Да разбиеш мълчанието

38.

Неделната сутрин се разбуждаше бавно, докато най-сетне слънцето си проправи път през слоя облаци и заля града с розово и златно. На тази светлина дори един северен викториански град като Брадфийлд изглеждаше красив, а пристанището на канала „Минстър“ почти приличаше на изглед от пощенска картичка. Тони Хил стоеше на покрива на лодката си, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на якето си, вперил поглед в близкия хоризонт, очертан от покривите на някогашните фабрики и пещи за тухли, преустроени и превърнати в жилищни сгради.

Часовете, изминали след като Карол бе пристигнала тук, измъчена и отчаяна, бяха сериозно предизвикателство. Той се гордееше с нея, задето не беше скрила желанието, което я измъчваше, не беше отишла до супермаркета, за да напълни колата с пиене, не се беше свряла у дома, за да потисне гнева и унижението с пиене. Това, че дойде при него, беше смела постъпка. И тя ѝ струваше много. Не ѝ беше присъщо да признава каквато и да било своя слабост. Провалът за нея открай време беше просто подтик да се справи по-добре.

У Тони появата ѝ бе събудила смесица от щастие и тревога. Радваше се, че тя се обръща към него, когато чувства, че няма да може да понесе бремето сама. Но беше трудно да я гледа в това състояние, в което толкова малко приличаше на себе си. Беше привикнал да наблюдава чуждото страдание, виждаше го всеки ден в клиничната си практика, а способността му да съпреживява с пациентите си обикновено правеше възможна първата крачка по пътя към изцелението и възможното изкупление на вината им. Но когато не си емоционално обвързан със страдащия, е лесно да проявяващ емпатия. В случая с Карол не му се полагаше такъв лукс.

Но се бяха справили. Тя му беше показала материала ви вестника, който отключи емоционалната буря у нея, и той беше споделил гнева и отчаянието ѝ. Бяха говорили за това, което случилото се означава за нея и как то може да се отрази на мнението на другите. Бяха обсъдили и разиграли раната стратегии за справяне с възможните отрицателни резултати. Беше правил безброй чаши кафе и чай и беше поръчал къри от любимия им ресторант в Темпъл Фийлдс. Бяха вървели толкова дълго по пътеката край канала, че излязоха от града и после повикаха такси, за да се приберат.

Към десет часа бяха вече изтощени. Карол бе отпуснала глава върху ръцете си и беше казала:

— Време е да се прибирам.

— Какъв смисъл има? Нали утре срещата ни с екипа е тук, а ти си капнала от умора. Би било глупаво да шофираш чак до вкъщи, само да се върнеш пак тук сутринта. Остани тук, знаеш, че си добре дошла.

— Ами кучето?

— Тя също е добре дошла.

— Нямам предвид това. Никога не е прекарвала нощта вън от къщата ми. Освен това тук нямам храна за нея.

Тони демонстративно се наведе, за да провери какво прави Флаш, която се беше проснала под масата между тях двамата и спеше дълбоко.

— Да бе, като я гледам, очевидно е неспокойна. Ще прескача до денонощния магазин и ще ѝ купя една кутия с кучешка храна. Нищо няма да ѝ стане, ако един ден се храни като пролетариата.

Карол въздъхна.

— Има само една каюта. Която е твоята спалня.

— Имам спален чувал. Ти можеш да легнеш тук на пейката, тя е проектирана като второ легло.

Карол изгледа пейката със съмнение.

— Нещо не мога да си го представя.

— Възглавниците на облегалката са монтирани на релса. Можеш да ги избуташ назад и нагоре, така че да покрият прозореца и да ти осигурят по-голяма ширина. Половината джаджи в лодката са правени по проекти на Артур. Наистина функционира. Ако все още се съмняваш, аз мога да спя тук, а ти да отидеш в каютата.

Накрая се бяха споразумели. Карол на пейката, кучето в краката ѝ, Тони в своята каюта, само на метри от тях. Първоначално той си мислеше, че няма да може да се отпусне поради съзнанието, че тя е толкова близо, при това в собствения му дом. Но преживените през деня „буря и устрем“ на емоциите бяха изсмукали енергията му повече, отколкото съзнаваше, и само минути след като загаси светлината, той потъна в дълбок сън. Когато най-сетне се събуди, спал по-добре, отколкото му се беше случвало от месеци, той продължи да лежи, питайки се какво го беше събудило, докато осъзна, че е било хлопването на вратата.

Когато излезе от каютата няколко минута по-късно, той видя спретнато навития спален чувал. Пейката беше прибрана в обичайното си състояние, а салонът беше празен. На масата имаше бележка, надраскана на хартиена торбичка: „Отиваме да потичаме с Флаш. Ще се върнем скоро.“

Доволен, че тя не се е събудила, обзета от неудобство и желание да избяга, той нахлузи едно яке и се качи на покрива, вдишвайки дълбоко хладния утринен въздух, и се зае да оглежда околностите на пристанището с надеждата да види Карол и Флаш. Под косите слънчеви лъчи гледката към издигащите се наблизо руини на катедралата беше великолепна, но той не прояви интерес към тази красота. Винаги се бе вълнувал повече от човешките ѝ измерения.

Докато се оглеждаше за тях, той провери в телефона си дали темата на материала в „Сентинъл Таймс“ не е била подхваната в други медии. Сърцето му се сви, когато установи, че историята е намерила място в таблоидите, въпреки че нито един от тях не беше я представил особено драматично. Вероятно предпочитаха да избегнат обвинение в клевета. Той въздъхна и отново се върна към бдението си. В крайна сметка търпението му беше възнаградено. Два далечни силуета на пътеката край канала постепенно придобиха очертанията на криминалния инспектор и нейното куче. Щяха да успеят да се върнат навреме за закуска, преди да се появят останалите от екипа. Тога не беше съвсем сигурен как всички ще се съберат в лодката, но нали беше само за днес. Утре вече щяха да разполагат с нови, функциониращи работни помещения на Скенфрит Стрийт.

Те запристигаха един час по-късно. Пола дойде първа и прегърна за поздрав застаналия вдървено на кея Тони.

— Тя добре ли е?

— Държи се. Но беше на косъм.

— Бясна съм. Стейси издири къртицата. Бог да му е на помощ, когато разберем кой е.

— Да. Вътре има кафе. Карол вече е тук.

Кевин и Алвин спряха един след друг на близкия паркинг. Ако се съдеше по жестовете им, Кевин описваше на Алвин последната лайняна бомба, хвърлена от пресата. Ръцете на Алвин бяха свити в юмруци и той вървеше бързо по кея с изражението на човек, който иска да удари някого. — Знаем ли кой е направил това? — попита той.

— Не, още не. И днес няма да говорим на тази тема — отвърна твърдо Тони.

Стейси дойде последна, е лаптоп и таблет под мишница. Лицето ѝ остана напълно безизразно, когато Тони я попита има ли някакъв напредък.

— Нищо особено — отвърна тя и го подкани с жест да тръгне пред нея надолу по стълбата.

Беше тясно, но успяха да се наместят. Трите жени на пейката, Тони в кожения си офисен стол, Кевин и Алвин се бяха облегнали на работните плотове в кухнята. Флаш се беше оттеглила на кърмата, където наблюдаваше зорко и заинтригувано живота в пристанището.

Карол откри заседанието.

— Започнахме това разследване просто като упражнение. Умението на Тони да забелязва групиране на свързани събития привлече вниманието му към няколко малко неочаквани самоубийства на жени, които са били жертва на особено жесток тормоз по интернет. Огледахме по-внимателно случаите и открихме една много странна връзка. На мястото на всяко самоубийство е имало книга. Или по-скоро останки от книга. Два сборника с поезия и едно есе. Авторките и на трите книги са се самоубили, и то по начин, сходен с онзи, който са избрали жените, чиято смърт анализираме. Очевидно може да е имало и други, които още не сме открили. Това вече започва да прилича на закономерност.

— А ако има закономерност, значи това не са обикновени самоубийства — каза Тони. Като че ли не бе имало никакво прекъсване в равномерния поток на брифингите в отдела. Всички възприемаха естествено предишните модели на поведение.

Карол кимна.

— Благодарение на предварителните разговори с хора, близки на жертвите, можем да твърдим с известна сигурност, че нито една от тях не е била почитателка тъкмо на тези авторки. Следователно присъствието на тези текстове на мястото, където е настъпила смъртта, има някакво значение.

— Освен ако не предположим съществуването на някаква уговорка между самоубилите се жени — което звучи напълно безсмислено — оставянето на книгите предполага намесата на някой друг, нали? — Пола се насочи право към същността на онова, което всички мислеха.

— Именно — каза Тони. — Въпросът е дали става дума за пасивно или за активно участие.

Алвин се размърда и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Ще се наложи да се изразиш по-простичко, ако искаш да те разбера.

— Полека-лека ще привикнеш на тези коментари, които приличат на криптирани описания за кръстословица — каза Кевин. — Той обича да ни стъписва с научните си познания.

Тони доби обидено изражение.

— Нямах това за цел, съжалявам. Невинаги успявам да се изразя ясно.

— Толкова си свикнал нещата за теб да са повече от очевидни, че забравяш, че ние сме на няколко стъпки зад теб — каза Карол. — А сега ни обясни какво имаш предвид.

Тони потърка главата си с ръце и се смръщи, ядосан на себе си.

— Съжалявам. Въпросът е дали престъпникът действа дистанционно, тласкайки жените към състояние, в което те решават, че единственият изход е да посегнат на живота си, или той — или тя — предприема реални действия, водещи до тяхната смърт.

— Искаш да кажеш, дали в действителност ги убива? — попита Алвин.

— Е, на теория убеждаването да посегнат на живота си също би било убийство, мисля аз. Но да, това имам предвид, като говоря за активно участие.

— Как би успял да го направи? — намеси се Пола.

— Не съм сигурен — призна Тони. — Може би като използва някакъв наркотик от онези, които се ползват при изнасилване? Може да му се е разминало, ако е ползвал наркотик от рода на ГХБ, който няма да бъде регистриран при токсикологичния анализ, защото се разгражда прекалено бързо. Това би обяснило например как Дейзи Мортън се е задушила с природен газ. Защото ако човек се опитва сам да направи това, предполагам, че ще припадне, преди да успее, и тогава би умрял по-скоро от експлозията. А и изборът е бил много странен, при наличието на толкова много по-лесни и сигурни начини за извършване на самоубийство.

Алвин кимна бавно, отпусна ръце и отново се облегна на плота.

— Така може и да е влязъл с Джазмин Бъртън във водата, а после да е излязъл обратно. В това има някаква логика.

— Като се има предвид наличният доказателствен материал, това звучи по-логично от възможността да им е въздействал от разстояние — каза Стейси. — Прегледах повечето онлайн атаки, и макар че в някои от тях се казват неща от рода на „дано се разболееш от рак и умреш“ или „жени като теб не заслужават да са живи“, не попаднах на нищо, което да прилича на оркестрирана кампания за подкопаване на психиката на някого дотам, че той да стигне до самоубийство.

— Като че ли всички сме на мнение, че ако приемем наличието на връзка между тези смъртни случаи, би трябвало да работим, изхождайки от предположението, че извършителят е бил с тях, когато са умирали — обобщи Карол. — В такъв случай се налага да се върнем към всяко от тези самоубийства и да ги огледаме внимателно. Ще се наложи да се възползваме от предимствата на статута си, за да помолим всички разследвали самоубийствата екипи да прегледат наново документацията си, и да се опитаме да намерим очевидци, забелязали още някого на местата, които определяме като местопрестъпления. Тоест, някой забелязвал ли е човек с мокри дрехи около устието на реката през нощта, когато е умряла Джазмин? Бил ли е забелязан някой да излиза от къщата или гаража на Кейт Ролинс по времето, което ни интересува? Дали съседите са забелязали някой да се навърта около дома на Дейзи Мортън в деня на експлозията?

— Ще ни посрещнат с особена обич — каза Кевин. — Нашите права ни не се простират дотам, че да искаме помощ от Лондонската полиция или от полицията на Девън и Кориуозт?

— Ще помолим учтиво, както бихме постъпили, ако все още бяхме част от Брадфийлдската полиция. А ако започнат да се мотаят, ще помоля Брандън да предприеме необходимото.

Тони забеляза бързия, смутен поглед, който си размениха Стейси и Пола. Те явно бяха на мнение, че Джон Брандън вече е направил достатъчно, за да помогне на Карал.

— Сигурен съм, че няма да се стигне дотам — каза той категорично. — Ще бъде достатъчно да се помолите особено очарователно. Съществува, разбира се, и друг подход към разследването.

Карол го подкани с жест да поясни.

— Хайде, не ни дръж в напрежение.

Тони трябваше да признае, че се наслаждава на оживлението, изписало се по напрегнатите им лица, обърнати към него в очакване на някакво прозрение.

— Той няма да спре дотук. Не и когато е започнал да придобива опитност и преди да е успял да изясни публично посланието си — той се намръщи. — И това е още един въпрос, над който трябва да помисля. Какво е в крайна сметка това послание? Но междувременно трябва да сме наясно, че той търси други жертви. Ако успеем да преценим кои може да са те, ще можем да се намесим. Така ще спасим нечий живот и ще го спрем. Две в едно.

— Леене е да се каже — измърмори Пола. — Но как да го направим, след като не знаем каква е целта му?

— Трябва да си зададем един въпрос, защо точно тези жени? Какво у тях отговаря на неговите критерии?

— И така, какво знаем за тях? — попита Карол.

— Те всички са публични личности — каза Кевин. — Не в някакви големи мащаби, но все пак вече имат публика, която подкрепя изявленията им.

— Освен това са зрели жени, не тийнейджъри — каза Пола. — В известен смисъл не са лесни жертви. Предполага се, че са били успели да развият някаква психическа устойчивост, предвид онова, с което са се занимавали на този свят.

— Следователно са нещо като предизвикателство — каза Карол.

— Но за него е важно да ги накара да замълчат — Тони раздвижи пръсти, сякаш му трябваше бялата офисна дъска, за да надраска нещо на нея. — Това е идеята, нали? Да принудя тези жени, които говорят пред своята публика недопустими според него неща, да замълчат.

— А какво е това, което казват? Изказванията им са феминистки — намеси се Стейси, нещо необичайно на подобни обсъждания. Разгледах историята им онлайн и установих, че не става дума за произволни изрази на възмущение. Те критикуват поведението на някои мъже, но го правят от стриктно феминистки позиции. Така че човекът, който върши това, би трябвало да има някакъв проблем с жени, които защитават правата на жените.

— Основателно съображение — каза Тони.

— Бих казал, че става дума за мъж — каза Алвин. — Знам, че има много жени, които не поддържат феминистките, когато те огласяват възгледите си, но предприемането на такива действия ми се вижда много крайно за една жена, трябва да е откачила напълно. А тези убийства изискват толкова старателно планиране и изпълнение, че човек не би могъл да ги извърши, ако е толкова нестабилен психически. Докато един мъж би могъл да представи пред себе си този начин на мислене като разумно поведение — един вид, че постъпва правилно, постъпва като мъж.

Настана кратко мълчание, докато всички обмисляха казаното от новака, последвано от кимания и усмивка.

— Звучи логично — каза Тони.

— Така е — обади се Карол.

— Знаем ли нещо повече за писателките, чиито книги той оставя на местопрестъплението? В смисъл, защо е избрал точно тях? — попита Кевин.

— Порових се онлайн — каза Тони. — И разговарях с една от преподавателките по английска литература в университета. Според нея всички тези писателки са включени във феминисткото движение, дори ако самите те не са се приемали задължително като феминистки.

— Това е полезна информация — каза Карол. — Но големият въпрос си остава: как да се възползваме от това, което знаем, за да стигнем до следващата жертва? И как да съберем улики, с чиято помощ бихме могли да го спипаме?