Да разбиеш мълчанието

22.

Сградата на съда в Халифакс с високата, масивна камбанария, извисяваща се над входа, изглеждаше като злополучна смесица от викторианска община и италианска военна академия. Фасадата от светъл пясъчник като че ли грееше със собствена светлина в ранните лъчи на слънцето, когато Карол и Тони пристигнаха тук прекалено рано в сряда сутринта. Въпреки наслояванията на Тони, че ѝ трябва адвокат, който да иска смекчаване на присъдата, тя отказа.

— Няма смисъл. Би било чиста загуба на пари. Прецакана съм, Тони, и колкото и да се ядосвам от този факт, няма начин да бъда защитена — това беше последната ѝ дума по въпроса.

Тони намери паркинг на две улици по-нататък и двамата поседяха малко в мълчание, вперили очи в предното стъкло.

— Имаме време да пием кафе някъде — каза той. Това беше първата реплика, след като потеглиха от къщата на Карол, ако изключим няколко упътвания.

— Имам чувството, че ще повърна — тя стисна здраво устни, а мускулите на челюстта ѝ заиграха като възли под кожата ѝ. Беше направила чудеса с помощта на грима. Това го караше да се пита колко ли пъти е успявала да се прикрие през всички тези години, докато пиеше, когато рядко бе изглеждала толкова зле, колкото би могло да се очаква. Беше отделила внимание и на дрехите си. Свободно сако от тъмносин габардин върху блуза с висока яка, добре изгладен сив панталон от туид, ниски токове. Приличаше на жена, която изисква сериозно отношение, но пък не е толкова богата, че да бъде наказвана затова.

— Искаш ли да се поразходим? — попита Тони.

Карол се озърна. Мрачни, мръсни викториански сгради, подслонили на партерните си етажи малки бакалнички, магазини на благотворителни организации за продажба на употребявани дрехи и заведения, предлагащи храна за вкъщи. Тук-там по някоя потискаща бетонна фасада нарушаваше реда на сградите като стара пломба с амалгама в редица от гнили, потъмнели зъби.

— По-добре не — каза тя. — Няма шанс това да подобри настроението ми, а? Дори в слънчев ден всичко наоколо прилича на кадър от черно-бял филм.

И така, те зачакаха. Той не би могъл да каже нищо, с което да подобри положението. „Ама и ти си един психотерапевт!“, упрекна се той. Човекът, на когото плащаха да поправя разбитата психика на хората, разобличен като измамник, какъвто може и да беше. През целия му професионален живот го бяха изтъквали като експерт по емпатия, човек, който знае как да влезе в кожата на друг и после да обясни как се чувства другият и защо се чувства така. И всеки път с Карол Джордан той се проваляше в това отношение.

Минутите пълзяха бавно като паразитиращи под кожата му червеи, докато най-сетне дойде време за явяване в съда Карол притисна върховете на пръстите към челото си и затвори очи, стискайки силно клепачи. После се изправи и каза:

— Да вървим.

Изминаха краткото разстояние един до друг, стъпките им отекваха ритмично, сякаш се римуваха като в онази песен на Ленард Коен6. Тони се опитваше да не мисли за онова, което предстоеше, насочвайки вниманието си към останалите хора по улицата: млади мъже със спортни блузи с качулки, маратонки и джинси, смъкнати почти до горната част на бедрата им; възрастни жени с ондулирани коси и карирани колички за пазар; мъже с отпуснати шкембета и евтини джинси, които пушеха пред някой пункт за залагания; жени, скрили младостта си под тежък грим, бутащи бебешки колички; и навсякъде хора, които дърдореха по мобилните си телефони или натискаха нещо по тях, по-заинтересувани от някой, който не беше тук, от нещо, което не се случваше тук. Нямаше никой като него. Той никога не се бе чувствал на място където и да било и с минаването на времето това не се променяше. В продължение на години Карол беше единственият човек, който го караше да се чувства така, сякаш мястото му беше край нея. А после тя си беше тръгнала. Сега Пола се опитваше да го направи част от своето семейство и за него това беше важно. Но не толкова важно, колкото възможността да възобнови отношенията си с Карол.

Вътре в сградата на съда се оказа, че нито един от двамата не знае къде да отиде и какво да направи. Всеки път, когато се бяха озовавали в съдебна зала досега, и двамата бяха от другата страна на преградата. Винаги се бе намирал някой, който да ги преведе през непознатите места. Тони забеляза някаква жена, скрита зад високо, извито бюро и монитор. Той пристъпи към нея, следван от Карол.

— Извинете, приятелката ми трябва да се яви пред съда тази сутрин. Къде би трябвало да отиде?

Жената почти не го погледна. Изглеждаше като жертва на закона за гравитацията — всичко у нея беше провиснало надолу, от торбичките под очите, през провисналите бузи до отпуснатите рамене.

— Име?

— Карол Джордан.

Тя почука с пръсти по клавиатурата. Внезапно отношение, то ѝ се промени. Веждите ѝ се повдигнаха, очите ѝ се отвориха широко. Тя погледна към Карол, после отново към екрана.

— Тук пише, че трябва да отидете на първия етаж. В конферентна зала номер две. Не разбирам, там не заседава никой съдебен състав. Но ето, пише така: „Карол Джордан. Моля да бъде упътена към конферентна зала номер две.“ Е, такова нещо не бях виждала.

Тони и Карол се спогледаха обезпокоени. После тя просто сви рамене и тръгна към стълбите. Той я последва, още по-притеснен, отколкото беше досега.

Конферентна зала номер две беше близо до стълбищната площадка. Двамата спряха пред вратата. После Карол отново сви рамене и каза:

— Който не рискува, не печели.

Почука рязко и някакъв приглушен глас ги покани да влязат. Тя хвърли на Тони един последен тревожен поглед и завъртя дръжката.

Единственият човек в стаята, облицована с ламперия, се изправи на крака, когато влязоха. Той кимна първо на Карол, после на Тони.

— Радвам се да ви видя и двамата — каза Джон Брандън. Когато той седна отново на мястото си, единствената мисъл, която се появи в главата на Тони, беше че модерните пластмасови столове и скандинавската маса от светло дърво никак не съответстват на обстановката. Каза си, че това е реакция на шока, възвръщайки самообладанието си. Трябваше да се е досетил, докато се качваха. Ако се беше позамислил над въпроса кого ще открият в залата, името на Джон Брандън щеше да е сред първите три предположения. Хвърли поглед към Карол Лицето ѝ беше безизразно, непроницаемо.

— Не очаквах да те видя днес — каза тя с безцветен глас.

— Предполагам, че не си — отвърна Брандън и мрачното му лице грейна в усмивка.

— Не че не се радвам да те видя. Но защо си тук?

Карол придърпа един стол и седна срещу Брандън. Тони се поколеба за миг, после си избра място между двамата, на третата страна на масата. За в случай, че възникнеше нужда от рефер.

Брандън се облегна на стола си.

— Приеми ме за своята фея-кръстница. Ако рискуваш да приемеш онова, което ти предлагам, цялата тази неприятност може да изчезне.

— Какво искаш да кажеш с това „да изчезне“? Арестът беше основателен. Преминах през процедурите, системата ме обработи и изплю на другия край. Как може да се заличи това? Всичко е документирано.

Брандън си играеше с каишката на часовника си. Тони си каза, че не приема нещата толкова невъзмутимо, колкото би искал да мислят те.

— В това, което казва Карол, има логика — обади се той. — Не може да се каже, че никой не знае какво се е случило с нея. Полицейските участъци са централи за обмен на клюки, ти го знаеш.

Брандън кимна благосклонно.

— Разбира се, че знам. Затова и новината, че Карол е била подложена на тест с развален дрегер, също ще се разпространи като прериен пожар. Ще бъдат отменени арестите на Карол и още трима души, които са станали жертва на неправилно калибрирания дрегер. Срещу тях няма да се предприема нищо повече — той помълча, после допълни: — Ако се съгласиш с онова, което искаме от теб.

Тони предполагаше, че Карол е не по-малко слисана от него, но не ѝ личеше.

— Каквото и да е то, сигурно имате отчаяна нужда от него, за да сте склонни да въздействате на хода на правосъдието, Джон. Винаги съм те имала за почтено ченге.

Брандън направи гримаса.

— И аз предпочитам да мисля така за себе си, Карол. Но онова, което имаме предвид за теб, е по-важно от това да те превръщаме в престъпник заради тази история.

— Шофирах в нетрезво състояние. Можех да убия някого — в тона ѝ не се долавяше предизвикателство, тя просто констатираше факта.

— Карала си в продължение на по-малко от три мили по пуст междуселски път. Виждал съм те да пиеш, и предполагам, че при това ниво на алкохол в кръвта си шофирала напълно адекватно — Брандън сви рамене и разпери ръце. — Стойностите са в долната част на скалата.

— Въпреки всичко става дума за нарушаване на закона. Брандън въздъхна.

— Държиш ли да ставаш мъченица, Карол? Или би предпочела да изиграеш единствената карта, която ще ти гарантира безнаказаност.

— Казваш, че още трима души са замесени в това?

Брандън кимна.

— Арестувани от същите полицаи по време на смяната им.

— Следователно и те са били подложени на втори тест с дрегер, а може би и на кръвни тестове, които потвърждават резултата на пътя — изтъкна тя.

Брандън като че ли не разбираше накъде бие тя с думите си.

— Да.

— И мислите, че няма да изглежда малко странно, ако обвиненията бъдат свалени, защото първият дрегер е бил повреден? „Плодът на отровното дърво“ не е част от законите на тази страна, освен ако не са ги променили, откакто престанах да работя в полицията.

Брандън сви рамене.

— Знаеш, че практика на прокуратурата е да не се повдига дело, ако няма поне петдесет процента шанс за успех. А повреденият дрегер създава възможност защитата да прибегне до аргумента с плоската бутилка.

— Може ли да се върнем малко назад? — намеси се Тони. — Какъв е този плод на отровно дърво? И какъв е аргументът с плоската бутилка?

Карол махна с ръка към Брандън, показвайки, че му отстъпва правото да говори.

— „Плод на отровно дърво“ е името на правен принцип в Съединените щати, който най-често се прилага в случаи на претърсване. Ако претърсването не е законно, нищо, което е открито при провеждането му, не може да служи като доказателство. А за всички доказателства, свързани със същото провинение, трябва да се доказва, че са добити по друг път. Карол иска да каже, че дори ако първият тест е бил неточен, данните от втория все пак могат да бъдат взети под внимание в съда.

— А няма ли да стане така?

Карол поклати глава.

— Аргументът с плоската бутилка означава, че аз мога да кажа: „О, господин съдия, бях толкова шокирана и потресена от първия тест, че без да се замисля, отпих от плоската бутилка, която беше в чантата ми, докато седях на задната седалка на полицейската кола на път към ареста. Затова резултатът от втория тест е над допустимата граница.“

— Действително ли се случва някой да се измъкне по този начин?

Брандън кимна.

— Съществуват прецеденти. Така че от прокуратурата има основание да кажат, че в тези случаи обвинението може да рухне много лесно, което излиза скъпо и е по-добре да не се захващат. Ако някой реши да пита, можем да изтъкнем това като основателна причина.

Тони затаи дъх почти невъзможно дълго време, докато Карол отговори.

— И какво е това толкова важно нещо, което си струва всички тези хватки?

— Връщаш се на работа в полицията.

— Няма да работя отново за Джеймс Блейк — беше очевидно, че с тези думи тя казва нещо окончателно, не поставя начало на пазарлък.

Брандън изви устни в иронична усмивка.

— Няма да ти се наложи. Става дума за нещо малко по-различно.

Тя го прекъсна, преди той да успее да продължи.

— Последния път, когато ме накара да се върна, нещата не хе развиха добре. Загубих един подчинен и едва не загубих и втори.

Брандън въздъхна.

— Никой не съзнава това по-добре от мен. Но вие двамата сте спасили и живота на много хора. И затова имате толкова добро име. Затова ти си единственият човек, подходящ за тази работа. Предлагам ти да поемеш управлението на независим екип за разследване на особено тежки престъпления. Можеш сама да избираш подчинените си. Екипът ви ще бъде на разположение да поема работата по убийства, тежки сексуални престъпления и други такива на територията на шест регионални звена на полицията тук, на Север — той се наведе и взе една чанта за лаптоп. От нея извади някаква папка. Отвори я и разгъна на масата една карта. На нея се виждаха зоните на действие на Брадфийлдската полиция и на още пет други подразделения в Северна Англия — от Западен Йоркшър до Къмбрия. — Министерство на вътрешните работи подбра тези полицейски подразделения за експериментална работа, защото вече им се е случвало да работят заедно по местопрестъпления и да обменят данни от съдебномедицински експертизи. Ти ще водиш разследвания по много сериозни случаи заедно с основния си състав, а ще можете да изисквате помощ и от местните детективи, както и от униформените полицаи.

— Тоест да им прехвърляме черната работа — каза Карол. — Което ще накара местните да заобичат особено много такъв екип.

Брандън сви рамене.

— Никога не си обръщала внимание на такива подробности — каза той със зле прикрит сарказъм.

Карол най-сетне съумя да се усмихне.

— Дръж приятелите си наблизо, а враговете още по-наблизо — това винаги е бил моят девиз.

— Къде е уловката? — попита Тони.

— Не мисля, че има уловка — отвърна Брандън. — Осигуряваме си един блестящ криминалист, когато тя започне отново да върши онова, което умее най-добре, създаваме възможността да изпробваме нов метод на работа в полицията, а Карол съумява да избегне една катастрофа в живота си. Продължаваш ли да мислиш, че това може да има отрицателна страна, Тони?

— Къде бихме могли да работим? — попита Карол.

Брандън се разсмя.

— Господи, Карол, не си изгубила нюха си. Веднага се насочи към единствения непривлекателен аспект на предложението. Ще работиш в офис в Брадфийлд. Това не подлежи на предоговаряне. От логистична гледна точка е най-доброто, а там има и свободно място. Но няма да бъдете в централата.

— А къде?

— В участъка на Скенфрит Стрийт. Там третият етаж е свободен, откакто извадиха отново участъка от нафталина. В офисите са прокарани необходимите кабели, но никога не са били ползвани — Брандън се усмихна окуражително.

— Скенфрит Стрийт — повтори Карол мрачно. — Където работи главен инспектор Алекс Фийлдинг, която ме мрази дори повече, отколкото ме мрази Блейк. Фантастично. За последен път бях на Скенфрит Стрийт, когато той — тя посочи с пръст Тони — беше арестуван по подозрение в убийство. Тя ще бъде във възторг от това да бъдем под един покрив с нея, за да ѝ напомняме за най-славния час в кариерата ѝ.

Тони възкликна стреснато:

— Ние?

— А как иначе — Карол извърна очи към тавана. — Изобщо не бих обмисляла това предложение, ако не ми позволят да събера екип на място.

Брандън кимна доволно.

— Да разбирам ли, че това означава „да“?

— Ще ми трябва време да помисля.

Брандън поклати шава.

— Няма такава възможност. На долния етаж съдът вече се подготвя за заседание. Ако ще те измъкваме, това трябва да стане сега.

— Не ти вярвам — каза Тони. — Ако имате достатъчно власт, за да накарате едно обвинение за шофиране в нетрезво състояние да се изпари, би трябвало да имате възможност и да накарате прокуратурата да поиска отлагане на делото — достатъчно дълго, за да може Карол да обмисли това предложение, както трябва.

— Както вече споменах, има още трима души, които ще се отърват от обвинение, за да може освобождаването на Карол от отговорност да изглежда убедително. Затова всичко трябва да стане тази сутрин. Няма време за губене — в гласа на Брандън се долавяха стоманени нотки, лицето му беше безизразно. Това напомни и на двамата, че въпреки своята радушност той беше способен да бъде крайно неотстъпчив. Бяха виждали тази неотстъпчивост да работи в тяхна полза; не беше приятно сега тя да е насочена към тях.

Карол умееше да прецени кога е победена.

— Само още нещо — каза тя, признавайки поражението си. — И това може да реши въпроса. Очевидно е, че над нас ще има някакво ръководство. Пред кого ще отговарям за решенията си?

— В крайна сметка пред Министерство на вътрешните работи. Засега, докато организираме нещата и наблюдаваме как всичко ще се развие на практика, аз ще бъда надзорник от тяхно име. Началниците на отделните полицейски подразделения ще трябва да се обръщат към мен.

Този път всички се усмихнаха. Облекчението беше осезаемо. Карол си пое дълбоко дъх и изправи рамене.

— Като се има предвид каква е алтернативата… кога започвам работа?

Брандън стана и ѝ протегна ръка през масата.

— Удобно ли ти е утре сутрин?

Карол стисна ръката му.

— В колко часа?

— Ще те чакам там в девет — каза Брандън. — Не ме разочаровай, Карол. Много неща зависят от това.

Бузите ѝ заруменяха.

— Вече няма да разочаровам никого, Джон — тя посочи с глава към Тони. — Той все говори за изкупление и реабилитация. Ще се опитам да докажа, че и двамата сте били прави.