За ползата от алкохолизма

Покана с господаря император

Работникът Влас Власович Власов получи от Вознесенския пощенски клон известие за паричен превод. Влас го отвори и зачете на глас, защото на Влас така му е по–лесно:

— Воз–не–сен–ски–ят по–по–щен–ски. По–щен–ски клон ви съ–об–ща–ва. Съобщава. Ей, Катерина, чу ли, съобщава. Изглежда, брат ми е пратил пари. Че на ваше име е получен превод на сума петнайсет рубли на имен–ния ден на… негово импера–ра–тор–ско…

Влас се задави:

— … величество…

Влас се озърна страхливо и продължи да чете шепнешком:

— На императора?! Това пък какво значи? Им–пе–ра–тор Ни–ко–лай Александрович.

Влас помълча зашеметен, после добави от себе си:

— Кър–ва–ва–ва–вия — въпреки че в известието тази дума я нямаше. — Парите се изплащат ежедневно, като се изключат дванайсетте празника и рождения ден на нейно… императорско величество императрица Александра Фьодоровна. Браво бе! — възкликна Влас. — Бива си го известието. Разбра ли, Катя, заедно с господаря император са ми пратили известието!

— Тебе все нещо ти се привижда — отговори Катерина.

— Много ми е приятен твоят император — обиди се Влас, — че и да ми се привижда. То на теб всъщност, като на човек неграмотен, никакви доказателства не ти действат.

— Ами пръждосай се тогава при грамотните — отговори нежната съпруга.

Влас отиде при грамотните от Вознесенския пощенски клон, получи петнайсет рубли, после пъхна глава в замрежената дупка на гишето и попита:

— Другарю, по какъв случай сте напечатали в известието и императора? Много ми е любопитно да разбера.

Другарят в образа на жена с коса яко засукана на буква „ф“ и с тюркоаз на показалеца отговори така:

— Не ме бавете, другарю, нямам време за губене. Бланките са стари, от царско време.

— И таз добра — забоботи в дупката Влас, — в съветско време такава заблуда…

— Тоя ни пререди! — вдигна се вой на опашката. — Всеки е дошъл да получи…

И дръпнаха Влас за панталона от гишето.

Из целия път Влас клатеше глава и шепнеше:

— На господаря император. Изключително гадни думи.

Щом се прибра, той се въоръжи с огризка от химически молив и талони от стари квитанции, върху които написа писмо на „Гудок“: