Да разбиеш мълчанието

30.

Тони отбеляза с учудване колко невъзмутимо Флаш приемаше градската суматоха. Тя подтичваше покрай оживеното пристанище, на няколко ярда пред Карол, поспирайки от време на време, за да проучи някоя интересна миризма, но винаги хвърляше по някой поглед назад, за да се убеди, че вижда господарката си. Тони седеше на покрива на лодката си, провесил крака пред отворената врата на каютата, обгърнал с пръсти чаша чай, и гледаше как Карол разхожда кучето, което бе седяло дълго затворено в лендроувъра. Когато той се обади с предложение да се срещнат, тя бе тази, която спомена „Стийлър“ като възможно място на срещата. Той се беше стъписал; напоследък Карол обикновено предлагаше неутрална територия. Но после тя обясни, че трябва да разходи кучето, а алеята покрай канала беше подходящо място. Все така се случваше в последно време — моментно въодушевление, което биваше бързо попарено.

Докато те се върнат, Пола се беше обадила, за да се извини, че няма да успее да дойде; новината за напускането ѝ беше пристигнала в участъка и главен инспектор Фийлдинг настояваше тя да подреди цялата си документация, за да не бъдело пропуснато нещо при предаването ѝ. Но, както Тони обясни на Карол, на този етап той беше наясно с всичко, което бе свършила Пола, така че можеше да ѝ предаде сведенията.

Докато слизаха с трополене по стълбата към кухнята и салона долу, а ноктите на кучето драскаха по твърдите повърхности, Тони каза:

— Започвам да добивам впечатлението, че действително сме се натъкнали на нещо.

Притисна се към печката, за да пропусне Карол, после сложи чайника отново на газовия котлон.

— Е, троловете несъмнено са истински — каза тя, плъзвайки се на тапицираната с кожа пейка, която ограждаше масата. — Самоубийствата — също.

— Но на мен ми се струва, че има и истинска връзка между тях В той постави пликче чай в една чаша за Карол. — Нали си спомняш, когато ти казвах, че нещо ме смущава в случая с Джазмин Бъртън? И че не мога да преценя какво точно?

— Оттам тръгна всичко.

— Но преди да се върна към това… нали знаеш, че тази сутрин Пола е разговаряла с Шакила Бейн? Онази дизайнерка от азиатски произход, която била тормозена, защото казала, че демонизирането на младите мюсюлмани в медиите все едно, че направо набира нови джихадисти?

Карол кимна.

— Пола каза, че смята да използва случая като параван, за да получи необходимите ѝ сведения от криминалистите, които се занимават със самоубийствата.

Тони наля вряща вода в чашата и започна да разбърква ожесточено.

— Онова, което се е случило с Шакила, е противно и жестоко, няма спор. Но поне се е развило точно според Хобс.

Карол изпъшка.

— Престани да демонстрираш начетеност. Защо намесваш Хобс?

— Защото Томас Хобс е човекът, установил много от принципите на либералната мисъл в Европа. Правата на човека, такива неща. Той описва живота, лишен от такива принципи, като „противен, жесток и кратък“.

— А сега да видим дали съм те разбрала правилно. Искаш да кажеш, че онова, което е сполетяло Шакила, не е продължило много дълго?

— Именно. Видя ли? Започваш да загряваш. И това е доста интересно, защото в много отношения тя има общи черти с мъртвите жени, които ни интересуват. И какво ни говори това?

Карол подбели очи, докато той слагаше чашата с чай пред нея и се разполагаше от другата страна на масата — предпазливо, за да не смути Флаш.

— Не знам, Тони. Какво ни говори?

— Ако съществува някой — може да са и няколко души, защото когато става дума за интернет, не можеш да изключиш възможността група отрепки да се подстрекават взаимно, вдигайки постоянно мизата — но нека кажем „някой“ по презумпция. Та ако този някой съзнателно тласка жените в една посока, територията, която го интересува, е много строго определена. Не става дума просто за устати жени. Защото няма съмнение, че не липсват жени, които според троловете в интернет дрънкат много и би трябвало да си затварят устата. Интересното в случаите, които разглеждаме, е че тези жени са коментирали конкретно мъже, които са се държали зле с жени. Шакила не е представлявала интерес за него, защото той не е ислямофоб, нито пък расист. Е, може и да е, но това не го дразни така, както жени, които нападат публично мъжете.

Карол отпиваше от чая. Ако се съдеше по лекото отвращение, изписало се на лицето ѝ, Тони предполагаше, че всъщност би предпочела водка с тоник. Беше късен следобед, онова време на деня, когато е почти нормално да ти се иска да пийнеш нещо. Почти, но не съвсем.

— Това е много интересно — каза тя. — Не съм съвсем сигурна накъде ще ни отведе, но доколкото те познавам, ще е на място, което съвсем не сме очаквали. Според Хобс, да му се не види. И, каква е връзката с онова, което те е смущавало в самоубийството на Джазмин Бъртън?

— Е, засега не я виждам. Но наистина забелязах нещо странно. Нали знаеш как става. Така или иначе, ето за какво говоря: когато Кейт Ролинс се самоубива, до нея е имало книга с поезия — „Тетрадките на смъртта“ на Ан Секстън. Из цялата градина пред къщата на Дейзи Мортън са били разпилени страници от друга книга с поезия — „Ариел“ на Силвия Плат. И двете поетеси са се самоубили, при това по начин, много подобен на този, който са избрали жертвите в нашите случаи. И после най-сетне ми просветна — Вирджиния Улф — той се усмихна тържествуващо.

Карол го изгледа недоумяващо.

— Нали си спомняш филма, „Пасовете“? Онзи, в който разни писатели полудяват и се самоубиват?

— Смътно. Помня Мерил Стрийп и фалшивия нос на Никоя Кидман.

— А не помниш ли как започва? Вирджиния Улф влиза в реката с джобове, пълни с камъни. Джобове, пълни с камъни, Карол. Точно като Джазмин. Това е ехото, което не дочувах.

— Но нали при нея няма книга.

Тони вдигна раздразнено ръце.

— Не можем да бъдем сигурни. Ченгетата в Девън не намират нищо съмнително около смъртта на Джазмин Бъртън. Нямат представа дори къде точно е влязла във водата. Откъде да знаем, целият източен бряг на Екс може да е осеян със страници от „Госпожа Далауей“.

— Струва ми се, че ако беше така, те биха забелязали. Но има нещо в това, което казваш — той отвори уста, но тя вдигна ръка, за да го накара да замълчи, докато мислеше. После погледна часовника си. — Повече от час — каза тя и извади телефона си. Чукна по екрана и вдигна телефона към ухото си. — Чакай малко — обърна се тя към Тони.

Той разбра кога от другата страна отговориха, защото лицето ѝ грейна в усмивка.

— Това е чудесна новина. Виж какво, имаме работа за теб. Не е необходимо да идваш утре в Брадфийлд. Искам да отидеш в Ексетър… — пауза. — Да, в Ексетър. Там преди седмица се е самоубила една жена на име Джазмин Браун. Влязла в река Екс с джобове, пълни с камъни. Била тормозена от тролове онлайн. Можеш да потърсиш името ѝ в Гугъл, а аз ще помоля Пола да ти изпрати повече информация довечера. Трябва ми да разбереш къде е влязла в реката. Трябва да провериш — знам, че звучи странно — дали близо до това място няма да намериш някоя книга на Вирджиния Улф… Не, нямам представа коя точно. Не ми се вярва това да има значение. Просто иди там и потърси, Алвин — пауза, от другата страна се дочуваше боботещ глас. После тя се засмя. — Не, наистина не си губим времето. Това може да е плод на въображението ни, но може и да не е. Има само един начин да разберем истината. Обади ми се утре — тя приключи разговора и усмивката огря цялото ѝ лице.

— Алвин се съгласи, така ли?

Тя кимна.

— Алвин се съгласи. Това заприличва на истински екип — тя взе отново телефона и започна да пише съобщение. — Трябва да помоля Пола да му прати информация.

— Това няма да се хареса на Фийлдинг.

— Чудесно. Тогава денят няма да е отишъл напразно — тя вдигна очи. — Никога няма да простя на Фийлдинг, задето се отнесе така с теб.

Той сви рамене.

— Нали ти уреди всичко накрая.

— Не трябваше изобщо да има нещо за уреждане.

Тони отново сви леко рамене.

— И така, китайска или индийска кухня за тържествената ни вечеря?

Стейси разбираше колко е важно да си подготвен. С колкото повече информация разполагаше специалист по разпитите от калибъра на Пола, толкова повече шансове имаше да убеди заподозрения — или свидетеля — да разкрие всичко, което знае. Затова се стараеше да насъбере възможно най-много информация за петимата, които се бяха подвизавали като тролове, тормозейки Кейт, Дейзи и Джазмин. Да разбере къде работят. Къде живеят. Кои са приятелите им. На кого са пращали съобщения и какво са съдържали тези съобщения. Задачата не беше от най-трудните, но изискваше внимание и съсредоточаване.

Тя беше изцяло погълната от заниманието си, когато Сам влезе с кутии храна от тайландски ресторант. Стейси прекъсна за миг работата си, за да отговори на целувката му, но го остави да се справя сам със съдовете и приборите. Забелязваше смътно, че Сам ходи напред-назад, докато той най-сетне наруши съсредоточаването ѝ, подвиквайки:

— Сервирано е, ела да вечеряш.

Стейси примигна бързо няколко пъти, запамети онова, което беше открила, и тръгна към масата. Сам беше подредил купички и пръчици за хранене, лъжици и вилици до пластмасовите кутии с отворени капаци. Смесицата от аромати пропъди мислите за работа от ума на Стейси, привличайки я като магнит към храната, като я накара да си припомни откога не беше яла.

Напълниха купичките с жасминов ориз и зелено къри.

— О, това е чудесно — каза Стейси. — Отишъл си чак до „Манго Тай“ в Кентън Вейл.

— Отидох, защото ти заслужаваш — той взе с пръчиците си късче пилешко месо и го пъхна в устата ѝ. — С какво си се захванала? Беше напълно погълната от работата си, когато влязох.

На Стейси ѝ се искаше Сам да не беше попитал. Знаеше, че той ще се разстрои, когато разбереше, че няма да бъде включен в екипа на Карол Джордан, и се надяваше да не ѝ се наложи да съобщава новината още тази вечер.

— Събирах пълна информация за Пола.

— Фийлдинг знае ли, че тя те е накарала да работиш за нея?

Главен инспектор Фийлдинг се беше опитала веднъж да вземе Стейси в своя екип, но шефът на компютърно-аналитичния отдел, който затрупваше Стейси с планини от рутинна дейност, попречи на намеренията ѝ.

— Това няма нищо общо с Фийлдинг — искаше ѝ се да може да лъже по-умело, но знаеше, че няма смисъл да се опитва да заблуди Сам. У него като че ли беше вграден детектор на лъжата, настроен на нейните честоти.

Сам се намръщил ръката му, с която поднасяше една кокосова скарида към устата си, застина на половин път.

— Моля? Да не би Пола да се е преместила в друг екип? Успяла е да се измъкне от Фийлдинг?

— Може да се каже — отвърна Стейси.

Нейната резервираност изостри непресъхващия му апетит за информация.

— Хайде де, Стейси, не ме измъчвай. Какво е станало? За кого работи Пола сега?

— Няма да повярваш — тя знаеше, че не може да отклони вниманието му, но може би все пак щеше да успее да го поразсее, за да облекчи оскърблението и разочарованието, които той щеше да изпита.

Той си сипа оризови спагети със скариди, без да откъсва очи от нея за повече от секунда-две.

— Интересно. Трябва да е съвсем прясна новина, не съм чул нищо.

— Предстои да се реализира нова инициатива на министерството. Мобилен отдел за борба с особено тежки престъпления, който ще покрива подобни случаи на територията на шест регионални звена в Севера, включително Брадфийлдската полиция. Крайно малоброен екип. Ще разчитат на хората ся местните полицейски подразделения за голяма част от работата на място.

Сам се оживи.

— И Пола се е хванала на тази въдица? На мен това ми прилича на рецепта за катастрофа. Местните момчета ще събират всички лаври, а пришълците ще перат пешкира за всичко, което се обърка. Не мога да повярвам, че Пола може да бъде толкова наивна.

Стейси не можа да потисне една тръпка на облекчение. По-добре да се отнесе с пренебрежение към новия отдел, отколкото да се почувства отхвърлен.

— Всъщност и аз приех да работя там — тя се опита да омаловажи решението си с усмивка.

Сам остави пръчиците на масата. Сега вече беше нащрек.

— Защо го направи? Как можа да ти хрумне нещо толкова шантаво? Знаеш, че е шантаво, нали?

Устата ѝ беше пълна с храна, но той чакаше, наострил уши като хищник, надушил плячка, която си струва усилието. Тя прокара хапката с глътка студена тайландска бира и му се усмихна, надявайки се да не ѝ проличи колко е притеснена.

— Всъщност не мисля, че е шантаво.

Той се приведе напред — хищникът беше готов за скок.

— И кое те кара да мислиш така, Стейси?

— Мисля, че екипът ще може да работи ефективно. В по-отдалечените подразделения рядко се случва да разследват убийства, така че те не могат да развият подходящи умения, а пък що се отнася до по-големите подразделения — те ще могат да използват детективите, с които разполагат, за други сериозни престъпления и за трупане на предварителна информация, която да спомогне за предотвратяване на разни неща.

Той наклони глава, като че ли слушаше как мозъкът му преработва получените сведения.

— Но може и да се провали много бързо. Предполагам, че всичко зависи от това кой ще ръководи екипа — каза той, симулирайки липса на интерес.

Стейси си пое дълбоко дъх. Вече нямаше как да се измъква.

— Ще го ръководи Карол Джордан — каза тя.

Сам доби напълно слисан вид. За миг устните му се размърдаха, но от устата му не излезе никакъв звук.

— Как така? — каза той най-сетне. — Миналия уикенд я арестуваха. За шофиране в нетрезво състояние. А сега я придърпват, въпреки че се беше оттеглила, и то за шеф на някакъв елитен отряд. Как, по дяволите, е станало това?

Тя се взираше в купата пред себе си. Рядко се случваше Стейси да не знае какво да отговори, но това беше един от случаите, в които незнанието ѝ я радваше.

— Обвинението е било оттеглено. Дрегерът не е бил в изправност.

— Шегуваш се.

— Оказва се, че се случват и такива неща. Били са оттеглени обвиненията срещу още трима души, не само срещу Карол.

Сам поклати невярващо глава.

— Значи, колкото и да е удивително, когато Карол Джордан им е необходима, цялата кал изчезва като по вълшебство? Кой ръководи всичко това?

— Карол е шеф на екипа. Но Джон Брандън осъществява връзката с министерството.

Той изсумтя.

— Разбира се, че ще е Джон Брандън. Карол винаги е била негова любимка. Би направил чудеса заради нея. Мамка му. Отървали са я. Затова, разбира се, тя се е съгласила да се върне и да поеме бокала с отровата. Все е по-добре, отколкото да те приковат на позорния стълб като пияница и провалил се човек, нали?

— Не мисля, че нещата стоят така, Сам. И двамата знаем колко добра е Карол в работата си. Тя е човекът, който и ти би избрал да ръководи такава операция, не можеш да отречеш.

Той изпухтя раздразнено.

— Както и да е, тази работа не е чиста. За да не опетняват сияйния образ на Карол Джордан, са допуснали да се отърват и трима други пияници. И всичко това, за да могат да осигурят на Карол Джордан лъскавото ѝ ново назначение.

— Нямаш право да говориш така, Сам. Не разполагаш с никакви доказателства, които да те наведат на мисълта, че Брандън е попречил на хода на правосъдието.

Той поклати шава.

— Не е възможно да си искрено убедена в това. Прекалено умна си. Е, поздравления, Стейси. Ще се отървеш от досадната, рутинна работа, която вършеше напоследък. Ще се върнеш към бляскавите си изпълнения, които оставят всички зяпнали от възторг. Блестящо. А да си забелязала нещо друго във връзка с всичко това, Стейси?

Тя трепна от тона му, но успя да се овладее, така че гласът ида не трепне.

— Какво искаш да кажеш, Сам?

Той се приведе напред с ясно изписала се по лицето му обида.

— Аз не се прибрах днес, преливащ от желание да споделя вълнуващи новини. Не са ме призовали да се присъединя към елита. Аз бях там, редом с теб, в самото сърце на някогашния ѝ екип. Но повика ли ме тя? — той помълча. — Е? Повикала ли ме е?

— Попитах я дали ще включи и теб.

— И какво отговори тя?

Стейси почувства някаква твърда буца в гърлото си. Не искаше да плаче, беше твърдо решена да не се разплаква, но наранената му гордост беше толкова очевидна. Беше ѝ тежко да го гледа как страда и да не е в състояние да му помогне.

— Броят на хората ще бъде много ограничен и на нея ѝ трябват специалисти.

Той поклати глава, отказвайки да приеме обяснението.

— Ти си специалист, съгласен съм. Но Пола? Тя си е обикновено ченге.

— Тя е най-добрият специалист по разпити, когото познавам — Стейси не искаше да го наскърбява допълнително, но не виждаше как да заобиколи истината. — Карол не каза, че не си достатъчно добър, просто че не си подходящ за тази работа. Това не е едно и също — тя постави успокояващо ръка върху неговата. — Моля те, Сам.

Сам като че ли щеше да избухне в сълзи. Никога досега не си беше позволявал такава слабост пред нея.

— Тя никога не ме е харесвала — каза той с горчивина. — Скъсах си задника от бачкане в нейния отдел, но в крайна сметка всичко опира до това, че тя не ме харесва.

— Е, ако е така, има много неточна преценка за хората — тя стана, изправи се зад него и обви раменете му с ръце. — Да си го кажем честно, всяка жена, която предпочита Тони Хил пред теб, има някакво объркване на хормоните. Не допускай това да те разстрои, Сам. Освен това, ако става дума за повишения, отделът за борба с особено тежки престъпления е загубена кауза. Там има много малко възможности. Ще се издигнеш много по-бързо на друго място.

Той се пресегна и стисна здраво ръката ѝ.

— Да — каза той. — Няма да се оставя да бъда победен от Карол Джордан. Не и докато имам теб.