За ползата от алкохолизма

Опашка с угризения

Пред сградата на Московското управление за углавни престъпления имаше опашка.

— Ох, ох, ох, майчице! Чакаш, чакаш…

— Няма как. Вие, позволете да попитам, счетоводител ли сте?

— Не, аз съм касиер.

— Да се арестувате ли сте дошли?

— Ами естествено!

— Похвално! А с колко, позволете да попитам, сте вътре?

— С триста десетачки.

— Дребна работа, младежо. Година. Но като се вземе предвид чистосърдечното разкаяние, пък и октомври наближава. Ех, ще полежите общо взето три месеца и ще се върнете под сянката на келепира.

— Наистина? Направо ме успокоихте. Толкова се бях отчаял. Отивам снощи при един адвокат за съвет, а той като взе да ме плаши, членът е такъв, рече, че с по–малко от две години строг тъмничен няма да се отървете.

— Само лъжат, младежо. Повярвайте на опитен човек. Извинете, ама закъде сте се забързаш, я хайде на опашката!

— Граждани, пуснете ме да мина. Злоупотребих с държавни пари! Мъчи ме съвестта…

— Тя всички ни мъчи, драги, не сте само вие.

— Аз — боботеше нечий бас — пропих държавната лавка на Московската селска промишленост.

— Бива си те. Е, ще видиш сега дявола по пладне, ще те затрият, раба божий.

— Нищо подобно. Ами ако съм неграмотен? И недоразвит? А наследствените социални условия? А? Ами неосъждан? А това, че съм алкохолик?

— Че как тъй са доверили напитките на алкохолик?

— Аз нали туй им казвах…

— Вие какво обичате?

— Аз, гражданино милиционерски началник, изтерзан от угризенията на съвестта…

— Ще прощавате, ама как тъй ще пререждате, и аз съм изтерзан…

— Моля, моля, аз от десет часа съм зачакал да се арестувам.

— Говорете кратко, презиме, учреждение и колко.

— Фиолетов ми е името, Миша. Изтерзан от угризения…

— Колко?

— В Махротръст — двеста десетачки.

— Сидорчук, приеми гражданина Фиолетов.

— Може ли да си взема четката за зъби?

— Можете. Вие колко?

— Седем души.

— Семейство?

— Тъй вярно.

— Колко взехте?

— В пари двеста, вехто дамско палто, часовник, свещници.

— Нещо не ви разбирам, палтото на учреждението ли беше?

— Защо? Ние с учреждения не се занимаваме. Частно семейство на Штипелман.

— Вие ли сте Штипелман?

— Съвсем не.

— Тогава какво общо има тук Штипелман?

— Това, че го убихме. Нали докладвах: седем души — жената, пет дечица и бабата.

— Сидорчук, Махрушин, вземете мерки срещу рецидив.

— Ама как тъй ще му давате предимство?

— Граждани, проявете съзнателност, той е убиец.

— Какво като е убиец? Върло важно! Аз може цяло учреждение да съм вдигнал във въздуха.

— Безобразие. Бюрокрация. Ще се оплачем.