За ползата от алкохолизма

Заседание в присъствието на члена

Новината обиколи за нула време цялата гара Ново–Бахмутовка: ще има заседание, но не обикновено, а в присъствието на член на Авдеевския учрежденски профсъюз. В уречения час залата на клуба се напълни с пролетарските физиономии на членовете на профсъюза. Привличайки всеобщото внимание и симпатии, на масата на президиума се кипреше членът на учрежденския профкомитет.

Започнаха по всички правила: избраха председател, а той се олюля като тревичка и скромно каза:

— Хъм… Сега, значи, и секретар трябва…

— Вярно! — потвърдиха мазолестите гласове в залата. — Вася Грузин!

— Добре, щом искате Вася, нека да е Вася — каза председателят и се обърна към члена: — Искат Вася?

— Е, та какво? — отговори членът. — Добре де, аз нямам нищо против Вася.

— И тъй, с болшинство от гласовете — Вася… — подхвана председателят.

— Другари — обади се Вася, — най–покорно моля да си направя отвод по причина на слаба грамотност, понеже аз току–що завърших училището за ликвидиране на неграмотността.

— Вася, не се предавай! — гръмна залата. — Вася, толкова ли не можеш да изскърцаш четири–пет пъти с перото заради общото благо?

И Вася зае сред гръм от ръкопляскалия мястото си в президиума.

— Първия въпрос, който поставяме, е на какво основание натириха от работа скъпите ни другари Дзюба, Душеба и Самиска, без изобщо да осведомят профсъюза? — обяви председателят. — Предлагам да се изкажете.

Залата веднага изрази с бурен ропот възмущението си.

— Тихо! — каза председателят. — Един по един.

Но станаха отведнъж двама и се заизказваха един през друг:

— Виновен е майсторът!

— Началникът на девети участък, хаир да не види дано!

— Той ви е профсъюзен пълномощник за шест месеца, пък аз съм ви майстор завинаги! — тъй ни рече.

— Добре го е измислил! — гръмна залата.

— Правилно! — извика някой.

— Заради десети номер ги уволниха!

— Бе как тъй щяло да е правилно?!

— Тихо! — кресна председателят, но потъна във вълните на народния гняв. — Кой е за? Гласувам и ви моля и вие да вдигнете ръце! Вася, пиши.

Вдигна се гора от ръце и след миг изчезна като посечена.

Вася потопи перото и написа:

После се позамисли и добави:

— Аз за какво гласувах?

— Хайде отначало!

— Председателю, обясни за какво да вдигаме ръка?

— Хайде пак отначало — подкани пребледнял председателят.

— Това на какво прилича — обади се някой, — разтоварваха пръст в празничен ден… Извънреден труд и вместо почивка, среден пръст, така ли?

— Що не го удавим тоя майстор в цистерната?!

— Убийство не се разрешава — извика колкото му глас държи председателят.

— Той е недобросъвестен.

— Скандалджия!

— Газ били докарали, някой да го е видял?

— На нашия участък бяхме три месеца без вода.

— Ами профсъюзният пълномощник де го?

— Пък майсторът рече, че го хванал да взема подкуп — пет пуда картофи.

— Кой кого е хванал?

— Ти–и–хо! — крещеше председателят и си бършеше потта. — Вася, пиши.

Пребледнелият Вася ги заниза:

— Да го изхвърлим ли от профсъюза?

— Кого?

— Осем дена рязахме тръстика на помпената станция, а тя си стои непипната…

— Исплоатация на труда!…

— Много са ни люти момчетата — каза объркан членът на председателя — лошо!

— Ами сега какво да правим? — попита председателят.

— Ти гласувай — посъветва го членът, — та току–виж млъкнали.

— Гласувам, другари! — захленчи председателят.

— За кого? — гръмна залата.

— Ми то е ясно. Веднага да се омита!

— Кой?!

— Който е за — ръката!

— Точно обратното: да се пръждосва по дяволите!

— Кой бе?

— Майстор Федоренков!

— Аха!

— Кой е за това да го изключим?… Един, двама, трима… Вася, пиши…

— Ура! Изхвърлихме го — ликуваше залата.

— Потрудихме се, но пък очистихме профсъюза.

— А сега какво? — попита председателят члена.

— Ами закривай заседанието — отговори той, — и да вървят по дяволите!

— Обявявам за закрито! — извика с облекчение председателят.

— Правилно — отговори населението на Бахмутовка — време е да идем да хапнем.

Залата се разотиде с грохот. Вася се позамисли и написа:

— Браво, Вася — каза председателят и прибра протокола.