Ястреба и гълъбицата

Глава 20

Теди отвори очи. Силуетът на Уинчестър се очертаваше в рамката на вратата, върху фона на сребристата мъгла. Лицето му оставаше в сянка, но знаеше, че докато е жива ще го разпознае — щом го зърнеше, сърцето й започваше да бие лудо. Дори в неспокойния си сън долови присъствието му, а тялото й потрепери от вълнение, породено от съня. Пожелаеше ли, той можеше да се придвижва безшумно като стелещата се навън мъгла.

Майлс пристъпи в светлината от запаления фенер, поставен върху капака на буре в далечния ъгъл на каютата. Видя как в продължение на няколко секунди я наблюдава. Студенината в очите му не й донесе никаква утеха. Тя преглътна. Опита се да не обръща внимание на кървавите бразди по гърдите му, на раните, които се нуждаеха от грижи, от любяща ръка…

С широк жест той вдигна нещо от пода и продължи да се приближава. Тя се надигна и усети дървената стена зад гърба си. Веригата около глезена й издрънча. Гледаше как той премята тънката бяла материя между пръстите си и долови нещо диво в погледа му. Вече съвсем близо, спря и се наведе към нея властно с цялото си животинско великолепие, което мигом възпламеняваше кръвта й.

— Докато се върна — изрече навъсено той, — искам да си облякла това.

Тя притисна дрехата към корема си.

— Къде е Уил? — попита, загледана в неговия отдалечаващ се гръб.

Спря с ръка на дръжката на вратата.

— Почива си долу, с другите от екипажа, докато се вдигне мъглата. Ще ни задържи до сутринта, предполагам. — Погледът му се плъзна към дрехата в ръката й. — Дотогава разполагаме с часове, Теодора.

Понечи да каже нещо, но той вече бе затръшнал вратата зад себе си.

— Грубиян — извика тя след него, ала не изпита особено задоволство.

Със свъсени вежди вдигна полупрозрачната, украсена с дантели роба, с цвят на слонова кост. Прекрасна дреха. Правена във Франция, без съмнение. При други обстоятелства вероятно щеше да се изкуши да усети нежния й допир до кожата си, особено в такава нетърпима горещина.

Ала наистина при други обстоятелства. Стисна зъби; цялата й бунтарска природа се надигна. Ако той дори за минута си въобразява, че тя ще приеме подобно унижение, само за да подхрани своето самозабравило се мъжко самолюбие… Ако възнамерява да й даде урок… По дяволите, никога не е била ничия смирена затворничка!

Очевидно скоро не възнамерява да я предаде на чичо Джордж. Тази мисъл я поуспокои. Продължаваше да гледа към вратата, озадачена къде ли е отишъл и какво, по дяволите, ще направи, ако не му се подчини. Имаше вид на човек, готов на всичко. Видя го как убива — без колебание и без съжаление. А и никога не проявяваше съвест по отношение на каквото и да било. Оставаше верен единствено на себе си.

Дяволите да я вземат, но тя наистина ненавижда да й казват какво да прави.

Стисна зъби, развърза възела на талията си и съблече ризата му. Собствената й раздрана риза падна на пода до неговата. Независимо от душната жега, кожата й потръпваше при всяко движение, като при настинка. Няколко дръпвания на връзките на панталоните и те се плъзнаха към глезените й. Свали единия ботуш и стъпи с бос крак на земята. Остави панталоните свлечени около окования й глезен, взе робата и я облече.

Материята нежно се плъзна по тялото й, а дантеленият подгъв стигна почти до глезените. Стисна устни и отбеляза, че дрехата очевидно е била шита за жена, няколко сантиметра по-ниска от нея, с по-тесни рамене и определено с по-малък бюст.

— Проклетият пират го е знаел — промърмори тя, проклинайки обиграното око на Уинчестър и всички стройни като върба, гъвкави млади жени на планетата.

Другият вариант бе да се смъмри за злоупотребата с прекрасните пасти и кейкове към чая, а не й се щеше. Независимо от причината, дрехата не й ставаше. Вместо платът да пада на дипли, прилепваше към тялото й, особено около гърдите и бедрата. Да не говорим колко бе прозрачен — не би била по-защитена, ако беше гола.

Защита. Да, такава определено ще й трябва, когато Уинчестър нахлуе в каютата.

Тръпки преминаха по тялото й, докато се занимаваше с тънката панделка, предназначена да прикрепя една до друга предниците на бюстието, за да прикрива гърдите й. Невъзможна задача. Тялото й просто бе прекалено разцъфтяло, за да я побере дрехата.

С изсумтяване изрази недоволството си, върза панделката на възел и прокара длан по шията си. Пръстите й бяха ледени. Под краката й подът леко се люлееше, но стомахът й се свиваше и бунтуваше сякаш се намираха сред буря и цялата морска стихия се готвеше да ги връхлети.

Вратата се отвори със замах. Сепната, Теди вдигна очи и срещна погледа на Уинчестър. С бдителността на тигрица тръгнала на лов, се взря в него: цяла вечност — поне така й се стори — не откъсна очи от нея. В едната ръка държеше бутилка, пълна с кехлибарена течност, в другата — нож с кокалена дръжка и размери, от които дъхът в гърдите на Теди секна. Беше облечен единствено в плътно прилепналите си панталони и ботуши.

Устата й пресъхна. Пулсът й се учести — трябваше да извърне поглед, когато очите му се присвиха и жадно започнаха да оглеждат всеки сантиметър от тялото й. Не можеше да понесе да види презрението му, но кожата й някак се стопли под вторачения му взор, все едно я докосваше нежно с пръсти. Тялото й се разгорещи, обзето от безумно желание. Усети напрежение между краката, а зърната на гърдите й набъбнаха, едва прикрити от обтегнатия плат. Обзета от свян, се извърна с профил към него, но това с нищо не й помогна.

Вратата изскърца и се затвори зад него. Въздухът в каютата буквално се нажежи.

— Обърни се с лице към мен.

Теди вирна брадичка.

— Защо постъпваш така? Няма да позволя да ме унижават. Ако имаш нещо да ми казваш, кажи го и да приключваме. Може би искаш да премериш врата ми, за да знаеш колко голяма да направиш примката?

Очите му не се откъсваха от нея.

— Обърни се — повтори той със заплашителен тон.

С каменно изражение изправи рамене и се подчини. Щом зърна бушуващата страст в очите му, гневът й тутакси се изпари. Не. Той изобщо не я унижаваше, той я опустошаваше изцяло. Тялото й вече не се подчиняваше на никакъв разум, логика и контрол. Такова безразсъдство! Ако той искаше да се възползва докрай от нейната слабост, успяваше с умението на специалист.

Ако желаеше да я измъчва, като експлоатира страстта й към него, определено го постигаше.

Тя също щеше да постъпи така с него, стига да й се удаде възможност.

Кожата й бе влажна, дрехата — опъната на гърдите и бедрата, през тънкия плат прозираха тъмните косъмчета между краката й. Едва не залитна, когато погледът му се насочи натам, а дъхът му видимо секна. Видяла въздействието си върху него, мълчаливо се похвали за всички онези изядени с чая сладкиши.

Долови как той постепенно губи битката с гнева си към нея.

— Махни тази верига — пророни тя тихо.

Той надигна бутилката към устните си и отпи солидна глътка. Погледът му си оставаше прикован към бедрата й. Тя усети пулсиране в слабините си, което започваше да става почти болезнено; времето течеше, а той не вдигаше очи. Потребността му бе ясно изразена и така смело демонстрирана, че би трябвало тя да изпита страх. Преди два месеца подобен поглед щеше да я накара да побегне. А сега той я окуражи, възпламени собствените й желания и позволи на очите й да се плъзнат по тялото му и да останат приковани към издутината, очертаваща се под панталоните.

Тя вдигна поглед. Той се взираше в устните й. Пристъпи към нея. Под светлината на фенера видя, че върху лицето му не е изписана прошка, а единствено желание. Диво, неовладяно желание.

— Разпусни си косите — процеди той през зъби.

Бавно вдигна ръце и започна да вади останалите в косите й фуркети. Пресягайки се към един на тила, усети как бюстието заплашително се разтваря и разголва гърдите й. Обзе я примитивно задоволство — очите му проследиха движението на плата и лицето му се вкамени. Всеки великолепен сантиметър от тялото му се стегна. Теди заби пръсти в косите си, за да овладее порива си да посегне да го погали.

Дълга къдрица се приплъзна по рамото й; последва я втора, трета. Очите му следяха изливащата се каскада върху гърдите й. Тази вечер у него витаеше нещо животинско. Съзираше ненаситен глад в очите му — те направо я изпиваха и жадуваха за още. Прелъстяването, прецени тя, изпълнена с радостно предчувствие, е нож с две остриета. Нейният гняв няма да е единствената жертва в тази игра.

Много внимателно се пресегна назад за последния фуркет. Устните й се разтвориха, когато от движението гърдите й почти напълно изскочиха от бюстието. Тръсна глава и остави косите си да се разпилеят по раменете и да стигнат почти до кръста. Едно свиване на раменете — и тясната дантелена презрамка на рамото й се плъзна към лакътя.

През падналите по лицето й коси тя го погледна с присвити очи. Пръстите й се плъзнаха към възела на панделката и го развързаха. Под свъсените си вежди той продължаваше да не откъсва очи от нея.

Устните й потреперваха. Съзнаваше, че си играе с огъня. Безразсъдна, пълна със страст игра. Молеше се да я спечели. Ако правилно е разбрала намерението му, ако не се е подвела в преценката си за него, ако е мъжът, когото обича, когото познава…

Острието на ножа проблесна на светлината, преди да пререже презрамката. После отново — за да отстрани и втората. Остана разголена пред жадния му поглед.

Стаи дъх — очите й нито за миг не се откъсваха от неговите, дори когато вдигна ножа и го опря в гърлото й. Металът бе като лед върху кожата й. Тъмните му очи я пронизваха до дъното на душата й.

— Не те е страх — пророни той.

— Не и когато съм с теб.

— Мога да те убия заради онова, което ми стори. — Натисна ножа по-плътно. Тя си представяше как мнозина мъже са треперели при досега с този нож. — Ще бъда безжалостен към теб.

— И тогава няма да ме е страх от теб.

В очите му проблесна искрица.

— Не искам страха ти.

Всеки усещаше дъха на другия върху лицето си.

— Развържи панталоните ми — дрезгаво нареди той.

Посегна към кръста му; пръстите й докоснаха стегнатия му корем точно над плата. Сведе очи и дръпна връзката. Пръстите й трепнаха, когато той обля гърдите й с хладното бренди.

— Продължавай — промърмори той и сведе глава, когато тя вдигна своята към него.

И двамата замръзнаха. В погледа му все още нямаше прошка.

— Обичам те, Майлс — прошепна тя. — Трябва да ми простиш.

— Никога не е стоял такъв въпрос — изръмжа той и сведе глава към гърдите й.

Ножът издрънча върху пода, последван от бутилката, но тя не чу нищо освен радостната песен в душата си. Потъна в обятията му и се притисна към гърдите му; от очите й бликнаха сълзи. Той я притисна към стената — дървото се залепи за гърба й — горещият му език жадно пиеше от облените й с бренди гърди и постепенно се спускаше надолу към корема и по-надолу, където капчици кехлибарена течност се стичаха между краката й.

Силните му ръце я сграбчиха. Обхвана таза й, а устните му потънаха между бедрата й, продължавайки да пият от нея, като я изпълваха с непозната наслада, която я отведе до истинско блаженство.

Теди не успя да потисне вика на задоволство, разтърсена от облекчаващи спазми. Той се изправи да събуе панталоните си и тя се възхити на цялото му великолепие. Притисна го към себе си, разтвори с радост крака и прие първото му проникване; последваха нови и тя го приемаше пълно, цялостно, без никакви задръжки.

Заглуши виковете й, силно впивайки устни в нейните. Не беше нито нежен, нито внимателен. Ала беше великолепен, див, страстен, така както никой друг не можеше да бъде и задоволяваше всичките й потребности. Като звяр, който се нуждае от опитомяване, с бързи равномерни движения притискаше бедра в нейните, после я повдигна и краката й се сплетоха на кръста му. Когато тя извика, усетила освобождението си, той се впи в нея и замръзна, преди дълги силни спазми да разтърсят тялото му.

Тежко се отпусна върху й. Със затворени очи Теди усещаше пулсирането на сърцето му в гърдите, чуваше задавеното му дишане и не можеше да си представи по-голямо щастие.

Обгърна лицето й с ръце и го вдигна към своето.

— Кажи го отново — помоли той и така нежно прокара устни по нейните, че очите й отново се наляха със сълзи.

— Обичам те, Майлс Уинчестър — прошепна тя.

С целувки пресуши сълзите по бузите й, притисна главата й към гърдите си и силно я прегърна. Като продължаваше да я държи в ръцете си, той се отпусна на койката.

— Скъпа моя обич… тези сълзи… късат сърцето ми.

— Кажи, че ми прощаваш, Майлс.

— Ако спреш с проклетия плач. Не ти отива.

Тя се отдръпна от него и премигна, за да прогони сълзите.

— Още си ми сърдит, но вярвам, че след току-що случилото се все пак няма да ме обесиш.

Крайчетата на устните му се извиха леко нагоре и за път изражението на лицето му се смекчи.

— Вероятно ще го сторя след някакви си петдесет години. Безразсъдно момиче, защо не ми се довери, защо не ми каза за Уил? Щях да направя всичко по силите си, за да ти помогна. Нима, по дяволите, не си си давала сметка, че ще го сторя?

— Кокбърн щеше да убие Уил и при най-малкия намек за вражеско нападение. Не можех да рискувам, като кажа на някого, особено на теб — ти побесняваше станеше ли дума за Нощния ястреб или за войната. Бях сигурна, че ще ме обесиш или ще ми направиш нещо по-лошо.

— Един мъж не беси жената, която обича. Дори да е най-безразсъдната и коварната на земята.

Сърцето на Теди заби радостно.

— С риск отново да изложа главата си на опасност, Майлс, моля те, повтори го отново.

— Сама си знаеш колко си коварна. А и напълно безразсъдна. Излагаш главата си на опасност поне веднъж на ден.

— Цяло чудо е, че някой мъж ще ме иска такава.

— Напълно съм съгласен с теб. Само глупак може да те обича. — Леко ухапа устните й, брадичката, а после поднесе едната й гърда към устата си. Прокара език по зърното. — Или да те желае… Или да има такава потребност от теб, както от въздуха, който диша.

Впи нокти в раменете му.

— Кажи го отново, съпруже мой.

— Обичам те — прошепна той, все така заровил глава в гърдите й. — Отвъд всякакъв разум. Отвъд границите на земята, морето, въздуха и звездите. — Вдигна глава и тя за пръв път видя в погледа му всичко: и болката, и копнежа, и потребностите, от които се бе лишавал и бе отричал толкова дълго. — Теди, ти върна в живота ми напълно изчезналата за мен надежда, радостта, на чието място доскоро имаше само болка, тъга и вина. Чувствах се виновен, просто защото съм останал жив и съм видял още един изгрев, когато толкова много хора бяха лишени от възможността да го сторят. Когато загинаха всички онези, които си отидоха преди мен, които умряха така безсмислено, просто не разбрах защо, по дяволите, аз бях оцелял.

— Аз разбирам — пророни тя и нежно прокара длан по гърдите му; после отпусна глава върху сърцето му. — Няма вина в това да намериш щастие, Майлс.

— Значи е било късмет. Вероятността да оцелееш, когато целият склад с муниции на един кораб избухне, е нищожен. И въпреки това, и аз не знам как, по волята на съдбата, оцелях. Част от мен се радваше, че се е случило така и вълните са ме отнесли на брега, макар там да ме оковаха във вериги. Заслужавах някакво наказание, защото аз заповядах да запалят проклетия фитил преди експлозията. Ако не го бях сторил, ако фитилът бе достатъчно дълъг… — Преглътна дълбоко. — Хвърлиха ме в затвора на бея заедно с останалите от екипажа на Филаделфия, онези, които бях изпратен да спася. — Завладян от спомените, от гърдите му се изтръгна сподавен стон, а лицето му помръкна. — Вместо това станах свидетел как половината от тях измряха.

— Ти не си виновен…

— Нима? Тогава кой, по дяволите, е?

— Може би мъжете, които са ги затворили там. Майлс, ти не си бил пощаден, за да спасиш всичките. Такова нещо не е по силите на никого.

— Никога няма да разберем дали е така. Но можех да направя някои неща, Теди. Бях по-силен от всички тях, взети заедно. Бяха прекарали месеци наред в Триполи в затвора на бея. По-щастливите затворници — младите и немощните — работеха по пристанището, чистеха и приготвяха пиратските кораби за ново плаване. На някои дори оказваха доверието да разтоварват плячката на завърналите се корсари. Най-силните и новите затворници, като мен, пренасяха върху дървени платформи извадените от дълбините на залива камъни и с тях укрепвахме пристанището срещу нападения. Улиците на града бяха прекалено тесни за каруци, но не и за платформите. Носехме ги на раменете си. Бяхме нещо като товарен добитък.

Теди потрепери.

— Майлс…

— Трябва да чуеш това, Теди. Надзирателите се отнасяха отвратително с нас. Беят даваше награда на онзи надзирател, чийто затворници са пренесли най-много камъни за деня. Ето защо те биеха всеки, който се препъне или падне. От съзнанието ми никога няма да се изтрие картината как един силен младеж се препъна, а платформата счупи краката му. Баща му бе принуден безпомощно да наблюдава как го пребиха. — Преглътна отново с мъка и продължи с разтреперан глас: — Съставих план, Теди. Щях да освободя всички или да умра при опита да го направя.

Теди го изучаваше с разтуптяно сърце. Надеждата й замираше като виждаше мрачното му изражение и студенината в погледа.

— Но всичко пропадна. Поддадох се, както се казва, на слабостта на плътта.

Невидима тежест се стовари върху гърдите на Теди.

— Имало е жена?

Чертите му станаха още по-сурови.

— Да, Манал. Тя, заедно с другите жени от харема, стоеше на балкона на двореца, когато минавахме с платформите. Беше млада, красива и невинна в любовта. Виждах само това, не се замислях по-дълбоко, и я желаех. Казаха ми, че била прислужница на бея и ме е избрала за любовник. Нощем, когато пазачите спяха, започна да се промъква в затвора. Никога не заподозрях, че ме използва. Като всички млади и невинни девойки, наскоро загубили девствеността си, демонстрираше огромна любов към мен. Едва по-късно, когато спря да идва, узнах, че е била обещана на брата на бея — зъл, порочен човек, за когото никоя жена не би се омъжила. Тя, явно, също не е искала и е търсила изход. Явно бе смятала, че загубата на непорочността й ще отклони вниманието от нея. Но когато той открил тайната й, тя набързо забравила привързаността си към мен и се опитала да размени живота си с моя. Независимо от усилията си, тя била отведена в открито море, завързана в чувал и хвърлена през борда. Вечерта, когато трябваше да ми отсекат главата, беят реши, че ще го забавлявам много повече в харема му.

— В харема му — едва промълви Теди. — Какво трябваше да правиш там?

— Да пуша опиум и да обслужвам съпругите му. Докато той и брат му ни наблюдават.

— О, Майлс, моля те, недей…

— Помня много малко от онова време, освен беса. Никои мъж не бива да бъде роб на друг, нито да изпадне в плен на опиата. Това е ад, който не пожелавам и на враговете си. Що се отнася до съпругите му, беят се подсигури, че семето ми няма да попадне там, където не трябва, като направи предпазен калъф от червата на козел. Единствените ми деца ще бъдат родените от теб… — Устните му докоснаха нейните. — Ако ме приемеш.

Нови сълзи бликнаха от очите на Теди и се стичаха по страните й. Хвана ръката му и я притисна към корема си.

— Наранен, изпълнен с вина, измъчван от спомените — готова съм да те приема всякакъв, Майлс, и с гордост ще ти родя цяла сюрия деца, та да напълнят всички спални на Мирамер. Повярвай ми — съдбата може и да те е пощадила веднъж, но единствено твоята воля ти е помогнала да прекосиш онази пустиня и да се върнеш тук, в Мирамер за да ме намериш. Заслужаваш всеки грам щастие, който си способен да изстискаш от живота. В това няма нищо, което да поражда чувство за вина. То носи само чест.

Прокара палец по устните й и присви очи.

— Не се съмнявам, че и дядо ми Максимилиан би постъпил така, нали? Жалко само колко време пропилях, за да проумея, че прощаването е добродетел, а не слабост. Също както любовта.

Притисна я плътно и я целуна силно, бавно, с изпълнена с обещания ласка. Теди щеше да се погрижи той да изпълни тези обещания.

Устните им се разделиха и двамата въздъхнаха с облекчение.

Теди извърна очи.

— Сега разбирам колко глупаво постъпих, като не ти казах всичко, Майлс. Исках… Отчаяно исках.

— Е… — Зарови нос в шията й и плъзна ръка по крака й. — Поне си била изкушена да го сториш.

— Много повече от изкушена. Смятах, че съм ти разкрила всичко, след като изпих питието на Уини и…

Топлина обля тялото й, когато пръстите му погалиха тъмните косъмчета между бедрата й. Дъхът на Теди секна.

— Такава невинност, чакаща да бъде опозната — промърмори той. — Ти беше великолепна през онази нощ, скъпа. Истинска лъвица. Докара ме до самия връх на въздържанието ми. А колкото до тревогата ти да не би да си издала тайната си, единственото, което се проронваше от устните ти бяха молби за още.

— Още? прошепна тя и с премрежен поглед облиза устните си. — Налага се да махнеш веригата ми, за да ми демонстрираш.

— Ще те набия, ако побегнеш от мен — промърмори той, измъкна ключ от джоба си, пъхна го в катинара и я освободи.

— Дай ми основателна причина да остана и няма да побягна — прошепна тя, прокарвайки длани по гърдите му, корема й по-надолу, в опряната в бедрото му набъбнала мъжественост. — О, Майлс, какво е това?

С плавно движение той се обърна и я притисна с цялата си тежест върху леглото.

— Сега имаш ли основателна причина? — попита той дрезгаво. Откъсна се от нея само колкото набързо да изхлузи панталоните и ботушите си. Ръката й ласкаво се плъзна по твърдата и напрегната мъжественост. — Е, имаш ли, съпруго?

— Да — прошепна тя и се надигна да го посрещне.

Беше намерила всички причини, които някога щяха да й бъдат необходими.

Теди сепнато се събуди и се надигна от койката. Уинчестър бе изчезнал, а чаршафите до нея бяха хладни под допира на пръстите й. През малкия люк нахлуваше сивата дрезгавина на новия ден. Точно над главата й някой извика. В следващия миг корабът се разклати от тътена на оръдейни изстрели.

Скочи от леглото и се спусна към дрехите и сабята си, но се строполи на колене, тъй като нещо силно я дръпна за глезена.

Взря се във веригата на крака си, точно когато нов залп разтърси кораба.