Да разбиеш мълчанието

42.

Тони се взираше внимателно в екрана, слепеше участниците в пресконференцията, заснемани от камерите за наблюдение в залата, свързани с офиса на новия отдел, и се опипаше да разчете значението на жестовете и мимиките им. Не обръщаше внимание на коментарите на останалите от екипа, вперил поглед в Карол, чието поведение показваше преход от тревожност към раздразнение от репликата на Брандън, лошо най-сетне премина към конфронтация. Беше краста гледка: като че ли цялата ѝ фигура промени формата и размера си, копито тя се върна към себе си. Мажеше да се разбере откъде създателите на компютърни игри вземат идеите си за трансформъри.

И все пак той не успя да потисне една тревожна тръпка. Гневната ѝ реакция, която дойде така спонтанно — и основателно — беше тъкмо от онези изявления, които провокираха троловете. А непосредствено след троновете идваше убиецът на жени, които не си знаеха мястото. Тони пропъди тези мисли. При толкова много уязвими мишени, този човек нямаше да избере жена, силна като Карол.

Останалите изразяваха шумно възмущението си от журналистите, и от реакциите на Брандън и другите шефове.

— Не бива изобщо да им отговарят, така само наливат вода във воденицата им — изръмжа Кевин. После, когато Карол се овладя и произнесе пламенната защита на мисията си, всички започнаха да реват възторжено и да размахват юмруци във въздуха. А Пола направи празнично кафе с новата им лъскава кафе-машина.

Когато Карол влезе, всички бяха в повишено настроение, готови да се насочат към следващия етап от разследването, какъвто и да беше той. Насядаха около голямата маса в средата на помещението и загледаха с очакване Карол.

— Е, сега вече знаете какво имаме срещу себе си — поде тя. — Не ни се полага меден месец, и причината за това съм аз. Бих се извинила, но всъщност съм доволна, че няма опасност да бъдем приспани от някакво измамно усещане за сигурност. Не ми трябва да ни обичат, преди действително да сме го заслужиш. И така, Стейси, какво си ни приготвила?

Стейси почука с пръсти по таблета и загледа екрана.

— Сега вече разполагам с реални лични данни на петимата мъже, които многократно са тормозили като тролове Кейт, Дейзи и Джазмин. Знам къде живеят и къде работят.

— Да ги почваме тогава — каза Алвин. — Да докараме тези злобни лайнари дотам, че да искат да не са се раждали.

— Хохо, на кого му дойде в повече кофеинът? — подразни го Пола.

— Той не е един от тях — намеси се Тони. — Ако изобщо е тормозил жените като трол, трябва да го е правил не повече от един-два пъти, а вероятно и не е отправял никакви смъртни заплахи. Прекалено лесно е да заплашваш онлайн, когато се имаш за анонимен. Това е от нещата, които някой може да направи, ако е прекалил с бирата или се е скарал с гаджето си, или шефът му е натрил носа — особено ако шефът е жена. Навремето заплашването със смърт изискваше доста усилия. Да си дадеш труда да изрязваш думите от вестници и да ги лепиш на хартия, а после да намериш начин да изпратиш резултата — всичко това предполага, че си се посветил сериозно на тази задача, В такъв случай не може да става дума за някаква случайна, спонтанна реакция.

— А защо това да изключва нашия убиец? Това, че всеки може да го направи, не означава, че и той не го е правил — ако разбирате какво искам да кажа — каза Пола.

— Защото той е предпазлив. Обича да съставя планове. Обмисля ходовете си. И не е глупав. Сигурно е наясно, че разберем ли веднъж какво става, ние ще насочим всичките си усилия към идентифициране на троловете. Ако беше от старомодните съставители на смъртни заплахи, сигурно щеше да изрязва думи от списания, извадени от някоя кофа за боклук. За да нямат абсолютно никаква връзка с него. Сигурно би носил ръкавици по време на всеки етап от работата си. Би купувал хартия за писма и лепило от различни магазини в различни градове. Би пропътувал петдесет мили, за да пусне писмото в пощата. Прекалено умен е, за да отправя оскърбления към жена, която има намерение да убие. Той е от онези, които стоят на страничната линия и наблюдават как други хора се закопават сами. Би могъл дори да подстрекава някого да действа още по-грубо. Но основното е, че той съзнава колко е важно да остане невидим — Тони сви леко рамене и разпери ръце. — Съжалявам, че коментарът ми е толкова негативен, особено като се има предвид каква удивителна работа е свършила Стейси.

— Тя действително е удивителна — намеси се Карол. — Няма да питам как си се добрала до сведения, до които се предполага, че нямаме достъп.

— По-добре е да не знаеш — каза Пола.

— Точно така. И разбирам съображенията на Тони, но на този етап не разполагаме с никакви други улики. Затова мисля да разпитаме тези мизерници. Да ги поразтърсим и да проверим дали, както предполага Тони, някой не ги е подстрекавал.

Тони срещна погледа на Стейси. Тя повдигна вежди и кимна леко.

— Всъщност — поде той — може да има и още нещо.

Карол се облегна на стола си с вида на човек, чиито очаквания са се оправдали. Тя се усмихна.

— Разбира се, че може и да има. Какви сте ги вършиш зад гърба ми?

— Единственото нещо, от което следите може да водят право към него, са книгите — отвърна Тони. — Те ни разкриха закономерността. Те доказват, че той не е обикновен женомразец. Това, което при него е движеща сила, го кара да насочва ударите си към жени, които публично се противопоставят на традиционно мъжки позиции и поведение. Използва писателките като пример — и той очерта със свити пръсти знака за кавички във въздуха, без да обръща внимание на неприязнената гримаса, която направи Карол. — „Когато ви идват такива лоши мисли, когато се държите така, както жените не би трябвало да се държат, ето какво ви чака. Ще разберете, че животът ви е станал непоносим.“ Това казва той и това е ключът към всичко, което се е случило.

Карол кимна нетърпеливо.

— Да, всичко това е логично, но как можем да се възползваме от него?

— Той обича да планира, нали така каза ти? — обади се тихо Пола. — Следователно е разработил всичко, преди да премине към действие, нали?

Тони я посочи с пръст.

— Момичето печели кокосов орех. И това означава, че…

Пола смръщи вежди, докато подреждаше мислите си.

— Купил е книгите, преди да започне да убива — лицето ѝ се проясни, защото бе стигнала до заключение. — Може да е купил всички книги едновременно, от едно и също място.

— Това е почти сигурно — каза Тони. — Защото няма как да влезеш в произволна книжарница и да намериш по лавиците всичко, което му е трябвало. Като начало, произведенията на Ан Секстън са изчерпани. Ако потърсите трите книги заедно, ще видите, че се предлагат онлайн само от един търговец.

— Не казвай името, нека позная — каза Кевин. — Valhalla.co.uk.

— Сега разбирам защо си ги избрала, Карол — каза Тони иронично. — Прав си, Кевин. „Валхала“.

Кевин изпъшка.

— Е, в такъв случай нямаме никаква полза от това. Те никога не дават никаква информация. Освен това — моите уважения, Стейси — дори хакерите не могат да проникнат в системата им, те се гордеят с това.

— За всяко нещо си има първи път — каза Стейси. — Не съществува абсолютно непробиваема система.

Карол погледна първо Тони, после Стейси.

— Вече сте се заели с това, нали?

— Поговорих със Стейси вчера, когато ми дойде тази идея — каза Тони. — Предположих, че имаш достатъчно грижи от предстоящата пресконференция, за да трябва да се притесняваш от още едно нарушение на закона.

Карол закри ушите си с длани.

— Достатъчно. Не искам да знам нищо. Просто ми представете отговорите. А междувременно да видим кои са троновете, които са отправяли оскърбленията. Какво е географското им местоположение, Стейси?

— Двама в Лондон, един в Съндърланд, един в Рочдейл и едни в Челтнъм.

Карол се замисли за миг.

— Пола, ти вече имаш някакъв контакт със служител в Лондонската полиция във връзка с този случай, нали?

— Сержант Лий Колинс, той е работил по самоубийството на Кейт Ролинс.

— Какви са впечатленията ти от него?

— Проявя готовност да помогне, Не се нацупи, задето се обадих, за да му кажа всъщност, че не си е свършил работата както трябва. Останах и с впечатлението, че не е глупав.

— Добре. Ще говоря с инспектора, който му е началник и ще предам необходимите сведения, за да разпита той онези типове за нас. Алвин — Челтнъм не е толкова далече от предишния ти район, нали? Какво ще кажеш, имаш ли нещо против да свиеш сармите на някого на път за вкъщи?

Алвин се ухили. Тази сутрин беше излязъл от дома си, без да има представа кога ще се прибере. Карол като че ли беше решила да прояви разбиране към него през първия ден на новото му работно място. Ако имаше късмет, щеше да успее да се прибере навреме, за да сложи децата да спят. А това щеше да е нещо ново.

— С удоволствие, шефе.

Карол се изкиска.

— Правилен отговор. Пола — ти си в Рочдейл. Кевин, ти изтегли късата сламка — Съндърланд. Знаем, че обичаш да шофираш. Да ги открием на работните им места, ако успеем, и да ги притиснем максимално. Стейси, ти продължавай с онова, което правиш, докато не откриеш нещо, което можеш да ми съобщиш — и тя започна да събира вещите си.

— Вече имам какво да съобщя — каза Стейси, пресичайки така приготовленията на всички да напуснат стаята.

— Да чуем — каза Карол, прекъсна заниманията си и насочи цялото си внимание към Стейси.

— Говорихме за възможността да се предскаже коя ще бъде следващата жертва. Създадох алгоритъм за търсене, основан на характеристиките на трите жени, за които вече знаем. Не е толкова рафиниран, колкото бих искала, но все пак е бърз, макар и тромав начин за идентифициране на възможни кандидатки. Имам шест жени, които със сигурност покриват всички показатели.

— О, Стейси — въздъхна Карол. — Шефовете ти в Брадфийлдската полиция сигурно са били обезумели, за да ти възлагат рутинни задачи. Ти си гений. Тони, някакви идеи какво да предприемем по въпроса?

— Бих предложил ти да отидеш в Рочдейл, за да сплашиш трола, а Пола да поговори по телефона с тези жени — каза той, без да прави опит да смекчи предложението си. — Теб те бива да сплашваш хората, а Пола е по-добра в това да ги накара да се разприказват от всички други, които познавам.

Ако се съдеше по изражението ѝ, Карол не беше очаквала това. Но го прие без възражения.

— Идеята ми беше по-скоро да дадеш съвет какъв подход да изберем — каза тя.

— Установете фактите — какво са казали тези жени, за да предизвикат подобна реакция, колко дълго време е продължавал тормозът, какво е казано, колко са били тези, които са го казвали. После преминете към емоционалния аспект — как реагират на тормоза, каква подкрепа им се оказва, имат ли желание да се свържете с местната полиция от тяхно име. И приключете с въпросите, свързани с практически подозрения — забелязвали ли са някой да се навърта около тях? Да ги следи? Някакви необяснени или необясними събития напоследък? — погледът, който той отправи към Пола, издаваше желание да се извини. — Това са само предложения. Ти сигурно имаш свои идеи.

Пола драскаше в бележника си.

— Радвам се на всеки нов принос — измърмори тя.

— Добре тогава. Ще се видим отново тук утре, освен ако не получите междувременно други инструкции — Карол се изправи. — Да тръгваме.

— Ами аз? — попита нажалено Тони.

— Продължавай да мислиш, Тони — отвърна Карол. — В това те бива най-много.

Той усети убождането на ответната стреличка, но нямаше нищо против да премълчи.

Докато вървяха към асансьорите, Пола придърпа Кевин настрана.

— Трябва да поговорим. Да се срещнем в кафенето след пет минути.

Кевин незабавно придоби тревожно изражение. Знаеше от опит, че когато Пола тръгнеше по своите отклонения, времената ставаха интересни в онзи смисъл, които старата китайска поговорка придаваше на думата. Тя действаше като магнит на усложненията, а Кевин се беше надявал да е оставил зад гърба си всякакви усложнения. Беше се отказал временно от спокойния живот, но това не означаваше, че е готов да посрещне веднага нови удари.

Когато се появи в кафенето, Пола вече седеше в един тих ъгъл с кутия диетична кола пред себе си и купчинка десерти „КитКат“.

— Четирите основни хранителни групи — каза тя, докато той сядаше. — Шоколад, шоколад, шоколад и диетична кола. Искаш ли и ти?

— Не, нито едното, нито другото — каза той. — Винаги ли правиш така, когато Елинор не те вижда?

Пола отвърна с гримаса:

— В повечето случаи. Да не споменавам, че Торин омита всички случайно озовали се в къщата бисквити, кейкове и шоколад.

— Това са тийнейджърите — каза той с уморения тон на човек с опит. — Е, за какво трябва да говорим?

Пола доби предпазливо изражение, което го обезпокои още повече.

— Някой от полицията е съобщил за Карол на пресата.

Той се изчерви така, че по лицето му избиха тъмноалени петна, както става понякога с червенокосите. Именно това, че се беше разбъбрил пред представител на пресата, му беше струвало чина преди години. Възможно ли беше Пола да намеква, че той е толкова глупав, та да повтори провинението си?

— Дори не знаех подробностите — отвърна той бързо. — Няма защо да гледаш мен, Пола.

Изражението ѝ беше ужасено.

— Божичко, не, Кевин, наистина това е последното, което би ми минало през ума — тя притисна с ръка устата си, като че ли ѝ се искаше да глътне обратно думите, които го бяха разстроили толкова. — Не, и през ум не ми е минавало.

В продължение на един дълъг миг погледът му срещна преценяващо нейния.

— Разбирам. Дори след толкова време съм свръхчувствителен на тази тема. Какво всъщност искаше да кажеш?

— Както вече казах, някой се е раздрънкал. Ние със Стейси решихме, че трябва да разберем кой е той. Винаги е по-лесно да се разправиш с враговете си, ако знаеш кои са те. Освен това е необходимо да се знае дали е някой от отдела или е външен човек.

Кевин се усмихна мрачно.

— Следователно Стейси се е поразходила из сървъра на „Сентинъл Таймс“

Това не беше въпрос.

— И не можа да открие нищо — отвърна Пола със съжаление. — Нито една електронна следа. Никакви паметни бележки, никаква вътрешна размяна на имейли, никакво плащане, свързано със случая. Няма и никакви плащания на нечие име, което да ни е познато.

— Защо тогава водим този разговор?

Обзе го ужасното чувство, че го чака нещо много лошо. Някой беше споменал, че това бил един от признаците на предстоящ инфаркт. А в момента той се чувстваше така, че би предпочел да получи инфаркт, вместо да стигне дотам, накъдето се боеше, че го тласка Пола.

— Когато електронното разузнаване ти изневери, се връщаш към човешкия фактор — изречението увисна във въздуха между двамата. Кевин знаеше, че думите на Пола изразяват точно обратното на убежденията на Стейси. Машината има своите ограничения; човешките отношения са по-гъвкави, по-подлежащи на промяна. Това звучеше възмутително за всеки, посветил живота си на машините. Но за него и Пола беше напълно разбираемо. Сега вече Кевин знаеше защо са тук.

— О, не — каза той. — Не мога да се върна отново към това.

— Не те моля да правиш това. Трябва ни само да зададеш един въпрос.

Той поклати глава. Опита се да потисне всякакви чувства, защото знаеше, че безчувствеността осигурява безопасност.

— Тя почти унищожи брака ми. Почти унищожи мен самия.

— Знам. Но някой се опитва да унищожи Карол, а ние ѝ дължим достатъчно, за да се опитаме да му попречим. Оттогава минаха години, Кевин. Несъмнено и за теб, и за нея това е стара история?

Той се изсмя горчиво. Смехът му прозвуча като излайване.

— Срещала ли си любов, която е като болест? Като навлязъл в кръвта ти вирус, срещу който няма лекарство? Мислиш си, че си я надмогнал, че си се съвзел, а после я виждаш и бам! Връщаш се в първи клас. Подлудяваш.

— О, да — каза тихо Пола. — Демоничната любима. Онази, от която никога не можеш да избягаш. Онази, която винаги има твоя телефонен номер. Алисън Йънг. Продължавам да я следя и сега, за да бъда сигурна, че пътищата ни няма да се пресекат, защото се страхувам, че няма да ѝ устоя. Колко ли безумно звучи това? Абсолютно обожавам Елинор. Не съм се усъмнила дори за частица от секундата в любовта, която ни свързва. Но досега нямам достатъчно вяра в себе си, за да се убедя, че мога да подмина Алисън Йънг. Така че — да, знам точно какво имаш предвид. Моля те да поканиш твоята Алисън Йънг на едно питие някъде.

Кевин затвори очи, вдиша и издиша бавно. После ги отвори рязко и взе един „КитКат“. Смъкна опаковката и го натъпка в устата си. Изгълта го на две хапки.

— Искаш от мен… — говореше с уста, пълна с шоколадова вафла, — да се свържа… с Пени Бърджес?

Пола въздъхна.

— Ако вече не знае кой е източникът на материала, ще може да го открие. А Бог ни е свидетел, че тя ти е длъжница.

Кевин покри лицето си с длани и го потърка, като че ли се миеше.

— Почти разбих брака си. И семейството си. Двамата със Стела изградихме отново съвместния си живот.

— И това трябва да бъде твоята опора.

— Така ли мислиш?

Пола кимна, посегна и взе треперещата ръка на Кевин в своята.

— Не мисля, а знам. Наблюдавах те как градиш отново живота си, стъпка по стъпка, и ти се възхищавам за това, Кевин. Не мисля, че вече имаш основание да се боиш от Пени Бърджес.

Той се усмихна неуверено.

— Казваш го само защото искаш да открия кой прецака Карал.

Пола поклати глава.

— Не отричам, че това е важно. Не само за мен, но за всички нас. Но като седя тук и те гледам, не мога да не си кажа, че за теб също е важно да пропъдиш завинаги призрака на Пени Бърджес. Казвам го искрено, Кев. Никога няма да бъдеш свободен от нея в мислите си, ако не се изправиш срещу нея и не разбереш, че тя вече няма власт над теб. Ако не искаш да го направиш заради Карол, ако не искаш да го направиш заради всички нас, направи го заради Стела.