За ползата от алкохолизма

Работата стига до 30 градуса

Самотен човек седеше в помещението на комядката на гара Хикс и тъгуваше.

— Много, много странно. Събранието е обявено за пет часа, а сега е осем и половина. Момчетата взеха май нещо да закъсняват.

Вратата пусна още един.

— Здравей, Петя — каза влезлият, — кворум ли изобразяваш? Изобразявай. Гласувай, Петро!

— Нищо не разбирам — каза първият. — Банкин го няма, Кружкин го няма.

— Банкин няма да дойде.

— Защо?

— Пиян е.

— Не може да бъде!

— И Кружкин няма да дойде.

— Защо?

— Пиян е.

— Ами другите къде са?

Настъпи мълчание. Влезлият се перна многозначително с пръст по шията.

— Нима?

— Няма да крия от себе си горчивата руска истина — обясни вторият — всички са пияни. И Горошков, и Сосискин, и Мускат, и Корнеевски, и кандидатът Горшаненко. Закривай, Петя, събранието.

Те изгасиха лампата и изчезнаха в мрака.

Празниците отминаха, затова събранието беше пълноводно.

— Скъпи другари! — говореше Петя от подиума, — смятам, че такова положение на нещата е недопустимо. Това е позор! На Великден с очите си видях нашия уважаем другар Банкин, същият този Банкин дърпаше жена си…

— На разходка го бях задърпал, пиленцето си — обади се със сладък глас Банкин.

— Доста оригинално го дърпахте, Банкин! — възкликна негодуващо Петя. — Съпругата ви влачеше физиономия по тротоара, а косата й се намираше в уважаемата ви десница!

Сред трезвениците премина ропот.

— Исках да си взема нейна къдрица за спомен! — извика объркан Банкин, усещайки как партийната книжка е на път да напусне джоба му.

— Къдрица ли? — попита ехидно Петя, — не съм виждал някой да си взима къдрица за спомен като рита насред улицата жената в гърба!

— Това си е моя частна работа — отговори умърлушено Банкин, усетил явно ледената ръка на областния комитет върху книжката си.

През събранието премина ропот.

— Та значи според вас това си е ваша лична работа? Не, драги ми Банкин, не е лична! Това е свинщина!

— Моля, без обиди! — извика наглият Банкин.

— Вдигате скандали на публично място и с това хвърляте сянка върху цялата ядка! Давате лош пример на кандидатите и на безпартийните! Когато Мускат трошеше прозорците в жилището си и се заканваше да заколи съпругата — и това ли си беше негова лична работа? Ами когато срещнах Кружкин във великденски вид, тоест без десен ръкав и сподпухнало око?! Ами когато Горшаненко псуваше всички минувачи на майка, та улицата кънтеше — пак личен въпрос ли беше?!

— Вие интригувате срещу нас, другарю Петя — извика неуверено Банкин.

През събранието премина ропот.

— Другари. Позволете да взема думата — обади се изведнъж със звучен глас Всеизвестни (и нека името му остане живо за потомците), — аз лично съм против този въпрос да се поставя на обсъждане. Това се отхвърля, другари. Позволете да изложа своята гледна точка. Тук мнозина дебатират: може ли да се пие? Изобщо и въобще може да се пие, но трябва да знаеш как!

— Точно така! — викнаха задружно откъм алкохолното крайнодясно.

Трезвениците отвърнаха с ропот.

— Трябва да се пие тихо — заяви Всеизвестни.

— Именно! — извикаха пиещите, получили неочаквана подкрепа.

— Купил си, да речем, три бутилки — продължи Всеизвестни — и…

— Мезе!!!

— Ти–хо–о!

— … Да, и мезе…

— Краставичките са екстра за мезе…

— Ти–хо–о!

— Прибирал си се вкъщи — продължи Всеизвестни, — пуснал си пердетата, та шпионски очи да не нарушат домашното ти спокойствие, поканил си приятел, жената ще изчисти рибката, ти си седнал, свалил си сакото, сложил си водчицата под чешмата, да поизтръпне, а после си налял бавничко по глътка…

— Ама другарю Всеизвестни! — възкликна поразен Петя, — какви ги приказвате?!

— И ти никому не пречиш, и теб никой не те закача — продължи Всеизвестни. — Ех, може, разбира се, да възникнат недоразумения с жената, след втората бутилка например. Но и не ставай магаре. Бе не я влачи по улицата за косата! Кому е притрябвало? Жената обича да я бият вкъщи. И не я удряй по физиономията, защото на другия ден жената снове насинена из цялата гара и всички разбират. Бий я по разните съкровени места! Да не хукне случайно да се хвали?

— Браво! — завикаха Банкин, Закускин и Ко.

На водколюбивия край гръмнаха ръкопляскалия.

Петя стана и каза:

— Другарю Всеизвестни, откакто се помня, не съм чувал по–възмутителна реч от вашата, и имайте предвид, че ще осведомя за нея вестник „Гудок“. Това е нечувано безобразие!

— Олеле, колко ме уплаши! — отговори Всеизвестни. Ами хайде, осведомявай!

Краят на историята потъна сред виковете на събранието.