Да разбиеш мълчанието

37.

Пола се наслаждаваше на възможността да поспи до късно, която беше рядък лукс. Елинор беше отишла на работа, Торин беше останал за през нощта в дома на най-добрия си приятел, който беше празнувал рождения си ден, и Карол ѝ беше наредила да си вземе един почивен ден. Затова ѝ беше приятно да се рее между сън и будност, да потъва в дрямка и пак да изплува за миг на повърхността с ленива наслада. Вибрирането на телефона я изтръгна рязко от съня. За моментен каза, че още сънува, но ръката ѝ вече се протягаше към нощното шкафче.

Видя кой се обажда — беше Елинор — и отговори без замисляне.

— Ъхъ — изпъшка тя, все още сънена.

— Да си влизала вече в интернет? — попита Елинор без всякакви встъпления.

Пеша преглътна и седна.

— Не. Защо?

— Погледай какво има на първа страница на „Сентинъл Таймс“. Предполагам, че ще го има и в онлайн изданието. В противен случай ще ти се наложи да излезеш и да си купиш вестник. Не мога да продължавам, затънала съм до уши в работа, ще говорим по-късно — и тя затвори телефона.

Пола тръсна глава като куче, което излиза от водата. Дали всичко това не ѝ се беше присънило? Тя се прозя и се протегна, после заслиза надолу, за да вземе таблета си. Докато чакаше водата в електрическата кана да кипне, тя потри сънените си очи и отвори уебсайта на брадфийлдския вестник. И заглавието беше там, в цялото си великолепие: „Мистерия около елитно ченге, свързана с шофиране в нетрезво състояние“.

— О, по дяволите — измърмори тя и продължи да чете. В обичайния си опит да докаже, че постъпва не по-малко смело от националните таблоиди, вестникът се изказваше възможно най-рисковано, без директно да спомене фразата „корупция в полицията“. Но не беше необходима лупа, за да се прочете какво пише между редовете. Трудно беше да си представиш как би могло да бъде по-лошо.

Без да обръща внимание на включената кана, Пола се качи тичешком горе и се обади на Стейси.

— Вкъщи ли си? — попита тя.

— Да, вкъщи съм.

— Идвам при теб — каза Пола. — Трябва да обсъдим нещо.

Стейси каза нещо в смисъл, че Карол им е казала да си вземат почивен ден. Но Пола вече беше прекъснала разговора и бързаше да си вземе душ. След десет минути вече излизаше тичешком от къщи, с мокра коса и кипяща в гърдите ѝ ярост. Как смееха да постъпват така тези пошли отрепки? Нямаха ли представа какво беше направила Карол Джордан за този проклет град през годините? Колко хора можеха да са гушнали букета, ако тя не си беше свършила работата, а сега живееха безгрижно? Беше излагала живота си на опасност за тези неблагодарни копелета. И дори ако трябваше да погледнат напълно егоистично на въпроса, какъв тираж на проклетите му вестници беше продаден благодарение на Карол и хората ѝ?

Когато седна зад волана, тя се насили да се успокои и да кара внимателно. Само това им липсваше, още някой от тях да влезе в новините. Когато позвъни на домофона на Стейси, се беше поуспокоила, но не много — гневът ѝ вече не кипеше, а бълбукаше.

— Видя ли вестника? — изтърси тя, още преди да прекрачи прага.

Стресната, Стейси отстъпи малко назад.

— Само „Файненшъл Таймс“ — каза тя. — Какво се е случило?

Пола мина уверено покрай нея и се упъти към работното ѝ място.

— Кой от компютрите мога да ползвам?

— В идеалния случаи — пито един — каза Стейси, промъкна се покрай нея и седна на един стол. — Какво да търся?

— Страницата на шибания, гаден „Сентинъл Таймс“.

Пола започна да барабани с пръсти по бедрото си. Дори бързината на харддисковете на Стейси не удовлетворяваше нетърпението ѝ.

— О! — каза Стейси, прочела заглавието. После кликна, за да прочете материала. — О, не!

— Това не е станало случайно — ваза Пола. — Не е и някакъв техен рутинен ход. Ако беше работа на отговорника за съдебната хроника в този парцал, щеше да бъде публикувано много по-рано.

— Мхм. Репортажът трябваше да е излязъл на следващия ден, има си правила за тези неща — каза бавно Стейси, плъзгайки пръсти по клавиатурата, без да натиска клавишите. Пола я беше виждала често да прави така, когато обмисляше как да постъпи.

— Освен това — продължи Пола, — в съда тя не би била регистрирана като „Карол Джордан, бивш главен инспектор от полицията“, щеше да фигурира в списъка на обвиняемите само с име и адрес. А те не биха означавали нищо за човека, който следи съдебните заседания за „Халифакс Куриър“. Ако там бяха забелязали нещо, материалът по-скоро щеше да е нещо от рода на „повреден дрегер хвърля четирима шофьори сред ада на подозренията“.

— Ти си права, някой от полицията ги е осведомил — Стейси се изправи и леко избута Пола встрани от мониторите. — Кофеин и захар — каза тя. — Познавам, когато страдаш от недостиг на стимуланти. Върви да пушиш на балкона, докато аз се оправям тук с тези неща.

Стъписана, Пола се подчини. Силициевата Стейси беше вече друга жена. Любовта полека отмиваше хладната отчужденост от личността ѝ. Скоро вече щеше да бъде като силоните от „Бойна звезда: Галактика“, неразличима от истинските хора. Пола се облегна на перилата на малкия балкон и се загледа невиждащо в града. Кой държеше толкова много новият отдел за борба с особено тежки престъпления да се провали и защо искаха да ги препънат дори още преди да са почнали работа?

— Като че ли са малко — измърмори тя, вдигайки яката на якето си, за да се предпази от острия ветрец, който разклащаше върховете на дърветата.

Стейси я повика обратно вътре и двете седнаха край кухненската маса пред кана зелен чай и куп препечени кифлички с масло.

— Сам не е ли тук днес? — попита Пола, посягайки към кифличките и желето от ревен с джинджифил.

— Не, излезе с приятелите си — отвърна Стейси, вземайки каната с чая.

— И така, струва ми се, можем да приемем, че това е умишлено издадена информация от служител на полицията. Някой, който иска да ни прецака още преди старта.

Стейси започна да налива.

— Не може да се каже, че по този начин стесняваме много кръга на заподозрените. Блейк трябва да е бесен, че тя се връща и ще разследва убийствата на негова територия, без да е длъжна да се отчита на него. Главен инспектор Фийлдинг я мрази в червата, защото Карол направи така, че тя да изглежда още по-глупава, отколкото е в действителност. Ето ти двама кандидати, за които се сетих без замисляне.

— Главен инспектор Франклин също няма да е доволен. Отношенията между двамата имат предистория. Карала е през годините него и хората му да изглеждат като последни тиквеници. После служителите му извършват основателен арест — всъщност четири основателни ареста, а някакъв шеф в министерството решава, че в участъка на Франклин Карол Джордан е по-необходима, отколкото спазването на закона. На негово място щях да съм извън себе си от ярост.

Стейси се взираше в чая си.

— Той има основание. Не съм напълно уверена в правотата на начина, по който се събрахме.

— Въпрос на преценка, нали? Знаем колко добри дела е извършила Карол Джордан в миналото. Знаем, че е способна да извърши много добри дела и в бъдеще. А това е едно съвсем дребно провинение.

— Този път е било дребно — каза сурово Стейси. — Рискува доста от години, и ние и двете го знаем.

— Но нали тъкмо това я накара да спре да пие. Ето един крайно позитивен резултат от станалото. Знам, че от гледна точка на чистия морал е съмнително, но ми се струва, че ползата е много по-голяма от отрицателния ефект.

— Трябва да изчакаме. Тези тримата — Блейк, Фийлдинг и Франклин — са първите, за които се сетихме. Сигурно има и много други. Шест регионални звена са включени в този проект — сигурно и други ченгета ѝ имат зъб. Шефовете сигурно са вбесени, че им отнемат ефектните случаи. Главни инспектори, които мислят, че е трябвало да изберат тях вместо нея — тя сви несигурно рамене, сякаш за да покаже, че не е привикнала на толкова оживени дискусии.

Пола разбъркваше чая си и си взе нова кифличка. Бяха точно каквито ги харесваше. Малко хрускави, а маслото направо течеше от тях. Добре, че Елинор не можеше да я види.

— Трябва да открием кой се крие зад всичко това, защото този човек може да не се ограничи с един опит за саботаж. Вероятно няма да действа прибързано, но тук се чувства истинска злонамереност. Трябва да смажем тези опити, Стейси.

— Какво предлагаш да направим?

Стейси гризеше кифлата си, избягвайки погледа на Пола. В това нямаше нищо ново; беше изградила кариерата си благодарение на своята способност да се потапя дълбоко в себе си, когато трябваше да си изясни нещо.

— Можеш ли да влезеш в сървъра на вестника? Там трябва да има нещо. Имейл. Някакво плащане. Съобщение. Материалът е сериозен, не биха го пуснали без някои уточнения.

— Не е цитиран автор на статията — каза Стейси. — Забелязала съм, че така става напоследък с материали, които биха могли да създадат проблеми на издателите. Като че ли очакват да станат обект на атака и се опитват да затруднят всякакви опити да се проследи нещо през сайта.

— Не разбирам.

— Представи си, че имаш вестник, а аз пробия защитите ти и вляза в сървъра ти. Няма да искам да оставам там повече, отколкото е абсолютно необходимо, защото ти може да имаш някой мнителен ИТ-специалист, който поставя капани за натрапници като мен. Затова, ако разполагам с името на човека, който е написал материала, заради който се опитвам да вляза през задния вход, ще имам пряк изходен пункт. Мога да вляза в акаунта на журналиста на сървъра, и ако имам късмет, да се добера до всичките му бележки и документалната следа на материала. Но ако нямам такъв изходен пункт, ще трябва да тръгна назад от готовия материал, както се появява на екрана, и да търся информация по трудния начин. А това шиша време. Време, с което може да не разполагам, ако тях ги бива.

Пола кимна.

— Ясно. Разбирам какво имаш предвид.

Стейси плъзна ръка по косата си и я прибра зад ушите.

— А сега ще попиташ: „Ще се справиш ли с това, Стейси?“ — усмивката ѝ беше иронична и хладна. — Дали мога да го направя за Карол?

Пола се почувства объркана. Сценарият не се развиваше по предвижданията. Обикновено нямаше нещо, което да зарадва Стейси повече от някоя адска главоблъсканица. Дай ѝ „Мисията невъзможна“ и тя е на върха на щастието си.

— Е, ще се справиш ли с това, Стейси?

Пола повдигна ръце, свити в лактите, като куче, просещо храна, и я погледна с най-умолителното си изражение.

Стейси се усмихна, явно въпреки волята си.

— Ще видя какво мога да направя. Но те предупреждавам, вече имам купища работа около самоубийствата. Не би повярвала, ако ти кажа какво количество помия е била издиша върху тези жени. Всеки път, когато се махна от мониторите, изпитвам нужда да вляза под душа. Работата с журналисти ще бъде приятно разнообразие. С такива боклуци поне съм свикнала.

— Това е добре. Защото трябва да разберем кой се опитва да провали операцията. Не сложим ли край на това, не само Карол ще пострада, ако има пробойна под ватерлинията. Всички сме в една лодка, Стейси. Или ще плаваме, или ще потънем.