За ползата от алкохолизма

„Ревизор“ с натирванеНова постановка

Градоначалник.

Земляника — попечител на богоугодните заведения.

Ляпкин–Тяпкин — съдия.

Хлопов — училищен инспектор.

Член на клуба.

Суфльор.

Публика.

Гласове.

Сцената представлява клубът на гара N на Донецката жп линия. Завесата е спусната.

Публика. Хай–де. Почвайте!… (Тропа с крака, светлината гасне, зад сцената се чуват глухите гласове на хората без билети, които се сражават с контрольора. Завесата се вдига. На осветената сцена — стая в дома на градоначалника.)

Глас (откъм балкона). Ти–хо–о!

Градоначалник. Поканих ви, господа…

Суфльор (от будката — шепне високо). За да ви съобщя пренеприятна новина: насам пътува ревизор!

Ляпкин–Тяпкин. Как тъй ревизор?

Земляника. Как тъй ревизор?

Суфльор. Мър–мър–мър…

Градоначалник. Ревизор от Петербург инкогнито, че и с тайно поръчение.

Ляпкин–Тяпкин. Ха сега де!

Земляника. Те ти, булка, Спасовден!

Хлопов. Божичко, че и с тайно поръчение.

Градоначалник. Сякаш предчувствах… (Зад сцената невероятна глъчка. Вратата към сцената широко се отваря и през нея излита член на клуба. Яката на куртката му е откъсната. Косата му — разрешена.)

Член на клуба. Нямате право да ме блъскате! Аз съм член на клуба. (На сцената настъпва паника.)

Публиката. Ах!

Суфльор (със змийско съскаме). Я се измитай от сцената. Луд ли си?

Градоначалник (вцепенен). Какви ги вършите, другарю, луд ли сте?

Публика. Ха–ха–ха–ха…

Градоначалник (иска да продължи да играе). Днес цяла нощ сънувах… Разкарай се, за Бога, от сцената, моля те… Някакви два отвратителни плъха… През вратата излез, през вратата, ти казвам!… Ама че кучи син, съсипа спектакъла…

Земляника (шепнешком). През лявата врата… В декора се завря, негоднико!

Членът на клуба се щура из сцената и не налучква вратата.

Публиката (става й все по-весело). Бис, Горюшкин! Браво!

Градоначалник (объркан). Честна дума, такива не бях виждал… Ама че гадняр!

Суфльор (ръмжи). Черни, неестествено огромни… Бе я върви по дяволите!… Поне от будката се разкарай…

Публика. Ха–ха–ха–ха–ха…

Градоначалник. Ще ви прочета писмо… Чуйте какво ми пишат. (Зад сцената шум и гласът на члена на управата: „Къде е тоя негодник?“ Вратата се отваря и на сцената се появява членът на управата. Той е със сако и червена вратовръзка.)

Член на управата (със страшен глас). Тук ли си, мръснико?

Публика (във възторг). Браво, Хватаев!… (Откъм балкона долита остро изсвирване.) Удари го!!!

Член на клуба. Вие нямате право. Аз съм член!

Член на управата. Ще ти покажа аз на тебе какъв си член. Ще те научд аз тебе как ще ми се вмъкваш без билет!!!!

Земляника. Другарю Хватаев! Съветската власт не ви дава право да прилагате физическа сила.

Градоначалник. Прекратявам представлението. (Сваля си бакенбардите и перуката.)

Глас (от балкона, възхитен). Ванка, я виж, ми той бил млад! (Свиркат).

Член на управата (в екстаз). Ще видиш ти!!! (Хваща члена на клуба за яката, размахва го като парцал и го захвърля в публиката.)

Член на клуба. Помощ!!! (Стоварва се с глух вопъл в оркестъра.)

Градоначалник. Пахом, спускай завесата!

Земляника. Завесата! Завесата!

Публика. Милиция!!! Милиция!!!

Завесата пада.