За ползата от алкохолизма

Просвета с кръвопролитие

Нечии ботуши изтрополиха с грохот по стълбата и училищната чистачка баба Фетиния не успя да се дръпне, горката! Главата на Ванка изхвърча от стълбата и удари клетата старица отзад. Тя седна на земята и от кофите й плисна вода.

— Дано пукнеш, дано! — захленчи старицата. — Полудя ли бе, окаянико?!

— Че то тук как да не полудееш — отговори задъхан Ванка, — и аз не знам как успях да избягам! Ставай, бабке…

— Ама той тебе ли?

— Не чуваш ли?

Откъм училището долиташе рев, сякаш тигър се беше разярил:

— Дайте ми го насам тоя нехранимайко!!! Доведете ми го, като пиле ще го заколя!!! А–а!

— Тебе ли?

— Ъхъ! — отговори Ванка и взе да си трие потта, — задето не бях избърсал дъската във втори клас.

— Да ми доведете Ванка пазача жив или мъртъв! — кънтеше сградата на училището. — На бифтек ще го направя!

— Ванка! Ванка! Ванка! При завеждащия! — виеха гласовете на учениците.

— Да бе, ще ми хванат опинците! — изхриптя Ванка и хукна през двора. За миг се изкатери по стълбата, опряна в плевнята, и изчезна през капандурата.

Сградата утихна за малко, но после гръмогласният хищен бас пак взе да вие:

— Да ми се яви учителят по география! И–ия!

— И–я! Ии–я! — Закънтя ехото.

— Географът май я загази… — изписука в коридора възхитен дискант.

Учителят по география, бледен като смъртта, се втурна във физико–географския кабинет и застина.

— Ей туй на к’во е? — попита го завеждащият с такъв глас, че на нещастния изследовател на земното кълбо му се подкосиха краката.

— Карта на РеСеФеСеРефесефесе… — отговори с треперещи устни географът.

— М–млък! — изрева завеждащият и затропа с крака, та чак затанцува. — Ще мълчите, когато началството разговаря с вас, ще мълчите!… Това карта ли е?… Това карта ли е, вас питам?! Защо не е на статива?! Защо на нея Волга е толкова крива?! Защо Ленинград не е Петроград?! На какво основание Черно море е синьо?! Защо на вас вчера ви е умряла змия? Кой, питам ви, е налял мастило в аквариума?

— Ученикът Фисухин — предаде Фисухин примрелият учител — дал на змията валерианови капки.

Стъклата на прозорците потрепериха от рева:

— Аха–ха! Фисухин!!!… Доведете Фисухин, ще заповядам на четири да го разкъсат!

— Фису–у–у–хин! — стенеше сградата.

— Братлета, не ме издавайте — ревеше Фисухин, седнал облечен в клозета, — братлета, няма да изляза, та ако ще и да разбиете вратата…

— Излез, Фисуха! Няма как… Изпълзявай! По–добре само ти да загинеш, а не всички — молеха го учениците.

— Тук ли е? — загърмя пред клозета.

— Тук — простенаха учениците, — барикадирал се е.

— А! А!… Барикадирал се значи… Разбий! Вратата! Дайте канджа! Викнете портиерите! Да измъкнат Фисухин от клозета!!!

Страшните удари на брадвите заваляха в сградата като град, а в отговор се изви тъничкият вопъл на Фисухин.