Ястреба и гълъбицата

Глава 13

Теди не се плашеше лесно. А и нямаше слабост към драматизъм. За разлика от мнозина свои връстнички, така и не се научи да ахка и охка без повод, за да привлича вниманието на околните. Дори в най-бедствени ситуации се стараеше да запази мисълта си ясна и в много случаи със самообладанието си съперничеше и на най-хладнокръвните мъже. Херкулесов подвиг — така го наричаше баща й, като имаше предвид, че е потомка на жени, известни с губенето на ума и дума по най-незначителни поводи. Независимо от двадесетте си години, на Теди не бе й се случвало да припада от вълнение.

Именно по тази причина я обхвана известно безпокойство и объркване, когато усети коленете си да се подкосяват, а тялото й да омеква, забелязвайки приближаването на Уинчестър към тях. Изненада се от собствената си реакция. Очакваше, наистина, пристигането на Рейнолдс да предизвика някаква бурна, типично мъжка проява, но бе убедена, че ще се справи с изблика на поредното мрачно настроение на съпруга си. Какво, по дяволите, ставаше с нея? Обикновено не се плашеше от необходимостта да се противопостави на един мъж. Беше го правила цял живот — в училище, с баща си, с Уил, а напоследък и с Кокбърн. Тогава защо изведнъж се почувства така слаба?

Колкото повече приближаваше той, толкова по-голяма немощ я обземаше. В следващия миг намери обяснението: изразът на лицето му не беше мрачен, а спокоен; очите му грееха от жизненост, обградени от ситни бръчици. Тези бръчици около очите… Никога досега не ги бе забелязвала. Сърцето й подскочи. В прилепналата бледожълта памучна рокля гърдите й се издуха от необходимостта да си поеме дъх. Остана загледана в него, в усмивката върху устните му, която заличаваше белега на бузата. Колкото и невероятно да бе, той изглеждаше подмладен. И невероятно щастлив.

Въобще не приличаше на разгневен мъж.

Какво, по дяволите, се бе случило с него? С един ръмжащ, навъсен, сърдит глиган тя знаеше как да се справи.

Но с този… с този…

Промяната у него я парализира.

Едва преглътна, като видя как вятърът разпилява косите му и изду ръкавите на ризата. Раменете му й се сториха невероятно широки, тазът — тесен, а мъжествеността му ярко се очертаваше под гълъбовосивите панталони. Молеше се да успее да си поеме въздух.

— Нека е хубав денят ти, Рейнолдс, стари приятелю.

Сърдечното потупване по рамото на Рейнолдс непременно щеше да повали по-слаб мъж. Преди смаяният Рейнолдс да отговори, Уинчестър му обърна гръб и насочи ослепителната си усмивка към Теди.

Светът наоколо се завъртя. Мина доста време, преди да дойде на мястото си. Вероятно само начинът, по който силно стисна пръстите й, попречи на Теди да се строполи в несвяст.

— Скъпа моя — пророни той с приглушен глас и тя усети топлината на дъха му върху ръката си, когато я притисна към устните си.

После погледът му се плъзна нагоре към закопчаната до врата якичка, по перлените копченца, сякаш искаше да запамети формата на всяко, към устните й.

— Красавица — продължи той с пламнал поглед, издаващ такава невероятна страст, че Теди отново усети остава без дъх.

Измъкна ръката си от неговата и мигом изпита нужда да я притисне към устата си.

— Джул — едва произнесе тя и премигна към Рейнолдс сякаш го виждаше за първи път.

Стори й се странно да изпитва подобно облекчение от присъствието му. Ако не стоеше до нея, щеше да се чувства изцяло във властта на Уинчестър.

— Да, тук съм — отвърна Рейнолдс с характерната си чаровна усмивка. Остана загледан в нея известно време преди да извърне очи към Уинчестър. — Какво яде днес сутринта? Бих искал и аз да го опитам. Виждам, че си в необичайно добро настроение.

— Така е — избоботи Уинчестър с глас, пълен с чувственост и подтекст. Цялото тяло на Теди се напрегна. Едва се въздържаше да не го погледне, съзнавайки, че той не откъсва очи от нея. — Друго ли очакваше, стари приятелю?

— Не си от хората, които приемат загубите така леко.

— Напротив. Чудесно умея да губя, когато ми се случи. Но откъде би могъл да го знаеш, нали, Рейнолдс? Досега не бях губил от теб. И не възнамерявам отново да го правя.

Перченето му бе очевидно, арогантността — очаквана, ала под тях се долавяше жилка на закачливост, която нямаше как да не смае Теди. Уинчестър — закачлив? Невъзможно.

— Намислил си нещо — обади се Рейнолдс озадачено, отпускайки и двете си ръце в ръкавици върху дръжката на бастуна.

Гледаше Уинчестър с пълен с подозрение поглед, точно както и Теди.

Уинчестър се усмихна на Джул, а в зениците му блеснаха дяволити пламъчета. Теди се зачуди как така й хрумна, че той не е в състояние да бъде весел или дружелюбен. Или дори закачлив.

Загледана в него, усети странен трепет в тялото си.

— О — подхвана Уинчестър, опрял ръце в бедрата си, — питате се дали съм добре, предполагам? Дали още от сутринта не съм посегнал към алкохола? Ще спестя и на двама ви затруднението. Чувствам се отлично. Не е ли позволено на един мъж да се разхожда наоколо усмихнат, без да буди подозрения, че е намислил нещо? — Хвърли поглед към двамата и стисна устни, когато веждите му се стрелнаха нагоре. — Ясно. Налага се да направя това-онова, за да разсея тази ви заблуда.

Погледът му открито се задържа върху Теди и за да не се изчерви отново, тя се обърна към Джул Рейнолдс. За жалост нямаше никакво значение накъде ще обърне очи. Чувстваше фиксирания върху себе си обезпокоителен взор на Уинчестър. Нещо й подсказваше, че днес не може да избяга от него. Нямаше почти никакво значение, че Джул Рейнолдс е определено най-привлекателният, впечатляващ и чаровен мъж в цяла Англия и Вирджиния, комуто всяка жена трудно би устояла и който не е привикнал друг да го надхитрява.

Колкото и да не искаше да го произнесе, сетивата й се намираха в плен на един-единствен мъж. И нямаше нужда той да е облечен в сако с ярък цвят, нито да притежава обсипани със скъпоценни камъни аксесоари, или да говори красноречиво, за да я впечатли. Беше достатъчно просто да й се усмихне.

Заслужи си го, като настъпи звяра по опашката и се опита да му даде някой и друг урок. Уинчестър обърна всичко в своя полза.

Ако Теди издаваше някои от мислите си, Джул се прояви като джентълмен и се направи, че не го забелязва.

— Отчаяно си давам сметка, мила моя, с колко малко време разполагаме за да сме заедно — обади се той. — Да започнем ли? Предлагам първо разходка из градините, която да бъде последвана от моето далеч не най-талантливо изпълнение на пиано. Може дори да се изкуша да изтанцуваме заедно няколко танца.

Теди тутакси бе завладяна от чара му.

— Чудесно би било. А после ще се насладим на късен обяд в едно прелестно местенце, което открих край потока. Имам желание да обсъдя с вас толкова неща, Джул. Попаднах на нещо доста любопитно и се надявам да ми го изясните.

Джул постави шапката с перото на главата си и леко й се поклони.

— На вашите услуги, още повече, че има и някаква загадка за разрешаване. — Изпод широката периферия той стрелна Уинчестър с хладен поглед. Застанал леко разкрачен, със скръстени на гърдите ръце, Уинчестър изглеждаше непоклатим като крепост. — Ако съдя по пламъчето в очите ти — промърмори Джул, — надеждата ми да имаш да свършиш купища работа днес, предполагам, ще се окаже напразна, а?

— Наистина храниш прекалено голяма надежда — отвърна Уинчестър с невероятно самодоволна усмивка. — Целият ми следобед е свободен.

— Изключено. Нещо ми подсказва, че сам съм си виновен.

— Голяма грешка е да се подценява врагът. Само новак би я допуснал, според мен. Не е типично за теб, Рейнолдс. Да не би с възрастта да ставаш по-небрежен?

— Никога повече няма да допусна тази грешка по отношение на теб. — Заплашително ниският тон на Рейнолдс вещаеше закана, независимо от външната дружелюбност — Бъди сигурен.

Уинчестър посреща погледа му с ледени очи.

— Можеш да вземеш и двете кобили и да си тръгнеш веднага. Тогава ще сме квит. Никой няма да узнае.

Въздухът между двамата мъже изведнъж се нажежи. Застанаха един срещу друг с вирнати брадички, с излъчени гърди, вторачени един в друг, сякаш се готвеха за битка. Теди прехапа устни. Тревожно се запита защо мъжете допускат гордостта и съперничеството винаги да ги побеждават. Доколкото разбираше, именно поради тези причини двамата не бяха успели да изградят истинско приятелство.

След секунди Рейнолдс сви рамене и потупа Уинчестър по рамото далеч по-разпалено, отколкото би направил с приятел:

— И да се лиша от удоволствието? Не. Смятам да спазим облога, дори ако възнамеряваш да ми развалиш насладата, като дойдеш и ти.

— Ще се присъединиш към нас!? — чу се Теди да пита Уинчестър, сигурна, че само от идеята сърцето й заби по-лудо.

Уинчестър я погледна с присвити очи.

— Не ми хрумва нещо, което бих направил с по-голяма радост. А и съм сигурен, че Рейнолдс с удоволствие ще разгледа плантацията, нали?

— Не ми е идвало наум подобно нещо.

— Така ли? Не ти ли е поне любопитно как се справя най-големият ти съперник с тютюневата реколта?

— Много по-любопитен съм да чуя тайната на госпожа Уинчестър. Обиколката на плантацията подозрително ми изглежда делово начинание, а нали знаеш, че всячески избягвам каквато и да е работа. Освен това дяволски съм изтощен от търсенето на нови площи за садене на тютюн. В най-скоро време той ще престане да ми осигурява начина, по които съм свикнал да живея. Скучно е човек да се занимава с тютюн. Не ме напуска мисълта, че бъдещето на този район е в друга посока. Или поне — моето бъдеще. Ще ти спестя затруднението да обикалям плантацията.

— Никакво затруднение не би представлявало. Освен ако физически не се чувстваш добре… — завърши Уинчестър неопределено и вдигна вежди.

Рязко Рейнолдс направи широк жест към моравата и изпъчи гърди.

— Добре, води ни, стари приятелю. Ще оставя ти да наложиш темпото.

— Не се съмнявам. Хайде, Теодора.

Уинчестър не й позволи да се поколебае, а преметна ръката й през своята.

Топлина обля тялото й, когато той я притисна към себе си. С едно весело „Хайде, Рейнолдс“ Уинчестър се извърна, повеждайки я през верандата към моравите около къщата. Минавайки край Рейнолдс, тя го хвана под ръка и тримата, редом, слязоха по стъпалата.

Теди напълни дробовете си с топлите аромати на деня, опияни се от слънчевата светлина и се поддаде на обзелите я за пръв път през живота й шеметни чувства. През следващите два къси часа войната, смъртта, несправедливостта по света ще останат да съществуват отвъд тухлените стени, очертаващи границите на Мирамер. Тя ще приеме този миг щастие с отворени обятия и ще го съхрани. Една погрешна стъпка в дебрите на нощта след няколко дни и всичко може да й бъде отнето с един замах. Завинаги.

През силно присвитите си очи Майлс се загледа как Теди се обляга върху дебелия ствол на дървото, израснало до самия бряг на поточето. Мястото наистина предлагаше покой. Теди седеше подпряна на дървото с извита към поточето глава. Ранното следобедно слънце багреше роклята й в злато; добре очертаните й гърди предлагаха истинска наслада за очите на Майлс. Приличаше на табла, пълна с изкусителни зрели плодове.

Или не съзнаваше как изглежда, или смяташе, че спи. А защо не и двете? В жестовете й не се долавяше преднамереност, нямаше признаци да е разбрала, че я наблюдава от мястото, където се бе излегнал върху тревата до брега на поточето. Теди съблазняваше без усилия и някак съвсем естествено; не правеше нищо съзнателно, а същевременно му бе невъзможно да не я забелязва. Фактът, че не си даваше сметка какво въздействие има върху мъжете — особено върху него — само засилваше нейната привлекателност. Беше убеден в това, както и че мислите й са на километри оттук.

Изпита почти физическа болка, като забеляза как дълбоко въздъхна и как се опъна памучната материя около съвършено оформените й гърди. Ако се вгледаше внимателно, виждаше набъбналите й зърна, които сякаш копнееха да бъдат освободени.

Обзе го желание и разтърси цялото му тяло. Размърда се неспокойно, за да отстрани неудобството, неочаквано причинено му от тесните панталони. Даде си сметка, че няма по-голямо мъчение или по-ужасен затвор от това тази жена да остане недостъпна за него до края на дните му. Ако продължава още малко така, сам ще се яви пред Фаръл с молба да го мобилизира във флота под негово командване.

Усети иронията на положението. За пръв път през живота си желаеше жена по начин, който го правеше сляп за всичко останало. Със смайваща за него лекота тя го освободи от оковите, в чийто плен се намираше от Триполи насам. И ето, сега лежеше тук, на място, сякаш специално създадено от природата за дълги, пълни с наслада любовни часове. Продължаваше да се чувства заложник на своите страсти, докато Рейнолдс не преставаше да забавлява съпругата му със старание, което леля й Едуина щеше да оцени високо.

Обвързани чрез договор. Думите непрестанно се въртяха в главата му. Мъжете от рода Уинчестър държаха на обещанията си, бяха благородни и бранеха честта си. И въпреки това трудно си представяше, че дядо му Максимилиан би допуснал набързо подписан договор да го задържи настрана от леглото на съпругата му. Цялата английска монархия не бе успяла да го стори. Защо тогава да го принуди някакво си споразумение?

Дядо му Максимилиан, разбира се, никога не би се съгласил да подпише проклетото нещо. Нямаше да си постави такава невъзможна задача, само за да докаже, че е достоен за името Уинчестър.

— Стига толкова — обяви Рейнолдс и се надигна от одеялото, където бе пирувал с плодове, сирене и вино. Започна да масажира дясното си бедро, сякаш изпитваше дълбока болка. — Любопитството ми е огромно, мила моя госпожо Уинчестър. През последните два часа ви забавлявах с песни, свирене на пиано и непринудени приказки. — Бастунът на Рейнолдс подбутна Майлс по бедрото. — Старият ми приятел се постара да ни отегчи до смърт с обиколката на огромното си и впечатляващо владение. Обядът бе възхитителен. Това местенце е като кътче от Рая. А вие, мила моя, сте едно рядко бижу за съзерцаване.

Майлс прикри недоволното си изсумтяване, като заби нос във винената чаша. Теди се засмя.

— И въпреки това досега не сте споменала предмета на своето любопитство — продължи Рейнолдс, неприкрито озадачен. — Разсеяността ви е очевидна. Не приемам леко подобно поведение от жените, които забавлявам. Не говоря за Уинчестър. Той несъмнено предпочита да проспи следобеда, но не и да си даде труда да разбере за какво мислят жените. Нека обаче го оставим да дреме.

— И да ме лишите от удоволствието на вашата компания? — обади се Майлс и като се надигна на лакът, хвърли кос поглед на Рейнолдс, а после насочи присвитите си очи към Теди. — Освен това няма по-пленително нещо от красива жена с тайна.

Тя се скова и вирна брадичка.

— Нямам тайни. — Бързият й отговор накара Майлс инстинктивно да не й повярва. — Просто съм любопитна.

— О, да — промърмори Майлс. — Знам.

— Интересува ме Нощния ястреб.

— О!

Майлс пресегна да си вземе грозде. Ронеше зърната едно по едно в устата си, без да откъсва очи от Теди.

— Нощния ястреб, така ли? Да, това определено е мистерия, която трябва да се разгадае. Някои високопоставени военни предпочитат да смятат, че е плод на свръхразвито въображение. Никак не са склонни да приемат възможността в редиците им да се крие шпионин. А и този тип постоянно им се изплъзва. Дълго време се подвизаваше по южните брегове на Джеймс, близо до Елизабет, а и по-надолу, към Албемаръл.

— И какво цели? — попита Теди.

Рейнолдс сви рамене.

— Ако трябва да гадая, бих казал, че товари кораб из онези води.

— За да се опита да пробие блокадата ли? — Смая се Теди.

И двамата мъже я погледнаха рязко. Майлс се изненада не толкова от бързата й съобразителност, колкото от неприкритото й любопитство към Нощния ястреб. Забеляза как веждите й се сключиха — сигурен знак, че обмисля нещо. Улови се, че му се иска да не е така дяволски умна.

— Но възнамерява ли да се сражава с англичаните — продължи тя някак замислено, — или просто се занимава с контрабанда?

— Лично аз бих заложил, че се занимава с контрабанда — отвърна Рейнолдс и се обърна към Майлс: — А ти, стари приятелю?

Майлс изглеждаше отегчен и безразлично сви рамене.

— Според мен се готви да преследва англичаните. Кораб по кораб.

— Наистина ли вярваш в това? — не се стърпя Рейнолдс. — Знаеш не по-зле от мен, че това би било равно на самоубийство, независимо колко е бърз един кораб, или с колко оръдия разполага. Просто не желаеш да се съгласиш с мен, признай!

— Как ли пък не — възнегодува Майлс. — По дяволите! Казвам, че се е насочил против англичаните. Искаш ли да се обзаложим?

Очите на Майлс се впиха в тези на Рейнолдс. За няколко секунди настъпи странна тишина.

— Боже, само се чуйте — обади се Теди с ръце на хълбоците и блеснали от възмущение очи. — Веднага престанете с детинските си препирни и ми помогнете. Не е важно какво е намерението му. По-важно е как възнамерява да пробие английската блокада.

— Много предпазливо — отвърна Рейнолдс. — Разполага с по-малко оръдия и с по-малоброен екипаж дори от най-малката английска фрегата.

Теди кимна.

— Техните кораби кръстосват бреговата ивица, за да търсят барки — съгласи се тя. — Но, след като товари кораба си, те не биха ли го засекли на даден етап?

— Не и ако внимателно го е скрил някъде.

Тя като че ли се замисли за миг, после поклати глава.

— Струва ми се доста трудно. Не е лесно да се укрие цял кораб. А и англичаните надушват барките отдалеч. Направо трябва да си затворят очите, за да не го забележат или просто да си обърнат главата на другата страна… — Тя спря, премигна няколко пъти, а после погледна и двамата, все едно ги виждаше за първи път. — Той е в съюз с тях.

Рейнолдс я погледна смаяно.

— В съюз с кого?

— С англичаните.

Сияйната й усмивка за миг заслепи дори Майлс, докато мрачно проклинаше съдбата защо го дари с любопитна и изключително интелигентна съпруга, която на всичкото отгоре си пъхаше носа навсякъде. От нея би излязъл великолепен военен стратег. Имаше късмет, че Фаръл се намираше в Балтимор и нямаше как да провери теорията й. Но докога ще продължи това, Майлс не бе в състояние да прецени. Както и не можеше да си позволи лукса да разчита докрай на късмета си. Колкото по-бързо подготви Уотс и Левитан за плаване, толкова по-добре.

— Не ми звучи логично — подметна той, макар очевидно да нямаше шансове да промени мнението на Теди по въпроса.

Вярна на нрава си, тя го погледна намръщено, задето се опитва да помрачи забавлението й, а после насочи целия чар на лъчезарната си усмивка към жадния да я слуша Рейнолдс.

— Точно това е, Джул! Англичаните са напълно наясно какво прави той.

— Да, възможно е — съгласи се Рейнолдс. — Той е своенравен тип и вероятно шпионира в тяхна полза, за да го пропускат свободно да преминава през блокадата им.

— Или ги подкупва.

— С какво?

— Храна. Алкохол. Екипажите, по корабите са полумъртви от глад. А положението със затворниците им е дори още по-лошо.

Нещо се раздвижи у Майлс; изпита някакво неопределено, необяснимо неудобство. Тя говореше за англичаните сякаш е съвсем наясно какво става на военните им кораби. Но откъде можеше да знае такива подробности?

— Бляскаво се справяте, мила моя. Би трябвало да ви изпратят във Вашингтон.

Тя засия, очевидно доволна от себе си, за голямо раздразнение на Майлс.

— Благодарение на вас, Джул. Нямаше да се справя без вашата помощ.

— Съмнявам се. Но все още остава една загадка. За Нощния ястреб започна изведнъж да се появява по на север, точно където корабът на Кокбърн хвърля котва, ако не е шпионин? Уверявам ви, че военните лудо се притесняват за това. Според моите нежни източници, на всички офицери им е забранено да обсъждат военните маневри дори със съпругите си.

— Но защо… — Теди запърха с клепачи, после сви устни и хвърли на Рейнолдс кокетен поглед, който не убягна на Майлс. — О, трябваше да се досетя защо е така, Джул, като знам с каква репутация се ползвате сред жените. Предполагам, брачните обети не са пречка да задоволявате капризите си.

— Обикновено съпрузите представляват най-голямата пречка — отвърна Рейнолдс и сините му очи многозначително се насочиха към Майлс. — Но в този случай господа военните изхождат от друго предположение, което, за щастие, не се отнася до мен.

— И какво точно е това предположение, Джул?

— Допускат, че Нощния ястреб би могъл да е жена.

Майлс сепнато вдигна поглед, обзет от внезапно, изпълващо го с хлад, прозрение. Самозванецът, който се представя за него, да е жена? А не момче, както подозираше? Замисли се за това и започна да се моли да не е истина. Да го е надхитрила, надиграла, победила жена? Само от мисълта му призляваше. За жалост, колкото и да искаше да отхвърли твърдението, не успя да го стори. Наистина, самозванецът се оказа изключително лек, с деликатни кости, а дори и изборът му на кон съответстваше повече на женски вкус. Това определено обясняваше някои неща, които го тормозеха след срещата му предишната нощ.

Според него един юноша не би прибягнал до ритници и отчаяно размахване на ръце, за да избяга. Щеше незабавно да извади оръжието си, за да се докаже. В края на краищата мъжете — дори младите — са жертва на гордостта. Да се бие, бе далеч повече в стила на мъжете и се диктуваше от инстинктите им, отколкото да бяга. Жените, от друга страна, хич не държаха да се впускат в битка, а деляха единствено да отърват кожата.

Жена. Смела, дръзка жена, която кръстосва в нощта; та тя е по-храбра от мнозина мъже, които познава. Усети как у него се надига макар и неохотно възхищение; а и нещо друго. Усети, че интересът му е напълно възбуден.

Жена.

Това определено обясняваше неочакваното и неразбираемо физическо привличане, което изпита, когато вдигна самозванеца от седлото. Силата, с която реагира тялото му, тогава го зашемети, защото вероятно не бе очаквал подобно нещо. Излизаше, че тялото му бе доловило онова, което умът му отказваше да приеме, независимо от уликите.

Една жена го правеше да изглежда глупак. Беше немислимо, абсолютно неприемливо. Идеше му да излезе от кожата си. Нищо чудно, че сам не се бе досетил за това.

Веждите му се свъсиха, когато внезапно му хрумна още нещо: никой не се заблуждаваше, че наоколо броди самозванец. От самото начало всички са подозирали, че Нощния ястреб е жена. Господи!

Би трябвало да изпитва тържество. Вместо това се усети изигран в собствената си игра.

— Жена? — засмя се Теди дрезгаво, но чистосърдечно.

Тя се оттласна от дървото и движенията й отново привлякоха вниманието на Майлс; дремещите му желания пак се възпламениха. От времето на наложената им венчавка тя бе разцъфнала като розова пъпка, разтворена от слънчевата топлина. Докато се отдалечаваше, очите й проблясваха с омаен виолетов оттенък, а страните и устните й бяха така розови, все едно бе едно от дивите цветя, към които се бе устремила. Пръстите на Майлс го сърбяха да я откъсне, да я направи своя на тревистия бряг, да усети сладостта на кожата й до своята разпалена плът.

— Не го казвайте прекалено високо или прекалено често — посъветва я Рейнолдс. — Има няколко много високопоставени мъже в нашето правителство, които не могат да ядат и сън не ги хваща от страх да не се разчуе, че жена шпионка прави за посмешище най-добрите ни войници. Тук става дума за национална сигурност. Постовете им зависят изцяло от това.

Теди поднесе дългостеблена маргаритка към носа си.

— Толкова ли са убедени, че Нощния ястреб е жена?

— Да — отвърна Рейнолдс. — Идеята не само ги озадачава и интригува, но и ги засрамва. Предположението им, подозирам, е свързано с лекотата, с която им убягва — сякаш предпочита да се слее с нощта. Мъжете не умеят да се измъкват така. Биха предпочели да стрелят, за да се докажат.

— Искате да кажете, че мъжете не се крият? — попита Теди с предизвикателно вдигнати вежди.

— Точно така. Един мъж никога не би се крил.

— А една жена ще го стори? Има нещо фундаментално погрешно в начина ви на мислене, Джул — сряза го Теди остро, без да сваля очи от неговите. — Но ще го отмина.

— Ха. Да не съм ви харесал по някакъв начин? — попита Рейнолдс с ослепителна усмивка.

— О, харесвам ви, Джул — отвърна тя, също усмихната, от което и най-дълбоките кътчета в душата на Майлс се сгряха. — Вие сте изключително полезен, ако трябва да следвам някаква диря. Но бих предпочела да не демонстрирате проклетото си мъжко самолюбие.

Фактът, че теменуженият й взор се отклони от него и се насочи към Майлс, не му убегна.

— Самолюбието на една жена е равно на мъжкото — отбеляза Майлс и кръвта му кипна, долавяйки, че тя се хвана на уловката и очите й засвяткаха предупредително. — Да вземем за пример жената, симулираща Нощния ястреб. Шпионаж в полза на англичаните изисква огромно безочие и инстинктивна потребност от двуличие.

— Които са също черти, характерни единствено за жените. Предполагам, това искаш да кажеш? — сряза го тя и като постави ръце на тънката си талия, вирна възмутено нос.

— Убеди ме в противното — предложи Майлс. Изправи се и застана пред нея. Оказа се грешка — мигом усети как й откликна физически. — Опитай, Теди. Ние, мъжете, разполагаме с вековен опит да се справяме с жените. Попитай ни дали някога сме срещнали някоя, която да не е коварна или двулична? Рейнолдс? Какво ще кажеш?

— Ще ви оставя сами да прецените — отвърна Рейнолдс и погледът му се насочи към останалата от обеда храна. — Аз ще пийна още малко вино. А, ето го. О, бутилката е почти празна. По дяволите. Предполагам, никой от вас няма да иска да ми прави компания, докато отида за още?

— Не, Джул — отвърна Теди. — И ако американците загубят войната — насочи тя отново гневния си теменужен поглед към Майлс, — предполагам, ще обвинете тази жена като единствена причина?

— На мен ми звучи дяволски удобно — увери я Майлс, тържествуващ от очевидното й възмущение.

Измъкналите се от кока й кичури се спускаха по раменете. Тя издуха паднала на челото къдрица и пристъпи към него, за да изпита той целия гняв в погледа й. С невероятно усилие Майлс задържа ръце върху бедрата си.

— Ха! — изсумтя тя. — Почти чувам как всички повтарят тази нелепа история, за да прикрият вината си. „Наистина, господин президент, направихме всичко по силите си, но страната падна от англичаните заради една коварна жена. Нали сте съгласен — единствено нейното поведение ни докара дотук?“. Сега разбирам: понеже смятат, че никой мъж не е способен на подобна измама, затова още не са хванали този тип. — Тя не откъсваше навъсения си поглед от Майлс. — Не успяват да хванат Нощния ястреб и за да се оправдаят, ще припишат на предполагаемата жена качества, които съвсем не са й присъщи. Колко удобно да стоварят цялата война на нейните рамене! Не смятам, че тя заслужава подобно нещо.

— Наистина — съгласи се Майлс с горчивина, — просто трябва да бъде обесена. Тя е шпионка, която издава военни тайни на врага. И ще увисне на бесилото, когато попадне в ръцете на Фаръл. Все някой някога ще я хване.

Думите му сякаш я накараха да застине.

— И кое те кара да си толкова уверен?

— Дяволският й късмет се изчерпва — отвърна Майлс. Даде си сметка, че гласът му стана нисък и плътен не само от яд и раздразнение, но и от нещо друго: губеше контрол, обземаше го страст.

Мрачно осъзна, че способността му да сдържа желанието си към Теди има предел, а застанала така близо до него, тя го изкушаваше да го премине. Редно бе да обмисля съвсем внимателно всичко, което й казва, да стъпва предпазливо, когато обсъжда Нощния ястреб и да се постарае да я насочи към други теми. Но всичко това изведнъж му се стори непосилна задача. В момента съзнанието му бе заето от една единствена мисъл, която, колкото и странно да бе, щеше да постигне всичко това изведнъж. Представи си Теди, изтегната върху тревата, с разтворени, очакващи го устни, докато той се накланя над нея.

— Късмет ли? — Тя отметна назад глава и неволно се приближи още по-плътно към него. Двамата усещаха топлината на телата си. — Значи една жена е двулична, а не умна? С късмет, но не и веща. Та вие, мъжете, бихте умрели, но няма да признаете, че жена ви е надхитрила!

— Определено. Особено когато става въпрос за националната сигурност.

— Колко странно именно ти да изричаш тези думи, Уинчестър. Да не би да долавям нотка на патриотизъм в тона ти? — Веждите й се вдигнаха нагоре. — Ти, човекът, който не изпитва лоялност към никого, освен към себе си. Какво те интересува дали един шпионин предава тази страна или не, пък бил той мъж или жена?

— Не обсъждахме ли двуличната природа на жените и хаоса, който неизменно всяват в живота на мъжа?

Тя го погледна и лекото присвиване на очите й подсказа за новата посока на мисълта й.

— Не всички трагедии и провали в живота на мъжете се дължат на коварни жени.

— И все пак предпочитам да смятам някои от тях именно за такива. — Гърдите му се издуха от поетия въздух и леко се опряха в нейните. — Но що се отнася до мен, вярно е, че слабостта бе изцяло моя. Веднъж пропуснах да вникна отвъд красивата фасада. И за малко не загинах.

— В Триполи ли? — попита тя, а тонът й тутакси стана тих и интимен; очакваше отговор, който той, ако имаше останал и капчица здрав разум, трябваше да премълчи.

— Да. — Прокара пръсти по елегантните й ръце, независимо от предупрежденията, отправяни от ума му. — Никои мъж не бива да допуска да стане жертва на красива жена повече от веднъж. След ада, през който преминах, се заклех да не го позволя отново.

Дланите й, нежни като досег на птиче крило, се опряха върху гърдите му, но той усети топлината от жеста й да прониква в най-дълбоките и студени кътчета на душата си.

— И спазваш ли клетвата си? — попита тя и притвори очи, само на сантиметри от неговите.

— Да, по дяволите — изръмжа той, като се опитваше с цялото си съзнание да й устои. Усети, че няма да успее. Ръцете му се впиха в раменете й, но тя нито извика, нито се отдръпна, дори когато я притисна плътно към себе си. — Мъжете от рода Уинчестър изпълняват дадената дума и всякакви споразумения, независимо от изкушенията.

Тя го изгледа мълчаливо за няколко секунди.

— Нали имаш Джили.

Той преглътна енергично, чувствайки силно желание да разсее страховете й.

— Да. За основното, физическо освобождаване. Дори аз имам такива потребности.

— Разбирам.

— Не! — Тя се готвеше да извие глава и той хвана брадичката й, за да й попречи. — Погледни ме. Поради някаква проклета и неясна дори за самия мен причина трябва да го знаеш. Не съм я отвеждал в леглото си, откакто заварих там теб. Всъщност, сега ми е физически невъзможно да любя която и да било друга жена.

Устните й леко се отвориха, но от тях излезе само лек дъх. В очите й се четеше облекчение. Тя му вярваше. Беше толкова простичко. По някакъв начин, докато всички останали приемаха и най-лошите неща, които чуваха за него, той бе успял да вдъхне доверие у тази жена. Усети, че го облива топлина, от силното желание изпита почти физическа болка.

— Затвори си очите, Теди — помоли той, а гласът му внезапно бе станал дрезгав.

Ръката му се плъзна по тила й и обърна лицето й към неговото.

— Защо?

— Ще те целуна.

— Ами Джул?

— Да върви по дяволите Джул.

— Но…

— Първи урок — промърмори той, като притисна устни към потреперващите й мигли. — Не мисли за друг мъж, когато те целуват.

— Но аз не мисля за него. Просто се чудя какво той ще си помисли, ако ни завари.

— Втори урок. — Той прокара палец по устните й, за да я накара да замълчи. — Престани да говориш. Джул имаше достатъчно акъл да се разкара преди малко и да отиде да търси вино.

— Ние не му обърнахме внимание, Уинчестър. Непременно трябва да му напишеш дълго извинително писмо и отново да го поканиш.

— Ако това ще те направи щастлива, нека да идва всеки ден. А сега престани да говориш и затвори очи. Започваш да ме дразниш.

— А клетвата ти? — Ръцете й се обвиха около врата му, младото й гъвкаво тяло силно се притисна към неговото. — Не бих искала да станеш жертва на прелъстяване. Може да загазиш.

— Ще мисля за това по-късно — изръмжа той, обзет от изпепеляваща страст. — В момента изпитвам несравнимо по-належаща потребност. — Бавно прокара палец напред-назад по сочните й устни, като леко ги раздалечи. — Отвори се за мен, Теди.

Розовото й езиче се подаде между зъбите и тя близна палеца му. После се върна обратно, подканвайки го да я целуне. Той сякаш чу оглушителния грохот, с който се срина и последната му съпротива.

Целуна я, отдръпна глава, отново отпи от сладостта й. Изпитваше странното желание да й достави пълна наслада, нежно да я въведе в любовното изкуство; наложи си да контролира най-дивите си желания, за да не я подплаши. Тя потрепери, вцепени се, а после се отпусна в ръцете му, издавайки стон на задоволство.

Желанието да се въздържа му се стори далечен спомен. Невъзможна задача при такава изумителна жена. При цялата си невинност тя не умееше да прикрива желанията си, да потиска основните си инстинкти, да пази ореола на непорочност, като се съпротивлява, макар и двамата да знаят, че накрая ще се предаде. Тя не владееше подобни преструвки. Тя искаше точно онова, което и той, с жар, която не отстъпваше на неговата.

Тя стенеше отчаяно, умоляващо, изпълнена с тайнствени, дълго укривани копнежи. Ръцете й не преставаха да се впиват, да галят, да се плъзгат по раменете му, да дърпат ленената риза, за да стигнат до плътта под нея. В самозабрава, каквато не познаваше у никоя жена, тя споделяше страстта му.

Нямаше спасение от жадните му целувки, докато езикът му проникваше по-дълбоко в устата й, ръцете обхождаха бедрата й. Не усети престорено целомъдрено отдръпване, нито възмутени възклицания, когато я притисна към себе си, за да усети възбудата му през панталоните. Сякаш във всяко отношение откликваше на желанията му и го предизвикваше за още. И въпреки това той никога не се бе чувствал повече мъж.

Бе възпламенен до краен предел. Не желаеше нищо по-силно освен да намери освобождение в тази омайна жена. С удоволствие щеше да прекара остатъка от живота си в служба при Фаръл и от устните му нямаше да слезе сервилната усмивка като изкупление за този блажен следобед с Теди върху постелята от треви.

Ще я обладае.

С лек вик тя отдръпна устни от неговите, за да си поеме дъх. После, докато той плъзна устни по шията й, простена тихо.

— Не — спря я той, когато тя посегна да прикрие врата си. — Вече е прекалено късно за това.

— О, Майлс — прошепна тя, а пръстите й сграбчиха силно косите му, за да придърпат главата му към гърдите й. Потреперваше като птиче в ръцете му. — Не можем да го направим.

— Трябва. — Наложи си да прояви търпение и се залови с дребните копчетата на роклята. Бавно и изпълнен с благоговение, разтвори дрехата и се загледа в изящната извивка на гърдите й под тънката материя на долната риза. — Искам да усетя вкуса ти — дрезгаво пророни той и сведе глава към гърдите й; вдъхна нейния аромат.

С опиянение произнасяше името й, а устните му не се откъсваха от кожата й. Цялото му тяло потреперваше.

Бавно вдигна очи към нейните.

— Нужна си ми, Теди. Не можеш да ми откажеш.

— Не мога да откажа и на себе си — промълви тя и затвори очи, когато той се насочи към нежната част на ухото й. — Как бих могла да ти откажа? Моля те… — Улови ръката му и я притисна към гърдите си. — Моля те, Майлс… Обещавам да не казвам на никого, че не сме спазили споразумението.

Доволна въздишка се изтръгна от гърдите й, докато Майлс разкопча и последното копче, а после издърпа тънката сатенена панделка, украсяваща бельото.

— Никога коварството не ми е допадало толкова. — Думите му заглъхнаха, докато разтваряше деколтето. — Боже милостиви…

Нежно разголи гърдите й, наведе глава и пое едното розово зърно в устата си — бавно и страстно го зацелува.

Ноктите й се впиха в раменете му, изви се цялата, сякаш да му се предложи още по-пълно.

— Майлс…

Вдигна глава и се наслади на поруменелия й, невъздържан, изпълнен със страст вид.

— Искам да гледам как слънцето стопля кожата ти… Навсякъде…

— Добре…

Тя едва си поемаше дъх, очите й излъчваха копнеж; пръстите й се заловиха с копчетата на ризата му. Ръцете й отметнаха встрани предницата и докоснаха гърдите му. Леко разтвори устни, приближи се и предпазливо прокара езиче по тях. Усети невероятен вкус.

Той свирепо я притегли към себе си. Нежността се превърна в яростна потребност. Устните му разкъсваха нейните, като я лишаваха от дъх. Той бе изгладнял мъж, а тя — единствената жена, която бе в състояние да го задоволи.

Небесата можеха да се стоварят върху главите им и Майлс нямаше да забележи. Нищо чудно, че подскочи като лъв, когато гласът на Саймън най-после достигна до съзнанието му.

И като лъв, готов да защитава любимата си, прикри Теди зад гърба си, извърна се и го погледна с блеснал поглед и гневно изражение.

— Дано имаш адски основателна причина, Саймън.

— Да, господарю. — С типичното си пренебрежение към яростта на Майлс и с широка лукава усмивка Саймън надзърна през рамото на Майлс. — Добър ден, госпойце Теди.

— Добър ден, Саймън — отвърна тя с опряно в гърба на Майлс чело.

— Хайде, казвай, Саймън — изръмжа Майлс нетърпеливо и раздразнено.

Очевидно започнатото край поточето щеше да почака. Саймън не би го безпокоил без основателна причина.

— Става въпрос за Лизи — обясни Саймън, споменавайки бременната си дъщеря. — Бебето идва.

Майлс придърпа ризата на раменете си и свъси вежди.

— Лизи ли? Още й е рано. Има поне два месеца.

— Знам. Затуй дойдох да ви повикам. Жените разправят, че бебето ще се появи днес.

— Идвам веднага, Саймън. Вземи медицинската чанта от вкъщи. Ще се видим при Лизи.

— Да, господарю.

Сякаш с поникнали криле, Саймън се понесе към къщата.

Майлс се извърна към Теди и видя, че е започнала да се закопчава.

— Дай на мен.

Отмести пръстите й и бързо закопча копчетата, като не пропусна да забележи, че тя избягва погледа му.

— Ще дойда с теб — обяви тя забързано и делово. Хвана я за брадичката и извърна лицето й към своето. В погледа й се четеше несигурност; поиска му се да я заличи.

— Чудесно — увери я той. — Ще ми трябва твоята помощ. — Устните му се извиха в прелъстителна усмивка. — А и остана недовършена работа помежду ни, скъпа моя съпруго.

— Май да. Но междувременно един от двама ни може да промени решението си относно…

— Не ми се вярва. — Притегли я към себе си и бавно и дълго я целуна. — Има толкова много неща, които искам да ти кажа… Толкова много неща, които трябва да узнаеш…

— Не се страхувам от теб, Уинчестър. Никога не съм се страхувала.

— Знам.

Тя се отдръпна от него и приглади ризата му с треперещи пръсти.

— Върви. Лизи има нужда от теб. Всички те имат нужда от теб.

— Така е. А ти?

Тя вдигна поглед. Очите й блестяха от появилите се в тях сълзи. Майлс изпита чувството, че го прерязват с нож.

— Нуждая се толкова много от теб, та чак ме боли. Какво стана с мен, Майлс?

Като отметна кичур от челото й, той притисна устни към слепоочието й и я прегърна.

— Нищо, което да не мога да излекувам през останалата част от живота ни. А сега иди в конюшнята. В задната част ще намериш няколко одеяла и бинтове. Донеси ги при жилищата на слугите. Ще се срещнем там.

Остави я и бързо закрачи през полето. Сърцето в гърдите му биеше лудо. Душата му ликуваше, чувстваше с ведър, радостен и възвисен като слънцето в небесата.