Да разбиеш мълчанието

46.

Шофирането до Съндърланд и обратно осигури на Кевин достатъчно време, за да обмисли какво да предприеме с Пени Бърджес. Междувременно съществуваше дребният ангажимент с разпита на потенциален заподозрян, но само миг след като видя Роби Пърси, вече му беше ясно, че ако спомене пред него Силвия Плат, той вероятно щеше да реши, че става дума за топмодел. Пърси извършваше някаква механична работа на конвейер в автомобилен завод и беше по-глупав от машините, с които работеше. Изключено беше да има достатъчно ум и характер, за да успее да докара някого до самоубийство, освен ако човекът не предпочетеше смъртта пред опасността да прекара известно време с него. Кевин вся у него страх Божи, унизи го пред колегите му и потегли с колата обратно към Брадфийлд, продължавайки да обмисля трескаво къде да се срещне с Пени.

Трябваше да е на някакво обществено място. Най-малко от всичко искаше да рискува да остане с нея насаме. Да, наистина бяха минали години от времето, когато бяха любовници. Оттогава я беше виждал само на местопрестъпления и пресконференции, където служебното му положение и присъствието на други хора му служеха като защита, но дори в тези случаи се беше чувствал постарому привлечен от нея. За него тя винаги щеше да представлява проблем, затова не можеше да си позволи риска да се види с нея в отсъствието на други хора.

Но пък не можеше и да бъде такова обществено място, където можеше да ги види някой, който да ги разпознае. Можеше по някаква ирония на съдбата да ги види някой негов колега и да реши, че се е върнал към старите си навици, и то точно когато той се опитваше да противодейства на изтичането на информация. Следователно се изключваха баровете и кафенетата в центъра.

На половината път към дома, докато още шофираше по А1, най-сетне намери решение на проблема. Спря на следващата бензиностанция и изгуби половин час, за да съчини един есемес.

„Здравей, Пени. Да пием ли по едно кафе? Аз черпя, без ангажименти. Ще те чакам в кафенето на «Добсън Гардън Уърлд» в четири следобед. Кевин М.“

Тя живееше в апартамент. Нямаше никаква причина да посещава често огромния градински център, който се намираше на около миля от мястото, където живееше. Кевин го посещаваше от време на време, откакто започна да работи в градината, но когато двамата със Стела купуваха нещо, което му трябваше за работата там, отиваха в друг градински център, който беше по-близо до дома им. Когато се беше отбивал там, никога не беше срещал свой познат, а кафето беше в един закътан ъгъл, далеч от централното хале. Какво би могло да бъде по-далеч от представите за изневяра от някакъв градински център в предградията?

Кевин пристигна първи. Порови се нервно в секцията за градински сечива, избра си нова ножица и различна розетка за лейката. В четири без пет си купи кола и избра маса, доста отдалечена от шепата други посетители в кафенето. Не се безпокоеше от това, че тя не отговори на съобщението му. Беше ненадмината в изкуството да държи другите в напрежение. Разбира се, че нямаше да му достави удоволствието да изпрати някакъв безличен, но успокояващ отговор.

Той отпи от чашата и незабавно почувства как стомахът му се разбунтува. Тя винаги беше имала такъв ефект върху него, сега си го спомни. Не можеше нито да яде, нито да пие преди срещите им.

И после Пени изведнъж се появи. Подмина бара и се упъти направо към масата.

— Виж ти, наистина Кевин Матюс — въздъхна тя. Като че ли не беше остаряла и с ден в сравнение с онова време, когато се запознаха. Тъмната ѝ коса все така падаше като водопад в различни нюанси на кестенявото, кожата ѝ изглеждаше чиста и мека, устните — полуотворени в онази нейна лукава и подканваща усмивка. Имаше малко нови бръчици около очите, но те само я правеха още по-интересна. Както винаги, тоалетът ѝ се отличаваше с простотата на скъпите дрехи, които подчертаваха тези извивки, които трябваше, и маскираха онова, което тя искаше да скрие. Пени Бърджес може и да работеше в провинциален вестник, но в никакъв случай нямаше вид на провинциалистка.

Кевин се изправи несръчно.

— Пени. Благодаря, че дойде. Изглеждаш чудесно — намрази се за тези думи в мига, в който те излетяха от устата му. Дотук с опитите да се прави на невъзмутим. — Да ти взема ли кафе?

Тя се потърси отвратено и седна.

— Господи, не. Тук го правят с една от онези отвратителни машини. Натискаш едно копче и потича някаква противна млекоподобна пяна и гадно, горчиво кафе. Нали ме познаваш, Кевин, задоволявам се само с най-доброто — не говореше с онзи глас, който пазеше за пресконференциите. Там беше властна и силна, не допускаше да бъде игнорирана. Тук също не можеше да бъде игнорирана, но по съвсем различни причини. Гласът ѝ беше нисък и топъл, със скрити интимни нотки.

Той също седна, благодарен, че тя не му поднесе бузата си за целувка. Устата му беше пресъхнала, устните като че ли не му се подчиняваха.

— Постоянно срещам името ти във вестника. Явно си вършила доста интересна работа.

Тя се усмихна.

— Успях да разширя обхвата на криминалните репортажи, така че да покриват всякакви варианти на злото и порока — тя се приведе напред и постави ръка върху ръката на Кевин. Той изпита чувството, че го е ударил ток, но се насили да погледне ръката ѝ. Сега вече видя признаците на стареене, които Пени бе успяла да задържи надалеч от лицето си. — И ти ми липсваше, мое малко рижаво прасенце.

— Е, така е, понякога не можем да имаме това, което искаме. Пени, не мисли, че се опитвам да възстановя отношенията ни. Искам да те помоля за една услуга.

Тя повдигна пресметливо едната си вежда.

— И защо бих ти правила услуга?

Кевин отдръпна ръцете си.

— Заради старите времена? Защото знам, че въпреки онова, което държиш да мислят за теб хората, си почтено човешко същество? Защото никога не вреди някой да ти дължи услуга? А може би по всички изредени причини?

Тя се усмихна иронично и поклати глава.

— Учудвам се, че изобщо се обръщаш към мен след онова, което се случи с кариерата ти, когато се свърза с мен във всеки смисъл на думата.

Той се насили да срещне погледа ѝ.

— Вярвай ми, ако съществуваше някакъв друг изход, нямаше да бъда тук. Но навремето ние означавахме много един за друг. Затова си казах, че си струва да опитам.

— Ах, Кевин, ти винаги си бил толкова сериозен. Понякога ми беше трудно да се забавлявам с теб. Все държеше да е нещо с голямо значение…

Той поклати глава.

— Ако искаш да представяш нещата така, нямам нищо против. Но знам, че и аз означавах нещо за теб.

— Колко мило — изражението ѝ беше всичко друго, само не и мило.

— Става дума за отдела за борба с особено тежки престъпления. За това искам да говоря с теб.

— О, да, светият Граал, заради който работиш отново, въпреки че си пенсиониран, и който ти върна чина.

— Това е важно събитие, Пени, при това в твоя ресор. Ще има много интересни новини, свързани с отдела, а тъй като седалището ни е в Брадфийлд, ти ще си на първа линия сред онези, които ще отразяват работата ни.

— Е, то е ясно, Кевин. Всичко това съм го преценила сама. Но не ми се вярва да предлагаш услугите си като източник, нали съм права?

Той поклати глава с тъжна усмивка.

— Не съм толкова глупав, Пени. Няма да унищожа новата възможност, която ми се предоставя. И ми се струва, че точно тук се пресичат интересите ни. И ти, и аз имаме интерес новият регионален отдел да заработи добре. Аз — защото това е моята работа. Ти — защото ще можеш да публикуваш интересни материали.

Пени кръстоса стройните си крака и се облегна на стола.

— Сега вече събуди интереса ми, Кевин. И докъде ще ни отведе този общ интерес?

— Нали видя статията през уикенда? За Карол Джордан?

Тя се изсмя презрително.

— О, да. Пълна каша от неподкрепени с нищо намеци, и сведения, които не са били свързани както трябва в едно цяло. Трябваше да си дадат повече труд и да осигурят солидна база на написаното. Имало е шанс да стане добър вестникарски материал. Вероятно.

— Но тази статия едва не ни провали още преди да започнем — каза Кевин. — Очевидно е, че имаме врагове. Но тук става дума за един конкретен човек, който се е възползвал от достъпа си до информация и е изтърсил някаква набързо скалъпена история на пресата.

— И ти искаш да узнаеш кой е този човек.

— Разбира се, че искам. А, откровено казано, и ти би трябвало да се интересуваш. Защото явно изтеклата информация не стига до теб, а до някой друг, който няма представа как се прави добра публикация. Нещо повече, това е опит да бъде провален един отдел, който може да ти осигурява материал за чудесни статии в продължение на години.

Пени се разсмя.

— Това вече звучи по-добре, Кевин. Харесва ми, когато престанеш да се обръщаш към добрата ми страна и решаваш да се възползваш от откровения ми егоизъм — тя го изгледа продължително, замислено. — Да предположим, че открия това, което искаш да узнаеш. Нали няма да забравиш услугата?

— Нямам намерение да издавам информация, Пени. Но когато разполагаме с нещо, което подлежи на свободен достъп, ти ще си първата, която ще го узнава — беше обещание, което не би могъл да спазва, но му беше все едно. Нямаше да има връщане назад. Защото онова, което осъзна в процеса на този разговор, беше че макар тя все още да караше сърцето му да бие по-силно и дланите му да се изпотяват, той вече не беше безпомощен пред нея. По някакъв начин беше започнал да гледа като зрял човек на нещата, които имаха истинско значение. Да, искаше я. Но знаеше, че няма никакво намерение да се поддава на желанието си.

Тя сви устни, а после ги издаде напред като за целувка.

— Делова уговорка, значи. Добре, Кевин. Ще видя какво мога да направя — после стана. — Беше чудесно да те видя. Хубаво ще е да се видим отново някой път.

И си тръгна също така бързо, както беше дошла. Кевин почувства как тялото му се отпуска, изпита замайване. Всичко щеше да бъде наред. Наистина, щеше да бъде наред.