Да разбиеш мълчанието

9.

Лондонската нощ беше студена и влажна, в остър контраст с топлината и уюта в самостоятелната зала, където бяха вечеряли. Джеймс Блейк и Джон Брандън бяха настанени в един и същ хотел, затова бяха принудени да тръгнат към него заедно, когато излязоха от ресторанта. Дори някоя топла лятна вечер не би стопила ледената атмосфера, която явно се възцари помежду им, веднага щом се сбогуваха със заместник-министъра и спътниците му.

След като Брандън бе защитил Карол Джордан, изтъквайки, че тя е лоялен и упорит в работата си служител, Блейк се опита за последен път да нанесе удар срещу нея.

— Има един ключов момент, който не вземаш предвид, Джон — каза той с глас, преливащ от снизхождение. — Човекът, когото изберем за тази длъжност, ще бъде във фокуса на медийното внимание. А Карол Джордан просто не е подходящ обект за подобно задълбочено наблюдение.

— Тя има забележителна служебна биография — каза Карвър. — Списъкът на успешните ѝ разследвания включва разкриването на някои от най-прочутите убийци през последните десет и повече години. Дори само двата случая с Джако Ванс гарантират, че един анализ на работата ѝ ще я покрие със слава. Ще ми бъде много трудно да намеря друг служител на полицията, когото бихме могли по-успешно да представим пред медиите като звезда.

Вижте, в отношението ми няма нищо лично. Смятам, че тя с отличен криминалист. В края на краищата, тъкмо аз ѝ предложих отново да заеме някогашния си пост. Вълнува ме въпросът кое ще е най-добре за полицията като институция. Защото нещата около Карол Джордан не са безпроблемни, нали така? Много трупове има зад гърба ѝ. Не на последно място е смъртта на брат ѝ и жена му. Един недобронамерен анализ може да я представи като някакъв ангел на смъртта.

Надвисна тежко мълчание, преди Брандън отново да се впусне в схватката.

— Сериозно ли твърдиш, че убийството на брат ѝ и жена му може по някакъв начин да се интерпретира като грозна тайна на Карол? Струва ми се, че никога не съм чувал нещо по-възмутително.

Карвър се облакъти на масата и се приведе напред.

— Струва ми се, че не си напълно наясно с характерните особености на британската преса, Джеймс. Не можеш ли да си представиш колко добре ще стои тази история в „Дейли Мейл“? Карол Джордан в ролята на кръстоносец с разбито сърце, повела борба за справедливост. Господи, та те ще предложат да бъде поставена нейна статуя на четвъртия пиедестал на Трафалгар Скуеър3!

— Това не означава, че няма да има много други, които ще се ровят за някоя мръсотия — възрази заинатено Блейк.

— Нека се опитат — каза Брандън с изражение, сурово като тона му.

— Тя има проблем с пиенето — очевидно Блейк можеше да бъде не по-малко упорит от жената, която се опитваше да компрометира.

— Не става дума за проблем — настоя Брандън. — Никой никога не я е виждал пияна в служебна обстановка. Никой не би могъл да каже, че алкохолът някога е повлиял на способността ѝ за професионална преценка.

Блейк изсумтя.

— Дори някой път да е била натряскана като момиче на моминско парти, онези от екипа ѝ пак биха успели да я прикрият. Виж какво, Джон. Аз знам, че тя има проблем с пиенето, колко ли са другите освен мен, които го знаят? И колко от тях са имали сблъсъци с нея през годините? Достатъчно е да има един, който да ѝ има зъб, за да я докара дотам, че да не може да вдигне глава.

Брандън поклати отвратено глава.

— Това не е широко известно. Не е дори една от клюките, които се повтарят в служебната столова. Знам отлично от кого черпиш сведенията си. И този човек е един от верните ѝ подчинени, за които говореше. Само че той е верен единствено на себе си. Забравяш, че аз ръководех Брадфийлдската полиция преди теб и знам на кого може да се вярва и на кого — не. Карол също знае. Твоето момче ще си държи устата затворена, защото е прекалено амбициозен, за да си позволи нещо друго. Тайните на Карол Джордан са в безопасност, можеш да ми вярваш.

— Въпросът е там — намеси се Карвър, — че медиите ще търсят не злодей, а герой. Ние ще представим това начинание като забележителна нова инициатива, която може да промени стила на работа на британската полиция. И докато те не се издънят, ще имат попътния вятър на общественото одобрение. Мисля, че можем да се справим с медиите, Джеймс. Струва ми се, че можем да ги накараме да я обикнат.

И така приключи всичко. Блейк най-сетне схвана, че е бил част от дългата игра, която бе водил Брандън, за да спечели ново назначение за Карол. Брандън знаеше отлично, че Блейк ще се опита да я очерни. Знаеше освен това, че ако Карол има някакви черни точки в миналото, Блейк не знае нищо за тях. В крайна сметка се оказа, че Блейк е бил само една пионка, поканен, защото Брандън е бил наясно, че може да се отърве от него с едно движение на ръката. Усещането беше унизително. Блейк ускори крачка, решен да се отдалечи от Брандън колкото може по-скоро.

Дългокракият Брандън с лекота успя да го настигне.

— Е, харесва ли ти в Брадфийлд? — попита той любезно.

— Никога не е скучно — отговори Блейк сухо и рязко.

— Точно това ми харесваше и на мен. Не ме оставяха да се отпусна.

— В сравнение с тази работа сигурно скучаеш като пенсионер.

Брандън не реагира на заяждането.

— Не ми липсват ангажименти. Министърът на вътрешните работи постоянно има интересни идеи, които трябва да се анализират и оценяват — той се усмихна. — Добре е човек да се чувства полезен.

Преди Блейк да успее да отговори, мобилният му телефон зазвъня със звука на едновремешен стационарен телефон. Той го извади от джоба си и загледа смръщено екрана.

— Проклетият номер е скрит. Но след като е по това време на нощта, по-добре да… — в друг случай би изразил с усмивка извинение, но този път избра тържествуващата усмивка на човек, който заема прекалено важен пост, за да си позволи да не отговори на повикване. — Блейк на телефона — каза той с делови тон. После: — Да, спомням си… — и се закова на място. Някаква трудно определима емоция трепна по лицето му, после то стана безизразно. Продължи да слуша, после каза: — И къде е това? — отново мълчание, но този път напрегнатите мускули на раменете му се отпуснаха. — Разбира се. Не, имате пълно право. Нищо. Но ви благодаря, че ме уведомихте.

Блейк приключи разговора и постави внимателно мобилния телефон в джоба си. После направи две крачки, за да се изравни с Брандън.

— Е — въздъхна той с глас и изражение, изпълнени с дълбоко задоволство, — това беше много интересен разговор. Кажи ми, Джон, познаваш ли някой си главен инспектор Джон Франклин от полицията на Западен Йоркшър?

Брандън го изгледа бдително.

— Джон Франклин ли? О, да. Не го познавам лично, но един-два пъти през годините се е случвало той да кръстоса оръжие с моите детективи. За теб ли работи сега?

Блейк поклати глава.

— Още си е в Западен Йоркшър. Но разполагаше със сведения, за които решил, че представляват интерес за мен. Като се вземе предвид тазвечершният ни разговор, бих казал, че представляват интерес и за теб.

Сега вече Брандън беше нащрек. Когато човек като Блейк позволеше на самодоволството си да надделее над по-добрите му инстинкти, това означаваше неприятности за някого. Той заби по-дълбоко ръце в джобовете на палтото си и ги сви в юмруци.

— Хайде, давай. Виждам, че умираш от нетърпение да го кажеш — той се завъртя настрана, така че застана с лице към профила на Блейк. Не можеше да не забележи как линията на челюстта на по-младия мъж е започнала да омеква, а скулите му да потъват в слой плът. Беше изгубил навика да поддържа форма, ако някога го бе притежавал. Това говори за човек, който дълбоко в себе си е ленив, каза си Брандън, обзет от желание Блейк да приключи със злорадото мълчание и да каже каквото имаше да казва.

— Главен инспектор Франклин искаше да ми съобщи за един арест на негова територия — Блейк замълча, но Брандън нямаше намерение да го моли да продължи. Най-сетне каза: — министерството ще трябва да промени плановете си за новия екип за разследване на особено тежки престъпления. Карол Джордан е била арестувана за шофиране в нетрезво състояние — той се обърна с лице към Брандън. — Е, това е. Надявам се да имаш първа резерва.