Триполи. Тя е…

— Не ми обяснявай.

— Но искам да го направя!

— Моля те, пусни ми ръката.

— Няма, защото ще си тръгнеш.

— Това е единственото порядъчно нещо, което мога да сторя. Ти си без дрехи.

— Права си. Но това не ми пречи да ти обясня. Особено когато става дума за недоразумение.

Нослето й се вирна още сантиметър нагоре, а очите й избягваха да срещнат неговите. Приличаше на изпълнена с негодувание учителка. Никога не бе изглеждала по-привлекателна в очите на Майлс, отколкото в този момент.

— Напълно разбирам, Уинчестър. Докато получавах образованието си, разбрах, че мъжете имат онова, което обикновено се нарича „потребности“. То, доколкото схванах, е естествено и извън контрола им. Незадоволяването на тези потребности води до мъки и неудобство, да не говорим за отражението върху разсъдъка. Само за няколко месеца един мъж е в състояние напълно да полудее.

Майлс усети как устните му се извиват в усмивка: представи си как с широко отворени очи Теди скришом наблюдава съучениците си.

— Невероятно образована си по въпроса.

— Благодаря, Уинчестър. Така че напълно разбирам. Ни най-малко не ме ядосва или разстройва нещо, което е изцяло извън контрола ти. И никак не ме интересува кого избираш, за да задоволиш тази потребност…

— Естествено.

— …пък било то Джили или русата вдовица с пискливия глас…

— Имаш предвид Лидия.

— Която ще да е. Наистина никак не ме интересува.

— Очевидно. Тогава не те интересува и фактът, че съм бил предан съпруг.

Тя преглътна и го стрелна с поглед, но бързо се извърна. Брадичката й обаче се разтрепери.

— Не. Наистина никак не ме интересува. Защо да ме е грижа? Нали имаме споразумение?

— Вярно, обвързани сме с брачно споразумение — промълви той и прокара палец по китката й. — Ами ако полудея, Теди?

— Джили няма да го допусне.

— Джили няма нищо общо с това. Нито пък Лидия или която и да е друга жена. С изключение на една.

На Теди направо не й достигаше въздух. Цареше пълна тишина. Майлс пусна китката й и зарови пръст под ръкава й. През премрежени очи се загледа как гърдите й се надигат. Цялото му тяло се вцепени.

— Кажи ми защо дойде тук, преди да премисля и да наруша задълженията си според споразумението.

Тя се извърна към него — очите й сияеха от неизказани желания. Устните й се разтвориха, за да прошепне:

— И кои точно са тези задължения?

Той се надигна от водата, пламнал от страст; кръвта му кипеше неконтролируемо. Устните й се разтвориха, очите й се разшириха и тя щеше да падне назад, ако не бе я прихванал за раменете и притеглил към себе си.

— Няма да има никакви игрички помежду ни — процеди той през зъби; едва се сдържаше да не впие устни в нейните. Всеки сантиметър от тялото й се наместваше по неговото, сякаш бе създадена за тази цел. — Бъди спокойна. Ще оставя желанието ми към теб да ме подлуди, но няма да му се подчиня и така да попадна в лапите на чичо ти. Всичките ти усилия са напразни. Не можеш да ме съблазниш.

Тя премигна насреща му — очите й представляваха две огромни теменужени езера.

— Не дойдох тук да те съблазнявам. Искам просто… да обясня, че нямам нищо общо със залога на Рейнолдс. — Сложи длани върху гърдите му и досегът й предизвика вълни от желания по тялото му. — Исках… да ти кажа, че се молех ти да спечелиш надбягването. А също така исках… да облекча болката ти…

— Не ми е нужна утехата ти — изръмжа той и я стисна още по-силно — дивият му копнеж по нея се изплъзваше изцяло от контрола му.

Господи, как би предпочел да бе признала съзаклятието си с Рейнолдс. Това щеше да му донесе някакво спокойствие, щеше да укрепи съпротивата му. Колкото по-невинна бе тя и колкото по-чистосърдечно му предлагаше утехата си, толкова по-неустоима ставаше. Никога не бе изпитвал подобни мъки. Умът му не побираше как ще оцелее.

Пусна я, сграбчи кърпа от близкия стол и я омота около кръста си — очите му нито за миг не се откъснаха от нейните.

— Предупреждавам те — процеди той през стиснати зъби, като се стараеше да се овладее. — Преодолявал съм изкушения къде-къде по-големи от сладко нашепваните ти слова или изваяното тяло. Побеждавал съм дяволски коварни врагове. Със зъби и нокти се изтръгнах от дължащата се на опиума лудост, обзела ме насред пустинята. Няма да допусна една жена да ме постави на колене…

Искаше да я разтърси, да я прогони от мислите си, ала откри, че е безпомощен, че ръцете му могат единствено да галят нежно кожата й. Хвана я за раменете и я придърпа към себе си. Сочните й устни се разтвориха; усети дъха й, който го преряза като огнен меч. Едната му ръка подпря главата й и пръстите му се заровиха в копринените й къдрици, струящи като водопад по раменете.

— Никакви игрички — изръмжа той. — Чуваш ли ме?

— Никакви игрички — повтори тя шепнешком, докато ръцете й обгръщаха врата му. — Майлс… — Подобно на гъвкава върба се изви в ръцете му и му поднесе устните си. — Не знам защо, но отчаяно искам да те целуна, Майлс.

— Не знаеш какво правиш, Теди…

— Знам, че не знам — пророни тя, надигайки се на пръсти, и той усети дъха й върху устните си. — Научи ме.

Майлс застина.

— Отвори очи, Теди. Погледни ме.

Гъстите мигли се вдигнаха нагоре.

— Какво значи да се консумира брака, Майлс?

Майлс стисна зъби.

— Не ми харесва в каква посока тръгва разговорът.

— В договора се споменава, че трябва да се въздържаме от консумиране на брака, но никъде не се забранява целуването. Няма да нарушим споразумението, ако…

— Не ме слушаш какво ти говоря, Теди.

— Напротив. Чух те няколко пъти да подчертаваш изрично, че не си в състояние да бъдеш съблазнен. Нямаш представа колко ме окуражава това, Майлс, защото цялата съблазън и изкушение, в които ме обвиняваш, са съвсем неволни от моя страна. — Меката й усмивка стана причина в гърдите му да заседне буца. — Напълно несведуща съм в съблазняването на мъж. Но в момента изпитвам потребност… — Тя прокара пръсти по устните му и очерта контурите им. — Жените са жалостиви същества. Изпитваме неудържима потребност да направим нещата по-добри. Искам да направя нещата по-добри за теб.

— Не можеш. — Той хвана ръката й и се взря в очите й. — Никой не е в състояние да го стори.

Веждите й се стрелнаха над изпълнените й със страст очи. Приличаше на най-умелата съблазнителна, която човечеството някога е познавало.

— Ти се страхуваш от нещо. Вероятно да не разбера какво се крие зад целия ти гняв.

— Няма да ти хареса онова, което ще видиш.

— Не съм съгласна. Не те бива да криеш всичко така умело, както си мислиш. Според мен го знаеш и именно това те плаши. Деймиън успя да надзърне в душата ти онзи ден, нали? И на теб никак не ти хареса. Затова се муси и фуча до края на седмицата. Би се чувствал по-добре, ако всички те смятаме за недодялан глиган, нали? Ако питаш мен, всеки има право на някаква утеха.

— Възхитително, няма що — промърмори той и присви очи. — Предизвикваш ме, нали?

— Винаги съм била изключително любопитна, ако това имаш предвид.

— По-любопитна си, отколкото е редно човек да бъде. А и ти харесва да предизвикваш, да преодоляваш трудности, да откриваш непознатото, да пазиш тайни. Всички ние ги имаме. Подозирам, че дори и ти имаш тайни.

— Наистина всички ги имаме — промълви тя тихо.

— Ние — ти и аз — си приличаме. Само да ни размахат нещо пред носа, което не може да ни принадлежи, и ни обхваща маниакална потребност да го притежаваме. Като онова проклето брачно споразумение. Като го подписах, те направих недостъпна за себе си. В резултат на това не съм в състояние да се отърва от желанието да те притежавам.

Крайчетата на устните й се вдигнаха нагоре.

— Наистина ли?

— В миналото успявах да се справя със силните си чувства.

— Все това ми повтаряш. — Наклони глава и се загледа в устните му. — Продължавам да изпитвам силно желание да те целуна. — Очите й се вдигнаха към неговите. — Не е провокация, Майлс. Честна дума. Ти постоянно се озърташ за врагове. Все си нащрек, струва ми се. Е, дали пък няма да ти е драго да чуеш, че те намирам за най-упорития и неподатлив мъж, когото някога съм познавала; притежаваш желязна воля.

— Такъв съм — простена той.

— Слава Богу — промълви тя и като придърпа главата му към своята, се надигна на пръсти, за да се притисне към него. Усещаше дъха й върху устните си и трепкането на миглите й по бузата си. — Една малка целувка няма да навреди на никого, нали?

— Не — чу се той да я уверява, докато я сграбчваше в обятията си.

На някои неща в живота, независимо от силата на човешката воля, няма начин да се устои. А и Бог му е свидетел колко правдоподобно му прозвучаха нейните аргументи. И защо не? Става дума само за една кратка целувка. Това в никакъв случай не е изпитание на волята.

Устните им се срещнаха и започнаха нежно и топло да се изучават. Гърдите им плътно се притискаха едни към други.

— Беше много приятно — прошепна Теди и сведе глава.

— Да — съгласи се Майлс и долепи чело в нейното, напълно овладял желанията си за момента.

— Добре ли си?

— Съвсем. А ти?

— Много добре. Предполагам, че… още една няма да ни навреди.

— Щом ще те направи щастлива, съпруго. В това отношение споразумението е пределно точно.

С пръст под брадичката й той отново поднесе устните й към своите. Те потрепериха за миг под неговите, после се разтвориха при първия напор на езика му, за да му разкрият цялата свежест на устата й. Мигом целият му здрав разум изчезна, ведно с всякакви задръжки. Приличаше на умиращ от жажда човек, получил първата глътка вода, Нямаше достатъчно голяма земна сила, която да му попречи да се напие до насита.

Искаше да я погълне цялата, да поеме дъха й в гърдите си, да притежава самата й същност. Ако тя му бе позволила, би я погълнал.

Притисна я силно в прегръдките си, плътно я допря до себе си и впи устни в нейните. Страстната стихия, която смяташе за отдавна угаснала у него, избухна с такава сила, че възпламени кръвта му и го изпълни с живот. Тази жена му възвърна чувството, че отново е истински мъж.

Тя извика, извърна глава и с усилие си пое въздух. Дланите й се опираха в гърдите му, ала той не й позволи да се отдръпне, още по-малко — да избяга.

— Какво има? — Устните му докоснаха падналите по слепоочието й къдрици.

Изпълни дробовете си с нейния аромат, ръцете му не успяваха да се насладят на нежното й тяло. Дълбоко в душата му го прониза остра болка, от която гърдите му се стегнаха.

— Секва ми… дъхът от теб — прошепна тя.

— А аз спирам да дишам, когато ти влезеш в стаята.

Тя наклони глава. На меката светлина се видя как страните й поруменяха и Майлс изпита копнеж да я вземе в обятията си и нежно да я люби. Като се има предвид дълбочината на необузданата му страст само преди секунди и дивото желание да я задоволи, му бе трудно да си обясни сегашната си загриженост за нея.

— По-добре да си вървя — промълви тя и вдигна очи към него.

Там той зърна колебание, придружено от известна неохота. По някакъв странен начин това го трогна и заплени.

Едва не я помоли да остане при него, но се възпря. Защо да го прави, по дяволите? Не е самотен и не се нуждае от нея! Никога никой не му е бил нужен, а още по-малко нечие състрадание или нежност. И определено не му трябва жена, която възнамерява да го превърне в обект на безграничното си любопитство. Ако й предостави дори и най-малка възможност, тя наистина може да проникне до дълбините на душата му. Току-що се убеди. А той не е мъж, който ще приеме това.

— Да, по-добре си иди — съгласи се той грубовато, подстрекаван от обзелите го мисли. И въпреки това я пусна с дълбоко нежелание. Наведе се да вземе чашата с бренди. Отпи няколко големи глътки с надеждата да проясни мислите си. — Рейнолдс възнамерява да дойде утре по обяд — добави той като я наблюдаваше внимателно. — Ще остане няколко часа.

Тя посрещна рязката промяна в поведението му с вирната брадичка и нетрепващ поглед.

— Тогава трябва незабавно да си тръгна. Иначе ще прекарам половината нощ да се чудя какво да облека. Лека нощ, Уинчестър.

А после, преди той да усети, се надигна и го целуна по небръснатата му брадичка. Като облаче люляков аромат, обгърнато с коприна в цвят на слонова кост, тя се извърна и напусна стаята. Майлс остана загледан в затварящата се зад гърба й врата. В спалнята му вече бе настъпил хлад и само след мигове щеше да проникне отново в душата му.

Хубавото на големите къщи е, че лесно можеш да се потопиш в нощната тъмнина, без да те забележат. Тиха като движението на облаците в среднощното небе, Теди притвори страничната врата зад себе си и забърза по пътеката към конюшнята. Под семплата памучна рокля носеше черна риза, панталони и високи до коленете ботуши. В единия ботуш бе напъхала пистолета си, в другия — ножа. Върху раменете бе метала черната пелерина, а в ръка държеше широкополата черна шапка.

Резето на вратата на конюшнята лесно се отвори и тя се вмъкна вътре. Премигна няколко пъти, та очите й да привикнат към слабата светлина в помещението, после забърза към задната част и надникна в тъмната стаичка.

— Празна е — прошепна тя с облекчена въздишка.

През последните няколко дни, докато се наслаждаваше на вечерната си разходка из градините, отбеляза, че Саймън обикновено напуска конюшнята, за да се прибере в колибата си, някъде между девет и десет часа. Идеята да обяснява на коняря с вечно засмените очи, че обича да язди нощем, никак не й се нравеше. За да осигури безопасност за Уил бе готова на всичко, а маменето на леля й и чичо й смяташе за едно от най-малките си прегрешения. Но Теди не бе родена лъжкиня. Колкото и основателни причини да имаше, винаги изпитваше вина, колчем срещнеше погледа на леля Едуина. Същото щеше да стане и ако попадне на Саймън и се наложи да го излъже.

Стигна до яслата на Клио, пъхна юздата в устата й и я поведе към вратата. С известна изненада забеляза празната ясла на Див вятър. И Уинчестър ли обича среднощните разходки върху гърба на коня?

Мисълта я накара да замръзне на място. Представяйки си неочаквана среща с него, започна да хапе долната си устна. Да обясни необичайното си облекло на Саймън беше едно — нямаше да й е лесно, но щеше да се справи, но да мами Уинчестър, особено след все още пресните й спомени от целувката му — беше друго. Изпита съмнение доколко ще успее да измисли нещо приемливо и логично за поведението си. Ала обясненията й с Майлс се числяха към най-малките й грижи.

Все още не проумяваше какво точно й стана в спалнята му. Държа се като лека жена и само дето не остана без дъх, когато го видя гол, разположил се в невероятно голямата вана като някакъв безстрашен и славен крал. Вана, която безпрепятствено би побрала едновременно и мъж, и жена.

А когато се надигна от водата, под светлината на свещите и със стичащите се по кожата му капки, приличаше на самия Нептун.

Усети как страните й пламнаха. Не биваше да подценява този мъж. Даваше си ясна и тревожна сметка за това.

Господ да й е на помощ, ако отново я обземе желание да го целуне. Съмняваше се дали ще се осмели, като си припомняше свирепостта на ласката му. Това със сигурност ще й държи влага доста време… Въпреки че някои жени — с далеч по-слаби задръжки от нея, разбира се — не само биха се насладили на такава ласка, но и биха копнели за още. Среднощна среща под обсипаното със звезди небе би била безкрайно примамлива за тях.

Теди тръсна глава и прогони всички подобни мисли.

— Хич не бива да се държа така. Тази вечер трябва да се срещна с Кокбърн, както е по план, а не с Уинчестър.

Замисли се трескаво, за да намери друго логично обяснение за отсъствието на Див вятър. Хрумна й нещо и настроението й значително се подобри. Уинчестър е оставил жребеца на пасбището. Точно така. След надбягването днес следобед, какво по-подходящо място, за да прекара конят нощта?

Прогони всичко свързано с Див вятър от главата си, яхна Клио и я насочи към задната страна на конюшнята, а оттам — към нивата, където меката пръст щеше да заглуши тропота от копитата й. Разчиташе на дърветата в северния край да я прикрият. До възвишението в близост до жилищата на прислужниците и робите, нарочно яздеше със съвсем бавно темпо. Когато стигна, слезе, съблече роклята и я скри при дънера на огромната секвоя. Пъхна ножа и пистолета на кръста, нахлузи широкополата черна шапка и отново се качи на гърба на Клио. Със сериозно изражение на лицето и леко смушкване с пети в хълбоците на коня, Теди насочи кобилата на изток, където в далечината проблясваха водите на залива.