Стрелочникът се изкашля и влезе в стаята при началника.
Началството се местонахождаше зад бюрото.
— Здравейте, Адолф Ферапонтович — каза учтиво стрелочникът.
— Какво искаш? — попита не по–малко учтиво началството.
— Ами аз… понеже се намирам във фактически брак — измърмори стрелочникът и кой знае защо, свенливо се усмихна.
Началството погледна гнусливо стрелочника.
— Ти винаги си ми правил впечатление на развратник — заяви то, — имаш похотлива уста.
Стрелочникът се вцепени. Помълчаха.
— Не те задържам — продължи началството, — какво си ми щръкнал пред бюрото? Ако си дошъл да споделяш мръсните тайни на живота си, те мен не ме интересуват!
— Аз? Ама вижте… Дошъл съм за билетче…
— Какво билетче?
— Безплатно билетче за жена ми.
— За жена ти? Нима си женен?
— Нали това ви докладвам… фактически брак.
— Ха–ха… Ама ти си бил веселяк, както те гледам. Та в Кой храм се венча?
— Аз в храм не съм се венчавал…
— Къде се регистрирахте, уважаеми железничарю? — осведоми се подчертано сухо началството.
— Ама аз нали… Аз не съм регистри… Нали това ви докладвам: във факти…
— Виж какво, приятелю, в такъв случай ти имаш не жена, а държанка.
— Тоест как така?…
— Много просто. Докопал тарикатът някаква балеринка и хайде да се пораздвижим. Дай й безплатен билет значи! Използвач! Тя днес безплатен билет, а утре може и автомобил да поиска или моторница. Или в международния вагон да я настаниш. Няма със свински вагон да пътува я! После шапка! След шапката копринени чорапи. Ще си загинеш, стрелочнико, като псе край плет. Тя ще ти струва поне триста рубли на месец. В най–добрия случай, ако я караш икономично, а може и цели четиристотин!
— Ама моля ви! — възкликна с лек вой в гласа стрелочникът. — Аз четирийсет рубли взимам.
— Толкова по–зле. Ще заборчлееш, ще почнеш полици да подписваш. Като ти стовари сметка за сто и осемдесет — за рокля, от шивачката, ще има да се пулиш. Ще се помаеш, ще се помаеш и ще извъртиш подписче под полицата. Дойде падежът, не можеш да платиш и то се знае — право в казиното. Ще профукаш най–напред своите парички, после и от служебните четири–пет хиляди, после френския гаечен ключ, после маневрената свирка, после флаговете, червения и зеления, после фенера, а накрая и гащите. Ще седнеш със свойта танцувачка на релсите, както те е майка родила. А после ще те съдят с гръм и трясък, както си му е редът. И ще те пратят в пандиза, а вземайки предвид всичко това — с най–строг режим. Та може и с пет годинки да не се отървеш. Не, стрелочнико, откажи се. Тя французойка ли е, кокотката ти де?
— Бе каква французойка?! — развика се стрелочникът, а в главата му всичко беше станало на каша. — Що се смеете? Мария се казва. Шапка?… Какви ги дрънкате — шапка! Тя не знае тая шапка на кое място се слага. Тя ми готви зелева чорба.
— Зелева чорба и аз мога да ти сготвя, но това не значи, че съм ти жена.
— Ама моля ви се, нали с мен, в мойта стая живее.
— И аз мога да живея с теб в една стая, но това не е доказателство.
— Ама моля ви, вие сте мъж…
— Това и без теб го зная — каза началството.
На стрелочника му притъмня пред очите. Бръкна си в джоба и извади вестник.
— Ето, заповядайте, вижте, „Гудок“ — каза той.
— Какъв е тоя „Гудок“? — попита началството.
— Вестниче.
— Аз, приятелю, сега нямам време вестничета да чета. Чета ги обикновено вечер — рече началството, — казвай по-накратко какво искаш, млади красавецо?
— Ами ето, в „Гудок“ го пише… разяснение, че на фактическите жени, значи, които живеят заедно с мъжа и на негова издръжка, им се полагат безплатни билети… и те… наравно…
— Приятелче — меко го прекъсна началството, — заблуждаваш се. Или си мислиш, че „Гудок“ е за мен закон. Гълъбче, „Гудок“ не е закон, а вестник за четене, нищо повече. А в закона за балерините нищо не е казано.
— Та, значи, няма да ми дадете билет? — попита стрелочникът.
— Няма, гълъбче — отговори началството.
Помълчаха.
— Довиждане — каза стрелочникът.
— Довиждане и се разкай за поведението си! — извика подире му началството.
Но „Гудок“ все пак е закон и стрелочникът ще получи въпреки всичко билет.