Да разбиеш мълчанието

36.

Тя се почувства почти като едно време, прекосявайки Белуедър Скуеър рано в събота сутрин, преди площадът да се изпълни с тълпите, излезли на пазар, Карол не би могла да пресметне колко пъти бе минавала по тези изтъркани павета от йоркски камък, на път към някогашния офис на отдела за борба с особено тежки престъпления, през лабиринта от средновековни улички и вътрешни дворове, който се простира оттатък площада. Фризьорката ѝ, Уенди, имаше салон на един уличен ъгъл, срещу старомодно обущарско магазинче и магазин за дизайнерски дамски чанти, още откакто бе започнала самостоятелна работа преди двайсет години. Графикът ѝ беше винаги претъпкан; налягаше се първо да ползваш услугите на някои от по-младите стилисти, преди да се сдобиеш с шанса да влезеш в клиентския списък на Уенди.

Преди години Карол успя да се пререди на опашката благодарение на жената на Джон Брандън, Маги, която беше една от първите клиентки на Уенди. Оттогава беше ползвала услугите на друг фризьор единствено когато обстоятелствата налагаха да отсъства от Брадфийлд. Дори когато работеше в Източен Йоркшър, беше шофирала през Ленинските възвишения на всеки пет седмици, за да подложи косата си под летящите ножици на Уенди. Затова и днес, по повод връщането си на работа, Карол си беше запазила час при нея за подстригване.

Тя тръгна по най-късия път през уличките, обзета от леко притеснение. Не беше виждала Уенди от месеци. Когато косата ѝ започнеше да я дразни прекалено много, тя просто отиваше в селския фризьорски салон, където някаква незнайна обучаваща се фризьорка я орязваше до нещо, наподобяващо желаната форма. Непосредствено след смъртта на брат ѝ грижата за външния вид ѝ се струваше непоносима проява на суета. Уенди сигурно щеше да се възмути от крайния резултат.

Карол отвори вратата и Уенди надникна над очилата си от подиума, където се намираше книгата с графика.

— Съжалявам, но не приемаме пациенти без предварителна уговорка — заяви тя с хаплив тон.

— Много смешно — отвърна Карол. — Знам, че положението е лошо.

— Лошо ли? Виждала съм хора, преживели катастрофа, чиято коса е изглеждала по-добре. Кой ти причини това?

— Не ти трябва да знаеш — Карол смъкна палтото си и го остави на закачалката до вратата.

— Напротив, трябва да оглася името на този човек публично, задето позори професията — Уенди поклати глава, оглеждайки вече седналата Карол. — Карол, как си могла? Веднъж, в изключителен случай — това разбирам. Но такова нещо? Та това е съзнателен вандализъм. Имаш прекрасна коса и трябва да се отнасяш с уважение към нея.

— А как минаха за теб тези месеци, Уенди? — Карол се отпусна на стола, докато Уенди го смъкваше и завърташе така, че тя да може да отпусне главата си над умивалника.

— С много работа — отвърна тя, докато мокреше косата на Карол и разпенваше шампоана с бързи и ловки движения. — Прекалено много работа, все още не съм си вземала почивка за тази година. А пък казват, че Линкълн освободил робите — тя масажираше косата, плакнеше я. Двете жени мълчаха, докато Карол се наслаждаваше на грижите ѝ. Шампоан, масаж, изплакване. Балсам, изплакване.

Когато отново се изправи, Карол се опита да обясни отсъствието си.

— Ремонтирам една стара къща — каза тя. — В един пущинак.

— А какво става с работата в полицията? — Уенди срещна за миг погледа ѝ, после отново се зае с рязане и филиране.

— Мислех, че съм приключила с нея. Но очевидно полицията не е приключила с мен.

— Е, радвам се да те видя отново — не разговаряха много, докато Уенди продължаваше с работата си. — Мисля, че почти приключих — каза тя накрая, поставяйки малко гел по краищата на кичурите и оглеждайки резултата в огледалото. — Това може да се определи единствено като чудо.

Докато тя говореше, вратата се отвори и една млада жена с ужасяващо розово-рижа, чорлава коса, връхлетя в салона, стиснала в ръце вестник и чаша кафе.

— Никога няма да повярваш… — тя забеляза Карол и лицето ѝ поаленя, което никак не ѝ отиваше.

— Закъсняваш — каза Уенди.

— Мислех, че отваряме в десет.

— Здравей, Тамсин — каза Карол.

— Отворих по-рано заради Карол — каза Уенди. — Нали я помниш?

Тамсин избягваше да срещне погледа ѝ.

— Здравей, Карол.

Тя погледна умолително Уенди. Уенди прекъсна работата си. Карол не можеше да види ясно какво става зад гърба ѝ, но като че ли Тамсин показваше на Уенди вестника.

— Аххх — каза Уенди с дълбока въздишка. — Карол, предполагам, че не си видяла сутрешния вестник?

— Не, трябваше ли да съм го видяла?

Уенди изду устни.

— Мисля, че да — тя измъкна вестника от ръцете на Тамсин и го постави с учудващо мек жест в скута на Карол. На първа страница в сутрешното издание на „Сентинъл Таймс“ беше поместена голяма снимка на Карол, която се смееше, отметнала пива, с чаша в ръка. „Мистерия, свързана с шофиране в нетрезво състояние, около елитно ченге“ — тръбеше заглавието.

Стаята се разми пред погледа ѝ. Изпаднала в кратковременно объркване, тя почти повярва, че става дума за някаква безвкусна шега. Но никой не изскочи отнякъде, викайки „Изненада!“. Уенди и Тамсин я гледаха смутено в огледалото. Карол си наложи да продължи да чете.

„Мистерия обгръща прекратяването на делото за шофиране в нетрезво състояние, по обвинение, повдигнато срещу бивша служителка на полицията, което се случи само дни преди тя да бъде приета обратно на работа като ръководител на елитен отряд.

Карол Джордан доскоро беше главен инспектор в криминалния отдел на Брадфийлдската полиция, но напусна редовете ѝ.

Миналата събота тя е била спряна от полицията близо до дома си в Западен Йоркшър и подложена на тест за употреба на алкохол. Съгласно източник от полицията, резултатът бил «доста над допустимата граница». По-късно същата нощ в полицейския участък в Халифакс, срещу нея е било повдигнато обвинение за шофиране в нетрезво състояние.

Трябвало е да се яви в съда в Халифакс в сряда, но обвинението уведомило съда, че дрегерът, с който бил проведен теста, е бил повреден. В резултат делото срещу Джордан и още трима провинили се шофьори било прекратено.

Нашият източник заяви: «За нас това дойде като гръм от ясно небе. Не бяхме чули нищо за повреден дрегер, докато това не бе казано в съда. Освен това нито един от дрегерите ни не е бил изваждан от употреба. Тук има нещо много странно.»

Два дни след рухването на обвинението срещу Джордан, тя беше обявена за ръководител на нов регионален отдел за борба с особено тежки престъпления, съгласно инициатива на Министерство на вътрешните работи, която трябва да ограничи разноските и усъвършенства разследванията на убийства.

Говорител на министерството заяви: «Имаме пълно доверие в екипа на главен инспектор Джордан. Никой не е по-подходящ да оглави новия отдел от нея». Говорителят отказа да коментира случилото се в съда в Халифакс.

Джак Лоримър, един от другите шофьори, отървали се от съдебно преследване благодарение на повредения дрегер, каза: «Много се радвам, че се доказа, че не представлявам опасност зад волана. Полицаите отказваха да се вслушат в думите ми, когато настоявах, че не може да съм надхвърлил границата, а се оказа, че съм бил прав.»

Не можахме да се свържем с главен инспектор Джордан за коментар.“

Карол сгъна вестника и го подаде обратно на Уенди.

— Е, да си предупреден значи да си въоръжен — каза тя, съумявайки някак да овладее гласа си така, че да не трепери. — Благодаря, че ми го показахте.

— Написали са го да звучи така, като че ли има нещо съмнително — изтърси Тамсин.

— Така правят обикновено във вестниците — каза Уенди и хвърли вестника в кошчето за боклук. — Вземат нещо съвсем недвусмислено и го усукват така, че заприличва на нещо съвсем различно — тя изчетка кичурите, нападали по наметката, с която беше покрила Карол. — Никой, който те познава, не би приел сериозно това.

Карол стана и измъкна ръцете си изпод наметката.

— Много е мило, че го казваш, Уенди. Но има предостатъчно хора, които нямат никаква представа коя съм.

— Не откачай. Ти си местна героиня. Жената, която водеше лова на Джако Ванс. Да не споменаваме всички останали злодеи.

— Това са новини от вчерашни вестници, които стават вече само за увиване на пържени картофи.

Уенди постави ръка над лакътя ѝ.

— Не обръщай внимание на това, което пише във вестниците. Майната им, Карол. А сега тръгвай оттук с тази страхотна прическа и се хващай на работа, за да вкараш света в правия път — после се обърна към Тамсин. — А ти включи чайника. Следващата клиентка пристига след десет минути.

Карол тръгна към подиума, за да плати, но Уенди поклати тава.

— Днес няма да взема пари от теб. Радвам се да те видя отново.

— Не мога да приема това, Уенди.

— Има едно условие. Никога, при никакви обстоятелства да не допускаш отново тази дивачка до косата си. Причинява ми физическа болка да видя коса като твоята, изпорязана така — тя побутна ръката на Карол с портмонето, за да я пъхне обратно в чантата. — Пропъди черните мисли. До понеделник всичко ще бъде забравено.

Но Карол не успя да пропъди черните мисли. Докато се връщаше обратно към колата си, имаше чувството, че хората я зяпат. Намеците в сензационния материал бяха повече от ясни. В съда в Халифакс е имало случай на прикрита корупция. Което си беше чистата истина. Джон Брандън представи това като нещо добро, като постъпка с положителен знак; сега тя бе разкрита в цялата си грозота. И Карол беше влязла в новините по погрешна причина. Може би Уенди беше права. Може би в очите на хората е била героиня.

Но сега вече нямаше да я виждат така.

По нея щеше да лепне позорното катранено петно, бележещо корумпираното ченге. Пияница и корумпирана. Точно жената, на която някой би искал да поверят разследването на убийството на детето му, на жена му, на баща му. Във всеки участък, където влезеха в търсене на подкрепа, щяха да се сблъскат със съпротивата или презрението на местните полицаи, които щяха да се присмиват зад гърбовете им на впиянчената им шефка, която е трябвало да спасяват от съда. Такива като Блейк и Фийлдинг, а също и Джон Франклин, щяха да се наслаждават на всеки миг от срама и неудобството, които щеше да изпитва тя. Джон Франклин. Разбира се. Тя беше посрамявала и него, и подчинените му, в миналото, и сега той се беше възползвал от възможността да ѝ нанесе ответен удар. Кой друг от полицията на Западен Йоркшър можеше да е източникът на анонимните цитати? Не трябваше да ги моли да му се обадят. Беше показала своята слабост пред врага си, а новината за новото ѝ назначение сигурно му бе прозвучало като върховна обида. Това, че я беше предал на пресата, беше класическо отмъщение на ченге. Публично опозоряване, съчетано с трайно осуетяване на възможността да си върши работата.

Когато се добра до колата си, ръцете ѝ трепереха, а устата ѝ беше пресъхнала. Копнееше за едно питие повече, отколкото бе копняла за какаото и да било друго през живота си. Усещаше вкуса на една „маргарита“ по езика си, чувстваше пукането на мехурчетата във водката с тоник, долавяше как една хладна глътка „пино гриджо“ се хлъзва в гърлото ѝ. Ако трябваше да бъде заклеймена като пияница, можеше поне да се държи съответстващо. Какъв смисъл имаше да се мъчи да остане трезвена, след като всички вече бяха произнесли присъдата си над нея?

Карол завъртя рязко ключа, за да запали и форсира двигателя, потегляйки с лендроувъра. Можеше да отиде до супермаркета, да натовари колата с пиене и да продължи към къщи. Никой нямаше да разбере, че си е помогнала с някоя и друга чашка. Предстоеше ѝ да се види с подчинените си чак утре. Щеше да има достатъчно време да пийне и да изтрезнее, без някой да разбере. А щеше да се чувства толкова по-добре след едно питие. Едно бързо, за да я успокои, да отпусне нервите ѝ, да заличи страховете ѝ, и тогава щеше да може да се изправи срещу света.

Тя удари е юмрук по волана.

— Майната му! Майната му! Майната му!

Сигурно беше Франклин. Кой друг би могъл да бъде? Кой друг би я предал по такъв начин? Кой друг знаеше достатъчно, за да събере парчетата на пъзела? Не и местната драскачка, която се занимаваше с новините от залите на съда. Ако беше тя, новината щеше да е публикувана още преди дни. Не, трябваше да е Франклин, това копеле! Единственият друг възможен кандидат беше Блейк, но тя не вярваше, че бившият ѝ началник би поел риска това да рикошира, засягайки и него. Сигурно ѝ готвеше всякакви други дребни отмъщения, тя не се съмняваше нито за миг. Но точно това не беше в негов стил.

Господи, как щеше да си върши работата, ако трябваше да се озърта постоянно, за да не ѝ нанесат удар в гърба? Но вече не можеше да се откаже. Беше дала дума на Джон Брандън. Освен това беше накарала хората си да работят по няколко смъртни случая, които никой освен тях не приемаше за съмнителни. Не можеше просто да зареже всичко това. Някой трябваше да говори от името на мъртвите и да защитава живите.

И все пак, сред всички тези ангажименти можеше да се намери място за едно питие. Трябваше да прескочи до пристанището, за да вземе кучето от Тони. Но щеше да успее да се прикрие. Щеше да му каже, че има да върши някаква работа, да вземе набързо кучето и да си тръгне. Щеше да се прибере у дома само след час, с няколко бутилки, които да ѝ помогнат да издържи, докато болката от унижението премине. Всичко щеше да бъде наред. Тя отново владееше положението.

Карол включи на скорост и подкара лендроувъра надолу по рампата на паркинга. Продължи по улиците в центъра на града и десет минути по-късно вече паркираше в единия край на кея, на чийто друг край беше закотвена „Стийлър“. Тя изскочи от колата, без да си прави труда да я заключи, и затича по калдъръма към пристана на Тони. Скочи на борда и бутна вратата така, че тя се хлопна.

Той седеше на масата в салона пред отворения лаптоп, ръцете му бяха застинали над клавиатурата — беше го прекъснала, докато пише. Гледаше я смаяно.

— Какво е станало, по дяволите?

Цялата ѝ решителност се изпари, тя се отпусна на стълбичката към кухнята и изхлипа:

— Трябва да пийна нещо!