39.

Тежката желязна врата изкънтя като неумело ударена камбана. Тони посегна към електрическия ключ и влезе в библиотеката си. Затвори вратата, заключвайки се в товарния контейнер, сред лабиринта от лавици и купчините кашони, които още чакаха да бъдат разопаковани. Искаше да се опита да състави профил и имаше нужда от спокойствие, за да го обмисли. Дори след като всички от екипа си тръгнаха, за да изпълняват задачите си („Проверете кого атакуват троловете сега, разговаряйте с полицаите, разследвали самоубийствата, за да разберете има ли свидетели, търсете сведения за жени-писателки, които са се самоубили…“), в неделя „Стийлър“ не беше място, на което можеш да се усамотиш. Хората, живеещи на лодки, закотвени по канала, бяха много общителни; неделите бяха повод да организират партита и барбекюта, да посвирят и да попеят.

Би могъл да отиде в кабинета си в „Брадфийлд Мур“, но когато хората знаеха, че е в болницата, обикновено си намираха поводи да идват и да го разпитват, за да се възползват от познанията му. Сега вече разполагаше с алтернатива. Някои биха уподобили това място по-скоро на затворническа килия, отколкото на място, където се ражда вдъхновението, но Тони харесваше усещането за изолираност, което то пораждаше у него.

Той включи лаптопа и създаде нов файл, започвайки със стандартния увод:

Настоящият психологически профил на престъпник може да служи само като най-общо напътствие и в никакъв случай не бива да бъде приеман като описание на конкретна личност. Надали престъпникът отговаря на всички елементи на профила, въпреки че очаквам висока стойност на съвпаденията между описаните по-долу характеристики и действителната личност. Всички точки на профила се отнасят до вероятности и предположения — не може да се говори за факти.

При извършване на престъпленията си серийният убиец оставя поредица сигнали и показатели. Всичко, което той прави, трябва да влезе, съзнателно или не, в предварително подготвен модел. Разкриването на конкретния модел разкрива и логиката, по силата на която действа престъпникът. За нас мотивацията му може да е нелогична, но за него тя е от изключително значение. Именно защото неговата логика е специфична единствено за него, такъв убиец не може да бъде заловен със залагане на стандартни клопки. Тъй като той е уникален, уникални трябва да бъдат и средствата за залавянето му, начинът, по който той трябва да бъде разпитан и начинът, по който трябва да се извърши възстановката на престъпленията му.

Видът на тези думи на екрана му действаше почти успокояващо. Те го закотвяха в работната дисциплина, която спазваше от толкова много години. И той започна да нахвърля на екрана бележките си, шито щеше да оформи в психологически профил.

„Какви са неговите цели? Иска да затвори устата на жени, който открито критикуват мъжете, предимно от феминистки позиции.

Какво ще постигне с това? Ще изпрати послание до останалите жени, че феминизмът е път към отчаяние. Той е мръсна дума, забранен плод. Казва им, че ако тръгнат по този път, ще изпаднат в толкова отчаяно положение, че единственият изход от него ще бъде самоубийството.

Къде се крият корените на тази враждебност? Почти сигурно в детските или юношеските му години. Мъже, които се вбесяват вече като зрели хора от онова, което приемат като щети, нанесени им от прояви на феминизъм, обикновено изразяват гнева си пряко и лично в различни форми на домашно насилие.

И така, какво събитие в детството му е причинило такова изкривяване на възгледите? Майка, която е изчезнала от живота му и изопачено представяне на причините за нейното изчезване? Може би майка, която е станала лесбийка и е била пропъдена от семейството? Ако това е така, трябва да се е случило по времето, когато съдилищата все още проявяваха склонност да присъдят правата над детето на бащата, ако майката е хомосексуална, което би означавало, че убиецът е бил малко дете преди, да кажем, началото на 90-те години. Но не всички жени? Които той убива, са лесбийки, така че това надали е причината? Каквото и обяснение да е получил за изчезването на майка му от неговия живот, то е предизвикало крайно враждебна реакция към феминизма и жените, които той приема за феминистки — интересно е, че в този контекст той не вижда изнасилването като оръжие. Неговата представа за упражняване на власт и контрол е да заличи тези жени, не просто да ги накаже или унизи. Иска те да изчезнат завинаги.

Ако се съди по степента на самоконтрол и умението за планиране, което наблюдаваме, той не е млад и/или импулсивен. По моя преценка е между 30 и 45-годишен?

Обикновено поведението на серийните убийци влиза в матрицата на сексуалните убийства, която обикновено включва ясно маркиран път, водещ към убийствата — слаби оценки в училище, извършване на дребни престъпления, включително измъчване на животни, дребни сексуални простъпки и от време на време изблици на насилие срещу по-слаби от него противници. Затова обикновено препоръчвам претърсване на криминалните бази данни за личности, които биха отговаряли на изискванията за заподозрени; или пък издирване на упорити престъпници с ескалиращи провинения, които действат в интересуващия ни регион.

Но този престъпник е различен. Не личи да има някакъв сексуален елемент в тези убийства. Затова съм склонен да мисля, че той не е стигнал до убийството след поредица ставащи все по-сериозни дребни престъпления. Той е криел болката, предизвикала тези престъпления, в сърцето си от самото начало, и нищо освен такова унищожение не би накарало натрапчивият глас в главата му да започне да утихва. Никога не би му минало през ума, че измъчването на котка или побой над малолетни би му донесло удовлетворение. Следователно той няма и да има такова криминално досие, в което бихме открили показатели за бъдещ сериен убиец. Най-вероятно изобщо няма криминално досие.

Оставянето на литературни произведения на местопрестъпленията ни казва нещо за неговото ниво на образованост и информираност. Не може да се каже, че просто е потърсил в Гугъл «прочути самоубийци» и се е задоволил с това. Подбрал е специално самоубили се жени-писателки, които най-общо влизат в категорията «феминистки». Това ми подсказва, че вероятно има висше образование и висока професионална подготовка. Не е задължително да е изучавал английска или американска литература, но не бих се учудил, ако е така.

Той има високо ниво на интелигентност. Да се фалшифицира убедително самоубийство далеч не е лесна работа. А да се направи три пъти, без да се породи съмнение, е направо трудно.

Има нужда от планиране, търпение и способност за запазване на хладнокръвие в тежки ситуации. След като открие и набележи жертвите си, той очевидно ги следи и проучва живота им, без да събуди съмнение у някого. Следователно вече знаем, че е умен, търпелив и способен на аналитичен подход. Или работи за себе си, или работата му позволява значителна свобода и мобилност, като се има предвид, че разглеждаме жертви, живели в Лондон, Бирмингам и Брадфийлд. В началния етап на престъпленията му е трудно да се прецени уязвимата му точка.

Като изключим това, че трябва по някакъв начин да се добере до жертвите си. С почти пълна сигурност той не познава тези жени. Дали попада на тях след произволно търсене в социалните медии за жена, чието публично изразено мнение го дразни? Или се ориентира към жени, които е чувал по радиото или за които е чел във вестниците? А може би ги избира по това, което е най-нашумяло в Туитър. Както и да го прави, мисля, че действа от позициите на зрител. Възможно е да се включва в общото охулване, но ако го прави, то е само от време на време. Не е някой от закоравелите тролове. Приятно му е това, което говорят другите, но не иска да се замесва. Прекалено съобразителен е, прекалено способен на самоконтрол, за да допусне това. Знае колко лесно е да бъде проследен човек, след като веднъж вече се е осмелил да излезе на преден план.

Този човек е опасен. Ще продължава да убива, защото иска да създаде атмосфера на страх. Мисля, че целта му е да накара жените да се оттеглят от всякакви публични дебати, а това не е реалистична перспектива. Следователно ще има още много възможни жертви и той ще продължава да ги унищожава. Трябва да го заловим, за да го спрем. А точно сега нямам никаква идея как да го направим.“

Тони се взираше в мрачното заключение и се опитваше да измисли начин да го представи така, че то да съдържа частица надежда. Но нищо не му идваше наум.

— Изгубил си усета си — каза си той, затвори лаптопа и го остави на една странична масичка. Малко неща можеха да бъдат по-потискащи от неспособността да си свършиш работата, защото въображението ти изневерява.

Когато всичко друго се проваляше, му оставаше един път, който често бе намирал за продуктивен. Ангажирането на мислите му с нещо друго като че ли освобождаваше подсъзнанието му. Оставено да действа на воля, то се въртеше като хамстер в колело, докато най-често накрая някакво решение изпълзяваше на повърхността и го караше да се усмихне доволно. Обикновено отклоняването на мислите се осъществяваше с някоя компютърна игра от онези, които изискваха пълна мобилизация на ръцете и ума. Създаване на нов свят, спасяване на човечеството, отклоняване на заплаха или строеж на железница. Всички те бяха помагали на съзнанието му да направи някой непредсказуем скок напред.

Но той умишлено не държеше игри в лаптопа си, а на телефона му нямаше нещо, което би погълнало вниманието му до необходимата степен. Единствената възможност да отклони мислите си предлагаха книгите. А тук нямаше недостиг на книги. Само че четенето не беше отговорът. То ангажираше мислите му по неподходящ начин, ползвайки същата част на съзнанието му, която беше заета със затрудняващия го проблем. Онова, което можеше да направи, беше да разопакова някои от останалите кашони и да подреди книгите по лавиците. Да прецени коя книга къде да сложи и как най-добре да подреди библиотеката беше тъкмо такова предизвикателство, което щеше да му свърши работа.

Той скочи на крака, смъкна сакото си и се упъти към най-близкия кашон. „История на сексуалността“ на Фуко беше бързо последвана от „Тестът за психопати“ на Джон Ронсън и „Карта на убийствата“ на Фиона Камерън. О, да, това беше идеалното занимание. Тони продължи да вади книги и да обмисля къде да ги постави. Работата беше изпълнена с повторения, предлагаше малки предизвикателства и моменти на разнообразие, когато нещо отдавна забравено привлечеше вниманието му.

Измина повече от час. Три кашона бяха опразнени и той обмисляше дали да отвори четвърти, когато изведнъж се закова на място. Плесна се по челото с отворена длан и обърна очи към тавана.

— Книги! — възкликна той. — Проклетите книги, глупак такъв!

Загрузка...