Да разбиеш мълчанието

59.

Първото, което му направи впечатлеше, беше вятърът. Долу, на земята, той се чувстваше като лек повей, но на тринайсетия етаж силното въздушно течение дърпаше тялото му, рошеше косата и вледеняваше ушите му. Шумът от уличното движение се издигаше до него на вълни. Тони се огледа. Корнизът беше широк около два фута, мръсен бордюр от грапав бетон; тук, където никой не виждаше, бяха ползваш евтин материал, за разлика от пищния червен варовик и тухлите на видимата част от фасадата. Корнизът беше ограден с балюстрада от ваян камък, с приблизителна височина половин човешки ръст, перилото беше широко около един фут. Тони прецени, че е достатъчно широко, за да се седне удобно на него. Тръгна предпазливо към ъгъла, убеждавайки се, че се намира в пълна безопасност.

Зави, внимавайки да не стресне Мартин. Оказа се, че не е трябвало да се безпокои. Другият човек не помръдна. Седеше на парапета, провесил крака в празното пространство и хванал леко края на каменното перило. Лицето му беше изпито, присвиваше очи, като че ли му беше трудно да фокусира погледа си.

— Не идвай по-наблизо — каза той с натежал от напрежение глас.

— Добре — каза Тони. — Само ще заобиколя, защото не мога да стоя на самия ъгъл, неудобно е. Може ли?

— Не доближавай до мен.

— Не се притеснявай за това. Ако смяташ да скачаш, не ми е притрябвало да ме повлечеш със себе си. Ти си Матю, нали? Или може би предпочиташ Мат? Казвам се Тони. Тони Хил. Не съм полицай. Психолог съм.

— Губиш си времето — тонът му съответстваше напълно на резкостта на думите.

— Не мисля, че си премислил решението си. Не и както трябва.

Той му хвърли бърз поглед изкосо.

— Ти не знаеш нищо.

Тони въздъхна.

— Всъщност знам доста неща. Знам какво е станало с майка ти. Предполагам, че това е било много мъчително за теб.

— Не намесвай майка ми.

— С радост не бих я намесил, Матю, но сам знаеш, че се налага. Тя е причината за всичко, което се е случило.

— Не знам за какво говориш.

— Знам, че ако тя се беше отказала да ходи в Грийнъм, нямаше да се случи нито едно от нещата, станали след това. Ако не беше слушала онези жени, можеше още да е жива. Онези жени, които не разбират какво означава да бъдеш съпруга и майка. А това е най-хубавото, което може да бъде една жена, нали? — той помълча. Никакъв отговор. Време беше да промени леко тона на неподправено съчувствие.

Тони се облегна на парапета и пъхна ръце в джобовете си, за да ги стопли.

— Разбирам позицията ти, която се опитваш да огласиш. Тези жени трябва да замлъкнат. Трябва да престанат да карат мъжете да се притесняват, когато искат от тях да бъдат истински съпруги и майки. Трябва да си затварят устата, нали?

Мартин обърна глава към него.

— Могат да правят каквото искат. Но нямат право да се опитват да убеждават останалите жени да мислят като тях. Ако една жена иска да бъде добра майка и съпруга и да се грижи за семейството си, никой няма право да ѝ казва да не го прави. Никой няма право да се опитва да ги настрои срещу мъжа, който се грижи за тях — предвид обстоятелствата, това беше доста продължително изказване, което зарадва Тони.

— Когато майка ти и баща ти са дошли тук на приема по случай сватбата им, те просто са искали да живеят като щастливо семейство.

— Точно така. И ние бяхме щастливи. Тя беше щастлива. Докато онези жени ни я отнеха.

— И ти самият си искал същото, нали? Да създадеш семейство със Сара?

Матю трепна.

— Не искам да разговарям за Сара.

— А тя е провалила всичко.

— Онези така наречени нейни приятелки, които ѝ пълнеха главата с глупостите си, казваха ѝ, че е прекалено рано да ражда, казваха ѝ, че не съм достатъчно добър, за да обвързва живота си с мен. Не трябваше да се вслушва в тях. Но те успяха да я убедят. Не я оставиха на мира, за да помисли сама за тези неща — той се попремести на задните си част малко по-напред на перилото.

— Не мога да си представя как бих се чувствал, ако жена, която обичам, убие детето ми — поде Тони. Сега вече беше време да забие иглата. Да предизвика реакция. Докато все още разговаряха, имаше надежда. — Предполагам, че бих бил съсипан от скръб. И бих се разгневил. Тя нямаше право да постъпи така, нали? — ударът му не срещна ответен удар. Мартин не каза нищо; продължаваше да се взира надолу, към улицата. — Всеки мъж би изпитал необходимост да предприеме нещо по въпроса. Проблемът е, че Сара е била само върхът на айсберга. Накъдето и да погледнеш онлайн, си виждал как други жени тласкат други момичета като Сара да направят същото.

Този път Мартин проговори.

— Нямаш представа — каза той с хрипкав глас, който застърга в гърлото му.

— Всъщност имам. Те са навсякъде. Мога да разбера защо си решил, че е добра идея да представиш нещата така, като челите са се осъзнали и са се самоубили от срам, след като са разбрали в какво са се превърнали. Много добра идея. При това е имала ефект. Постигнал си желаното — на предварителното следствие да ги обявят за самоубийци.

Тони видя как едното ъгълче на устата на Мартин потрепна леко. Едва забележима усмивка. Този човек се гордееше със стореното, въпреки че му се беше наложило да прекрати изпълнението на мисията си, преди да я доведе до успешен кран.

— Само че се оказа малко прекалено умен. Книгите като пътепоказатели са били добра идея, но в момента, в който някой като мен забележеше, че не става дума за самостоятелен случай, щеше така или иначе да стане очевидно, че някой контролира събитията.

Мартин отново изсумтя.

— Лесни са за подвеждане. Всяка следваща би могла да е копирала постъпката на предишната.

— Възможно би било, само че ченгетата не бяха забелязали нищо, съответно медиите не отбелязаха случаите, и как биха могли в такъв случай да разберат една за друга? Но така или иначе, ти постигна най-важното — решенията на предварителните следствия. Има само един проблем — продължи Тони. — Ако скочиш, тези решения ще бъдат обявени за невалидни.

Той хвърли бърз поглед към Тони.

— Какво каза? Как така невалидни? Във всеки случай решението е издадено от съдия-следовател.

— Такива решения винаги може да бъдат променяни. Жената, която води следствието, Карол Джордан, е истинска кучка. Тя те ненавижда, побесняла е от гняв заради мнението ти, към което си искал да привлечеш вниманието на хората. Тя ще направи всичко по силите си, за да промени тези заключения. А ако умреш, тя ще може свободно да говори каквото пожелае за теб и за всичко, което си направил. Ще оплюе онова, което си искал да кажеш на хората. Ще те представи като някакъв интернет трол, тъп грубиян, който мрази жените.

Този път Мартин се обърна, заставайки с лице към Тони, на когото му се стори, че по лицето на другия се мерна стъписване.

— Не може да го направи.

Тони му отправи усмивка, изпълнена със съжаление.

— Разбира се, че може. Ако теб те няма, всичко остава в ръцете ѝ. А тя не се бои да се възползва от властта, с която разполага. Както вече казах, тя е кучка. Има само един начин да разчиташ, че мнението ти ще бъде чуто.

Мартин се засмя с горчивина.

— Знам какво ще кажеш. „Не скачай, възползвай се от възможността да говориш в съда“ — той силно потърка с ръка горната си устна. Тони забеляза, че пръстите му треперят. Това усещане, че в известен смисъл седи на края на света, явно беше започнало да му въздейства. Той вече едва издържаше. Разумът му казваше, че единственото смислено нещо би било да скочи, но дълбоко в него нещо властно се вкопчваше в живота.

— До голяма степен идеята е такава, да — каза Тони. Готвеше се за последното хвърляне на зара, апела към суетата и желанието да се обърне към потомците, ахилесовата пета на толкова много убийци. — Защото това е логичният ход. В противен случай ще се окаже, че всичко е било безсмислено. Имал си какво да кажеш на хората. Очевадно си вярвал, че е нещо, за което си струва да се умре, в противен случай нямаше да бъдеш тук сега. Но ако се предадеш и избягаш преди развръзката, всичко ще е било просто губене на време. Защото тя ще представи нещата такива, каквито не са били. Ще изгради една жалка, изкривена и безсмислена картина. И ще се окаже, че със същия успех си можел да не си даваш труда — Мартин му обърна гръб и Тони се възползва от това, за да пристъпи малко по-близо до него. Сега вече почти можеше да го докосне.

Продължи да настоява.

— Можеше със същия успех да позволиш на Сара и на онези, другите жени, да те тъпчат, защото Карол Джордан ще те стъпче в калта, когато вече си мъртъв. Ако това ти се струва добра идея, нямам нищо против. Тръгвам си и те оставям да правиш, каквото искаш. Но ако държиш посланието ти да бъде огласено — силно, ясно и недвусмислено, тогава се обърни и ела с мен. Не допускай онази кучка да победи.

Разчете несигурността на Мартин по езика на тялото му. Раменете му се отпуснаха, пръстите трепереха, главата му се приведе, като че ли някаква тежест го притискаше надолу.

— Обещаваш, че ще имам възможност да говоря публично, но това са глупости. Не съм толкова тъп, че да се хвана на приказките ти.

Тони кимна.

— Изправиш ли се да даваш показания пред съда, това е единственото място, на което можеш да кажеш каквото искаш и тя няма да може да те спре. Хайде, Матю, не постъпвай така, че всичко да се окаже безсмислено. Ти си умен човек. Знаеш, че това, което казвам, е разумно.

Той се изправи, изпъна рамене и вдигна глава. Очите му гледаха право напред, беше вирнал брадичка. Понечи да се оттласне с ръце от парапета. В този ужасен момент Тони разбра, че е загубил. Но не искаше да се предава. Хвърли се напред и се вкопчи в лявата ръка на Мартин над лакътя, точно когато той вече политаше в празното пространство. Тялото на Тони се блъсна в парапета, силният удар премина като ток през него. Но той не отпусна пръсти, въпреки силата на гравитацията и решимостта на Мартин. Времето се рееше като семенце, падащо от голяма височина към земята. От Мартин лъхаше кисела миризма на пот, Тони чувстваше как собственото му сърце бие като парен чук в гърдите му.

После Карол се изправи до него, силните ѝ ръце се протегнаха покрай неговите, и тя подхвана Матю Мартин под мишницата.

— О, не, няма да го направиш — изръмжа тя. — Няма да си тръгнеш, без да платиш сметката.