За ползата от алкохолизма

Мамзел Жана

Залата замря. На сцената се появи дама с тревожни гримирани очи, с лилава рокля и червени чорапи. Следваше я нахакана и сякаш проядена от молци личност с раиран панталон и хризантема в петлицата на сакото. Личността стрелна с поглед надясно и наляво, наведе се и прошепна в ухото на дамата:

— Плешивият на първия ред с хартиената якичка е втори помощник на началник–гарата. Наскоро е правил предложение за женитба и е бил отхвърлен. Нюрочка. (На публиката високо.) Дълбокоуважаема публика, имам честта да ви представя прочутата прорицателка и медиумка мамзел Жана от Париж и Сицилия. Познава миналото, настоящето и бъдещето, както и интимни семейни тайни!

Залата пребледня.

(На Жана.) Направи загадъчна физиономия, глупачке. (На публиката.) Но не бива да мислите, че тук има някаква магия или чудеса. Нищо подобно, защото чудеса няма. (На Жана.) Сто пъти съм ти казвал вечер да си слагаш гривната. (На публиката.) Всичко е основано изключително и само на силите на природата, с разрешение на местния профкомитет и на културно–просветната комисия, и представлява виталопатия, основана на хипнотизъм според учението на угнетените от английския империализъм индийски факири. (На Жана.) Под лозунга, по–встрани, оная с чантичката, съпругът й изневерява на съседната гара. (На публиката.) Ако някой желае да разбере дълбоки семейни тайни, моля, задавайте въпросите си на мен, а аз ще ги внуша с хипноза, след като приспя прочутата Жана… Ще ви помоля да седнете, мамзел… Един по един, граждани! (На Жана.) Едно, две, три — ето на, вече ви се доспива! (Прави някакви движения с ръце, сякаш сочи очите на Жана.) Свидетели сте на изключителен пример на окултизъм. (На Жана.) Заспивай де, докога ще се пулиш? (На публиката.) И тъй, тя спи! Моля…

Сред мъртвата тишина стана помощник-началникът, изчерви се, после пребледня и попита с див от уплаха глас:

— Кое е най–важното събитие в моя живот? В дадения момент?

Личността (на Жана):

— Гледай ме по–внимателно в пръстите, глупачке.

Личността повъртя показалеца си под хризантемата, после събра пръсти в няколко тайнствени знака, означаващи „раз–би–то“.

— Вашето сърце — заговори с гробовен глас и сякаш насън Жана — е разбито от коварна жена.

Личността запримига одобрително. Залата изохка, вперила погледи в нещастния помощник на началник–гарата.

— Тя как се казва? — изхриптя отхвърленият помощник.

— Нъ, ю, ръ, о, чъ… — завъртя пръсти пред ревера на сакото си личността.

— Нюрочка! — отговори без колебание Жана.

Помощникът на началник–гарата стана от мястото си абсолютно позеленял, озърна се тъжно, изтърва си калпака и кутията цигари и излезе.

— Ще се омъжа ли? — извика изведнъж истерично някаква госпожица. — Кажете ми, скъпа мамзел Жана!

Личността огледа с опитно око госпожицата, взе предвид пъпчивия нос, косата с цвят на лен и кривия хълбок и показа до хризантемата нещо като среден пръст.

— Не, няма да се омъжите — каза Жана.

Залата загърмя като ескадрон, минаващ по мост, и попарената госпожица изскочи навън.

Жената с чантичката се отлепи от лозунга и се приближи към Жана.

— Недей, Дашенка — чу се зад нея дрезгав мъжки шепот.

— Не, никакво недей, сега ще ми станат ясни всичките ти гадни номера — отговори собственичката на чантичката и каза: — Отговорете ми, мамзел, моят съпруг изневерява ли ми?

Личността огледа съпруга, надникна в смутените му очета, взе предвид и силно изчервеното лице и сви пръст на кука, което означаваше „да“.

— Изневерява ви — отговори с въздишка Жана.

— С коя? — попита със зловещ глас Дашенка.

„По дяволите, ами името? — позабави се личността. — Само да си го спомня… да, да, жената на онзи… по дяволите… а, спомних си — Ана“.

— Мила Ж…ана, кажете ми, Ж…ана, с коя й изневерява нейният съпруг?

— С Ана — отговори уверено Жана.

— Знаех си! — възкликна сред ридания Дашенка. — Отдавна се досещах. Мерзавец!

С тези думи тя халоса мъжа си с чантичката по гладко избръснатата буза.

Залата избухна в бурен смях.