За ползата от алкохолизма

Как Бутон се ожени

Железничарят Валентин Аркадиевич Бутон–Нецелувани, човек упорито и твърдо неженен, влезе в административния отдел на управлението и учтиво поздрави продоволственото началство.

— Какво има? Брей, виж го ти с каква вратовръзка се издокарал на точки!

— Че как иначе. Нали съм дошъл за дажба да моля.

— Аха. Ами оженете се.

— Но как тъй? — трепна Бутон.

— Много просто. Гражданското знаете ли го? Ще идете там, ще кажете, че така и така значи. Обичам я повече от всичко на света. Дайте ми я, инак ще се хвърля в Днепър или ще се застрелям. Както предпочитате. Те ще ви регистрират. После ще приберете нейните документи, ех, и нея, разбира се.

— Коя? — попита неопитният Бутон.

— Ами Варенка, да речем.

— Тая пък Варенка коя е?

— Машинописката ни.

— Не искам — каза Бутон.

— Чудак! Аз доброто ти желая. Как не ти увира главата! Начин на живот ще водиш! Ти сега сутрин какво пиеш?

— Бира — отговори Бутон.

— Ето на, виждаш ли. А тогава ще пиеш шоколад или какао!

Бутон усети, че май му се повдига.

— Я се виж в огледалото на Югозападните жп линии. На какво приличаш? Връзката ти — пеперудка, а ризата мръсна. На панталона ти липсват копчета, типично ергенско безобразие! А като се ожениш, още не си отворил очи и съпругата: ще обичате ли нещо? Как ти е името?

— Валентин Аркадиевич…

— Та виж какво, Валюша, значи, или Валюн. Тя веднага ще те попита: да ти се хапва, Валюн, едно или друго, да ти се пие кафенце, Валюн? Валюша, та Валюша… Направо да побеснееш!… Тоест какви ги дрънкам?… Няма да знаеш в рая ли си или на Югозападната жп линия!

— Тя е с изкуствен зъб!

— Какъв глупак, да ме прости Господ. Зъб! Зъбът да не е ръка или крак? Освен това зъбът й е златен! Тъй де, той може, в краен случай, и да се заложи. С една дума пиши заявление за встъпване в законен брак. Ние ще те благословим. След година ни викай на гражданско кръщене, ще пийнем!

— Не искам! — изкрещя Бутон.

— Добре де, разбрах, че сте инат. На такъв ако щеш до утре му наливай в главата. Та ще ви помоля да не отнемате времето на зает човек.

— Дажба, ако обичате.

— Не!

— На какво основание?

— Не ви се полага.

— А на Птюхин защо сте му дали?

— Птюхин е по–горен от теб, той е женен!

— Значи аз без дажби да си умра от глад?

— Както обичате, младежо.

— Бе то как излиза — измърмори Бутон и пребледня. — Трябва или да умра от глад, или да си загубя скъпоценната свобода?!

— Я не ми викайте.

— Хайде, женете ме! — разкрещя се истерично Бутон. — Водете ме в гражданското, изяжте ме с каша! — И взе да си къса ризата.

— Разсилния! Викни Варенка! Другарят Бутон ще й прави предложение на ръката и сърцето.

— Ама той що буйства? — попита разсилният.

— Полудя от радост. Промяна на живота в държавно учреждение.